№ 36
гр. С., 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Славка Ил. Савова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500470 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 98/15.11.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. М. районен
съд е отхвърлил предявения от В. В. М. против Община Р. иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от пет години преди завеждане
на исковата молба, изразяващи се в психически дискомфорт, неудобство,
унижение, безпокойство, несигурност и накърняване на достойнството, които
са настъпили вследствие на неизграждане от собственика Община Р. на
предвидената по ПУП улица или временен път до къщата, в която ищецът
живее в с. Ч., общ. Р., УПИ І-671 кв. 124.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 860 лева и
сумата от 150 лева разноски за съдебно-техническа експертиза.
Това решение с обжалва пред С. окръжен съд от ищецът В. В. М.,
чрез пълномощник адв. Б. М., с оплаквания, че е постановено в противоречие
с материалния закон и е необосновано.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че е налице законово
задължение на Общината за изграждане и поддържане на улиците и
тротоарите в населеното място, които са със статут на публична общинска
собственост. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 3, чл. 8, чл. 30 ал. 4
1
и чл. 30 – 32 от Закона за пътищата, чл. 11 и чл. 2 от Закона за общинската
собственост, чл. 18 от Конституцията на Република България, чл. 3, чл. 167 и
чл. 176 от Закона за движението по пътищата, както и на разпоредбите на чл.
74 ал. 3 от ЗУТ и на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания /отм./.
Предвид посочената нормативна уредба се излагат доводи, че в
тежест на ответника по иска е изграждането, ремонта и поддържането на
уличната мрежа като условие за осигуряване непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, включително достъп до имота на всеки
един гражданин от населените места.
Твърди се, че районният съд не е възприел правилно предмета на
делото и не са обсъдени правнорелевантните факти, които не са и подведени
под съответната правна норма. Сочи се, че до имота и жилищната сграда на
ищеца има само пешеходен достъп и по този начин не могат да се придвижват
хора с намалена подвижност и ползващи помощни средства, каквото е
положението на ищеца. Сочи се, че предвижданията по плана за транспортен
достъп до имота на ищеца са по плана от 1985 г., но не са реализиране и до
настоящия момент. Твърди се, че предприетите в хода на делото действия на
Кмета на Общината са само симулативни; той няма намерение да реализира
никакъв проект, защото ако имаше, щеше да е реализиран или поне започнат.
Сочи се във въззивната жалба, че въпреки освобождаването на
ищеца от внасяне на ДТ и съдебни разноски, поради това, че е пенсионер по
болест и получава минимална пенсия, районният съд е осъдил ищеца и се
твърди, че по този начин е наказан за това, че е търсил правата си по съдебен
ред.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена исковата
претенция.
В срок е депозиран писмен отговор от ответникът по иска –
Община – Р., чрез пълномощник адв. А.А., с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
В отговора се твърди, че в жалбата не са излагат убедителни
доводи срещу първоинстанционното решение. Твърди се, че от заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че ответната община е
действала законосъобразно, при стриктно спазване на процедурите по
промяна на ПУП-ПР за с. Ч., включително и в кв. 124, където се намира имота
на ищеца. Твърди се, че тази процедура е почти пред нейното финализиране,
за да може да се коментира в перспектива проектиране и изграждане на пътна
комуникация, която да удовлетвори претенциите на ищеца за осигуряване на
транспортен достъп до дома му. Сочи се, че при така действащия до 2020 г.
ЗРП на с. Ч., проектирането и изграждането на транспортен достъп до УПИ $-
671 в кв. 124 би бил в нарушение на общите и специалните правни норми.
2
Твърди се, че са спекулативни твърденията за симулативна
процедура и че се изграждат други 6 улици, но не и процесната. Твърди се, че
наличието или липсата на транспортен достъп до имота на ищеца не е въпрос
на субективна преценка или на желание или нежелание на ръководството на
Община – Р., а е въпрос на законосъобразно разходване на публичните
средства на Община – Р..
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение; претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв.
Б. М. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемият пълномощникът му адв. А. оспорва въззивната
жалба..
С. окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в
законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази
следното:
По делото не е спорно, че ищецът В.М. живее в жилищна сграда,
построена в УПИ І-671 в кв. 124 по плана на с. Ч., общ. Р..
Административният адрес на този имот е улица „Р.“ № 22, каквато улица
съществува, но не стига до имота, в който живее ищеца и не обслужва този
имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че съгласно регулационния план на с. Ч. транспортният достъп на
УПИ І-671 следва да се осъществи от улица с о. т. 491, 556, 557 до крайна о. т.
558, като предвиденият транспортен достъп от о. т. 491, 556 и 557 до о. т. 558
не е изпълнен; на място е изпълнена частично стоманобетонова конструкция
с дължина от около 20 м., започваща от о. т. 491, като същата се намира върху
дере и представлява плочест водосток, по който могат да се придвижват
автомобили, но не достига до УПИ І-671; до УПИ І-671 е наличен само
пешеходен достъп от южната страна по тесен пешеходен път; по този
пешеходен път не могат да се придвижват хора с намалена подвижност,
ползващи помощни технически средства. Експертизата сочи, че по така
проектираното трасе от действащия ПУП, улица с о. т. 491, 556, 557 до
крайна о. т. 558 ще бъде с наклони по-големи от 20 % и съответно
пешеходните пространства към нея също ще са с такъв наклон, което не може
да отговори на изискването за достъпна среда към УПИ І-671 по планираната
улица; широчината на платното по плана е 2, 7 м., което не отговаря на
изискванията на чл. 81 от ЗУТ.
От представеното Експертно решение на ТЕЛК от 06.03.2019 г. е
видно, че ищецът М. е с 80 % трайно намалена неработоспособност, с водеща
диагноза умерена умствена изостаналост; хромозомна аномалия с изоставане
в НПР – умерена умствена изостаналост.ВСВ; астенично телосложение; не
може да се обслужва самостоятелно, дезориентиран за време и място.
С показанията си свидетелката М. – майка на ищеца, установява,
че до имота, където е жилищната им сграда, няма транспортен достъп;
достъпът се осъществява по тясна пътека, по която пренасят на ръце ищеца.
Свидетелката сочи, че до преди няколко години ищецът е посещавал
училище, като не е можел самостоятелно да се придвижва по тази пътека и го
носели на ръце. Свидетелката сочи, че ищецът е с увреждания и не може сам
да се придвижва по пътеката, пренасят го и към настоящия момент. Майката
сочи, че страдат, че нямат път, притесняват се винаги, когато пренасят ищеца.
3
Свидетелката установява, че ищецът се чувства подтиснат и притеснен, че
трябва да бъде пренасян; той страда, както страда и цялото семейство. М.
сочи, че всичко необходимо за къщата пренасят на ръце – дърва, храна и т. н.
Свидетелката сочи, че многократно са настоявали пред Община – Р.
изграждане на път до имота им, но такъв не е изграден и до момента.
Свидетелката сочи, че ако има изграден път до имота им, синът й може да
ползва предоставени приспособления за придвижване и би могъл
самостоятелно да се справя.
Въпреки близките родствени отношения с ищеца показанията на
свид. М. следва да се кредитират предвид постоянния й личен контакт с
ищеца и оказваната от нея помощ, с оглед на което има непосредствени
впечатления от страданията, които ищецът понася. Обстоятелства, които
установява свидетелката, не се оспорват от ответната страна.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че от 2002 г. семейството на ищеца е отправяло молби и жалби до
Община – Р., до Областен управител – С., до Омбудсмана на Република
България, до Президента на Република България – през 2002 г., 2007 г., 2015
г., 2017 г., 2018 г. – всички те препращани в Община – Р., на които ответната
Община – Р. е отговаряла, че поради финансови затруднения не е възможно
изпълнение на улица до имота, в който живее ищеца, както и че при първа
възможност ще се направи всичко необходимо за решаване на проблема.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонта и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Нормите
на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания, действала до 13.03.2021 г., от който
момент е в сила Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на
изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията,
въвеждат редица изисквания към урбанизираната територия и нейните
елементи, свързани с достъпа на хора с различни видове увреждания спрямо
елементите на градската среда. Сред тях са изграждане на достъпни
маршрути в пешеходните пространства за движение в хоризонтална посока с
определени параметри, изграждане на елементи за преодоляване на различни
нива в урбанизираната територия, изграждане на достъпни места за
паркиране и пр. Съгласно императивните норми на чл. 3 от Наредба № 4 /чл.
5 от действащата наредба/ кметовете на общини осигуряват публична
информация за достъпните маршрути в урбанизираната територия, които се
изграждат и поддържат при спазване изискванията на наредбата. Самото
изграждане и поддържане на тези елементи на урбанизираната територия
също е задължение на общината.
Безспорно ищецът спада към хората с намалена подвижност по
смисъла на § 1 б. „г“ от ДР на Наредба № 4/2009 г. /отм./. При така
установените факти по делото за периода от 27.04.2016 г. до 27.04.2021 г.
Община – Р. с бездействието си не е изпълнила задължението да осигури
достъпна среда за ищеца по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на Наредба № 4/2009 г.
Община Р. не е изпълнила задълженията си по чл. 31 от Закона за пътищата и
чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, във връзка с
устройството, изграждането и поддържането на общинската пътна
устройството, изграждането и поддържането на общинската пътна
инфраструктура и прилежащите към нея съоръжения в урбанизираните
територия - задължения за изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително
за хората с увреждания.
Пряка и непосредствена последица от това бездействие на
Община Р. са претърпените от ищеца неимуществени вреди. Установява се,
4
че за да излезе извън дома си /било поради необходимостта от периодични
прегледи и консултации, било поради други нужди и потребности/,
единствената възможност за ищеца е да бъде носен от своите близки, което е
унизително и накърняващо достойнството му. Според показанията на майката
на ищеца, при наличие на транспортен достъп до имота им ищецът би могъл
сам с подходящи технически средства да се придвижва. Без този транспортен
достъп ищецът е изцяло зависим от помощта на близките си, което
ограничава неговото право на придвижване и накърнява неговото
достойнство и е унизително за него.
От заключението на съдебно-техническата експертиза и
представените от ответната страна писмени доказателства се установява, че
за уличната регулация от улица с о. т. 491, 556, 557 до крайна о. т. 558, така
също и за пешеходен участък между кв. 124 и кв. 125 е изработено изменение
на ПУП, като се предвижда основния транспортен достъп до УПИ І-671 да се
осъществи по пешеходен участък между кв. 125 и кв. 124. Вещото лице сочи,
че изменение е стартирало със заявление от 17.12.2018 г. за допускане на
изменение на ПУП; със заявление от 14.05.2019 г. е поискано ПУП да бъде
одобрен; проектът за ПУП е разглеждан от ОЕСУТ при Община – Р. на
30.05.2019 г., където е констатирано, че изменението засяга повече от един
квартал и следва да се приложи изискването на чл. 124а ал. 1 от ЗУТ
Общинският съвет да разреши и одобри изменение на ПУП. Установява се, че
преписката е внесена за разглеждане пред Общински съвет Р. с докладна от
Кмета на Община Р. от 10.06.2019 г.; изменението е обявено по реда на чл.
128 ал. 1 от ЗУТ в ДВ бр. 53/2021 г.; С решение № 268/15.09.2021 г. на
Общински съвет – Р. е одобрено изменение на ПУП – ПР на кв. 125, 124 и кв.
123 от о. т. 491 до УПИ І-671. Експертизата установява, че към настоящия
момент за кв. 124 не са налични влезли в сила одобрени частични изменения
на ПУП.
Настоящата инстанция счита, че така предприетите от Община –
Р. действия по изготвяне и приемане на изменение на ПУП не могат да бъдат
аргумент за приемане на исковата претенция за неоснователна. Както сочи
вещото лице арх. М. в съдебно заседание, след влизане в сила на ПУП следва
да се направи проект, по който да се изпълни този транспортен достъп до
имота на ищеца. Следва да се допълни, че реализирането на този достъп до
имота на ищеца ще е в зависимост и от осигуряване на средства за неговото
изграждане от Община – Р.. Безспорно е, че за исковия период от 27.04.2016
г. до 27.04.2021 г. ищецът е бил лишен от достъп до имота си поради
бездействие на Община – Р.. През исковия период от време ищецът е бил
лишен от свободен достъп до жилището си, ответната община не е осигурила
достъпна среда за ищеца и предприемането на едни подготвителни действия
за реализиране на този достъп не би могло да се приравни на осигурен вече
такъв достъп. Реализирането на този достъп е едно бъдеще относително
несигурно във времето събитие, което не би могло да бъде предпоставка да се
приеме, както е приел районният съд, че ответната община е изпълнила
задълженията си за осигуряване на достъпна среда.
Настоящата инстанция приема за доказана неимуществената вреда
за ищеца в резултат на противозаконното бездействие на ответната община.
Показанията на свид. М. установяват твърденията за невъзможност от
нормално придвижване, достъп на медицински екипи, затруднена доставка на
стоки и др. Безспорно подобно положение действа угнетяващо за психиката,
създава психически дискомфорт, чувства за малоценност, ограниченост,
безсилие и зависимост от помощта на близки. Въпреки многократните жалби
и сигнали, правото на ищеца на свободен достъп и свободно придвижване не
е реализирано и към настоящия момент, като нереализирането на това право
на ищеца е далеч назад във времето, значително надвишаващо релевантния за
исковата претенция период.
5
Размерът на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост, при
условията на чл. 52 от ЗЗД. Предвид всички специфични особености на
фактическата обстановка, продължителното бездействие на общинската
администрация, формираното безсилие и усещане, че достъпна среда не се
осигурява въпреки многобройните обещания, с оглед младата възраст и
крехката психика на ищеца, следва да се определи размер на обезщетение, с
което доколкото е възможно, да се възстанови нараненото усещане за
наличие на справедливост и законност. Настоящата инстанция счита, че
обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца за исковия
период в резултат на незаконосъобразно бездействие на Община Р. да осигури
достъпна среда за ищеца следва да бъде в размер на 10 000 лева. Този размер
се явява справедлив и разумен и изпълнява целите на закона за репарация на
вредите.
С оглед този изход от спора следва да бъдат възложените
деловодните разноски. На ищеца е оказана адвокатска помощ и защита от адв.
Б. М. по реда на чл. 38 от ЗА, поради което се следва на адв. Б. М. адвокатско
възнаграждение за всяка от двете инстанции в размер на по 1 130 лева или
общо за двете инстанции в размер на 2 260 лева. Ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 860 лева за първата
инстанция, в размер на 1 600 лева за въззивната инстанция и в размер на 150
лева за експертиза; 150 лева от бюджета на РС са изплатени за експертиза. С
оглед уважената част от иска на ищеца се следват разноски в размер на 1 130
лева, а на ответника с оглед отхвърлената част от иска се следват разноски в
размер на 1 805 лева. Ответната страна следва да заплати спрямо уважената
част от иска ДТ в размер на 600 лева, както и 150 лева в полза на РС – Мадан.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 98/15.11.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на М.
районен съд, В ЧАСТТА, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен
за сумата от 10 000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА – Р., Булстат *********, със седалище гр.
Р., ул. „България“ № 15, представлявана от Румен Венциславов Пехливанов –
Кмет, да заплати на В.В. МАДАНАСКИ, ЕГН **********, с. Ч., общ. Р., ул.
„Р.“ № 22, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 27.04.2016 г. до 27.04.2021 г., изразяващи
се в психически дискомфорт, неудобство, унижение, безпокойство,
несигурност и накърняване на достойнството, настъпили вследствие на
неизграждане от Община – Р. на улица или временен път до жилищната
сграда в УПИ І-671 кв. 124 по плана на с. Ч., общ. Р..
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 98/15.11.2021 г. по гр. д. №
124/2021 г. на М. районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на В. В.
М. срещу Община – Р. за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева
6
до претендираните 20 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 27.04.2016 г. до 27.04.2021 г., изразяващи се в
психически дискомфорт, неудобство, унижение, безпокойство, несигурност и
накърняване на достойнството, настъпили вследствие на неизграждане от
Община – Р. на улица или временен път до жилищната сграда в УПИ І-671 кв.
124 по плана на с. Ч., общ. Р..
ОСЪЖДА ОБЩИНА – Р., Булстат *********, със седалище гр.
Р., ул. „България“ № 15, представлявана от Румен Венциславов Пехливанов –
Кмет, да заплати на адв. Бойко М. – АК – С., по реда на чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – Р., Булстат *********, със седалище гр.
Р., ул. „България“ № 15, представлявана от Румен Венциславов Пехливанов –
Кмет, да заплати ДТ в размер на 600 лева и в полза на РС – Мадан 150 лева за
СТЕ.
ОСЪЖДА В.В. МАДАНАСКИ, ЕГН **********, с. Ч., общ. Р.,
ул. „Р.“ № 22, да заплати на ОБЩИНА – Р., Булстат *********, със седалище
гр. Р., ул. „България“ № 15, представлявана от Румен Венциславов
Пехливанов – Кмет, деловодни разноски в размер на 1 805 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7