Р Е Ш Е Н И Е
№
966
гр.
Пловдив, 26.05.2023 г.
Административен съд - Пловдив, ХVI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
При
секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 3220 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия
кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за
митниците(ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс(АПК).
Образувано е по жалба на И.Т.М. с адрес: ***, чрез
адв. В., срещу Решение Рег.№ 32-415624/01.12.2022г. към митническа декларация
(МД) № MRN 19 BG002002021035R6 от 10.12.2019 г., издадено от директор на
Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническа
стойност на декларирана стока по митническа декларация № MRN 19
BG002002021035R6 от 10.12.2019 г. и е определена митническа стойност на
декларираната стока в размер на 20249,78 лева и мито за досъбиране в размер на
1635, 90 лв. и ДДС в размер на 3598, 98 лева, ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр.
с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и е определена дата за възникване на митническо
задължение – 10.12.2019г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се и
присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
Представена е писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Митница Варна,
чрез процесуален представител - юрк. С., в представена по делото писмена молба
от 31.03.2023г. (л. 174) счита жалбата за неоснователна и недоказана, предлага да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Изразява становище за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Допълнителни
съображения са изложени в представено по делото становище.
Съдът,
като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
На 10.12.2019 г. жалбоподателят е декларирал в
Митническо бюро Варна МД с MRN № 19 BG002002021035R6 от 10.12.2019 г. за
допускане за свободно обращение стока със следното описание: „лек автомобил
употребяван; марка: Инфинити; модел: Ку 50; тип: бензин; бр.места 5; първ.
рег.:20140102; цвят: св.сив; раб. обем: 3696 куб см; мощност: 245 kwdin;
двигател: №: неоткрит шаси: JN1BV7AR4EM700915“. За стоката са посочени: Код на
държавата на произход - Япония; Условие на доставка – CFR Варна; Вносител – И.Т.М.;
Износител – OCEAN WEST AUTO GROUP LLC, САЩ; вид на сделката – Outright
purchase/sale: Код на държавата на получаване – BG България; код на държавата
на изпращане/износ – US САЩ; обща фактурна стойност: 2200 USD. Към МД са
приложени: фактура за продажба от 13.09.2019г. с продавач: Ocean West Auto Group LLC; талон на
превозно средство; служебна бележка от ВЛ относно технически параметри на МПС;
търговска товарителница – EV-92; коносамент HLCUBSC191BELV4.
На основание чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с оглед
извършван последващ контрол на МД, от митническите органи е извършена проверка
по линия на международното сътрудничество, като е получен отговор от
Американска служба „Митници и гранична охрана“, като в Приложение № 2 към
отговора е посочен автомобилът, деклариран с МД № MRN 19
BG002002021035R6/10.12.2019 г., с получател - И.Т.М. и износител на стоката - Ocean West Auto Group LLC, пристанище
MIAMI, FL, страна на получаване – България. Във връзка с така получения
отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от
М. с писмо изх. № 32-234457/13.07.2022г., връчено му лично на 15.07.2022г. Не
са предоставени такива от лицето. В тази връзка от приложените документи
относно стоката по МД митническите органи установяват от документа за покупка
от 13.09.2019г., че общата фактурна стойност на автомобила е 2200 USD, а сумата
за транспорт до гр.Варна – 450 USD, цена на автомобила 1750 USD, като се сочи,
че автомобилът има щети. В МД автомобилът е описан като употребяван - в
приложения талон “SERTIFICATE OF TITLE” е посочено “SALVAGE”. В линеен
консамент HLCUBSC191BELV4, издаден на 22.10.2019 г. е записан като получател
EVROMIX LTD, гр.Пловдив, както е посочено в износната декларация от САЩ.
Издаден е и спедиторски консамент № EV-92, с получател – И.М..
От страна на митническите
органи е установено, че за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN
(номер на шаси), на ел. страница https://en.bidfax.info/infiniti/q50/953062-infiniti-q50-premium-sport-2014-gray-371-vin-jn1bv7ar4em700915.html, е открита
информация за обявена продажна цена на аукцион в размер на 4100 USD(за
автомобил със същия номер на шаси и с щети в предната лява част). От данните от
американските власти и приложената износна декларация с данни за износителя е
идентифицирана стоката, като е констатирано, че се потвърждават съмненията на
митническите органи за декларирана стойност на внесената стока, която не
представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката
при продажбата и за износ с местоназначение в митническата стойност на Съюза. В
тази връзка е прието, че митническата стойност следва да се определи въз основа
на метода на договорната стойност по един от методите, посочени в чл. 74, § 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като същите са приложени последователно
(от буква „а“/ до „г“), е прието, че същите са неприложими и митническата
стойност следва да се определи, съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. във връзка с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с
наличните данни в Съюза констатирани в предоставената информация от
американските митнически власти. В тази връзка от страна на административния
орган е прието, че митническата стойност на Стока № 1 по МД с MRN 19
BG002002021035R6/10.12.2019 г. за лек автомобил, марка: Инфинити; модел: ку 50;
шаси: JN1BV7AR4EM700915 следва да се определи в размер на 20249,78 лева (11000
USD + 450USD транспортни разходи, при курс на долара 1,76854 лв.)“, съответно –
за декларираната по МД стока възниква задължение за допълнително заплащане на
държавни вземания в размер на 1635,90 лв. – мито и 3598,98 лв. - ДДС.
С писмо с изх. № 32-324041/27.09.2022г. (л. 41) М. е
уведомен, че митническата стойност на стоката по подадената от него МД следва
да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във
връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 „във връзка с
налични данни от Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното
сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически
власти“ и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ще се пристъпи към започване на
административно производство по издаване на решение на органа. М. е изразил несъгласие
с констатираното от митническите власти, видно от становище на л.46 по делото.
Лицето е представило декларация за изпълнение на условията по чл. 70, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (л.61).
С оглед на така изложените констатации
административният орган е издал оспореното в настоящото производство Решение
Рег.№ 32-415624/01.12.2022г. към митническа декларация (МД) № MRN 19
BG002002021035R6 от 10.12.2019 г., издадено от директор на Териториална
дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност на
декларирана стока по митническа декларация № MRN 19 BG002002021035R6 от
10.12.2019 г. и е определена митническа стойност на декларираната стока в
размер на 20249,78 лева и мито за досъбиране в размер на 1635, 90 лв. и ДДС в
размер на 3598, 98 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания. Решението е съобщено на 12.12.2022г., видно от известие за доставяне
л.34. Жалбата срещу административния акт е депозирана пред Административен съд
Пловдив на 20.12.2022г.
По делото е представена административната преписка,
както и Заповед № ЗТД-2000-692/32-412810
от 29.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна (л. 80) във връзка с
компетентността на длъжностното лице, издало обжалваното решение. Приети са
представени от страна на жалбоподателя разпечатки относно интернет страница –
bidfax.info, ведно с превод на български език, както и писмо с рег. №
32-23261/21.01.2022г. (л. 184-гръб) до директорите на ТД на Агенция Митници(получени
по реда на ЗДОИ от жалбоподателя), с което са дадени указания по уеднаквяване
практиката по проверката, приемането и/или оспорването на декларираната
митническа стойност.
В хода на съдебното производство
административният орган представи официален превод на приобщените по преписката
писмени доказателства, както следва: електронна информация за износ –
Х20191017486657 ХТN*********-19/FLA-13494;
товарителница, фактура.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което е допустима.
Съгласно чл.101, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.,
размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите
органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква
митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с
необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл.5, т.39 от същия
Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи,
отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по
конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата
на чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
чл.22 §4, §5, §6 и §7, чл.23 §3 и чл.26, чл.27 и чл.28 се прилагат и за
решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало
предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в
чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013
решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на
териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. В случая
оспореното от Директора на ТД Митница Варна решение е издадено от компетентен
административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и
персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия.
Оспореното решение е в писмена форма като в него, в
съответствие с чл.22 §7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в
които са посочени правните основания за издаването му с изложение на
фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават
разпоредения от него краен резултат.
В Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките за
митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата,
касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни
сборове. В чл.70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата
й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Съгласно чл.70 §1
от Регламент 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната
им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза, коригирана при необходимост. А съгласно §2 от същата норма,
действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
В правомощията на митническите органи, съгласно чл.48
от Регламент 952/2013, е извършването на последващ контрол, за целите на който
митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и
пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за
временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за
напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и
наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи
документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други
видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.
Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните
договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни
съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент 952/2013, и тези съмнения не са
отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл.140
от Регламента в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него
основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични
стоки, които са внесени приблизително по същото време.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности.
Релевантнен въпрос за настоящото дело, а и спор между
страните в настоящото производство е дали митническите органи са обосновали
наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент
във вр. с чл. 74 § 3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния
внос, както и налице са основанията за неприложимост на вторичните методи по
регламентирани в чл. 74 § 2 б. "а" - "г" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013.
В
чл. 70 от Регламент 952/2013 е предвиден общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в чл.74 са
предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя
не може да се определи съгласно чл.70. Когато митническата стойност не може да
бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент 952/2013, остойностяването
на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от Регламент 952/2013 при
последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне
до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда
на чл.74 §2 от Регламент 952/2013, митническото остойностяване се извършва по
реда на чл.74 §3 от Регламент 952/2013 - въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза. Относимо към тълкуването на чл.70 от Регламент
952/2013 е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което
съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи
могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да
прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на
внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията
им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали
предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след
като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си
точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Съгласно
разпоредбата на чл.141, §1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 (Регламента за
изпълнение), при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл.74, §2, букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата.
Съгласно чл.141 §2 от Регламента за изпълнение се прави корекция, за да се
вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки
и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията
и видовете транспорт.
Съгласно
чл.1, §2, т.4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в рамките на
определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата
държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Според чл.1, §2, т.4 от Регламента
за изпълнение, "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на
митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които,
въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които
определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките,
репутацията им и съществуването на търговска марка.
Съгласно
правилото на чл.22 §7 от МК, митническите органи имат задължението да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да
създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа
стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за
внасяне на допълнителни митни сборове.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва
да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент
952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в
стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесната стока.
За да се премине към субсидиарния метод за определяне
на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни
съмнения по отношение на декларираната митническа стойност.
Съгласно мотивите на решението е изпратено писмо от ТД
Митници Варна до И.М. с рег. № 32-234457/13.07.2022г., като е поискал
представяне на документи и информация, които да подкрепят декларираната
митническа стойност на стоката. Такива документи не са представени. При анализ
на информация от
https://en.bidfax.info/infiniti/q50/953062-infiniti-q50-premium-sport-2014-gray-371-vin-jn1bv7ar4em700915.html,
е открита информация за обявена продажна цена на аукцион в размер на 4100
USD(за автомобил със същия номер на шаси и с щети в предната лява част). Ведно
с това е представена информация от американските
митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в
частност митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 11 000
USD за изнесения автомобил от американския
доставчик OCEAN WEST AUTO GROUP LLC. Изпратено е второ писмо с
рег. № 32-32404/27.09.2022г. до М., с което са посочени, че е извършена допълнителна проверка по линия на
международното сътрудничество и е представената от американските
митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в
частност митническа декларация за износ, в която е декларирана цена от 11 000
USD за изнесения автомобил от американския
доставчик OCEAN WEST AUTO GROUP LLC.
От мотивите на оспорения
административен акт не става ясно защо органът е приел, че посочената в
Електронна информация за износ стойност е действителната продажна цена на
процесния автомобил. Видно от съдържанието на колана "h" към
Електронна информация за износ по отношение на процесния автомобил е
декларирана стойност в размер на 11000 USD, но в самата колона е посочено „стойност“(в щатски долари, без центове)
Продажна цена или себестойност, ако не е продадено“, като не е
конкретизирано за процесния автомобил дали е продажна цена или себестойност. Дори
и да се приеме, че това е продажна цена, не е конкретизирано как е формирана и
дали включва дължими такси за участие в аукционна и размерът на печалбата,
която доставчикът си е заложил при последваща продажба. Т.е. не може да се
направи несъмнен извод, че декларираната от американския
доставчик стойност в митническата декларация за износ е действително
договорената продажна цена между него и получателя. От страна на американската митническа администрация не е представена
фактура, отразяваща цена в размер на 11000 USD , нито се установява извършено
плащане на тази сума, за да се приеме, че декларираното пред Американската
служба „Митници и гранична охрана“ е действителната цена.
Тежестта за доказване на наличието на основателни
съмнения е за митническите органи, което е и предпоставка за неприемането на
декларираната митническа стойност, съгласно правилото на чл.22 §7 от МК. В
настоящия случай това изискване не е спазено и макар ответния орган да е
изложил мотиви, същите не обосновават съмнения в достоверността на
декларираната митническа стойност в нарушение на чл. 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, от което следва, че отказът на органа да приложи
метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и недоказан, а
оспореното решение е незаконосъобразни като противоречащо на материалния закон.
Административният орган е формирал изводи във връзка с
вторичните методи за определяне на митническата стойност. По отношение на
възможностите за прилагане на методите за определяне на митническа стойност,
регламентирани в чл. 74, § 2, б. „а“ и б. "б" от Регламент (ЕС) №
952/2013, органът се е позовал на извършена справка в системата МИС3А и е
посочил в оспорения административен акт, че са извлечени всички случаи на
деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии,
произход Япония за периода от 10.09.2019г. – 10.12.2019г., чиято митническа
стойност е декларирана на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
съответно прието от митническите органи. Такава справка и извлечение липсват по
преписката и в мотивите на самото решение не е посочено конкретно какво е
установено от тази справка освен, че „не
бе открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели“. По
отношение на методите посочени в чл. 74, § 2, б. „а“ и б. "б" от
Регламент (ЕС) № 952/2013, ответния орган е посочил още, че доколкото няма
информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите,
практически е невъзможно да се установи идентична и сходна стока със идентични
и сходни характеристики/повреди, тъй като е невъзможно да се съпоставят
характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните
щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Към МД са налице придружаващи
документи, в които има конкретни данни, относими към дефинициите за идентични
или сходни стоки по чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, но тази информация не е взета предвид от директора на ТД Митница
Варна, поради което изводите за неприложимост на вторичните методи за
остойностяване са незаконосъобразни.
По отношение на метода посочен в чл.
74, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 в мотивите на оспорения
административен акт е посочено, че този метод е неприложим, тъй като липсва
база данни за единичната цена по която се продава на митническата територия на
съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди ли дефект,
включително за идентични или сходни стоки. Не става ясно след какви проверки и
къде, ответния орган е достигнал до извод, че „внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни
внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на
Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране“.
В оспореното решение не са изложени и
конкретни мотиви, защо административният орган приема неприложимост на метода
посочен в чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, а и както бе
посочено по-горе към преписката липсват доказателства за извършени справки в
митническата информационна система МИС3А за наличие или отсъствие на идентични
или сходни стоки, както и за тяхната цена.
Съгласно чл. 74, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се
определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата
и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвидените
критерии се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не
може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се
приложи следващото в установената систематична поредност. В случая административният
орган не е изложил аргументи, които да обосноват приложението на чл.74,
§3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във вр. с чл. 140 във връзка с чл. 144 от
Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а единствено е посочил неприложимост
на всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ до б. "г" от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Разпоредбата на чл. 144 § 2 от Регламента за
изпълнение, забранява на органа да използва: система,
при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две
възможни стойности;, както и произволно определени или фиктивни
стойности. В случая тази забрана по чл. 144 § 2 б. "б" от Регламента
за изпълнение е нарушена. Безспорно е, че органът е определил митническата
стойност на стоките по данни от декларираната стойност в митническата
декларация за износ от продавача, като е нарушено и изискването на чл. 74 § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 за използване на налични данни на митническата
територия на Съюза. В случая, не е посочена причината за незачитане на данните за платената
сума по приложената фактура от жалбоподателя, при условие, че не се отрича
автентичността й. Същата е представена по делото в превод на български език и
установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния
автомобил, цената на придобиване и размерът на разходите, формиращи стойността
по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Горизложеното налага
извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил
анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Процедурата по
определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички
случаи, при прилагането на методите за определяне на митническа стойност,
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава. При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл.
140, § 2 от Регламента за изпълнение, могат само да приемат, че митническата
стойност на стоките, не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. и да я определят, като приложат последователно букви от а) до г)
от параграф 2 (на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките, което в конкретния случай се установи, че не е сторено, поради което и
митническата стойност в размер на 20249,78 лв. се явява незаконосъобразно
определена. С оглед незаконосъобразното определяне на новата митническа
стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени се явяват и сумите
за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че оспореното решение на директора на ТД Митница Варна, е неправилно,
като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които
се констатираха в общ размер на 900 лева - платен адвокатски хонорар (договор
за правна защита и съдействие на лист 188), 10 лева –държавна такса.
Претендират се разноски за транспортни разходи по чл. 2, ал. 8 от Наредба №
1/2004г. в размер на 200 лева. Същите не са съдебно-деловодни разноски, поради
което не могат да се
претендират на основание чл. 78 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
процесуално представителство, защита и
съдействие, осъществявано в съдебни и
административни учреждения, намиращи се
извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено
по реда на тази наредба, не се включват
сумите за пътни разходи
и престой.
Представен
е анекс към договор за правна помощ, според който жалбоподателят е платил 200
лева пътни разходи за явяване на адвоката в две съдебни заседания, като е
представено платежно нареждане, но по делото не са представени доказателства за
реално извършени от адв. В. разходи за транспорт(касова бележка или фактура за
гориво). Ето защо претендираните транспортни разходи в размер на 200 лева не
следва да бъдат присъждани.
Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение предвид материалния интерес на делото и с оглед, че
същото е в размер близък до минималния размер,
съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение Рег.№ 32-415624/01.12.2022г. към
митническа декларация № MRN 19 BG002002021035R6 от 10.12.2019 г., издадено от
директор на Териториална дирекция Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ с адрес гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“ № 47 да заплати на И.Т.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 910
(хиляда и сто) лева разноски.
Оставя без уважение искането на И.М. за присъждане на
разноски за транспортни разходи в размер на 200 лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването.
СЪДИЯ: