Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 259
гр. Перник, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
При
секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 51/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166, ал. 2 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка
211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба №
11/03.04.2008г.).
Образувано е жалба на М.И.К., с адрес ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3807 от
03.10.2019г. издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. С акта за установяване на публично държавно
вземане М.И.К. е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в
размер на 16717.15лв., представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211
за кампании 2012г., 2013г. и 2014г..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издадения АУПДВ. Застъпва се тезата, че актът е издаден от некомпетентен орган и
липсват правни основания, на които да се издаде такъв акт. Земята е поддържана
в добро земеделско и екологично състояние и това, че не е подавано заявление за
подпомагане за 2015г. не влече към
връщане на суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното вземане.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а
се представлява от адв. М. Г., от АК-С.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Заявява присъждане на разноски,
за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок
депозира писмени бележки, в които доразвива доводите си за отмяна на оспорвания
акт.
В открито съдебно заседание ответникът – заместник –
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, редовно призован не се е
явил и не е изпратил представител. По делото на 19.06.2020г. е постъпила молба
от юк. П., в която е изразено становище за неоснователност на жалбата. Направено
е искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди
юрисконсултстко възнаграждение. Направено е и
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която е
засегната от акта. Оспорва се индивидуален административен акт. Поради това
същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Административен съд–Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото писмени доказателства, приема за установено:
От фактическа страна:
Жалбоподателят през 2012г. е регистриран с УРН №
574230. През
кампания 2012г. е подал заявление с УИН № 14/300512/32539 от 15.05.2012г. и е регистриран по следните схеми и мерки за
подпомагане: „Схема за единно плащане на площ”, “Схема за
национални доплащания на хектар земеделска земя” и „Плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони”. По силата на това заявление е поел пет
годишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния
необлагодетлстван район. По мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ за кампания 2012 е оторизирана и
съответно платена сума в размер на ****лв.
За кампания 2013г. М.И.К. е подал заявление за
регистрация и заявление за подпомагане по УРН № 574230 с УИН №14/120613/35885 на
28.05.2013г., по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“, с УИН 14/120613/35885. По мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ за кампания
2013 е оторизирана и съответно платена сума в размер на ****лв.
За кампания 2014г. М.И.К. е подал под УРН № 574230
заявление с УИН № 14/270514/37682 на
13.05.2014г., по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ , по Схема за национални
доплащания на хектар земеделска земя /СНДР/, по Схема за преразпределително
плащане /СПП/ и по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“. По мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ за кампания 2014 е
оторизирана и съответно платена сума в размер на ****лв.
За кампания 2015г. М.И.К. е подал под УРН № 574230
входящ номер/дата: 18051435 от 16.06.2015г. По делото е приет протокол от резултати
от автоматични проверки на въведени данни, от който е видно, че на 16.06.2015г.
е стартирала проверка по УРН № 574230 на обработка за кампания на 2015 по вх. №
18051435 от 16.06.2015г. и е констатирана грешка, че не са декларирани всички
площи, за които има правно основание за ползване. Проверката е завършила на 23.06.2015г. и е
констатирала неизпълнение на пет годишен ангажимент, тъй като не е подадено
заявление по мярка 211. Депозирано е заявление за подпомагане 2015 от 23.06.2015г.,
в което не е декларирано подпомагане по нито една от изброените схеми. На всяка
страница от заявлението собственоръчно е вписано „отказам се от подадено
заявление“. Посочена е дата 23.06.2015г. и подпис.
За кампания 2016
М.И.К. под УРН № 574230 е
подавал заявления за подпомагане по схема “Компенсаторни плащания в планински
райони /подмярка 13.1/НР1/.
С писмо изх. № 01-6500/3807
от 27.06.2019г. заместник– изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” е открил
производство за установяване на публично държавно вземане. Основание за образуване на производството е неспазване
на петгодишен ангажимент по мярка 211 поет със заявление УИН 14/300512/32539 в кампания 2012г., като
през 2015г. не е подадено заявление от
страна на жалбоподателя по тази мярка. Прието е, че не са спазени изискванията
на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.. С писмото К. е уведомен за
изплатените до момента суми за кампании 2012г., 2013г. и 2014г., които са
съответно в общ размер на 33434.30лв., като е посочено, че на основание чл. 14,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008г., същият следва да възстанови сума в
размер на 16 717.15лв., която представлява 50% от получената субсидия по мярка
211 поради прекратяване на участието си в мярка 211 след третата година от поетия
ангажимент. Предоставена е и възможност за депозиране на възражения. Писмото е
съобщено на жалбоподателя на 12.07.2019г., видно от известие за доставяне.
Възражения са подадени в указания срок.
Зам.-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е издал
АУПДВ с изх. № 01-6500/3807 от 03.10.2019г., с който на основание чл. 14, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г. е изключил от подпомагане М.И.К. и
установил подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 16717.15 лв., представляващо 50% от
общата изплатена сума по мярка 211 за кампании
2012г., 2013г. и 2014г..
Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на
АУПДВ с изх. № 01-6500/3807 от 03.10.2019г., издаден от зам.-изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“.
Така възприетата фактическа обстановка се основава на
документите в административната преписка приети като годни доказателства по
делото.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
АУПДВ е издаден от компетентен орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на
земеделските производители. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на същата разпоредба урежда
възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена
Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., издадена от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, с която /т. 18, т. 19/ на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП
правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и подписване на писма за
откриване на производство по издаване на актовете за установяване на публични
държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за установяване на
публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания за земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони” и/или изключване от
подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211, са делегирани на Петя Славчева, заместник
изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Както писмото за откриване на
административно производство, така и оспорвания акт са подписани именно от Петя
Славчева, заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Въз основа на това се приема, че доводът за липса на
компетентност на издателя на административния акт е неоснователен. Актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1
от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и отговаря
на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и
изложени фактически такива. Мотивиран е. Съдържа
ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа,
пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за
отмяната му.
При издаване на акта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и
само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният орган се е позовал
на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, които са обективирани в писмените доказателства по делото.
Налице са и доказателства за извършени компенсаторни плащания по мярката за
кампания 2012 и следващите. Ответникът представя доказателства за уведомяване
на адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК за започване на административно производство по установяване
на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по
чл. 34 от АПК
да участва в производството. Актът е издаден след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
При това положение се приема, че не са налице основания, които да доведат до
отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
С Наредба №
11/03.04.2008г. се уреждат условията и
редът за прилагане на мерки от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони. Една от тези мерки е
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински
райони".
Обжалваният акт
за установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно приложение
на материалния закон. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.
са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение
на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от
същият нормативен акт. В относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016г. на ВАС по АД № 4639/2015г., обнародвано в ДВ бр.
13/07.02.2017г. и към датата на издаването му, е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. Издаване на акт за прекратяване на подпомагане,
към дата на издаване на атакувания АУПДВ не е предвидено, като предпоставка за
установяване на публично държавно вземане. Доводите на защитата в противна
насока са неоснователни. Няма данни изразът "изключване от
подпомагане" да е идентичен с израза "прекратяване на
ангажимент". В
подкрепа на този извод са и Решение № 4708 от 7.04.2014г. на ВАС по АД №
10843/2013г., Решение № 3536 от 13.03.2014г. на ВАС по АД № 9856/2013г.
В настоящия
случай, жалбоподателят е получил първото компесаторно плащане по мярка 211 за
кампания 2012 година и формален спор
между страните няма. Получил е и плащания по мярката и за кампании 2013г. и
2014г. Приетите извлечения от сметка са официални електронни документи,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чрез представянето им на хартиен носител и
удостоверяват, посочените в тях обстоятелства. Доказателствената им стойност не
е разколебана в хода на настоящето производство. С оглед на това са приема, че
на жалбоподателят е изплатена сума по мярка 211 за процесните години в размер
на 33434.30лв. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
Наредба № 11/03.04.2008г. е имал задължение в продължение на още две години да
осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. От
доказателствата по делото се приема, че същият не е подал заявление за
подпомагане за 2015г. по мярка 211, което е било установено от ответника при извършената
от него административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Направения отказ от
подадено заявление е погасил правото му. Въведените аргументи касателно вина за
неподадено заявление и направен отказ от подадено заявление не се възприемат,
доколкото жалбоподателят към този момент е пълнолетен и сам може да ръководи
действията и постъпките си. В случая не са налице и основания по чл. 15 от
Наредба № 11/03.04.2008г., изключващи прилагането на разпоредбата на чл. 14 от
наредбата. Жалбоподателят като земеделски
производител, който от години се занимава с този вид дейност е знаел за
последиците от неподаване на заявление. След като за кампания 2015г. по мярка
211 няма подадено заявление, то е налице основание за приложение на нормата на
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г. за изключване на
жалбоподателят от подпомагане и за установяване в негова тежест на публично
държавно вземане в размер на 50% от общо получените компесаторни плащания за
необлагодетествани райони, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Именно на
това правно основание се е позовал и административния орган. От доказателствата
по делото, се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за
кампании 2012г., 2013г. и 2014г. е 33434.30лв. Затова правилно е
определена като подлежаща на възстановяване от жалбоподателят сума в размер на 16717.15 лв.
Въведеното възражение за погасяване по давност е
неоснователно. В случая не намира приложение ЗЗД, и по конкретно чл. 111, б.
“в” от ЗЗД, тъй като не става въпрос за периодични плащания. С оспорения акт са установени публични
вземания, попадащи в чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК. Специалният закон не предвижда ред за установяване
на публичното вземане за възстановяване на компенсаторно плащане на основание чл. 14 от
Наредба № 11/3.04.2008г., поради което и на основание чл. 166, ал.
2 ДОПК, актовете за установяване на публични държавни вземания се
издават по реда на АПК, поради което предвиденият в чл. 109, ал. 1 от ДОПК срок за образуване
на производство по ДОПК е неприложим. Не е изтекъл и срокът по чл. 171, ал.
1 от ДОПК. В подкрепа на това е и
чл. 73, § 1
от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004г., при
недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната
сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3, като задължението за
възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако периодът, изтекъл от
датата на плащане на помощта и тази на първото известяване на бенефициента от
компетентния орган относно недължимото естество на въпросното плащане, е повече
от 10 години, които в случая не са изтекли.
Предвид изложеното се приема, че оспореният акт за установяване на публично
държавно вземане е издаден при наличие на предвидените в чл. 14, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 4, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г. материални предпоставки. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата при наличие на извършени
компесаторни плащания и неизпълнение на задължението на получателя им да подаде
заявление за подпомагане е налице основание за изключване от подпомагане по
мярка 211 и за установяване на публично държавно вземане. В случая както се
прие по-горе фактическите основания са се осъществили и затова оспореният
административен акт е материално законосъобразен.
АУПДВ съответства и на целта на закона. По
разбиране на състава развитие на селските и планинските райони чрез
безвъзмездно финансиране се постига при дългосрочно осъществяване на
подпомаганата дейност. По мярка 211 е прието, че продължителността и следва да
е поне 5 години. Преждевременното и прекратяване е в противоречие с целта,
формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за които се предоставя субсидията, затова
задължаването на получателят да я
възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност тези
посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008г..
С оглед
на изложеното настоящия състав намира, че жалбата е напълно неоснователна и
като такава ще се отхвърли. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма. При издаването му са спазени административно
производствените правила и са приложени относимите правни основания. Същият е
съобразен и с целта на закона.
По разноските:
При този изход на спора
ответната страна има право на разноски. Присъждането на разноски за
юрисконсулско възнаграждение е направено своевременно. Разгледана по същество претенцията е основателна.
Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника по жалбата съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лева, определено по реда на чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.К. против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3807 от 03.10.2019г.
издаден от зам. изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“.
ОСЪЖДА М.И.К., с ЕГН **********,
с адрес
*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, със
седалище и адрес: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 136, съдебни разноски в
размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/