Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
гр. Плевен,18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя
Арабаджиева
при секретар Бранимира Монова и с участието на
Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от
председателя административно дело № 484 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура- Плевен срещу чл.
7, ал.3, чл.30, ал.3, чл.38, ал.1,т.1 и чл.41, ал.3 от Наредба за реда и
условията за установяване на жилищни нужди за настаняване под наем и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община Д. Митрополия, приета
с решение № 246/30.03.2005г. по протокол № 17/30.03.2005г. на Общински съвет
Д.Митрополия, изменена с решение № 151/31.05.2012г. на ОбС Д.Митрополия. Твърди
се, че разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредбата е незаконосъобразна, тъй като
въвежда възможност за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт,
какъвто се явява настанителната заповед, но не при наличие на хипотезите на
чл.99 и сл. от АПК, които изчерпателно регламентират тази възможност.
По
отношение на оспорената разпоредба на чл.30, ал.3 от Наредбата са изложени
доводи, че същата е в противоречие с разпоредби от нормативен акт от по- висока
степен, а именно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.1- 4 от ЗОбС и чл.45 от ЗОбС, тъй като
регламентира различен срок и предпоставки, при които могат да се ползват резервните
общински жилища в сравнение с уреденото в закона.
По
отношение разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Наредбата са изложени доводи, че
същата регламентира възможността да се ползва общинско жилище само от наематели,
които са български граждани, което е в противоречие с разпоредбите на чл.43 от
ЗОбС, в която това изискване е отпаднало по силата на законова промяна ДВ
бр.101/2004 г., както и с чл.26, ал.2 от КРБ, която разпоредба прокламира равни
права и задължения на чужденците в Р. България, с изключение на тези, за които
Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Разпоредбата
на чл.41, ал.3 от Наредбата се оспорва с аргументи, че
Регламентира отмяна на влязъл в сила
индивидуален административен акт, но при предпоставки, които са различни от установените
в чл.99 и сл. от АПК, поради което разпоредбата се явява незаконосъобразна,
доколкото противоречи на по- висок по степен нормативен акт.
В
заключение е направено искане за отмяна като незаконосъобразни на
протестираните разпоредби. Претендират се деловодни разноски.
В
съдебно заседание протестът се поддържа от изготвилия го прокурор Й. Антонова
от ОП- Плевен, която излага доводи, че протестираните норми от подзаконовия
нормативен акт са в противоречие с нормативен акт от по- висока степен, което
съставлява основание за отмяната им. Претендира присъждане на разноски в размер
на 20 лв.
Ответникът
се представлява от адв.Д. ***, която излага доводи, че протестът е
неоснователен и прави искане да бъде отхвърлен. Представя писмено становище, в
което се сочи, че оспорените нормите са приети от компетентен орган и в рамките
на предоставените му от закона правомощия, при приемането им не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и оспорените норми са приети в интерес на
жителите на общината. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура – Плевен, представлявана от прокурор Иво Радев дава
становище за основателност на протеста.
Административен
съд - Плевен, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Наредбата
за реда и условията за установяване на жилищни нужди за настаняване под наем и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община Д. Митрополия е приета
с решение № 246/30.03.2005г. по протокол № 17/30.03.2005г. на Общински съвет
Д.Митрополия.
Съдът
намира, че с оглед датата на приемане на наредбата не са били в сила правилата
на чл. 26, ал.2 от ЗНА, който към онзи момент не е съществувал. Същият е приет и
публикуван в ДВ бр.46/2007 г., т.е. две години след приемане на процесната
наредба, поради което за ответника не е било налице задължение преди внасянето
на проект на нормативен акт да извърши публикация на проекта на интернет страницата
на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, както и да предостави
на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта. С административната преписка са представени
доказателства за обстоятелството, че приемането на процесната наредба е
инициирано от кмета на Община Долна Митрополия с писмо изх. № 1505/21.03.2005
г. Проектът е бил обсъден в съответните комисии на ОбС, а наредбата е приета с
решение на ОбС, за което са гласували 16 общински съветника от общо 21 такива
списъчен състав. Гласове „против“ и/или „въздържали се“ не са били отчетени.
При
тези съображения съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при приемане на оспорените разпоредби, които да съставляват самостоятелно
основание за тяхната отмяна.
Не
така стои въпросът с материалната законосъобразност на оспорените подзаконови
норми. При направената преценка за
съответствие с материалния закон, съдът намира, че протестираните норми са
незаконосъобразни, по следните съображения:
Съгласно
чл.7, ал.3 от Наредбата, ако в едномесечен срок от влизане в сила на
настанителната заповед не се сключи наемен договор и жилището не се заеме,
заповедта се отменя. Посочената разпоредба е в пряко противоречие с чл.99, т.1
до т.7 от АПК. Настанителната заповед представлява индивидуален административен
акт. Ако този административен акт не е бил оспорен пред съд, то след влизането
му в сила той може да бъде отменен от органа, който го е издал единствено при
наличие на предпоставките, визирани в т.1- т.7 от чл.99 на АПК, в които не е
формулирано посоченото в чл.7, ал.3 от Наредбата основание. В този смисъл
разпоредбата от подзаконовия нормативен акт е изготвена в нарушение на чл.75,
ал.2 от АПК, тъй като противоречи на нормативен акт от по- висока степен.
Съдът
намира, че протестираната разпоредба на чл.30, ал.3 от Наредбата също е
материално незаконосъобразна. Същата предвижда, че с решение на общинския съвет
в резервни жилища могат да се настанят и кметове, заместник кметове и кметски
наместници, които нямат жилище в съответното населено място – за времето, през
което заемат съответната длъжност. Цитираната разпоредба противоречи на разпоредбата на чл. 45 ал.1 и ал.2 от ЗОС, съгласно която в резервните жилища се
настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица:1. жилищата на които
са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и
аварии или са застрашени от самосрутване; 2. в семействата на които са налице
остри социални или здравословни проблеми. В случая е налице изчерпателно
изброяване на категориите лица в законовите разпоредби, поради което
разширяване кръга в разпоредба на подзаконов нормативен акт е
незаконосъобразно. Налице е и несъответствие с целта на закона, тъй като
законодателят е предвидил специфични условия, обслужващи социални проблеми на
обществото.
От
изложено по –горе се налага извода, че чл. 30, ал.3 от Наредбата противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, поради което следва да бъде отменена на
това основание.
Разпоредбата
на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредбата също се явява материално незаконосъобразна.
Тя разписва, че наемател на общинско жилище може да го закупи, при условие, че
е български гражданин. В протеста се твърди, че тази норма в частта
"български" е незаконосъобразна, тъй като Закона за общинската
собственост няма подобно ограничение само за български
граждани. Съдът е съгласен с горното становища. В редакцията към 2005 г., чл. 43 ал.1
от Закона за общинската собственост има
следното съдържание: „В жилищата за отдаване под наем се настаняват нуждаещи се
от жилище български граждани, чиято жилищна нужда се установява при условия и
по ред, определени с правилника за прилагане на закона“. След законодателна
промяна, публикувана в ДВ бр. 101/2004 г. е премахнато изискването нуждаещите
се лица да са български граждани настоящата редакция на чл. 43, т. 1
от Закона за общинската собственост гласи,
че в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени
по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1. Съгласно чл. 26, ал.
2 от Конституцията на Република България, чужденците,
които пребивават в Република България имат всички права и задължения по тази Конституция, с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
От
изложено по –горе се налага извода, че чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в
частта "български" противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
поради което следва да бъде отменена и на това основание.
Незаконосъобразна
се явява и разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредбата. Същата се намира в глава III, раздел I „Продажба на общински жилища“ и гласи, че когато плащането не се извърши в
определения срок, заповедта се отменя от кмета и преписката се прекратява.
Самата разпоредба предполага издаване на заповед за продажба на общинско
жилище, определено за тази цел с решение на общинския съвет.
Режимът
на разпореждане с общински жилища е законово регламентиран в глава пета
на ЗОС. Съобразно разпоредбите на чл. 45а ал. 1 и
чл. 47, ал. 3 от същия, условията и редът за установяване на жилищни нужди, за
настаняване под наем в общински жилища и за продажба на общински жилища се
определят от общинския съвет в наредба по чл. 45а ал. 1 от наредбата.
Компетентността на органа винаги се определя в съответствие с материалния
закон, което е пряко следствие от нормата на чл. 4, ал. 1
от КРБ. В този смисъл разпоредбите досежно
компетентността не подлежат на разширително тълкуване с оглед изключителния им
характер. Ето защо и компетентността на административния орган следва да е
установена и да произтича от закон и е недопустимо допълването й с подзаконов
нормативен акт. Доколкото в специалния закон-ЗОС не е изрично предвидена
възможност за отмяна на влязъл в сила административен акт, с който е признато
правото на едно лице да закупи общинско жилище или да бъде настанено в такова,
поради което е недопустимо допълнителното уреждане, респективно присвояването
на такава компетентност с подзаконов нормативен акт, тъй като същото е извън
рамките на законовото препращане. Съобразно цитираните по-горе разпоредби на чл. 54а ал.
1 и чл. 47, ал.
3 от ЗОС такова законово препращане е налице само
досежно регламентиране на условията и реда за установяване на жилищни нужди и
настаняване под наем в общински жилища, както и досежно определяне на условията
и реда за продажба на общински жилища, но не и касателно последващата отмяна на
влезлите в сила индивидуални административни актове за настаняване и продажба,
каквито съставляват заповедите на кмета за настаняване и продажба на общински
жилища. Такава възможност за отмяна на влязъл в сила индивидуален
административен акт, неоспорен пред съда е предвидена в чл. 99 от АПК в производството по възобновяване на
производството по издаване на административни актове и то само при наличие на
някое от изрично упоменатите в чл. 99 от АПК основания за възобновяване. Тук са относими
съображенията, които вече са изложени по отношение на материалната
незаконосъобразност на чл.7, ал.3 от Наредбата. В случая протестираните
подзаконови разпоредби не са в съответствие с правилата на АПК, поради което е
недопустимо изключения от предвидения със закон /ЗОС/ ред, включително и
относно компетентността на административния орган да се уреждат с подзаконов
нормативен акт. Съгласно чл. 15 от
ЗНА, наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречат
на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последния. В този смисъл с
наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да
противоречат на нормативен акт от по-висока степен.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че протестът е основателен по отношение на
искането за отмяна на атакуваните разпоредби като незаконосъобразни.
Предвид
изхода на спора, на Окръжна прокуратура – Плевен следва да бъдат присъдени
направените съдебни разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатен
депозит за публикация в «Държавен вестник».
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.193, ал.1 АПК, Административен съд - Плевен, първоинстанционен
тричленен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по протест
на Окръжна прокуратура- Плевен разпоредбите на чл. 7, ал.3, чл.30, ал.3,
чл.38, ал.1,т.1 и чл.41, ал.3 от Наредба за реда и условията за установяване на
жилищни нужди за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския
жилищен фонд на Община Д. Митрополия, приета с решение № 246/30.03.2005г. по
протокол № 17/30.03.2005г. на Общински съвет Д.Митрополия, изменена с решение №
151/31.05.2012г. на ОбС Д.Митрополия.
ОСЪЖДА Община Долна
Митрополия да плати в полза на окръжна прокуратура- Плевен деловодни разноски в
размер на 20 лв..
Решението
може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
След
влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет Д.
Митрополия за обнародване, като се представят доказателствата пред
Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2. /П/