№ 736
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502649 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЖ на пълномощника на ищеца Б. Н. срещу отхвърлителната част
на Решение №391 от 28.06.2023г. по т.д. №545/2022г. по описа на БлОС. Заявено е искане в
тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се уважи
изцяло искът за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 24.05.2020г. Направени са
възражения, че съдът не е преценил правилно всички обстоятелства в делото и е извел
необосновани изводи за вредите, които следва да се репарират. Акцентирано е, че
определеният размер на обезщетението за същите не съответства на вида и интензитета им,
както и на продължителния период, през който са търпени. Счита, че констатацията за
съпричиняване не съответства на доказателствата в делото, в който смисъл се явява
необоснована. Възразява срещу определения принос на пострадалия в получаването на
вредите, поради което сочи, че той е незначителен и размерът на обезщетението не следва да
бъде намаляван с 50%.
Препис от ВЖ е връчен на ответника, който не е депозирал отговор на същата. В
откритото с.з. пред настоящата инстанция негов процесуален представител поддържа, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е приложен
критерият справедливост по чл. 52 от ЗЗД и не е налице основание за намаляване процента
на принос на пострадалия. Моли съдебният акт да бъде потвърден.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от
ГПК.
Апелативният съд намира, че БлОС е изяснил фактическата обстановка след съвкупна
преценка на писмените доказателства, експертните заключения и показанията на
свидетелите.
Обосновано е прието, че от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-
1046- 264/24.05.2020г., съставен от служител при ОД на МВР Благоевград, сектор ПП
1
Благоевград се установява, че на 24.05.2020г. около 17 часа в Благоевград на бул. “Св.Кирил
и Методий“ е настъпило ПТП, между товарен автомобил марка “Мерцедес“, модел
“Спринтер 311 ЦДИ“, с peг. № ********, управляван от лицето Г. П. К. и ищеца Б. П. Н..
Отразена е констатация, че на мястото на ПТП -то, представляващо автобусна спирка от
редовните линии за обществен превоз на пътници срещу бл.25 на бул. “Св.Кирил и
Методий“, водачът К., при извършване на маневра – движение на заден ход не се е убедил,
че пътят зад ППС е свободен, вследствие на което реализира ПТП, като е блъснал
намиращия се зад превозното средство пешеходец Б. П. Н.. Посочено е, че пешеходецът Н. е
получил наранявания - хематом на главата вдясно и хематом на дясна тазобедрена кост.
Видно е от влязлото в сила Наказателно постановление №20-1116-000684 от
04.06.2020г., че на водача К. е наложено административно наказание за извършено
административно нарушение по чл.40, ал.1 отЗДвП – движение на заден ход без да се убеди,
че няма да създаде опасност за другите участници в движението.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата се констатира, че към датата на
настъпване на ПТП – 24.05.2020г. товарният автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер
311 ЦДИ“ с рег.№ ******** е имал застраховка ГО при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК ********* с полица BG /30/120000597885, с валидност от 25.02.2020г. до
25.02.2021г.
При постъпването на пешеходеца Б. Н. в ЦСМП Благоевград е констатирано
обективното му състояние, като болка и ограничени движения в областта на дясна раменна
става, хематом в дясната част на челото с размери около 5 см., а след извършени
изследвания, е хоспитализиран в отделение по ортопедия.
От показанията на свид. К. – водач на товарния автомобил, се установява, че
непосредствено след като е отбил автомобила в уширението на автобусната спирка е спрял,
за да погледне наляво дали идва автобус на градския транспорт и като не е видял такъв е
предприел маневра назад, в който момент от тротоара на пътното платно е слязъл
пострадалият, поради което не го е видял. Спрял веднага, тъй като друг човек, чакащ на
автобусната спирка се е развикал, за да му каже, че има човек зад автомобила. Свидетелства,
че пешеходецът е станал веднага от пътя и е имал само подутина на челото, без кръв и други
видими травми, както и че веднага е спряла жена полицай, която го е закарала до ЦСМП.
Свидетелят ясно помни, че не е имало на място или идващ автобус на градския транспорт,
поради което да е трябвало пострадалият да пресича.
Вторият свидетел е синът на ищеца, който твърди, че след като са изписали баща му
от болницата е имал нужда от помощ, за да се обслужва и това е продължило около 2
месеца. Сочи, че към настоящия момент баща му е преодолял стреса от ПТП – то, но все още
го е страх да минава през улицата. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел в
частта, че баща му лежал и не е можел да става два месеца, поради интервенцията на крака,
тъй като в тази част те противоречат на медицинските документи и заключението на СМЕ.
Не следва да се кредитират показанията на свид. Н. и за факта, че баща му въобще не излиза
от дома си след ПТП – то, поради травмите от него, тъй като се опровергават от отговора в
СМЕ на вещото лице лекар - ортопед, че причина за трудната му подвижност е
Паркинсоновата болест, която той има от преди инцидента.
САТЕ е приела следния механизъм на настъпване на ПТП: На 24.05.2020 г. в светлата
част от денонощието ищецът се е намирал върху тротоара пред автобусната спирка по
булевард „Св. Св Кирил и Методий“ пред блок № 25 в Благоевград. В същото това време
водачът Г. К. е управлявал товарен автомобил Мерцедес, модел Спринтер 311 с рег.№
******** върху суха асфалтова настилка, в посоката от центъра на града към ж.п. гарата и
след като преминал кръстовището с улица „Илинден“ отклонил автомобила към
разширението, предназначено за автобусна спирка. Посочено е, че спирането е било
принудително за промяна в посоката за движение на товарния автомобил, като след пълното
спиране на автомобила водачът му погледнал в огледалата за обратно виждане, възприел е
пешеходеца Н. върху тротоара, както и че няма автобус зад автомобила. В момента, в който
товарният автомобил се е задвижел в посока назад, пешеходецът Н. е слязъл от тротоара
2
върху асфалтовата настилка и със скорост от около 3,2 км/ч е започнал да пресича през
отбивката за спиране на автобуси. При започналото ускорение на товарния автомобил
Мерцедес в посока назад, водачът е възприел опасност и е предприема действия за
ефективно задействане на спирачната уредба с максимално закъснение. В момента, когато
скоростта на товарния автомобил е достигнала около 10,6 км/ч спирачните механизми са
блокирали, а автомобилът е започнал бързо да намалява достигнатата максимална скорост.
След като пешеходецът е изминал около 1,85 метра до мястото на удара МПС е достигнало
до това място със скорост около 6,3 км/ч и с долната носеща греда от товарната платформа е
ударил дясното бедро на пешеходеца Н. в горна трета. Експертът обосновава, че поради
ниския удар и продължилото постъпателно движение на автомобила със спиране, в тялото
на пешеходеца бързо се породила инерционна сила, която е била насочена към товарната
платформа пред задната част на фургона. Бързо са настъпили няколко последователни силни
натиска (удари) между дясно рамо, дясна ръка, и по главата отдясно в тялото на пешеходеца
с товарната рампа. Последици от тези удари са установените и описани травми в
медицинските документи.
Експертът счита, че анализът на доказателствата налага извод, че пресичането от
пешеходеца е било предприето от него към момента, в който в разширението за спиране на
автобуси се е намирал товарния автомобил Мерцедес, които е започнал маневра за движение
в посока назад. Към момента на задвижване на МПС пешеходецът не е преустановил
движението си, а е продължил да пресича при наличие на техническа възможност за пряка
видимост към автомобила и за спиране на място преди коридора за движение на товарния
автомобил.
Експертът е категоричен, че водачът е предприел управление на товарния автомобил
в посока назад в район на автобусна спирка, като технически не се е съобразил с наличието
на пешеходци в обхвата пред автобусната спирка.
В заключението вещото лице е отразило като забележка, че съществена особеност в
обхвата на удара (ПТП), е че на това място няма разчертани пешеходни пътеки и технически
съоръжения, предназначени за пресичане на пешеходци през булевард ,,Св. Св. Кирил и
Методий “.
Вещото лице сочи още, че от техническа гледна точка пешеходецът е имал пряка и
неограничена видимост към товарния автомобил, съобразно конкретните пътни условия и
конфигурация на булеварда.
По делото е приета СМЕ, изготвена от вещо лице лекар – ортопед, след личен преглед
на ищеца. Въз основа на него и на приложената в делото медицинска документация вещото
лице, сочи че ищецът страда от Паркинсон, за което провежда съответната терапия, но често
пъти е скован и трудно подвижен с нарушено равновесие. В същото състояние е бил и при
извършеният преглед, при който е установена и остатъчна деформация на пети пръст на
дясната ръка и добре зараснал оперативен цикатрикс по латералната страна на дясното
бедро. Сочи, че други видими последици от претърпяната травма не се били установени.
Установил е, че в следствие на процесното ПТП ищецът е получил травми от падането на
земята, като ударил главата в областта на дясното слепоочие, дясната ръка и десния хълбок:
Хематома феморис декстри; фрактура V фалангис дисталис дигити V манус декстри;
Контусио артикулацио хумеро скапуларис декстри; Хематома капитис. Заключава, че
получените травми са довели до временно разстройство на здравето без опасност за живота.
Експертът лекар изяснява, че механизмът, по който са получени травмите е удар от
или върху твърд тъп предмет, като хематомът в областта на дясното бедро и тазобедрената
става е най-вероятно причинен от директен удар с камиона. Контузията в областта на
раменната става и хематома на главата в дясно и фрактурата на крайната фаланга са в
резултат от падането на земята след ударът от камиона, т.е. травмите могат да бъдат
получени по описания в мед. документация начин, а именно от директен удар от камион и
последващо падане върху твърда повърхност.
Сочи, че е било предприето оперативно лечение за евакуиране на хематома в областта
3
на тазобедрената става и бедрото и репозиция и перкутантна фиксация на фрактурата на
дисталната фаланга на дясната ръка.
Според вещото лице, получените увреди обикновено се възстановяват за период
около два-три месеца, въпреки че пострадалият е заявил, че около един месец и половина
след травмите вече се е чувствал добре. Установил е, че хематомите са се разнесли,
оперативната рана е зараснала, а металната игла от петия пръст на дясната ръка е
отстранена.
След първия месец здравословното му състояние значително се е подобрило по
отношение на претърпените травми след ПТП. Като след втория месец може да се смята, че
е бил напълно възстановен. Независимо от приключилото възстановява, при Б. Н. има
остатъчна деформация на пети пръст на дясната ръка. Очаква се пълно функционална
възстановяване. При прегледа Б. Н. съобщава, че има леки болки по латералната страна на
дясното бедро периодично.
Видно е писмено искане от 21.10.2020г., че ищецът Б. П. Н., чрез пълномощник –
адв.О., е подал до ответното застрахователно дружество искане с вх. № 3722 за образуване
на щета за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
ПТП на 24.05.2020г. в общ размер от 80 000 лв. С искането ищецът е представил и банкова
сметка, по която да се преведе определеното обезщетение. На 18.01.2021г. по така
посочената банкова сметка с титуляр ищецът ответното дружество е превело сумата от 2 000
лева, на основание обезщетение за имуществени и неимуществени вреди – преводно
нареждане за кредитен превод. Този факт не е оспорен от ищеца.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите приобщени писмени доказателства
по делото самостоятелно, тъй като въз основа на тях са изведени констатациите и изводите
на вещите лица, чиито заключения кредитира изцяло и обсъди по – горе.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното:
Правната квалификация на предявения иск против „ЗАД Далл Богг Живот и здраве“
АД е чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 409 и чл. 380 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По силата на
първата норма, лице увредено от пътно - транспортно произшествие може да претендира
обезщетяване на претърпените вреди от застрахователя, при който делинквентът има
застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от
фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на увреждането и ответника - застраховател.
Пред въззивната инстанция не са спорни елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и съществуването към датата на ПТП – то на валидно
застрахователно правоотношение между ответника „ЗАД Далл Богг Живот и здраве“ АД и
деликвента Г. П. К., установени с писмените доказателства и САТЕ. Ето защо за пълнота на
изложението настоящият състав маркира, че съобразно описаната по – горе фактическа
обстановка, извършител на процесното деяние е К., който при управлението на товарен
автомобил марка “Мерцедес“, модел “Спринтер 311 ЦДИ“, с peг. № ******** на заден ход е
блъснал пешеходеца Б. Н., тъй като не се е уверил, че с предприетата маневра създава
опасност на останалите субекти на пътното платно, с което е нарушил правилата на чл. 40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, изискващи водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. Поради това категоричен е изводът, че в казуса са установени деянието, деецът,
противоправността на деянието и вината на деликвента.
Не се спори между страните и относно видна на претърпените от ищеца травми,
които детайлно са описани в медицинската документация в делото и в заключението на
СМЕ.
Спорни и пред настоящата инстанция са обстоятелствата относно това, реализирано
ли е съпричиняване на вредите от пешеходеца и до каква степен и какъв е справедливият
4
размер на обезщетението.
Апелативният съд приема, че по отношение на справедливия размер на
обезщетението за неимуществените вреди от физическите травми, първоинстанционният съд
е изложил обоснован извод за левов еквивалент на същите в размер на 20 000лв. Безспорно
е, че съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характера и тежестта на уврежданията, интензитета, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Конкретните обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия
размер на обезщетението са тежестта на травмите и продължителността на болките и
неудобствата в ежедневието, който е преживял ищецът. Травмите в казуса, макар и не тежки
са се отразили негативно върху Б. Н., тъй като поради заболяването си Паркинсон той е бил
по – трудно подвижен. Хематомът на дясното бедро, в комбинация с тази болест са го
лишили от социална активност за период от 2 месеца.
Успоредно с това обаче, следва да се отчете, че фрактурата на крайната фаланга на
петия пръст на дясната ръка не е засегнала по никакъв начин функциите на ръката и
възстановяването от тази травма е пълно. От доказателствата в делото се установи, че след
възстановителния период този пръст е останал леко изкривен, но това не се отразява на
възможността на ищеца да я използва.
Относимо към индивидуализацията на обезщетението е и обстоятелството, че ищецът
е пенсионер и травмите не са ограничили неговата трудова активност.
Съдът съобрази също, че нито едно от уврежданията не е застрашавало живота на
пострадалия и не е променило качеството му на живот за продължителен период.
Поради това, справедливото обезщетение за него е в размер на 20 000лв. При
индивидуализиране на размера на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че към
момента на настъпване на ПТП – то през 2020г. икономическите условия в страната не се
характеризират с висока инфлация, както и че цената на живота и средния доход за страната
според НСИ са по – ниски от тези към момента на предявяване на иска и към момента на
определяне на размера на обезщетението от съда. Настоящият състав застъпва становището,
че поскъпване на живота след датата на деликта не може да е единственият критерий за
завишен размер на обезщетението, тъй като инфлационните процеси се поемат от
завишаването на законната лихва, определяна от БНБ. Поради това, претендираното
обезщетение от 26 000лв. като частично от 60 000лв. е необосновано високо.
Следва да се отговори на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, което
според ответника е осъществено чрез действията на Н. по заставане на място, което
представлява част от пътното платно, по което по принцип се движат автомобили. Съдът
счита, че ищецът също обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Този принос обаче, не е равностоен с приноса на водача на товарния автомобил, а е по –
малък. Съдебната практика е наложила разбирането, че пешеходците са по – незащитените и
уязвими участници в движението по – пътищата, поради което следва да е завишено
изискването към водачите на МПС да ги пазят при позиционирането на пешеходците на
пътното платно. Заедно с това, по отношение на пешеходеца Н. следва да се приеме, че
поради възрастта и здравословното си с състояние той е бил с по – нисък капацитет на
реакции и преценка на ситуацията.
От друга страна, деликвентът като правоспособен водач е бил наясно, че мястото, на
което прави маневрата назад е спирка на градския транспорт, от която пешеходци се качват
на тези преводни средства, поради което е бил длъжен да осигури непрекъснато възможност
за видимост назад при тази маневра или да осигури лице, което да му помогне с указания
5
при извършване на маневрата, така че да не създава опасност за останалите участници в
движението.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства решаващият състав намира, че
приносът на ищеца Б. Н. за настъпване на ПТП – то е 40%, поради което следва да намали
горното обезщетение с този процент, а не с приетия от първоинстанционния съд такъв от 50
%. В резултат на това, обезщетението за неимуществени вреди, което следва да му се
присъди е в размер на 12 000лв. Резонно е тази сума да бъде намалена с изплатеното от
застрахователя, преди образуване на настоящото производство, обезщетение от 2 000лв.
Поради горното, присъденото от БлОС обезщетение следва да бъде увеличено от
8 000лв. на 10 000лв.
По иска за мораторна лихва:
Като законна последица от частичната основателност на главния иск и доколкото е
поискано с исковата молба, следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото
обезщетение от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати застрахователно
обезщетение – 22.01.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед изхода от въззивната проверка, на въззивника Б. Н. следва да бъдат
присъдени разноски за уважената част от въззивната му жалба по съразмерност за
настоящата инстанция, възлизащи на 40лв.
Ищецът е освободен частично от такси и разноски в производството и с оглед
искането за присъждане на хонорар за защита в полза на адв. В. О. на основание чл. 38, ал. 1
ЗА, на последния следва да се определи възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 990лв., платимо от ответника.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №391 от 28.06.2023г. по т.д. №545/2022г. по описа на БлОС, в
частта в която е отхвърлил иска на Б. П. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ №
*, чрез пълномощник адв. В. В. О., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Цар Самуил” №
38, партер, ап. 2 против „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
стрес в резултат на получени телесни увреждания при ПТП от 24.05.2020 г. за сумата от
8 000(осем хиляди)лева до 10 000(десет хиляди)лева, ведно с лихвата за забава върху
уважената част от иска от 22.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата и
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК **********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Н., с
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ № *, чрез пълномощник адв. В. В. О., САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. “Цар Самуил” № 38, партер, ап. 2 сумата от още 2 000(две
хиляди)лева, представляваща разликата над сумата от 8 000 /осем хиляди/лева до 10 000
/десет хиляди/лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и стрес в резултат на получени телесни увреждания при ПТП от 24.05.2020
г., ведно със лихвата за забава върху уважената част от иска от 22.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК **********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Н., с
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ № *, чрез пълномощник адв. В. В. О., САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. “Цар Самуил” № 38, партер, ап. 2 разноски за въззивната
6
инстанция в размер на 40лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК **********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. О. –
САК, в качеството му на процесуален представител на Б. П. Н., с ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ул. “***“ № *, сумата от 990лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1-месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7