РЕШЕНИЕ
№
2456/14.12.2021г.
гр.
Пловдив, 14.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурор Георги Гешев, като разгледа КАНД № 2466 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Стройстарт
-91“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр.Пловдив против Решение №973 от 02.07.2021г.,
постановено по АНД № 20215330201908/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI наказателен състав, с което е изменено Наказателно
постановление №562460-F570939/22.02.2021г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на касатора за административно нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 ЗДДС
е намален размерът на наложеното му административно наказание „имуществена
санкция“ от 600 лева на 500 лева.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при
противоречие със съдопроизводствените правила, като
се явява незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не е възприел правилно съотносимите към нарушението факти и обстоятелства, които
обосновават липса на съставомерно деяние. Счита, че в
случаят липсват предпоставки за издаване
на фискален бон. Излага съображения, че при направените от него изводи не е съобразил
правилно събраните гласни доказателства. Излага становище за съществени пороци
на проведеното административно – наказателно производство, свързани с липса на
конкретни и пълни обстоятелства по вмененото нарушение. Оспорва се и с мотив
несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение и да бъде отменен издадения административен акт. Редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява, като с писмено становище на
пълномощника адв.М. се поддържа касационната жалба. Претендират
се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. С писмено становище на процесуалния
представител юрк.Ф. се оспорва касационната жалба
като неоснователна и като такава се иска да бъде отхвърлена, а съдебното
решение като законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
Производството пред
Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Стройстарт
91“ ЕООД против посоченото НП от 22.02.2021г. на Началник отдел „ОД“- Пловдив
при ЦУ на НАП, издадено въз основа на АУАН № F570939 от 18.09.2020г.,
съставен от свидетеля М.Н.А., с което дружеството е привлечено като нарушител
за административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 10.09.2020г на обект „склад“ в гр.Пловдив ул.Пазарджишко шосе №43, органите
по приходите констатирали, че дружеството не регистрира и не отчита чрез
издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ Дейзи
Компакт М02 с ИН DY478033, ИН на ФП 36636069. Посочено
е, че за извършена покупка на 20 бр бетонни плочки на
стойност 24.00 лева, заплатени в брой на свидетелят Николай Василев Благоев не
е издаден фискален бон или друг заместващ го документ, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Описани са и обстоятелства
за наличието на положителна касова разлика в размер на 24 лева между общата
касова наличност и маркираните стойности на ФУ, което е довело до неотразяване
на приходи. Обстоятелствата от проверката били
документирани в протокол по чл. 50 от ДОПК сер.АА № 0382412/10.09.2020г..
на база съставеният АУАН наказващият орган приел, че е нарушено нормативно
установеното задължение за проверявания субект на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г на МФ, определящ, че всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на ЗПУ, за което на касациония ответник на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600.00
лева. За да измени атакувания пред него административен правораздавателен акт, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване
на НП. В тази връзка е посочил, че се касае за осъществено административно
нарушение, което е безспорно и несъмнено изяснено от събраните писмени
доказателства, а възраженията на жалбоподателят касаят негова защитна позиция,
която не е подкрепена с достатъчно обосновани доказателства. Приел, че са
налице основания да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството, като наказващият орган се е произнесъл при
нарушение на административнопроизводствените правила,
като е определил наказание малко над минимума на минималния предвиден размер и
не се е съобразил с обстоятелството, че е налице значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства над утежняващите. Затова намалил
размера на санкцията на минимума от 500 лева.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Съгласно нормата на чл.3 ал.1 от същата наредба /в приложимата редакция/,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От посочените
разпоредби, следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат
предварително извършваните от тях продажби на стоки и услуги на въведените в
експлоатация и използвани регистрирани в НАП ФУ, но са задължени да отчитат
всяка една извършена продажба. Безспорно е доказано, че от органите по
приходите е извършено плащане на сумата от 24.00 лева тя не е била регистрирана
на наличното в обекта ФУ. В тази насока в АУАН и НП са изложени конкретно
вменени и обсъдени обстоятелства, което не представлява нарушение на чл.42 т.4,
респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният съд. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се
явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228
и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски. Същият е представил списък
с разноски, като неоснователно е посочил завишен размер на юрисконсултското
възнаграждение. Същите следва да му се присъдят съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37
от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и
съобразно характера и тежестта на производството. Ето защо съдът намери, че
следва да присъди в полза на Национална агенция по приходите юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 973/02.07.2021год.,
постановено по АНД № 20215330201908/2021 год., по описа на Районен съд -
Пловдив, ХI н.с.
ОСЪЖДА
„Стройстарт -91“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в
гр.Пловдив да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в
размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.