Р Е Ш
Е Н И
Е №260**6/28.4.20**г.
28 април, 20**год. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд , I-ви наказателен състав
На ** март 20**
г.
В публично заседание ,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕПА ЧИЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ПЕТРАНКА ПАНАЙОТОВА
Секретар
: Иванка Златева
Прокурор : Д. Люцканов
Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова
ВНОХД
№ 36 по описа за 20** год.
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО
:
Производството пред ОС- Ямбол е образувано
по въззивна жалба на подсъдимия Д.Г.Ч. ***, чрез служеибно назначения защитник-адвокат Ст.С. от ЯАК, против Присъда № 260007/**.**.20**год., постановена по НОХД № 680/20 год. на РС-Ямбол.
С
атакуваната присъда въззивника-подсъдим Ч. е признат за
виновен в осъществени две
престъпления с правна квалификация по чл.183,
ал.1 от НК , осъществени в условията на
идеална съвкупност, затова
че в периода от месец ноември ****г. до месец май ****г./вкл./,
в с.******, обл.Ямбол , след като е осъден с Решение №******.****г. по гр. дело № ***/****г. по
описа на РС-Ямбол, влязло в сила
на **.**.****г., да издържа свой низходящ-детето си Т.Д.Г., роден на *** г. като заплаща на
неговата майка и законен представител Ж.Т.М.от
с.******, обл.Ямбол, месечна
издръжка в размер на 95.00 лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 55 месечни вноски
с общ размер на 5 **5 лева , КАКТО и затова че в периода от месец
февруари ****г. до месец май ****г./вкл./, в с.******, обл.Ямбол, след като е осъден
с Решение № ***/**.**.****г. по гр.дело № ****/****г. по описа на
РС-Ямбол, вл. в сила на **.**.**** г., да издържа свой
низходящ- детето си Й.Д.Г., род. на *** г. като заплаща на неговата
майка и законен представител Ж.Т.М.от
с.******, обл.Ямбол, месечна издръжка в размер на **0.00 лева , съзнателно
не изпълнил това си
задължение в размер на повече от
две месечни вноски- 52 месечни вноски с общ размер от 5 200 лева. За
всяко от осъществените две
престъпления, въззивникът- подсъдим
Д.Ч. е осъден в условията на чл.54, ал.1 от НК на
"пробация" със следните
пробационни мерки :
- задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност на явяване
два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца.
Със същата оспорвана присъда на осн. чл.23,
ал.1 от НК решаващият съд е наложил на
въззивника- подсъдим Ч. общо наказание "пробация ", със
следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност на явяване
два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца.
Във въззивната
жалба на подс.Д. Ч., се навеждат
доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на атакуваната
първоинстанционна присъда. Настоява се за постановяване на въззивен
съдебен акт, с който подс.Ч. да
бъде признат за невиновен, поради недоказаност на обвинението и същият
да бъде оправдан, а алтернативно се
пледира проверяващата инстанция да
измени оспорваната присъда като намали размера на наложеното наказание "пробация" до минималния
размер на двете задължителни
пробационни мерки.
В съдебно заседание въззивникът- подсъдим Д.Ч., редовно призован, не се явява лично. Чрез служебно
назначения си защитник - адвокат поддържа въззивната жалба на развитите
в нея основания. Пледира се недоказаност на обвинението от субективна страна, предвид липсата на
доказателства,че съзнателно подс.Ч. не
е изпълнявал родителските си задължения по плащането на издръжка. Твърди се, че по делото не са
събрани доказателства за трудова
ангажираност на подсъдимия или за притежавани от него
имоти в инкриминирания период или
за наличието на други средства, въпреки
притежаването на които той съзнателно и
умишлено да не е плащал издръжката на двете си деца. Твърди
се необоснованост на атакуваната присъда
касателно виновното поведение на
подсъдимия. Навеждат се и доводи за прекомерно завишено
по размер наказание "пробация", наложено на
подс.Ч. в условията на
чл.23, ал.1 от НК. Претендира се отмяна
на оспорваната присъда с признаване
на подсъдимия за невиновен по предявеното му и поддържано
от прокуратурата обвинение, а
алтернативно се настоява за изменение на
атакуваната присъда като се
намали размера на наложеното наказание
"пробация" в рамките на
законовия минимум на двете задължителни
пробационни мерки.
Представителят на ОП- Ямбол намира
въззивната жалба за неоснователна. Пледира се за правилност, обоснованост,
законосъобразност и справедливост
на атакувания съдебен
акт.
След като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на
атакувания съдебен акт и
в съответствие с правомощията си по
чл.3** и сл. от НПК, проверяващата инстанция констатира следното.
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и
интерес да обжалва и в срока по
чл. 319,ал.1 от НПК, а разгледана по същество
се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА.Съображенията на
въззивната инстанция са
следните:
Фактическите положения, приети за установени
от решаващия съд, са правилни и се споделят изцяло от проверяващата инстанция.
Същите са съответни на събраните по делото доказателства, обсъдени от решаващия съд поотделно и в съвкупност,
след подробния им и
задълбочен анализ. Въззивната инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд
във връзка с приетото за несъмнено и безспорно
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, а именно:
Възивникът-
подсъдим Д.Г.Ч. е
роден на *** *** ,б.г.е, с настоящ адрес *** ******, н., с о.о., о..
Въззивникът- подсъдим Ч. и свидетелката Ж.Т.М.от с. ****** са родители на две деца - Т.Д.Г., роден на *** г. и Й.Д.Г. , роден на *** г..
Двете деца са отглеждани от тяхната майка - свидетелката Ж.М.в
дома и в с.******, обл. Ямбол.
С
влезли в сила съдебни
актове , съответно на **.**.****г. и на **.**.****г., постановени по гр. д.№ ***/****г. и по гр. дело № ****/2**5, двете по описа на Ямболския
районен съд, подс.Д.Ч. е осъден да издържа своите низходящи - синовете
си Т.Д.Г., роден на *** г. и Й.Д.Г., роден на *** год. като
заплаща на тяхната майка и законен представител Ж.Т.М.от с. ******, обл. Ямбол
месечна издръжка в размер на 95.00 лева за детето Т.и месечна
издръжка в размер на **0.00 лева
за детето Й..
След
влизане в сила на Решение
№ ******.****г. и на Решение № ***/**.**.****г.,
двете по
описа на Ямболския районен съд, срещу подс.Д.Ч. са
образувани и се водят изпълнителни производства от ДСИ при
ЯРС за дължимите от
него към двете му деца суми по
присъдените месечни издръжки - аргумент от Удостоверение с изх.№ 29182/**.09.**** г. по изп. дело № **************на ДСИ при ЯРС
и Удостоверение с изх.№ 29157/**.09.**** г. по изп. дело № **************на
ДСИ при ЯРС/л.19 и л.20, ДП/.
В
продължение на четири години подс.Ч.
не изпълнява задълженията
си да плаща присъдените в негова
тежест месечни издръжки за двете му деца. В периода от време м.ноември ****год. до месец май ****г. подс.Ч.
не изпълнява задълженията си към свид. М.в
качеството и на майка и законен представител на децата Т.и Й. като и
дължи суми в размер на 5 **5 лева за детето Т., равняващи се на 55 месечни
вноски и в размер на 5 200 лева за детето
Й., равняващи се на 52 месечни
вноски.
Подсъдимият не полага грижи за децата си, не се среща с тях, не поддържа контакти
под никаква форма и не изплаща присъдените суми
за месечната им издръжка.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост/л. 26-л.27,ДП/,
въззивникът- подсъдим Ч. е о. общо
три пъти на "лишаване от свобода" за осъществени от него престъпления от общ
характер като и за трите деяния е постановено
ефективно изтърпяване на
наложените наказания. Не е искана и постановявана съдебна реабилитация.
Самостоятелният анализ на доказателствената съвкупност на настоящият съдебен състав сочи,че
изводите по фактите на контролирания съд са
правилни и обосновани. Правилно се сочи
в контролирания съдебен акт, че
гореописаната фактическа обстановка е
изводима от еднопосочните и безпротиворечиви свидетелски показания
на Ж.М.и нейните
непълнолетни деца Й. Г. и Т.Г.,
които са в кореспонденция със събраните и проверени писмени доказателствени източници- съдебни решения, съдебни удостоверения, справки за задграничните пътувания
на подс.Ч., справка за съдимост, удостоверения за
раждане на децата Т.и Й.
Г.. Законосъобразно и правилно решаващият съд кредитира като
достоверни и обективни приложените по делото писмени доказателства като пряко
относими към предмета на доказване
и не оспорени от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Правните
изводи на решаващият съд се преценяват от
въззивната инстанция като
законосъобразни, обосновани и правилни. Съвкупният анализ на
събраните и проверени доказателства
и доказателствени средства сочи на категоричен извод за осъществени от обективна и субективна страна, в условията на идеална съвкупност, на две престъпни деяния с правна квалификация по чл.183,
ал.1 от НК, касателно
двамата низходящи на подсъдимия Ч.
поотделно. Несъмнено и безспорно
е авторството на престъпното деяние
както и дължимите суми
и периодите от време, в
които подс.Чуернв не е изпълнявал
задълженията си да плаща месечна издръжка за двете си деца. Безспорно и
несъмнено е от обективна страна, че за детето
Т.Г. са налице неплатени месечни задължения за 55 месеца
в периода от месец ноември ****г. до месец май ****г, възлизащи на общата сума от 5**5 лева. Безспорно е, че за
детето Й., подс.Ч. не е изпълнил задълженията си в
периода от м.февруари **** г. до месец май ****год. или за 52
месечни вноски възлизащи на сумата от 5
200 лева. Изложеното сочи, че от
обективна страна подс.Ч. не е
плащал месечните издръжки за двете си деца в размер на повече от две
месечни вноски, което покрива
изцяло признаците на изпълнителното деяние по чл.183,
ал.1 от НК.
От
обективна страна е безспорно, че подс.Ч. е баща
на Т.Д.Г. и
на Й.Д.Г.- аргумент от
приложените по делото актове за раждане. На следващо място е безспорно и
несъмнено, че са налице две влезли в сила
съдебни решения, постановени
от РС-Ямбол и потвърдени
от ОС-Ямбол, с които
подсъдимия е осъден да заплаща месечни
издръжки в размер съответно на 95.00 лева и на **0. 00 лева за всяко
от двете си деца чрез тяхната
майка и законен представител Ж.М.. Няма
спор, че Решение № ******.****г. и Решение
№ ***/**.**.****г., двете по
описа на РС-Ямбол са влезли в законна
сила и във връзка
с тях срещу подс.Ч.
в качеството му на длъжник
са образувани изпълнителни производства от ДСИ при
ЯРС- аргумент от приложените по делото две съдебни
удостоверения от **.09.**** г.
на ДСИ
при ЯРС/л.19-л.20, ДП/. Няма спор
и досежно обстоятелството, че подс.Ч. е
уведомен по надлежния ред както
за образуваните и водени
срещу него изпълнителни
производства, така и за дължимите месечни суми за
издръжката на двете му деца -
несъмнено е ,че той знае
какво, колко и на кого дължи пир налични
висящи изпълнителни
производства , по които той е
страна в качеството у на длъжник. Тук е
мястото проверяващата инстанция да вземе
отношение по възражението на
защитата на подс.Ч., която твърди, че
той не е уведомен точно какви
суми има да плаща и по
коя банкова сметка, ***а
деянието и го прави несъставомерно от субективна страна. Това
възражение се преценява като неоснователно, т. к. са налице еднопосочни
гласни и достоверни и
неоспорени писмени
доказателствени източници, които в пълна кореспонденция помежду
им оборват категорично това твърдение - подс.Ч.
е участвал лично в съдебните
заседания пред Ямболския районен съд
, а след това и във
въззивните производства пред Ямболския
окръжен съд и е уведомен по
надлежния процесуален ред за
постановените съдебни решения, с които той е
осъден да заплаща месечна издръжка за двете си деца от едн а страна
, а от друга - безспорно е уведомен
по разписаните правила на ГПК
за образуваните и водени спрямо него изпълнителни
дела от ДСИ при РС-Ямбол.
В контекста на изложеното,
въззивната инстанция изцяло
споделя изцяло доводите на контролирания
съд, с които е
аргументирано становището му за
неоснователност на възражението на защитата за
липсата на субективна страна
на деянието. Проверяващата инстанция на свой ред намира за необходимо да отбележи, че
липсата на постоянни доходи и
фактическата невъзможност на дееца на
изпълнява задълженията си по плащане на
ежемесечната издръжка на неговите
низходящи, според трайната практика на
ВКС и инстанционните, не е индиция
за липсата на умисъл за
осъществяване на престъпление по чл.183,
ал.1 от НК ,т. к. дееца знае за
ежемесечните си задължения и именно
от неговата воля зависи дали
ще изпълни тези
си задължения или не. В
конкретният казус на първо място липсват
писмени доказателства, от които
да се извеждат изводи за наличие на трайна и постоянна невъзможност / за 55 месеца назад/ подс.Ч. да изпълнява
задълженията си, поради трайно и
постоянно състояние на липсата на
всякакви доходи, а от друга страна са налице
еднопосочните и напълно кореспондиращи помежду
им свидетелски показания на
непълнолетните деца на подс.Ч. Й.
и Т.Г.
и на тяхната майка - свид. Ж.М.,
от които е видно, че подс.Ч. се
е дезинтерисирал от своите деца,
не поддържа контакти с тях, не
ги посещава и не ги познава и никога не
им е плащал каквито и да са суми
за издръжка.
От
субективна страна, както обосновано и правилно приема
решаващият съд в контролирания съдебен
акт, подс.Ч. е действал с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието и
предвиждайки изцяло общественоопасинте му последици, пряко относими
към отглеждането и издръжката на двете му
деца.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
За
престъплението по чл.183, ал.1
от НК материалната норма
предвижда алтернативни наказания- "лишаване от свобода" с максимум от
1 година
или "пробация". Контролираният съд е наложил на
въззивника- подсъдим Ч. два
наказания по първата алтернатива - "пробация" като е
отмерил срок от 1 година и шест месеца
за двете задължителни
пробационни мерки "задължителна
регистрация по настоящ адрес " с периодичност два пъти в
седмицата и "задължителни периодични срещи с пробационен
служител". При индивидуализацията на наказанието решаващият съд е взел предвид съдействието
на подсъдимия в хода на ДП за разкриване
на обективната истина и изразеното
желание да плати дължимите издръжки
за двете си деца, които обстоятелства
са отчетени като смекчаващи отговорността. От друга срана първоинстанционният съд е съобразил
предишните о.ия на подс.Ч. и големия
брой неплатени месечни издръжки
за двете деца, отчитайки
ги като отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Решаващият съд е наложил наказание на под.Ч. при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което е
довело до аргумент за
налагане на наказание по
втората алтернатива на чл.
183, ал.1 от НК,
а именно "пробация" като
са определени за
изпълнение двете задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.
При така определените две
наказания , правилно и
законосъобразно е приложена нормата на
чл.23, ал.1 от НК - безспорно се касае за
осъществени в условията на идеална съвкупност две отделни
престъпления с правна квалификация по чл. 183,
ал.1 от НК.
Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционният съд е проявил прекомерна снизходителност касателно
подс.Ч. като е неглижирал
трайното му престъпно
поведение досежно двете му
деца - Д.Ч. никога не е
плащал месечна издръжка
за децата си в
грубо нарушение на закона и независимо от
влезлите в сила решения на Ямболски я районен съд, потвърдени с решения
на въззивната инстанция и това
му престъпно поведение е продължило години наред. В този смисъл и
декларираното в хода на първоинстанционното производство желание
на подсъдимия да плати дължимите от него суми за
издръжка на двете му деца не
могат да компенсират престъпното
му поведение , продължило дълги
месеци назад в съчетание с пълното дезинтерисиране от
отглеждането и издръжката на двете му деца. Изложеното,
ведно със завишената лична
обществена опасност на дееца Ч.,
мотивира налагането на
наказание по първата алтернатива или
налагане на наказание
по втората алтернатива
с максимален срок на двете задължителни пробационни мерки и
определянето на трета такава- ""общественополезен
труд" или " поправителен труд". При
липсата на протест срещу
първоинстанционната присъда за въззивната инстанция няма законова възможност да измени
оспорваната единствено от
подсъдимия присъда и
да му наложи друго
по вид наказание или да увеличи размера на наложеното му по реда на чл.23, ал.1
от НК общо най- тежко наказание, което мотивира
постановяването на решение , с което
да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Въззивната инстанция намира, че
така отмереното наказание не е
достатъчно строго за да изиграе
целената от генералната и специална превенция на закона
възпитателно- възпираща и поправителна
роля, но липсата на законова възможност настоящия съд да
наложи друго по вид наказание или да
увеличи размера на
наложеното от ЯРС, задължава проверяващата инстанция
да потвърди изцяло оспорвания първоинстанционен съдебен акт.
Водим
от гореизложеното и на осн. чл. 338, вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Ямболския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260007/14.01.2021 г., постановена по
НОХД № 680/2020г. по описа на
Ямболския районен съд.
Решението не подлежи
на касационно обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.