№ 521
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110111037 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 40650/02.03.2022
г., постъпила в съда на 01.03.2022 г., от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* против Р. И. Й., ЕГН **********, с която са предявени положителни
установителни искове за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на
ищеца суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24589/2021 г. по
описа на СРС.
Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК: ********* бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 на 12.12.2019 г., по
силата на който на ответницата бил отпуснат кредит и била предоставена кредитна карта
„Mastercard” с персонален идентификационен номер. Твърди се, че на 12.12.2019 г.
ответницата е усвоила част от отпуснатия и кредитен лимит посредством услугата „Покупка
на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“. Поддържа, че съгласно
процесния договор между ответницата и първоначалния кредитор било подписано
Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX – 17520959, в
което били уговорени условията по усвояването на част от кредитния лимит за извършената
покупка на изплащане. Твърди се, че ответницата усвоила от кредитната карта сума в размер
на 1 500 лв. в периода от 12.12.2019 г. до 09.09.2020 г., като кредитният лимит бил увеличен
през месец август 2020 г. и към 14.08.2020 г. усвоената от ответницата сума била в размер на
1617.72 лева /съгласно уточнителни молби от 28.03.2022 г. и 07.04.2022 г./. Посочва, че
1
съгласно сключения между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България договор усвоената парична сума по кредита за срока на договора се олихвява с
договорна лихва в общ размер от 387.69 лева. Договорната лихва била фиксирана, като
годишният лихвен процент е в размер на 35 %. Кредитополучателят не изпълнявал
задълженията си. На длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер от 113.10
лева, изчислено в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка
забавена вноска от 10.09.2020 г. до 28.04.2021 г. /съгласно уточнителна молба от 28.03.2022
г./, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не било начислявано обезщетение в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Излага, че на 10.09.2020 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което са изкупени дължимите
вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви, като длъжникът бил надлежно
писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно
изпълнение не е постъпило. Тъй като ответницата не е изплатила задълженията си по
договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD17520973 от 12.12.2019 г., то ищецът подал заявление по чл. 410
ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС,
длъжницата депозирала в срок възражение срещу издадената от съда на 21.05.2021 г.
заповед, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите
установителни искове за съществуване на вземането. Иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца посочените суми, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС -
сумата 1617.72 лева изискуема главница /съобразно уточнителна молба с вх. № от
11.04.2022 г. / по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г., сключен от длъжницата с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вземанията по който са прехвърлени
с Приложение № 1 от 10.09.2020 г. към Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г.; сумата
387.69 лева договорна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 09.09.2020 г. и сумата 113.10 лева
обезщетение за забава за периода от 10.09.2020 г. до 28.04.2021 г. /съгласно уточнителна
молба от 28.03.2022 г./. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 29.04.2021 г. до окончателното изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника чрез адв. С. Б.. Оспорват се исковете като неоснователни. Твърди
недействителност на процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г., доколкото
същият бил подписан от лице, което не разполагало с представителна власт да представлява
първоначалния кредитор. Счита, че договорът бил нищожен, тъй като противоречал на
закона и на добрите нрави, а с някои от договорените клаузи се целяло заобикаляне на
закона. На следващо място твърди, че не била спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
доколкото не всички елементи от договора били с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
2
Посочва, че по делото не били представени общи условия, подписани от ответницата, което
било нарушение на разпоредбите на ЗПК. Твърди наличие на неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП. Поддържа, че процесният договор бил сключен в нарушение на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК – погасителният план не съдържал разбивка
на всяка погасителна вноска, липсвало изрично посочване на правото на отказ на длъжника
от договора, размерът на лихвения процент на ден, лихвата била неясно определена като
били посочени две различни стойности, съответно 32.63 % и 35 %. Счита, че разпоредбите
от договора, с които се уговаряло заплащане на възнаградителна лихва били неравноправни.
Твърди неравноправност на чл. 15 от процесното съглашение, както и, че липсва ясно
посочен размер на ГПР. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че на ответницата е
била действително предоставена кредитна карта, както и твърдението за усвояване от нейна
страна на твърдяната сума по договора за кредит. Оспорва сключената между
първоначалния кредитор и ищеца цесия да е била съобщена надлежно на ответницата.
Излага твърдения за липса на настъпил падеж на част от погасителните вноски и счита, че
доколкото процесният договор не е бил обявен за предсрочно изискуем, претенциите на
ищеца са преждевременно предявени. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ;
Приложено е ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС, 88 с-в, от което се установява, че по
заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. И. Й. за вземанията, предмет на настоящите
искове. По делото е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. Искът е предявен в срока
по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените
установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
От приложения към делото договор за потребителски револвиращ кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № CARD-17520973 от 12.12.2019 г. е видно, че ищецът е
предоставил на ответника Р. И. Й. кредит под формата на кредитен лимит (овърдрафт) в
размер до 1500 лв. Съгласно договора кредитът може да бъде отпуснат чрез теглене от
банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства (POS) и др. (чл. 2), превод на пари
по сметка (чл. 3), чрез покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори, за което се
подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията
(чл. 4) чрез трансакции на въз основа на картата след нейната активация (чл. 5). Т. е.
револвиращият кредит до размер от 1500 лв. – може да се усвои комбинирано по
различен начин.
От приложените писмени доказателства /л. 6/ е видно, че ответникът е усвоил част
3
от уговорения кредитен лимит за сумата от 779 лв., с която е финансирано закупуването на
стока /дърворезачка – банциг ТС-SB 305 U/. Съгласно уговорените между страните
параметри /л. 6-7/, кредитът подлежи на връщане на 36 погасителни вноски, всяка в размер
на 44.81 лв. Последната погасителна вноска е с падеж на 01.01.2023 г. Следва да се посочи
и, че актуалната съдебна практика приема, че „Ако в исковото производство по реда на чл.
415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника
– кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК“ – виж решение № 76 от 07.06.2022 г.
по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. №
2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на
ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на II т. о. на ВКС , решение №
147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021
г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. Т. е. с връчването на препис от исковата молба
на ответника е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията, а й крайния падеж на
договора е 01.01.2013 г. като съдът при всички положения следва да съобрази падежиралите
суми към дата на приключване на устните състезания.
Не се установява по делото обаче да се усвоени други суми от ответника освен тази
за закупуването на стоката. С отговора на исковата молба изрично е оспорено получаването
на кредитната карта и нейната активация съобразно предвидената в договора процедура.
Търговецът-продавач е удостоверил, че конкретното лице е получило стока срещу цена,
усвоена от кредитна карта само за покупката на дърворезачката, за която са представени
доказателства и за заплащането на сумата на БАУХАУС България ЕООД. За усвояването на
други суми по револвиращия кредит няма никакво доказателство извън осчетоводяването от
самия кредитор. Липсва и доказателство за фактическо приемане именно от ответника на
предоставения нов платежен инструмент кредитна карта със съответна инструкция за
активация и личен идентификационен код за авторизирано ползване. Дори да се приеме, че с
картата са теглени пари в брой и е усвоена сума, това не е достатъчно да обоснове извод, че
именно ответникът е теглил сумите - виж решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386 по
описа за 2014 г. на ВКС, I т. о. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 56 Закона за
платежните услуги и платежните системи, предвиждащ, че когато ползвателят на платежна
услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице
неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
4
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция,
нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната
от техническа повреда или друг недостатък. Предвид изричното оспорване от ответника с
отговора на ИМ – л. 80 на факта на усвояване на суми при ползване на кредитна карта, в
доказателствена тежест на кредитора е да установи, че плащането на сумите е извършено
въз основа на платежни нареждания, изходящи от получателя на картата. Получаването на
процесната кредитна карта е било изрично оспорено от ответницата. С подписването на
договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил преддоговорна информация,
ОУ и екземпляр от договора за кредит – л. 13 от делото, но липсват удостоверявания
кредитополучателят да е получил кредитна карта Мастъркард. Оттук и може да се направи
извод, че кредитната карта е следвало да бъде предадена след сключването на договора, но
ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки изричните указания по чл. 146,
ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за предаването на кредитната карта с
определението от 30.07.2022 г.
Покупката на изплащане в мрежата от търговски партньори по чл. 4 от договора е
само една от възможностите за ползване на кредитния лимит, която е единствената
установена по делото. Ищецът не доказва по делото при условията на пълно и главно
доказване ответникът да е ползвал уговорения кредитен лимит по друг начин вкл. и чрез
използване на кредитна карта.
Не са основателни възраженията в отговора на исковата молба, касаещи договора за
цесия.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. В представения по делото договор от 19.08.2019 г. страните по
договора са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД на вземания, произтичащи от предоставени потребителски кредити,
изброени и индивидуализирани във всяко отделно приложение № 1 към договора, срещу
покупна цена, която се уговоря в отделен Анекс за всяка отделно Приложение. В
приложенията към договора се съдържа конкретна информация за вземанията по всеки
отделен договор за кредит, като в приложение № 1 от 10.09.2020 г. е включен и процесният
договор за паричен заем. Така, прехвърлените вземания са не само определяеми, но и
конкретно определени с оглед приложенията към договора. Няма пречки страните да
предвидят уговорка, че покупната цена по договора за цесия ще се определя по всяко
отделно Приложение, предвид боря и размера на вземанията, които са предмет на всяко
отделно приложение. Няма пречки за прехвърляне на вземания по договор за кредит и преди
настъпване на изискуемостта на всичко вноски – виж решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.
д. № 2230/2016 г. на I т. о. Длъжникът няма интерес и не разполага с възможност да оспорва
действителност на договор за цесия между стария и новия му кредитор, поради липсата на
съществено съдържание от договора. В случая непосочването на продажната цена във
5
връзка със закупуването на процесното вземане, не означава липса на задължителни
реквизити и безвъзмездност на правоотношението, а политика за конфиденциалност между
цедента и ищеца-цесионер. Размерът на покупната цена би могъл да има характер на
търговска тайна, касаеща отношенията единствено между цедент и цесионер. Именно
поради конфиденциалност и във вр. със ЗЗЛД в приложение № 1 са заличени и данните,
касаещи другите длъжници, чиито вземания са предмет на договора за цесия.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и
цесионера, то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие
– съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария
кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от
цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната
страна по заемното правоотношение. Като доказателство по делото е представено
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-17520973 /л. 34/, изготвено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД и потвърждение от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България за извършената цесия, както и пълномощно /л. 32-33/ от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с което се учредява представителна власт на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжниците във вр. с прехвърлени
вземания по договор за цесия от 19.08.2019 г. и приложенията към него. По делото не са
ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството относно надлежното връчване
на ответника на изявлението на цедента и цесионера за извършената цесия. Въпреки това,
ответникът следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна в кредитора на
вземанията по процесния договор за потребителски кредит с получаване на уведомлението
заедно с препис от исковата молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно
значение следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3
ГПК. Това е така, тъй като законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомяването, поради което получаването на същото като
приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за
изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване /в този смисъл
- решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д.
№ 2639/2014 г., II т. о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
на ВКС/. Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника на 30.05.2022 г. – л. 59,
от която дата същият се счита за уведомен за договора за цесия.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
6
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице.
Основателни за възраженията в отговора на исковата молба, че в случая не са спазени
изискванията на ЗПК.
На първо място, е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар да е
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за застраховка сигурност на
плащанията, която е посочена в погасителния план като падежно вземане, с което пряко се
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил застрахователните премии /отразени
като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК/ в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което
клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
са нищожни. Доколкото предвидената застрахователна премия в договора е около 35 % от
сумата по кредита, то ГПР би бил в размер надвишаващ 50 %. В случая от договора между
страните се установява, че вместо в ГПР, застрахователните премии са включени към
главницата по договора, т. е. посочения ГПР в размер на 37.99% е начислен върху сума в
размер на 1003.35 лв. /главница+застрахователни премии/, а не само върху главницата от
779 лв. – респ. е изчислен неправилно. При всички положения при главница по договора 779
лв. и общ размер на сбора между възнаградителна лихва и застрахователни премии 834.16
лв., то ГПР по договора е в размер надвишаващ 50 %.
В чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за
потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането
на застрахователна премия за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“.
Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
7
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. – виж в този смисъл определение
№ 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС.
На следващо място, въпреки че кредитополучателят с подписването на договора е
удостоверил получаването на Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта и
екземпляр от договора за кредит, то по делото не е представен екземпляр от ОУ. Съгласно
чл. 5, ал. 4 ЗПК общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията
и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК - общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Нарушаването
на чл. 11, ал. 2 е основание за недействителност на договора, а съдът предвид
непредставянето на общите условия не може да извърши преценка дали същите са
подписани на всяка страница и дали са спазени изискванията за шрифта.
Не на последно място, изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12 следва да се приеме, че важи и за непосредствено свързаните застрахователни
договори и общи условия към тях, доколкото тези договори са от съществено значение за
правата и задълженията на страните по главния договор. В случая от неоспорената по
делото СТЕ се установява, че печатните текстове на съгласие за посредничество за
сключване на застрахователни договори и сертификат за застраховка Закрила на
плащанията плюс, са набрани на шрифт helvetica, размер 9.
Оттук, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на
чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021
г. на IV г. о. на ВКС, както и решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
3194/2022 г., решение № 262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение
№ 262316 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г.
8
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на
чистата стойност на кредита. Посочи се по-горе, че по делото е установено единствено
усвояването на сумата в размер на 779 лв., но не се установява усвояването на суми въз
основа на кредитна карта /посочените в ССчЕ суми - тегления от ATM и плащания от POS
не следва да се присъждат/. По делото не се установи предаването на кредитната карта,
активирането й и тегленето на суми и/или плащане с нея, което да е осъществено от
ответника, поради което и общия размер на чистата стойност на кредита, за която по делото
се установява усвояване в рамките на кредитния лимит, е 779 лв. Доколкото вземането е
прехвърлено, то именно цесионерът е легитимиран да претендира чистата стойност по
договора за кредит.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. „Профи Кредит България“
ЕООД срещу T.И.T., е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в
светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е
сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е
длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на
неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по
договора. От тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл.
410 ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
От ССчЕ се установява, че по договора са извършени плащания в размер на 209.62
лв. Оттук и заплатената сума в размер на 209.62 лв. следва да се отнесе изцяло към
получената чиста стойност по кредита, доколкото съдът намира, че договорът е
недействителен.
Ето защо, искът за главница е основателен за сумата в размер на 569.38 лв. /779-
209.62/– главница /остатък от чистата стойност/ по договора. Разпоредбата на 23 ЗПК
санкционира кредитодателя, като отнема правото му на възнаградителната и мораторна
лихва, като той има право да търси единствено чистата стойност на кредита, т.е. главницата.
Вземанията по клаузи на недействителния договор извън чистата стойност на главницата не
са дължими. Единствено се дължи законна лихва от дата на подаване на заявлението, тъй
като същата има характер на законна последица от уважаването на иска. Ето защо върху
главницата от 569.38 лв. ще се присъди законна лихва от 29.04.2021 г. до изплащане на
вземането.
Искът за главница за разликата над 569.38 лв. до пълния предявен размер от 1617.72
лева /съобразно уточнителна молба с вх. № от 11.04.2022 г./, както и исковете за сумата
387.69 лева договорна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 09.09.2020 г. и сумата 113.10 лева
обезщетение за забава за периода от 10.09.2020 г. до 28.04.2021 г.ще се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
9
Разноски са дължими на страните по съразмерност.
Сторените от ищеца разходи за заповедно и исково производство са в общ размер на
835.58 лв., от които 92.79 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
24589/2021 г. на СРС, 88 състав, и 742.79 лева – разноски за исковото производство /ДТ, 600
лева депозити за експертизи и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт в минимален
размер/. От тях в тежест на ответника следва да се възложи за разноски на ищеца общо в
исково и заповедно производство по съразмерност сумата от 222.39 лв.
Ответникът не е направил разноски по делото. На представлявалите го при
условията на чл. 38 ЗА проц. представител в исковото производство следва да се присъдят
разноски. Възнаграждението в исковото производство съдът определя в размер на 513.94 лв.
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая приложение не намира чл. 2, ал. 5 от Наредбата. От една страна,
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено и заплатено
възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското възнаграждение се
определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАд. От друга страна,
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал.1 ГПК използват
понятието „интерес“. В случая са предявени три обективно кумулативно съединени иск, но
и трите са в защита на един интерес, същите са оценяеми и възнаграждението следва да се
определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. По съразмерност от
сумата 513.94 лв. на адв. Б. ще се присъди сума в размер на 377.16 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Р. И. Й., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЛАГЕРА, БЛ. 38, ВХ. В, ЕТ. 10, АП. 40, положителни
установителни искове, че Р. И. Й. дължи на ищеца сумата от 569.38 лв. незаплатена
главница във връзка по договор за кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
17520973 от 12.12.2019 г. сключен от длъжника с БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 10.09.2020 г.към
Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва от 29.04.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС, 88 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главницата за разликата над сумата от 569.38 лв. до пълния предявен
размер от 1617.72 лв. /съобразно уточнителна молба с вх. № от 11.04.2022 г./, както и
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата 387.69 лева договорна лихва за периода от 12.12.2019 г.
до 09.09.2020 г. и изцяло иска за сумата 113.10 лева обезщетение за забава за периода от
10.09.2020 г. до 28.04.2021 г.
10
ОСЪЖДА Р. И. Й., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ЛАГЕРА, БЛ. 38, ВХ.
В, ЕТ. 10, АП. 40, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо
222.39 лв.– разноски по съразмерност в исковото производство и заповедното производство
/ч. гр. д. № 24589/2021 г. на СРС, 88 с-в/.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на адв. С. Б. от АК Шумен, личен номер
********** с адрес гр. Шумен, ул. Д. Войников № 9-13, ет. 2, кантора 23, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата от 377.16 лв. – разноски по съразмерност за оказана безплатна правна
помощ на Р. И. Й. по настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11