МОТИВИ
към
присъда № 22/23.05.2019 год. по НОХ дело № 103/2019 год. по описа на Окръжен
съд гр. Стара Загора.
Обвинението против подсъдимата Р.Д.Д., ЕГН **********,
е за престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, предл. първо, хипотеза втора и
предложение второ, б.“б“, предл. първо вр. с ал.1 б.“б“ и б.“в“ вр. чл.342,ал.1
от НК за това, че на 24.02.2017г. на Автомагистрала „Тракия“ в района на км.199+950, обл.Стара
Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м.”***“ мод. „***” с рег. № СТ ***ВА,
в нарушение на правилата за движение - чл.5 ал.3 т.1 предл.второ от ЗДвП-на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на наркотични вещества или техни аналози; чл.15 ал.1
от ЗДвП- на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента; чл.20 ал.1 от ЗДвП-водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и
чл.20 ал.2 изр.последно от ЗДвП- водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, е
причинила по непредпазливост смъртта на С.Н.С. ЕГН ********** и многостепенна
средна телесна повреда на Б.А.Б., изразяваща се в черепномозъчна травма -
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, аносмия /
пълна загуба на обоняние/ -представляваща постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота и контузия на белите дробове- представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено след употреба на
наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол и от деянието е настъпила
смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице.
По делото бяха конституирани в качеството на частни
обвинители родителите на пострадалата С.Н.С. – Н.М.С. и Ж.С.С., както и
пострадалата Б.А.Б., с повереник адв.Г.Б..
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, като поддържа
обвинението счита, че на подс. Р.Д.Д. следва да бъде определено наказание лишаване
от свобода около минимума предвиден в закона и след приложението на чл.58а,ал.І
от НК се редуцира на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи
ефективно, както и подсъдимата да бъде
лишена от право да управлява в максимално предвидения от закона срок.
Повереникът на частните обвинители и самите Н.С. и Ж.С.
поддържат предложението на представителя на Окръжна прокуратура-Стара Загора,
докато частният обвинител Б.А.Б. счита, че предложеното наказание лишаване от
свобода за срок от две години е справедливо, но не поддържа искането на
реалното му изпълнение.
Защитата на подсъдимата Р.Д. – адвокатите М. и Д.М.,
молят съда за налагане на минимално наказание, изтърпяването на което бъде
отложено, тъй като по този начин биха се постигнали пълноценно целите на
наказанието, а едновременно с това съда следва да лиши подсъдимата Р.Д. от право
да управлява МПС в „разумен максимален“ срок.
С оглед събраните по досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Р.Д.Д. е правоспособен водач на
МПС - категории „В“, „А1“ и „М“ от
2014г. и се води на отчет в Сектор „КАТ“ при ОД на МВР – Стара Загора. През
учебната 2016-2017г. подсъдимата започнала да учи като студент в Технически
университет гр.София, като заживяла преимуществено в гр.София, но често за
почивните дни се връщала в гр. Стара Загора. Подсъдимата Р.Д. ползвала и
управлявала лекия автомобил на баща си Д.Д., който й предоставил с пълномощно
от 10.08.2016г. лек автомобил марка „*** ***“ с рег. № СТ ***ВА.
Във висши учебни заведения в гр.София учели и
пострадалите С.Н.С. и Б.А.Б.,*** и са връстници на подсъдимата Р. Д. .
Подсъдимата и пострадалите Б.Б. и С.С. се познавали от преди да заминат за гр.София
и поддържали приятелски отношения помежду си.
На
24.02.2017г. подсъдимата Р.Д. решила да
се прибере в гр.Стара Загора с ползвания от нея лек автомобил „*** ***“ с рег. № СТ ***ВА. Заедно с нея
решили да пътуват и пострадалите Б.Б. и С.С.. Същият ден, след обяд, трите се
качили в автомобила и тръгнали от гр.София по Автомагистрала „Тракия“ за
гр.Стара Загора, като лекия автомобил бил управляван от подсъдимата. На предната
дясна седалка, до водача седяла пострадалата С.С., а на задната седалка е
пътувала пострадалата Б.Б.. Седящите на предните седалки – подсъдимата Р.Д. и
пострадалата С.С. били с поставени предпазни колани. В 16.32 часа автомобила
преминал през тунела Траянови врата, в 16.41 часа в района на с.К., обл.П., в
16,56 часа по магистралата в района на с.Р., обл.Пловдив и 17.04ч. в района на
с.Т., обл.Пловдив.
Управлявания от подсъдимата Р.Д. л.а. марка „***
***“ с рег. № СТ ***ВА продължил да се движи по автомагистралата в посока изток
– към гр.Стара Загора. С оглед посоката на движение подсъдимата управлявала
автомобила в южното полуплатно за движение. Времето към този момент било слънчево
и сухо, с нормална дневна видимост. Пътното платно на автомагистрала „Тракия“ е
с две полуплатна за движение – северно за движещите се в посока изток-запад
пътни превозни средства и южно – за движещите се в посока запад-изток пътни
превозни средства. Всяко от полуплатната разполагало с две активни ленти за
движение със широчина от 4 метра и най-в дясно аварийна лента с ширина от 3
метра. Двете полуплатна били разделени с обособен разделителен остров със
ширина 2,5 метра. Върху разделителния
остров имало изградена чрез мантинели двойна еластична ограда.
Подсъдимата Р.Д. управлявала автомобила в
северната (лявата по посоката на движението си) лента за движение на южното
полуплатно. Автомобилът навлязъл в участък от магистралата, който се намирал в
област Стара Загора и около
17.27-17.28ч. се намирал в района на километър 199+950 от автомагистралата
Старозагорска област. В този участък пътя бил прав и управлявания от
подсъдимата Р.Д. автомобил се движил в лявата активна лента за движение на
южното полуплатно със скорост около 126-131км/ч.
В същия участък на пътя по южното полуплатно на
разстояние един от друг се движили и още два автомобила – лек автомобил марка
„Ленд Роувър“ и лек автомобил марка „*** ***“. Лекият автомобил марка „Ленд
Роувър“ бил на няколко стотин метра зад лекия автомобил “*** ***“, който
подсъдимата управлявала, като се движил в
южната (дясната) активна лента за
движение. Този автомобил бил управляван от свидетеля С.В. от гр.Стара Загора, а
на задната седалка на автомобила пътувала съпругата му свидетелката Т.В.. В
същото време пред управлявания от подсъдимата лек автомобил, в същата посока и
в същата лента (северната) се движил л.а. „*** ***“ управляван от свид.К.Ч.от
гр.Б.. Изненадващо, декоративната решетка на управлявания от свид.К.Ч.автомобил,
намираща се в предната централна част на л.а. „*** ***“ се откачила, отделила
се от автомобила и ударила в дясната част предното панорамно стъкло на управлявания
от свид.К.Ч.автомобил, което се пукнало. След този удар в предното стъкло на
л.а. „*** ***“ декоративната решетка полетяла назад. В този момент зад лекия
автомобил марка „*** ***“ , в същата лента на разстояние след него се движил
управлявания от подсъдимата Р.Д. със скорост от 126-131 км/ч. л.а. „*** ***“ с
рег. № СТ ***ВА. Виждайки летящия предмет подсъдимата го възприела като
опасност, но вместо да намали скоростта или да спре, завила волана на ляво. В резултат автомобилът рязко променил посоката си на движение,
отклонил се на ляво и се ударил в намиращата се там двойна еластична ограда
от мантинели, която служила като
преграда между двете полуплатна на магистралата. Колелата на управлявания от
подсъдимата автомобил започнали едновременно с въртенето си и да се приплъзват,
като оставили следи от приплъзване до удара в еластичната предпазна ограда. В
резултат на този удар и скоростта на движение на автомобила, последният
започнал да се преобръща. При преобръщането на автомобила части от него, както
и вещи на пътуващите се разхвърчали и изпаднали на пътното платно. В този
момент на преобръщане на автомобила, от същия изпаднала пострадалата Б.Б..
Автомобилът се преобърнал няколко пъти и се установил в покой – по таван върху
двете еластични прегради на разделителния остров между северното и южното
полуплатно на магистралата. След преустановяване движението на л.а. „*** ***“
от него излязла подсъдимата Р.Д., а в автомобила останала пострадалата С.С..
Изпадналата от лекия автомобил Б.Б. била в безсъзнание и се намирала на
платното - на разделителния остров
западно от преобърнатия автомобил.
Произшествието се развило в полезрението на
свидетеля Ст.В.и неговата съпруга Т.В., които пътували в лек автомобил „Ленд
Роувър“ в южната (дясна) по посока на движението лента и се намирали на
известно разстояние зад управлявания от подсъдимата автомобил. Свидетелката Т.В.
в 17.28ч. подала сигнал на тел.112, а междувременно съпругът й предприел
действия по спиране на управлявания от него автомобил в най-дясна аварийна
лента. След като спрели автомобила си, двамата отишли до лекия автомобил „*** ***“,
а междувременно и други движещи се по автомагистралата автомобили спрели, като
пътуващите в тях се насочили към преобърнатия автомобил и започнали да подават сигнали за настъпилото
произшествие (свидетелите И.А., Т.В.).
Пътуващите свидетели С.Т.и З.К.– лекари в УМБАЛ гр.Б., не само спрели, но и
оказали първа помощ на пострадалата Б.Б.. Не след дълго на местопроизшествието
пристигнали служители на МВР, на Спешна медицинска помощ, като последните
констатирали смъртта на С.С., а подсъдимата Р.Д. и пострадалата Б.Б. откарали
за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ – Стара Загора.
Според заключението на изготвената съдебно
медицинска експертиза № 67/2017г. в резултат на настъпилото ПТП пострадалата С.Н.С.
е получила множество травматични увреждания:
черепно мозъчна травма, разкъсно контузни рани, охлузвания и
кръвонасядания на лицето, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на
лицевите кости, черепния покрив и черепната основа, разкъсвания и контузия на мозъка, кръвоизлив
в меките мозъчни обвивки, гръдна травма: специфично охлузване на гръдния кош и
разкъсно-контузна рана по предната му повърхност, счупване на ребра двустранно,
контузия на белите дробове. Коремна травма: множество охлузвания на корема,
разкъсване на черния дроб, слезката и двата бъбрека, набиране на кръв в
коремната кухина. Счупване на дясната мишнична кост, счупване на таза, счупване на страничните
израстъци на поясните прешлени,
прекъсване на гръбначния стълб в шийния и гръдния отдел. Охлузвания и кръвонасядания на
крайниците. Всички травматични
увреждания са прижизнени, като е налице пряка причинно следствена връзка между получените травматични увреждания и
настъпилия смъртен резултат. Смъртта на пострадалата С.С. е настъпила в резултат
на получените тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими със
живота.
Според заключението на изготвената съдебно
медицинска експертиза №37/04.03.2017г.
в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие, пострадалата Б.А.Б.
на 19 години, е получила следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна
травма: разкъсноконтузна рана тип „скалп“ и извънчерепен хематом в дясна
теменнотилна област на главата, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, масивни
контузии на мозъчното вещество, мозъчен оток. Контузия на белите дробове.
Контузия на лява глезенна става. Черепно-мозъчната травма и контузията на
белите дробове осъществяват медикобиологичния квалифициращ признак на
разстройства на здравето, временно опасни за живота, като всяко едно от тях
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Видно от
заключението на изготвена комплексна съдебномедицинска експертиза №
100/21.03.2018г. по отношение на получените в резултат на произшествието
травматични увреждания от пострадалата Б.Б., е установено, че в следствие на
претърпяната в резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие
черепно-мозъчна травма, при Б. се е развило усложнение –аносмия /липса на
обоняние/, като се касае за пълна липса на обоняние, което осъществява
медикобиологичния квалифициращ признак на постоянно разстройства на здравето, неопасно за живота, което
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
При произшествието
подсъдимата Р.Д. също получила травматични увреждания-разтягане на шийната
мускулатура, гръдна травма (счупване на десни ребра,контузии на белите дробове),
кръвонасядания и охлузвания. Въз основа на иззета от подсъдимата Р.Д. кръвна
проба, е назначено извършване на съдебно-химическа (токсикологична) експертиза
от специализираната Токсикохимична лаборатория към ВМА-София.
Изготвената съдебно-химическа
(токсикологична) експертиза № 1857/2017г. е
дала заключение, че в кръвта на подсъдимата Р.Д. е установено наличие на специфичен
метаболит, доказващ употреба на наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол.
Според заключението на изготвената по делото комплексна автотехническа
и съдебно медицинска експертиза и допълнителна такава, наличието на протривни следи, установени в
протокола за оглед, скоростта на движение на управлявания от подсъдимата
автомобил преди и по време на удара в еластичната ограда, не са били еднакви,
като към момента на удара автомобила ”*** ***” с рег. № СТ ***ВА се е движел със скорост около 109 км/ч., а
преди него се е движел със скорост от около 129 км/ч. Минимално възможната
скорост на движение на автомобила преди настъпване на удара, е определена в
допълнително заключение в порядъка от 126 до 131 км/ч., като скоростта от 129
км/ч. съответства на дължината на оставените следи от гуми без задействана
спирачна уредба и със задействане на спирачна уредба към начало на загуба на
напречна устойчивост на автомобила при не максимално спирачно закъснение. Видно от експертното заключение, няма
обективни находки за предприето аварийно спиране – спирачни следи, като
описаните в протокола за оглед следи са от странично прохлузване на колелата на
автомобила т.е. от едновременно търкаляне и странично плъзгане на колелата на
автомобила. В резултат на рязката промяна на посоката на движение на лекия
автомобил ”*** ***”- отклоняване на автомобила на ляво, колелата на същия са
започнали едновременно с въртенето си да се приплъзват, като са оставили следи
от приплъзване до настъпването на удар на автомобила в еластичната предпазна
ограда между двете полуплатна на автомагистралата. В резултат на създалия се
ударен импулс от удара с еластичната предпазна ограда, автомобилът е
ротирал(завъртял) в посока обратно на
часовниковата стрелка, в резултат на което се е обърнал по таван, а след това е
преустановил движението си в положението, отразено в протокола за оглед. И двете експертни заключения са категорични,
че за подсъдимата Р.Д. е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, при условие, че управлява автомобила в южната (дясна по посока
на движението) активна лента за движение, а при настъпването на конкретната
критична ситуация (изпадане на декоративна решетка от преднодвижещият се л.а.“***
*“, при движение и на двата автомобила в северната активна лента на южното
полуплатно на магистралата) - като задейства аварийно спирачната система на
автомобила ”*** ***”, с оглед намаляване скоростта
на движение или спиране, но не и променяйки рязко посоката на движение в
ляво-действие, при което обективно няма възможност за предотвратяване на удара
в еластичната ограда.
Настъпването
на пътно транспортното произшествие е в резултат от действията на подсъдимата Р.Д.,
за която като водач на лекия автомобил ”*** ***” с рег. № СТ ***ВА е била налице
обективна възможност да контролира непрекъснато превозното средство, като управлява автомобила по
посока на движението си (южната) свободна лента, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре при възникване на опасност за
движението, да възприеме пътната
обстановка и борави адекватно с уредите за управление съобразно нея(пътната
обстановка) като контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.
Обвинението се доказва от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: Т.1 - протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум, л.6-27, протоколи от разпити от л.30 до
л.41 на свидетелите С.Д., С.В., Т.В., И.Т.,
С.С., л.43-59 разпити на свидетелите К.Ч., Я.К., Н. Х., Д. П., П.П., С.Р., В.П.,
С.Т., И.А., Т.В., М.И., З.К., Ж.С., Н.С.,
л.61-64 съдебно медицинска експертиза на труп, протокол от химическа експертиза
л.67, съдебно медицинска експертиза на живо лице л.70-71, съдебномедицинска
експертиза по писмени данни л.74-76, протокол за извършена техническа
експертиза л.78-79, констативен протокол за ПТП с пострадали лица л.81, копие
от пълномощно и застрахователна полица л.82-83, копие от у-ние за техническа
изправност на МПС л.84, справка за нарушител от л.85 до л.86, справка от
„Дирекция национална система 112“ на л.90,
писмо и разпечатка с данни от АИС „Пътна карта“ л.94-97, справка от ОД
на МВР - Ст.Загора л.98-104, копие от
свидетелство за регистрация на МПС л.105, копие от застрахователна полица
л.106, опис-заключение л.106 от ЗК“Лев Инс“ и застрахователна полица от ЗК“Лев
Инс“ л.107, копие от договор за покупко-продажба на МПС и фактура л.111-112,
л.114 справка от МВР-РД“ПБЗН“-Стара
Загора за това, кои пожарникари са посетили произшествието, разписка за върнати
вещи л.116-118;
Т.2 - Протокол за разпит на
св. М.О.л.157, съдебно химическа /токсикологична/ експертиза л.161-164,
протокол за медицинско изследване л.165, комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза л.170 –
190, прозрачен плик съдържащ 1 бр. СD-R л.197, у-ние за наследници на С.С.
л.198-199, справка за съдимост л.202-203, характеристична справка л.215,
протокол за разпит на обвиняем л.222, декларация за семейно материално
положение и имотно състояние л.223, писмо до ВМА София л.233, протоколи за
предявяване на разследване 247-249;
Т.3 - заверени копия на медицински документи
л.264-269, комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни л.284-289,
справка от НЗОК-ПЗОК л.294-300, протокол за доброволно предаване л.301, етапна
епикриза л.302-305, копие от медицински документи л.306-310, постановление за
привличане на обвиняем л.336 – 337,
протокол за разпит на обвиняем л.338, протокол за разпит на обвиняем
л.371 – 372, протоколи за предявяване на разследване и призоваване по телефон
л.380-389, както и представените и приети в съдебно заседание уверение №
7036/13.02.2019г., заверено копие от титулна страница на студентска книжка
факултетен № ********* на Р.Д., зимен семестър, копие от учебен план, копие от
трудов договор № 55/12.04.2019г. и
свидетелство за съдимост.
Тук е мястото да се посочи,
че съдът прие за установена фактическа обстановка, както е описана по-горе и не
кредитира обясненията на подс.Р. Д.(т.3,л.371 ДП), че „инстинктивно проявих
шофьорски рефлекс и завих волана към дясната лента, за да избегна удара с този
предмет“. Обясненията на подсъдимата са в рязък контраст с показанията на
св.Ст. В.(л.35, том 1 ДП) и заключенията на комплексните автотехнически и
съдебномедицивски експертизи, на които съдът дава вяра, предвид абсолютната неутралност
на свидетеля и професионалната компетентност на вещите лица. Не на последно
място е и обстоятелството, че съдебното производството е по Гл.27 НПК, при
хипотезата на чл.371,т.2 НПК, т.е. признавайки изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, подс.Р. Д. реално не поддържа
обясненията дадени по досъдебното производство в качество на обвиняем.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прие следната ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Според диспозитива на обвинителния акт, а и в
обвинителната си реч, публичното обвинение пледира, че по описаният начин, с
деянието си подсъдимата Р. Д.Д. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.343 ал.4 вр.ал.3 предл.1-во хипотеза 2-ра и предл. 2-ро б“б“ предл.1-во
вр.ал.1 б“б“ и б.“в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 24.02.2017
година на Автомагистрала „Тракия“ в района на км.199+950,обл.Стара Загора, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил м.”***“
мод. „***” с рег. № СТ ***ВА, в
нарушение на правилата за движение:
-чл.5 ал.3 т.1 предл.второ от ЗДвП-на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на наркотични вещества или техни аналози;
-чл.15 ал.1 от ЗДвП- на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента;
-чл.20 ал.1 от ЗДвП-водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
и чл.20 ал.2
изр.последно от ЗДвП- водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, е причинила по
непредпазливост смъртта на С.Н.С. ЕГН **********
и многостепенна средна телесна повреда на Б.А.Б., изразяваща се в
черепномозъчна травма - представляваща разстройство на здравето, временно
опасно за живота, аносмия (пълна загуба на обоняние) -представляваща постоянно
разстройство на здравето,неопасно за живота и контузия на белите дробове-
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
деянието е извършено след употреба на наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол и от деянието е настъпила смърт на едно лице и телесни
повреди на едно лице.
При приетата от съда за безспорно
установена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, настоящият
състав на окръжния съд счита, че правилната и законосъобразна правна
квалификация на деянието на подсъдимата Р.Д.Д. е за извършено престъпление по чл.343, ал.3,
предл.1-во, хипотеза 2-ра и предл.2-ро, б.“б“, предл. първо във връзка с ал.1,
б.“б“ и б.“в“ и ал.4, връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Съответно на това съдът прие, че
подсъдимата Р.Д.Д. следва да бъде призната за невинна и оправдана по
първоначалното обвинение по чл.343 ал.4 вр.ал.3 предл.1-во хипотеза 2-ра и
предл. 2-ро, б.“б“ предл.1-во вр.ал.1 б.“б“ и б.“в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна е безспорно, че
подсъдимата Р.Д.Д. на инкриминираната дата 24.02.2017г. около 17.30 ч. в района
на км. 195+950 от Автомагистрала „Тракия“, обл.Стара Загора е управлявала
моторно превозно средство лек автомобил марка „***“ модел „***, с рег. № СТ ***ВА,
при което е нарушила правила за движение и предизвикала ПТП, в резултат на
което е причинила смъртта на С.Н.С. ЕГН ********** и многостепенна средна телесна
повреда на Б.А.Б.. Настъпилото ПТП, респ. обществено опасните последици, е в пряка причинна връзка с допуснатите
нарушения на следните правила за движение:
-чл.15, ал.1 от ЗДвП - който задължава водача на пътно превозно средство
се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната свободна лента. В случая подсъдимата Р.Д. е управлявала лекия
автомобил „*** ***“ по автомагистрала, в която в дясното полуплатно, по което се е движил автомобила са налични две
активни ленти за движение и аварийна лента.
Подсъдимата е управлявала в северната (лявата) по посока на движението
си лента за движение, въпреки наличието на дясна свободна активна лента.
Налице е нарушение и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. При
възникналата пътна ситуация-летяща към автомобила декоративна решетка от предно
движещия се автомобил, подсъдимата е загубила самообладание и в резултат на
изненадата „инстинктивно“ е завила на ляво волана, при което движещия се със
скорост над 126 км/ч автомобил е станал неуправляем, а след удара в
мантинелата, и неконтролируем.
В тази връзка е и нарушението на чл.20,
ал.2 изр.последно от ЗДвП, който вменява като задължение на водачите при възникване на опасност за
движението да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат.
Действително е била налице опасност за движението, тъй като препятствието пред
автомобила (декоративната решетка) се е появило внезапно, било е неочаквано и
непредвидимо.
Според комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза № 53/2017г. л.170 и сл. от Том 2, при настъпилата
конкретна критична ситуация, изпадането на декоративната решетка на л.а. „*** *“
технически правилните действия на подсъдимата Р.Д. се състоят в задействане
аварийно на спирачната система на автомобила „с оглед спиране или намаляне
скоростта на движение“ и отбиване в дясно при условие, че е свободна дясната
лента за движение. При задействане плавно на спирачната уредба (система) на
лекия автомобил „*** ***“ вместо аварийно, скоростта на движение при удара с
еластичната ограда би се намалила дотолкова, че последиците от този удар биха
били много по-леки.
Конкретните нарушения на правилата за
движение са в пряка причинна връзка с настъпилия тежък обществено опасен
резултат – смърт на едно лице (С.С.) и
многостепенна средна телесна повреда на Б.А.Б., изразяваща се в черепно мозъчна
травма, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота,
аносмия (пълна загуба на обоняние) – представляваща постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота и контузия на белите дробове, представляваща
разстройство на здравето временно опасно за живота. Общественоопасните
последици не биха настъпили ако подсъдимата Р. Д. не беше нарушила цитираните
правила за движение, защото не би се стигнало до ПТП или при плавно намаляне на
скоростта последиците от удара в мантинелата не биха били толкова тежки.
Съдът прие, че подсъдимата следва да бъде
призната за невинна и оправдана за нарушението на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, според който на водача на пътното превозно средство е забранено да
управлява същото под въздействие на наркотични вещества или техни аналози. И това е така защото, в случая употребата на
наркотично вещество е включено в състава на чл.343, ал.3, предл.1, хипотеза 2
от НК, като квалифициращ признак на престъпния състав, който обосновава и
предвиденото по-тежко наказание лишаване от свобода. Нормата на чл.343 НК е с
бланкетен диспозитив, препращаща към други отрасли на правото и в частност към
ЗДвП и правилника за неговото приложение, в които подробно са уредени правилата
за пътната безопасност. Тъй като тези правила са многобройни,а и динамично
променяни, е невъзможно да бъдат обхванати в една или няколко разпоредби на НК.
Затова се прибягва до препращане към специалния закон. В конкретния случай част
в обективаната страна на наказателноправната норма изрично е посочено
управлението на МПС „след употреба на наркотично вещество“, като основание за
налагане на съответно наказание, поради което е недопустимо вменяване на
нарушение и на разпоредбата на ЗДвП(чл.56 НК и принципа non bis in idem-не следва да се наказва два пъти за едно и също).
Няма спор, че подсъдимата Р.Д. е
управлявала на инкриминираната дата лек автомобил „***“ модел „***“, с рег.№СТ***ВА
след употреба на наркотично вещество. Видно от заключението на
съдебно-химическата (токсикологична) експертиза № 1857/2017г. изготвена от специализираната Токсикохимична
лаборатория към ВМА-София, в кръвта на подсъдимата (тогава обвиняема) Р.Д. е
„установено наличие на специфичен метаболит“ доказващ употреба на наркотично
вещество съдържащо тетрахидроканабинол.
От субективна страна престъплението е
извършено виновно, по непредпазливост, под формата на престъпна небрежност.
Същността на този вид непредпазлива вина се заключава в това, че деецът, имайки
реална възможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици от
деянието, не проявява необходимата предпазливост и внимание, за да извърши съответстващите волеви действия за
предотвратяване на предвидените в съответната наказателно правна норма
последствия.
Интелектуалното съдържание на небрежността
съдържа два признака – отрицателен и положителен.
При отрицателния признак на
интелектуалното съдържание на небрежността деецът не предвижда опасността от
настъпване на общественоопасни последици или казано по друг начин не е
осъзнавал обществената опасност на извършеното деяние, както и не е предвиждал
настъпването на престъпните последици. В настоящия случай подсъдимата Р.Д. е
управлявала лекия автомобил „*** ***“ в нарушение на редица правила на
движение, включени в специалния закон за
движение по пътищата и изпълващи със съдържание диспозитива на бланкетната
норма по чл.343 от НК (управлявала е автомобила в лявата лента за движение, при
условие наличието на дясна свободна лента; неконтролирала непрекъснато
моторното превозно средство, което управлява и при възникнала опасност за
движението не е намалила скоростта или
да спре управлявания автомобил).
Положителния признак на интелектуалната
страна на престъпната небрежност е, че е деецът е бил длъжен и е могъл, при
проява на необходимото внимание и предпазливост, да предвиди настъпването на
вредните последици. Движейки се в най-лявата лента за движение, в близост до
мантинелата подсъдимата е била длъжна и е могла да предвиди, че при управление
на автомобила със скорост над 126 км/ч, завъртайки (завивайки) волана на ляво и
насочвайки автомобила към еластичната преграда последиците ще бъдат тежки.
Вместо да изпълни вменените задължения на закона (при възникнала опасност за
движението да намали скоростта или да спре управлявания автомобил), подсъдимата
е взела погрешното решение да извърши маневра, завивайки волана на автомобила
на ляво. Подсъдимата Р.Д., видно от приетите в съдебно заседание доказателства,
е учаща се – студент в Технически университет гр.София, следователно притежава
необходимия мисловен капацитет, за да може, при изпълнение задълженията си като
шофьор, да предвиди настъпване на обществено-опасни последици от своите несъобразени
със специалния закон действия.
Във връзка с прецизиране правната
квалификация на деянието на подсъдимата Р.Д. съдът прие, че извършеното деяние
представлява престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во, хипотеза 2-ра и
предл.2-ро, б.“б“, предл. първо във връзка с ал.1, б.“б“ и б.“в“ и ал.4, връзка
с чл.342, ал.1 от НК, като на 24.02.2017 г. на Автомагистрала „Тракия“ в района
на км.199+950, обл.Стара Загора, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил м.”***“ мод. „***” с рег.
№ СТ ***ВА, в нарушение на правилата за движение:
-чл.15, ал.1 от ЗДвП- на пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента;
-чл.20, ал.1 от ЗДвП-водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
-чл.20, ал.2 изр.последно от ЗДвП -
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, е причинила по непредпазливост смъртта
на С.Н.С. ЕГН ********** и многостепенна средна телесна повреда на Б.А.Б.,
изразяваща се в черепномозъчна травма - представляваща разстройство на
здравето, временно опасно за живота, аносмия (пълна загуба на обоняние)
-представляваща постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и
контузия на белите дробове - представляваща разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество,
съдържащо тетрахидроканабинол и от деянието е настъпила смърт на едно лице и
средна телесна повреда на едно лице.
Разпоредбата на чл.343, ал.4 от НК не
съдържа отделен фактически състав на престъплението по чл.343 от НК, а е
пояснителна, с която се прокарва принципа на поглъщане на по-леки от по-тежко
престъпни състави (Р № 247/1994г. III-то
Наказателно отделение). Фактическите състави на непредпазливите престъпления по
транспорта са посочени в чл.343, ал.1 и 3 от НК.
Съответно на това съда прие, че
подсъдимата Р.Д. следва да бъде призната за невиновна и оправдана, по поддържаното от прокурора обвинение по
чл.343, ал.4 вр.ал.3 предл.1-во хипотеза 2-ра и предл. 2-ро б.“б“ предл.1-во
вр.ал.1, б.“б“ и б.“в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, както и че е нарушила
чл.5, ал.3, т.1 предл.второ от ЗДвП-на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на наркотични
вещества или техни аналози.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Подсъдимата Р.Д.Д.
е родена на ***г***, с постоянен адрес ***, със средно образование,
студент в Технически университет гр.София, не омъжена, не осъждана до момента.
По обвинението подсъдимата изразява съжаление за настъпилите
тежки обществено опасни последици и признава своята вина.
С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при
хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при
условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3
определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това
са налице условията на чл. 55 НК, да приложи тази разпоредба, която се явява
по-благоприятна за дееца.
Водим от горното и
изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:
- определянето на
наказанието да е съобразено с общия принцип да се определи в пределите на
предвиденото в съответната норма от Особената част на НК, т.е. принципа за
законност на наказанието. За престъплението по чл.343, ал.3,
предл.1-во,хипотеза 2-ра и предл.2-ро, б.“б“, предл. първо във връзка с ал.1,
б.“б“ и б.“в“ и ал.4, връзка с чл.342, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години.
-степента на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние в съответствие с
принципните правила от Общата част на НК. Както е известно степента на
обществената опасност е количествен признак на престъплението. В тази връзка
степента на обществена опасност е конкретна за всяко деяние и характеризира
обективната страна на престъплението от към размер на причинени вреди, начин на
извършване на престъплението и т.н. Престъпленията по чл.343 НК със смъртен
резултат са със завишена степен на обществена опасност. В настоящото
производство настъпилите вредни последици/смъртта на С.С. и многостепенна средна
телесна повреда на Б.Б./ са резултат от
поведението на водача на лекия автомобил, в който са пътували пострадалите. Безспорно
е, че подсъдимата не се е съобразила с няколко задължителни правила по ЗДвП-не
се е движила в свободната дясна активна лента
на южното полуплатно, не е контролирала непрекъснато моторното превозно
средство, което пък е последица от неизпълнение на задължението при възникване
на опасност за движението да намали скоростта на управлявания автомобил или да
спре.
При условие, че тези
изисквания на закона са били изпълнени от водача на процесния автомобил, не би
настъпил и тежкия обществено опасен резултат.
В настоящия случай
съдът прие като смекчаващо вината обстоятелство и конкретните факти свързани с
предшестващите ПТП обстоятелства. Водачът на процесния автомобил „***“ модел „***“-подсъдимата
Р. Д. е попаднала в нестандартна(сложна) пътна ситуация. Неочаквано,
изненадващо и непровокирано, от преднодвижещ се л.автомобил м.“*** ***“ се
отделя декоративна решетка и застрашително лети срещу управлявания от
подсъдимата лек автомобил. Ако не е била настъпила тази критична ситуация за
подсъдимата, последната не би реагирала с извършване на неправилна от
техническа и законова гледна точка маневра, в резултат на която са настъпили и общественоопасните последици.
-следващ критерий при
определяне на наказанието визиран в чл.54 НК, е степента на обществена опасност
на дееца. Съдът прие, че в настоящия случай се касае за личност с ниска степен
на обществена опасност. Смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата
Р. Д. са чистото съдебно минало и липса на други противообществени прояви, липса до момента на административни наказания
свързани с нарушения на ЗДвП и ППЗДвП (л.85-86, т.1 от ДП е приложена справка
за нарушител/водач, изготвена от ОД на МВР-Стара Загора, Сектор „Пътна
полиция“), добрите характеристични данни (показанията на свидетелката Н.Г.,
характеристична справка на л.215 от Том 2 на ДП), същата продължава
образованието си (уверение № 7036/13.02.2019г. на ТУ-София, студентска книжка),
едновременно с това и упражнява обществен труд (трудов договор №
55/12.04.2019г.), процесуалното й поведение-изразява самокритично отношение към
извършеното и активно способства за изясняване на фактическата обстановка с
информация, която се отнася за престъплението. Това указва за осъзнаване от
подсъдимата на недопустимостта на своето
поведение, което от своя страна намаля степента на обществена опасност на дееца.
В тази насока е и становището на пострадалата Б.Б., която въпреки получените
множество сериозни телесни увреждания при ПТП заяви пред съда-„Аз не искам
ефективна присъда“. От една страна това е проява на великодушие, а от друга е
белег за положителна оценка на личността на подсъдимата Р. Д..
Като
отегчаващо вината обстоятелство съда прие факта, че е налице нарушение на
няколко специални норми на ЗДвП, в резултат на което е настъпило пътно
транспортно произшествие.
Съдът не отчете като допълнително отегчаващо
обстоятелство управлението на МПС след употреба на наркотици тъй като, както и
по-горе се посочи това е квалифициращ признак, който води и до по-тежки
наказания за водача на МПС в специалната норма на НК. След като законодателят
вече е съобразил, че в тези случаи следва да се налага по-тежко наказание е
недопустимо за втори път да се отчита това обстоятелство като отегчаващо. Ако
бъде сторено това, то тогава водача на МПС би бил санкциониран двукратно за
едно и също деяние, което ще наруши основен принцип на правото. От събраните
доказателства – обясненията на подсъдимата и показанията на св.Б.Б., се
установява, че непосредствено преди и по време на пътуването подс.Р. Д. не е
употребила наркотици. Очевидно е, че се касае за прието в рамките на 24 часа
наркотично вещество и в кръвта на подс.Р. Д. е открито наличие на вещество,
съдържащо тетрахидроканабинол, което е субстанция в марихуана, канабис и
производни. Този вид наркотик е от т.нар.“меки“ наркотици и според вещите лица
сочи на еднократна, инцидентна, а не системна употреба.
Предвид гореизложеното
и въпреки осезаемия превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства,
смекчаващите не са толкова многобройни или
изключителни по характер, за да определят като несъразмерно тежко и
най-лекото предвидено в закона наказание. В този смисъл съдът прие, че следва
да индивидуализира наказанието при условията на чл.54 от НК при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства със съобразяване и
приложение на чл. 58а, ал. 1 НК във връзка с чл. 54 НК.
Във връзка с
изложените съображения(подкрепени от събраните доказателства), съдът определи на подсъдимата Р.Д.Д. наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер на
предвиденото в чл.343, ал.3, предл.1-во, хипотеза 2-ра и предл.2-ро, б.“б“,
предл. първо във връзка с ал.1, б.“б“ и б.“в“ и ал.4, връзка с чл.342, ал.1 и
чл.54 от НК наказание. Според специалната
норма на НК наказанието лишаване от
свобода е със срок от три до петнадесет години. При наличния осезаем превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода
под средния размер, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед изискването на
чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определеното на подсъдимата Р.Д.Д. наказание
с 1/3 и окончателно я осъди на лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът стигна до
извода, че целите на чл.36 от НК биха се постигнали и без ефективното
изтърпяване на наказанието от страна на подсъдимата Р.Д., поради което, и на
основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на същото за срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимата до момента не е
осъждана на лишаване от свобода. Отлагане изпълнението на наказанието произтича
от съвкупността на фактическите обстоятелства, свързани с личността на подс.Р.Д.
(от гледна точка на обществената й опасност), описани по-горе като смекчаващи
вината обстоятелства, а те са достатъчни за направения извод за възможността за
постигане целите на наказателната отговорност без реалното изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, но в условията на определен изпитателен срок.
От данните за личността на подсъдимата Р.Д. може да се изведе заключение за
способността за продължаване социалния интегритет и професионална реализация
предвид обективни условия за това – и към момента на произнасяне на съдебния
акт подс. Р.Д. упражнява обществен труд, а едновременно с това продължава
своето образование във висше учебно заведение. Значимото преобладаване на
смекчаващите вината обстоятелства свидетелстват за липсата на пречки за
поправяне на подс.Р.Д. извън местата за лишаване от свобода или за достатъчност
на основанията за приложението на чл.66 от НК. Налице са и субективни
обстоятелства в подкрепа на този извод-липсват доказателства за антиобществена
ориентация на подс.Р.Д., на поведение противоречащо на нравствеността и морала;
налице е положителна социална ориентация за полагане на труд; наличие на
готовност да следва нормите на правото, за което свидетелства липсата на
предишни осъждания.
Във връзка с това
съдът отложи на основание чл.66, ал.І от НК изпълнението на наказанието за срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателния срок от пет
години е необходим за проверка обосноваността на условното осъждане и период, в
който подсъдимия да докаже със своето поведение поправянето си.
Зачестилите напоследък
транспортни престъпления не следва да се абсолютизират като основание за налагане на реални(ефективни) наказания
лишаване от свобода за постигане на генералната превенция, без при определянето
на наказанието да се отчитат данните за личността на подсъдимия и преценка
възможностите за постигане на специалната превенция с отлагане изпълнението на
наказанието. Още повече, както наказателната отговорност е лична, така и целите
на наказанията следва да са насочени основно към наказателноотговорното лице.
На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимата Р.Д.Д. от право да
управлява МПС за срок от шест години. С
това наказание съдът счита, че за определения период от време, през което
подсъдимата се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства предупредително
и възпиращо по отношение на самата нея, а и на останалите членове на обществото да допускат
извършването на престъпления от този вид.
Съдът постанови вещественото доказателство – лек автомобил м.”***“ модел
„***” с рег. № СТ ***ВА, намиращ се на съхранение в „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Стара Загора, да се върне на
собственика Д.Д.Д., ЕГН **********, след влизане на присъдата в законна сила.
Съдът постанови отнемане в полза
на държавата вещественото доказателство -
декоративна решетка на лек автомобил м.“*** ***“, което след влизане на присъдата в сила, да се
унищожи като вещ с малозначителна стойност.
Съдът, признавайки я за виновна, осъди
подсъдимата Р.Д.Д., да заплати на частните обвинители направените разноски за
ангажиране на повереници, както следва:
-на частните обвинители Н.М.С. ЕГН **********
и Ж.С.С. ЕГН ********** направените
съдебни разноски за ангажиране на повереник в размер на 6 000 (шест хиляди)
лева
-на частният обвинител Б.А.Б. ЕГН ********** направените съдебни разноски за
упълномощаване на повереник в размер на 3000 (три хиляди) лева;
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата Р.Д.Д. да заплати направените по делото
съдебни и деловодни разноски:
-по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора
сумата от 4 471,48 (четири хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 48
стотинки), представляващи разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство за изготвяне на фотоалбум, транспорт на л. а. м.”*** ***” с рег. №
СТ ***ВА и възнаграждения на вещите лица, изготвили химическа, техническа,
токсикологична, медицински и комплексни съдебно-медицински и автотехнически
експертизи - съгласно представените справки-декларации.
Причини за извършване на престъплението – неспазване на правилата за
движение по ЗДвП от страна на подсъдимата Р.Д., недооценка на конкретната пътна
обстановка и в резултат предприемане на неправилна маневра при управление на
МПС .
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: