№ 67
гр. Б., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221200501030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „М...“ А., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „С.“ № *, представлявана от д-р О. С.
М. - управител чрез адв. С. против решение № 341/16.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 2002/2021 г. по описа на РС- Б. в частта, с която жалбоподателят е осъден
да заплати на основание чл. 200 КТ на В. Н. Д. сумата от 5000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
10.12.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 620,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила
на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъбразност на решението на районния съд в обжалваната част. Според
жалбоподателя решението е постановено без да се вземе предвид изискването на
чл. 200 КТ, като се твърди, че по безспорен и категоричен начин е установено, че
не са налице две от кумулативните предпоставки за възникване на отговорност на
работодателя при увреждане здравето на работника- наличие на трудова
злополука, претърпяна от работника/ служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесно увреждане и наличие на причинна връзка
между трудовата злополука и претърпените вреди. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че представените от ищцата
болнични листове са за различни заболявания, но не и за травма вследствие на
1
трудова злополука.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
решение № 341/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2002/2021 г. по описа на
Районен съд –Б. в обжалвана част и да бъде постановено решение, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 09.11.2022 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради
което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията,
посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Производството пред РС- Б. е образувано по искова молба, депозирана от В.
Н. Д. против „М...“ А., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 10000,00 лева, ведно със законната лихва
върху същата от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
10.12.2018 г., изразяващи се в причинени болки, страдания и дискомфорт,
свързани със самото изгаряне, усложнение на здравословното състояние от
изгарянето, провеждано лечение, хирургически интервенции и престои в болница
и сумата от 620,00 лева, ведно със законната лихва лихва от 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане, представляваща причинени имуществени вреди,
поради трудова злополука от 10.12.2018 г.
В исковата молба се сочи, че ищцата е работила на длъжност лекар – член
на ТЕЛК I-ви състав при „М...“ А. през периода от 02.10.2017 г. до 15.09.2020 г.
Твърди се, че на 10.12.2018 г. по време на работа в качеството й на член на
ТЕЛК I-ви състав, в кабинета, находящ се в сградата на „М...“ А., преминавайки
покрай стена с новопоставен контакт, последният се възпламенил, вследствие на
което ищцата получила тежко изгаряне в лявата глутеална област. Сочи се, че
въпреки болката, която изпитвала, ищцата предприела действия по уведомяване
на ръководството на болницата за случилото се, като разговаряла с д-р М., д-р К.
и юрисконсулт С., които лично се убедили в състоянието на ищцата.
Ищцата твърди, че не се чувствала добре, поради което около 13:00 часа си
тръгнала от работа. Прекарала кошмарна нощ, пила лекарства, без особен ефект.
Сутринта посетила кардиологично отделение в „М...“ А., тъй като имала аритмия
и предсърдно мъждене. Сочи, че след няколко дни раната, която получила от
изгарянето, се инфектирала и започнала да се разпространява в меките тъкани,
което наложило постъпването й в Хирургично отделение на „М...“ А.. За престоя
и проведеното лечение била издадена епикриза на 23.12.2018 г.
Твърди се, че поради влошаване на здравословното й състояние, същият ден
ищцата постъпила за лечение в У... „П.“, където било проведено лечение –
дълбока и широка инцизия на флегмон на лявата глутеална област и издадена
епикриза от 27.12.2018 г.
Сочи се, че независимо от проведеното лечение, вследствие на
незатворената рана от изгарянето, ищцата получила флебит на долен ляв крайник
2
с висок риск от белодробна тромбоемболия, което наложило хоспитализацията й в
болница „Т.“ гр. С.. Пояснява се, че за избор на екип ищцата заплатила сумата от
500,00 лв. и 120,00 лв. за битово обслужване.
Твърди се, че с цел оперативна интервенция при инфекция на меките
тъкани и костни тъкани, ищцата отново постъпила в болнично заведение- М... гр.
Б., като за лечението е издадена епикриза от 12.02.2019 г.
Ищцата твърди, че с разпореждане № 5104-01-22/28.09.2020 г., влязло в сила
на 15.10.2020 г., злополуката от 10.12.2018 г., била призната за трудова.
Сочи се, че вследствие на трудовата злополука в продължителен период от
време ищцата претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания, свързани със
самото изгаряне, усложнение на здравословното и състояние, от проведените
лечения и хирургически интервенции. Посоченото се отразило не само на
физическото състояние на ищцата, но и на начина й на живот- намалила
социалните си контакти, затворила се в себе си и не се чувствала пълноценна.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „М...“ А. е постъпил писмен отговор
на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск.
Не се оспорва факта, че между ищцата и ответника е съществувало трудово
правоотношение, включително и към 10.12.2018 г.
Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди се,
че за станалия инцидент ищцата уведомила ръководството на болницата в същия
ден, като посочила, че е изгорен кръста й, а не лявата глутеална област. Сочи се,
че нито на процесната дата, нито в следващите дни, от ищцата не е представен
документ, който да доказва изгаряне, размер и степен, както и преглед от хирург,
от който да се установи изгаряне.
Твърди се, че от ищцата единствено бил представен болничен лист за
временна нетрудоспособност № Е20182203080, издаден на 12.12.2018 г. от личния
лекар д-р Ф. с диагноза предсърдно мъждеене и трептене от 11.12.2018 г. до
14.12.2018 г.
Твърди се, че в началото на 2019 г. работодателят представил в ТП на НОИ
необходимите документи, като от НОИ било издадено разпореждане, с което
злополуката не се приема за трудова. Срещу разпореждането била подадена жалба
от ищцата, последвало производство по реда на чл. 117, ал. 3 КСО, обжалваното
разпореждане било отменено и досието върнато за ново разглеждане и
произнасяне. С разпореждане № 5104-01-22 от 28.09.2020 г. на директора на ТП на
НОИ, злополуката била приета за трудова.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
3
Не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ищцата В. Д. е заемала длъжността лекар, член на ТЕЛК-
първи състав. Не е спорно, че трудовото правоотношение е прекратено от
15.09.2020 г.
От „М...“ А. е съставен Протокол за трудова злополука № 10/28.01.2019 г. с
пострадал В. Н. Д.. Посочени са време и място на злополуката – 10:00 часа на
10.12.2018 г. в помещението на ТЕЛК първи състав. Свидетели на злополуката –
служителите от ТЕЛК първи състав. Обща характеристика на работата,
извършвана от пострадалия – минавайки пред контакта, той прави късо
съединение и се възпламенява. Не са установени отклонения от нормалните
действия.
С Декларация за трудова злополука вх. № 5101-01-9/30.01.2019 г. от
осигурителя „М...“ А. е декларирана трудова злополука с пострадал В. Н. Д..
Описано е, че злополуката е станала на 10.12.2018 г., в 10:00 ч. в помещението на
ТЕЛК първи състав, на обичайното стационарно работно място. Минавайки пред
контакт, същият прави късо съединение и се възпламенява. Като данни за
увреждането работодателят е посочил: вид на увреждането: изгаряне в лявата
глутеална област; увредени части на тялото: лява глутеална област; последици:
временна неработоспособност.
От прието като доказателство по делото обяснение за инцидент се
установява, че ищцата е депозирала пред работодателя обяснения относно
злополуката, в които описва, че на 10.12.2018 г. електротехник, служител на
„М...“ А., подменил развален контакт в кабинета на ТЕЛК първи състав, десет
минути след това, минавайки пред контакта, същият прави късо съединение и се
възпламенява, вследствие на което получава изгаряне в лявата глутеална област.
С разпореждане № 5104-01-9 от 07.02.2019 г. на длъжностно лице по чл. 60,
ал. 1 КСО при ТП на НОИ Б., декларираната злополука, станала на 10.12.2018 г. с
ищцата, не се приема за трудова.
С решение № 1040-01-36 от 08.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ е
отменено разпореждане № 5104-01-9 от 07.02.2019 г. на длъжностно лице по чл.
60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Б. и досието е върнато за ново разглеждане и
произнасяне.
С разпореждане № 5104-01-22 от 28.09.2020 г. на длъжностно лице по чл.
60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Б., влязло в сила на 15.10.2020 г., декларираната
злополука от осигурителя „М...“ А., станала с В. Н. Д. на 10.12.2018 г., се приема
за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В мотивите на разпореждането се
4
посочва, че от протокол за разследване на злополуката, обяснения от свидетели и
пострадалата във връзка с ЕР № 1560/132/17.07.2019 г. на Специализиран състав
по хирургични и ортопедични болести на НЕЛК, злополуката е станала през време
и по повод на извършваната работа – на 10.12.2018 г. в помещението на ТЕЛК –
първи състав при минаване на пострадалата пред контакт, с включена в него печка
възникнало късо съединение, контактът се възпламенил и ищцата получила
изгаряне в лявата глутеална област.
По делото е прието като доказателство Експертно решение №
0892/08.05.2019 г., издадено от МБАЛ „С...“ Е., ТЕЛК общи заболявания относно
трудова злополука от 10.12.2018 г., станала с ищцата. В решението е изложено
заключение, че е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука
и уврежданията за времето от 19.12.2018 г. до 21.01.2019 г. С Експертно решение
№ 1560/17.07.2019 г., издадено от МЗ- НЕЛК, е отменено и върнато експертното
решение за ново освидетелстване. С Експертно решение № 2100/13.10.2020 г.,
издадено от М... „Д...“ А. гр. К. е прието наличието на причинна връзка – трудова
злополука съгласно разпореждане № 5104-01-220/28.09.2020 г. на ТП на НОИ Б..
В решението е прието, че се касае за травматична увреда вследствие на токов
удар.
Видно от амбулаторен лист от 12.12.2018 г., издадено от д-р Ф., на
12.12.2018 г. на ищцата е извършен преглед, в който като анамнеза е посочено
оплакване от пристъпно сърцебиене, настъпило след токов удар. На 04.01.2019 г.
на ищцата е извършен амбулаторен преглед, в който е посочена диагноза: абсцес
на кожата, фурункул и карбункул на глутеалната област. От амбулаторен лист от
09.01.2019 г. се установява, че на 09.01.2019 г. е извършен преглед на ищцата с
основна диагноза: състояние след инцизия по повод флегмон на левия глутеус, в
анамнеза е посочено: на 10.12. получила изгаряне от електричество в областта на
левия глутеус, което се усложнило по-късно с възпалителен процес.
От приета като доказателство по делото епикриза от М... Б. А., Хирургично
отделение се установява, че ищцата е постъпила на лечение в заведението на
19.12.2018 г. и е изписана на 23.12.2018 г., с диагноза при изписването Абсцес
регио глутей синистра – статус пост електрокуцио. През периода 23.12.2018 г. –
27.12.2018 г. ищцата е лекувана в У... „Н....“ Е., за което е издадена епикриза от
27.12.2018 г., диагноза -флегмона регио глутеи синистри. От епикриза от Клиника
по съдова хирургия при А... М.Т. Е. е видно, че ищцата е постъпила на лечение в
заведението на 13.01.2019 г. и е изписана на 18.01.2019 г., диагноза флебит и
тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници. Видно от епикриза
5
от Отделение по хирургия при „М...“ АД, ищцата е лекувана през периода
08.02.2019 г. – 12.02.2019 г., диагноза- флегмона р. глутеи синистра МКБ: L08.08,
Вулнус инфектум р. глутеи S71.8.
От фактура № **********/18.01.2019 г. и фактура № **********/18.01.2019
г., издадени от А... М.Т. Е. се установява, че ищцата е заплатила 500,00 лв. за
избор на лекар консервативно лечение на съдова недостатъчност и 120,00 лв.
такса битово обслужване повече от три дни.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Бонев – син на ищцата, сочи, че след инцидента на
10.12.2018 г. ищцата станала друг човек, имала много проблеми и било ходене по
мъките. Първо постъпила на лечение в М... Б. за четири –пет дни преди Коледа на
2018 г. След това на Бъдни вечер я закарал в Пирогов, като половин час след
приемането й, била извършена операция. Десет – петнадесет дни след операцията
в Пирогов, ищцата постъпила в болница Т., тъй като получила тромбофлебит
вследствие на изгарянето. Пояснява, че освен физическите болки, които
изпитвала, ищцата изпаднала и в депресия, нямала желание да контактува с хора,
ограничила контактите си, станала друг човек. Периодът на физическото
възстановяване бил доста дълъг, постоянно излизала от ритъм.
От показанията на св. Здравчинска се установява, че работи в ТЕЛК към
М... Б. на длъжност секретар. Не е присъствала лично на инцидента с ищцата,
била в другата стая. В стаята, в която била ищцата, се чул силен шум, след което
ищцата влязла в стаята, в която била свидетелката. Ищцата казала, че е хвръкнала
искра от контакта, дало е късо и елека в областта на кръста й бил изгорян.
Свидетелката лично видяла, че елекът е изгорян малко над кръста. Не е видяла
изгаряния по тялото на ищцата, но същата била много облечена, тъй като било
много студено.
Пред първоинстанционния съд е назначена и приета съдебно-медицинска
експертиза. В заключението вещото лице сочи, че в приложената по делото
медицинска документация не е описано термичино поражение (изгаряне) по
тялото на ищцата. Пояснява, че предсърдното мъждене и трептене представляват
сърдечна аритмия, като предсърдното мъждене често се свързва с други сърдечно-
съдови заболявания. При въздействие на електрически ток може да възникнат
ритъмни разстройства. В конкретния случай е имало предварително увреден
болестен терен, засягащ сърдечно-съдовата система. Отразените увреждания на
междупрешленните дискове са в резултат на хронично-дегенеративни изменения
на гръбначния стълб. Експертът сочи, че в медицинската документация не са
6
диагностицирани и описани травматични увреждания, включително и от
действието на електрическа ток непосредствено след инцидента и впоследствие, а
болестни състояния. Възпалителното заболяване в лявата седалищна област след
проведените оперативни интервенции е отзвучало в рамките на около 3 месеца. В
заключението се посочва, че при предоставяне на допълнителна медицинска
документация, същата може допълнително да бъде интерпретирана.
В с.з. след изслушване показанията на свидетелката Здравчинска, вещото
лице сочи, че по принцип лошите хигиенни условия способстват за инфекции, но
основно е личната хигиена и имунния статус на организма. Пояснява, че в нито
един от документите не е описано изгаряне, но има изгаряне в поясната област.
Нараняването на кожата представлява входна врата и може да настъпят
възпалителни усложнения. В случай, че има изгаряне от ток, същото не може да
мине за една седмица, каквато и да е степента на изгаряне. Твърди, че при
установеното в с.з. изгаряне на дрехите, с които е била облечена ищцата, ще има
изгаряне, поради наличие на пламък. При такова изгаряне на дрехите, не може да
има само зачервяване на кожата. Експертът сочи, че е налице медицинска
документация, от която безспорно се установява, че на ищцата се извършени
хирургични интервенции, правени са широки инцизии, махани са некротични
тъкани.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Легална дефиниция на понятието “трудова злополука” се съдържа в чл. 55 КСО.
Съгласно цитирания текст, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Без значение за реализирането на отговорността на работодателя по чл. 200
КТ е и дали други негови служители са действали виновно, или не, дали са
създадени безопасни условия на труд или не.
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е определен
в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
7
отчитане на трудовите злополуки. Съгласно чл. 60, ал. 1 КСО длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на
злополуката за трудова. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има
двойствено значение. От една страна, то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга,
то е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото (в тази насока
решение № 410/29.06.2010 г. по гр.д. № 599/2009 г. на ВКС).
От доказателствата по делото се установи, че на 10.12.2018 г. ищцата В. Д. е
претърпяла трудова злополука, която довела до състояние на временна
неработоспособност. Настъпването на трудовата злополука по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО е безспорно установено. Налице е влязло в сила разпореждане за
приемане на злополуката за трудова, което не се оспорва от страните.
Неоснователни са възраженията на въззивника относно липса на причинна
връзка между трудовата злополука и претърпените от въззиваемата вреди.
Налице е декларация за трудова злополука, издадена от работодателя,
констатираща факта на злополуката. В декларацията за трудова злополука,
издадена от работодателя в част IV. Данни за увреждането е посочено: вид на
уврежданията: изгаряне в лявата глутеална област, увредени части на тялото: лява
глутеална област, последици: временна неработоспособност. Настъпило е
травматично увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност на
ищцата. Увреждането е станало по време на извършваната работа. Налице е
причинно- следствена връзка, същата е установена от компетентния орган – ТП на
НОИ с разпореждане по реда на КСО, както и от Експертно решение №
2100/13.10.2020 г. на М... „Д...“ А. гр. К., ТЕЛК общи заболявания. Предвид това
са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
вреди от трудова злополука.
При обстойно обсъждане на причините за настъпване на трудовата
злополука, съдът взе предвид декларация за трудова злополука вх. № 5101-01-
9/30.01.2019 г. от М... Б. А., според която причината за възникване на злополуката
е възпламеняване на контакт. Описаният механизъм на трудовата злополука се
установява от показанията на св. Здравчинска, която сочи, че на 10.12.2018 г. била
на работа в М... Б. А.. В стаята, в която била ищцата, се чул шум, суматоха, след
което ищцата отишла в стаята на свидетелката и показала изгорелия си елек в
8
областта на кръста, като обяснила, че контакт дал на късо, хвръкнала искра и
изгорял елека й. В с.з. експертът сочи, че при показаното изгаряне на дрехите на
ищцата, ще има изгаряне на кожата, тъй като е имало пламък. В същата насока са
и показанията на св. Бонев, който сочи, че след инцидента на 10.12.2018 г. ищцата
е получила изгаряне на крака.
Неоснователни са оплакванията относно липса на описание на травма
вследствие изгаряне. В амбулаторен лист от 12.12.2018 г. като анамнеза е
посочено оплакване от пристъпно сърцебиене, настъпило след токов удар. В
приетото в производството пред районния съд заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза вещото лице сочи, че при въздействие на
електрически ток може да възникнат ритъмни разстройства. В амбулаторен лист
от 09.01.2019 г., в част анамнеза е посочено, че на 10.12. ищцата е получила
изгаряне от електричество в областта на левия глутеус, което се усложнило по-
късно с възпалителен процес. В съдебно заседание експертът пояснява, че абсцес
може да се получи от много неща. След запознаване с изгарянето на дрехите, с
които е била облечена ищцата при инцидента, вещото лице е категорично, че при
установеното изгаряне на дрехите, ще има изгаряне на тялото, тъй като има
пламък.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост”
не е абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. и практиката на ВКС в
решения, постановени по чл. 290 ГПК- решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. №
372/2010 г. IV г.о., решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. IV г.о.,
решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. IV г.о., решение №
449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. IV г.о., решение № 263/21.03.2017 г. по
гр. д. № 627/2016 г. IV г.о., решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. IV
г.о., решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. III г.о. и др., размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди, вкл. при трудова злополука, се определя
от съда по справедливост, след преценка на конкретните обективно установени
факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането; обстоятелства, при
които е получено; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации; перспективата и трайните последици за здравословното състояние;
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера;
обществено и социално положение; икономическа конюнктура и др.
За извършване на преценка от страна на съда, за адекватното обезщетяване
9
на пострадалата Д. за претърпените от нея в резултат на трудовата злополука
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази както характера и вида на
травматичните увреждания, установени въз основа на медицинската
документация, приложена към делото и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, така и реално претърпените болки и страдания в резултат на
процесната трудова злополука. Съществен е въпроса за интензитета на
претърпените физически болки и страдания, включително и тяхната
продължителност, както в периода от настъпване на увреждането до направените
хирургични интервенции, така и в периода на възстановяване. Към датата на
настъпване на трудовата злополука ищцата е била в напреднала възраст – 77
години, трудово ангажирана. От заключението на вещото лице се установи, че
възпалителното заболяване в лявата седалищна област след проведените
хирургични интервенции е отзвучало в рамките на около три месеца. Установи се
от гласните доказателства, че след злополуката ищцата е изпаднала в депресия,
нямала желание да контактува с хора, ограничила контактите си.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат предвид всички
посочени обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе
предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник
на обогатяване за пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че
първостепенният съд правилно е преценил правнорелевантните факти към
определянето на размера на дължимото обезщетение и справедливо е определил
същото в размер на 5000,00 лв.
Установи се, че ищцата е заплатила 500,00 лв. за избор на лекар
консервативно лечение на съдова недостатъчност и 120,00 лв. такса битово
обслужване повече от три дни за болничния си престой в А... М.Т. Е., поради
което и иска досежно имуществените вреди се явява основателен и доказан.
По изложените съображения решението на районния съд в обжалваната
част, с която „М...“ А. е осъдено да заплати на В. Д. сумата от 5000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
10.12.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 620,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила
на 10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019 г. до
окончателното изплащане, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
От пълномощника на въззиваемата В. Д. – адв. Н. е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лв. по реда на чл. 38
10
ЗА за явяване пред въззивния съд и изготвяне на писмена защита. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата – безплатно. След
като в представения договор за правна защита и съдействие не е посочено никое
от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна
помощ, то не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред (в
тази насока решение № 97/06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС,
определение № 119 от 29.03.2022 г. по гр.д. № 1071/2022 г. на ВКС и мн. др.). С
оглед изложеното, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Окръжен съд – Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341 от 16.06.2022 г., постановено по
гражданско дело № 2002 от 2021 г. на Районен съд- Б., в обжалваната част.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Б..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11