РЕШЕНИЕ

№321

гр.Бургас, 24.03.2023г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 27 февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав

 

                      СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Мирослав Илиев, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1991 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е Ж.А.М. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес: *** Левски 38, партер. В производството ищецът участва чрез пълномощник – адвокат Р.П. ***.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че през подробно описани в исковата молба периоди е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор Бургас, с обща продължителност десет месеца (за периода от 18.02.2021 г. до 14.06.2021 г. и от 03.08.2022 г. до 03.11.2022 г.).  Престоят на ищеца в местата за лишаване от свобода бил осъществен при подробно описани в молбата битови и социални условия, чрез които, според посоченото, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 4 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаването на исковата молба (18.11.2022 г.) до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва иска като неоснователен. Счита, че условията на задържането и изтърпяването на наказание лишаване от свобода не могат да обосноват отклонение от изискванията по чл.3 от ЗИНЗС, обосноваващи възникване правото на обезщетение. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Следствените арести и затворите в страната са подструктури към  Главна дирекция „ИН” към Министерство на правосъдието, имаща качеството на юридическо лице и отговаряща на изискванията за ответник по предявения иск.

По делото е безспорно между страните и се потвърждава от събраните като доказателства справки от ръководителя на съответното място за лишаване от свобода и задържане, че ищецът Ж.М. е бил задържан и изтърпявал лишаване от свобода, както следва:

Представена е справка, изготвена от инспектори РД при Затвора Бургас, от която се установи, че Ж.М. е пребивавал в Арест към Затвора Бургас за периода от 04.08.2022 г. до 14.09.2022 г., като на 14.09.2022 г. е постъпил в Затвора Бургас, където е престоял до 03.11.2022 г. Установи се също, че М. е постъпил в Ареста към Затвора Бургас на 18.02.2021 г., като от 18.05.2021 г. до 24.11.2021 г. е пребивавал в ЗООТ Житарово.

Представена е справка, изготвена от КО в Ареста към Затвора Бургас, от която се установи, че М. при постъпването си в Ареста на 18.02.2021 г. до 15.04.2021 г. е бил настанен в спално помещение № 10, където е пребивавал с от 5 до 7 задържани лица, като най-голям брой лица са били в периода 29.03.2021 г. – 04.04.2021 г. В периода от 15.04.2021 г. до 12.05.2021 г. ищецът е бил настанен в сп.пом № 7, където е пребивавал с от 2 до 4 задържани лица, като най-голям брой лица са били в периода 22.04.2021 г. – 06.05.2021 г. и 07.05.2021 г.-12.05.2021 г. На 04.08.2022 г. ищецът отново е постъпил в Ареста към Затвора Бургас, където е пребивавал до 12.09.2022 г., като е бил настанен в сп.пом. № 7 с от 6 до 7 задържани лица, като най-голям брой лица са били в периода 21.08.2022 г. – 23.08.2022 г. и 29.08.2022 г. – 07.09.2022 г.   В допълнително представена по делото справка, подписана от Началника на Затвора Бургас е отразено, че сп.помещение № 10 е с площ от 24кв.м., а сп.помещение № 7 – 17кв.ч.

Съобразно справката, помещенията на Ареста към Затвора Бургас, в които е пребивавал М., са обзаведени с легло, снабдени със спални принадлежности, шкафче за лични вещи, маса стол, осветително тяло, като е осигурено условие за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а поддържането на хигиената на помещенията е възложена като задължение на задържаните лица, обвиняемите, подсъдимите и лишените от свобода. Всяко спално помещение разполага със самостоятелен санитарен възел с постоянно течаща вода. Създаден е график за къпане – два пъти седмично, като е предоставена възможност за ползване на баните в разумно време. Престоят на открито, на лицата пребиваващи в Ареста, се осъществявал по график, като на всяко задържано лице е осигурен престой на открито минимум час и тридесет минути. Отбелязано е в справката, че на мястото за престой на открито има изградени спортни уреди, позволяващи тренировки. На определени периоди от време се извършвали мероприятия по дезинсекция.

Представена е справка, изготвена от инспектор СДВР в Затвора Бургас, от която се установи, че М. е постъпил в групата за обвиняеми и подсъдими на 20.09.2022 г. и е пребивавал в нея до 03.11.2022 г. Ищецът е бил настанен в сп.пом. № 202, като в периода на пребиваване на М. в помещението са били настанявани общо между 2 и 3 лица. От справката се установява, че помещението е с квадратура 16.52 кв.м. В спалното помещение, чрез иззидани стени и затваряща се PVC дограма е обособено и тоалетно помещение (с площ от 1.40кв.м.), със самостоятелно осветление и монтирано тоалетно казанче. В спалното помещение, на стената е монтиран керамичен умивалник с постоянно течаща вода. Налично е таванско осветление от два плафона с по две ел.крушки. Помещението се осветява и от два прозореца с две напълно отваряеми крила с два отделни стъклопакета при всяко крило, като стъклата са с размери 0.55 м на 0.55 м., като двете крила образуват прозорец с размери 1.15м на 0.55м. Хигиената на спалното помещение е възложена на настанените в него лица, а хигиената в общото помещение се поддържа ежедневно от определени лица – хигиенисти. Настанените в групата лица имат осигурен свободен достъп в периода от 08.30ч до 20.00ч до санитарен възел, обособен в отделно помещение, с течаща топла вода по установен график – два дни в седмицата. Достъпът до медицинския център е разрешен по утвърден от Началника на затвора график. За корпуса на Затвора за периода 20.09.2022 г. – 03.11.2022 г. са осигурени две мероприятия по дезинсекция – на 19.09.2022 г. и на 07.10.2022 г. Провеждането на тези мероприятия се потвърждава от приложените протоколи-инспекционен лист за извършена ДДД обработка за съответните дати.

Представена е справка, изготвена от инспектор СДВР при ЗО „Житарово“ към Затвора Бургас, от която се установява, че ищецът М. е пребивавал в общежитието в периода от 18.05.2021 г. до 14.06.2021 г., където е бил настанен във втора жилищна зона, сп.помещение № 2. Общата квадратура на помещението е 60кв.м. с капацитет до 15 лица. Хигиената в помещенията се поддържала от самите лишени от свобода, на които ежемесечно са предоставяни необходими материали за това. Спалното помещение, в което пребивавал М., разполагало с четири прозореца, като проветрението се осъществявало чрез отваряне на прозорци и врати. За осъдените на общ и лек режим в общежития от открит тип било позволено свободно придвижване извън помещенията, като последните се заключвали само през нощта. За настанените във втора жилищна зона бил осигурен свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, без ограничение във времето, а до баня по график  - понеделник, сряда и събота, а за работещите всеки ден от 17.00ч. Достъпът до медицинската служба се осигурявал по график – всеки вторник и четвъртък, като при необходимост се осъществявало и конвоиране до лекар-специалист. Мероприятия за дезинсекция се извършвали въз основа на сключен договор с конкретна фирма, и по график.

Представена е медицинска справка, за осъществени прегледи на ищеца М. в относимите периоди. В нея е отразено, че в този период на лицето са извършени седем медицински прегледа, като при прегледите на 24.10.2022 г. и 18.10.2022 г. на лицето е поставена диагноза Дерматитис алергика, а на 23.02.2021 г. е поставена диагноза Атерома, като за трите диагнози е изписано лечение. При останалите прегледи лицето е диагностицирано като клинично здраво. Данните от справката се потвърждават е приложените фиш за спешна медицинска помощ от 03.08.2022 г., медицинска справка на зъдржания под стража от 05.08.2022 г., както и извадка от регистъра на извършени прегледи в медицинския център към Затвора Бургас.

Относно провеждането на мероприятия по дезинсекция от ответника е представен договор от 20.01.2021 г., сключен с конкретен изпълнител за провеждане на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби. Приложени са и протоколи- инспекционен лист за извършена ДДД обработка (освен посочените по-горе), от които се установява, че мероприятия по дезинсекция са извършвани в Затвора Бургас и в ЗО „Житарово“ на 27.01.2021 г., 12.03.2021 г., 07.05.2021 г., 03.06.2021 г., 21.06.2022 г., и 29.08.2022 г.

В хода на съдебното производство е представена и справка относно генерираните входящи номера на подадени от М. три броя жалби – вх. № 320419.08.2022 г., № 3258/23.08.2022 г. и № 3364/31.08.2022 г. Посочено е, че предмет на жалбите са условията в Ареста към Затвора Бургас и са адресирани до ГДИН.

Като свидетели по делото са разпитани Д.Д.М.  и И.Г.И.. Свидетелят М. твърди, че е бил настанен заедно с ищеца в една килия в приемното на затвора – на ІV етаж, килия 403, за около 10 дни, както и в следствения арест са пребивавали в съседни килии. Според свидетеля в килията в приемно отделение, където е бил настанен с ищеца е имало 5-6 легла, като самата стая е била с размери 3м на 4м., а в ареста са пребивавали по 6-7 души едновременно, като леглата представлявали вишки на два етажа. Свидетелят сочи, че във всички стаи било пълно с дървеници, с хлебарки – по стените, по леглата, по дюшеците. М. твърди, че М. е бил нахапан от дървеници. Същевременно сочи, че достъпът до медицинска помощ бил труден, а сестрата изписвала алергозан като хапчета и мазило и поставяла инжекции, с неясни за него лекарства. М. заявява, че е осъществявана дезинсекция два пъти в месеца, но изказва мнение, че препаратите, с които е пръскано не миришели на „това, което трябва да е“. Свидетелят сочи, че дезинсекция е извършвана в тяхно присъствие в помещенията или на отворени прозорци, вследствие на което насекомите започвали да хапят повече. Относно прозорците в помещенията в ареста, М. посочва, че представляват две педи на височина и две педи на ширина. Дюшеците били стари, изгнили, с дупки и разпадащи се. Къпане се осъществявало два пъти в седмицата, но имало топла вода в периода от 9.00 ч. до 12.00 ч. и от 13.00 ч. до 15.00 ч., като за целия корпус имало едно кранче и след пускане на водата – един час течала вряла вода, а след това – студена и нямало възможност за регулиране.

В показанията си свидетелят И. посочва, че през 2022 г., юли или август е пребивавал заедно с ищеца в ареста на Затвора. В килията, в която били настанени имало пет двойни вишки за десет места, а помещението нямало и 20кв.м. Свидетелят сочи, че полезната площ на помещението – без шкафове, баня и тоалетна, била недостатъчна за свободно движение в килията. Относно осветлението, И. сочи, че в помещението имало монтирани LED крушки - три на брой във вид на плафони, от които един е дежурно осветление (постоянно светещо), което постоянно мигало, останалите крушки били на отделно копче и можело да бъдат изгасени. За прозорците, свидетелят посочва, че били два с размери 0.50 м на 0.50 м за цялото помещение, които се намирали на 20 см от тавана. По стените на килията имало кръв от убити дървеници, дюшеците били изгнили и на топки. Навсякъде било пълно с хлебарки, които лазели по храната, по тоалетната. Вратата на тоалетната била счупена и не се затваряла. В цялото помещение липсвала аспирация, като отварянето на прозорците не било достатъчно. От чешмата в тоалетната постоянно течала вода, тъй като уплътненията били износени. Свидетелят посочва, че ищецът, след ухапване от дървеници, получил струпеи по ръцете и целият бил надут. Килията, в която били настанени, имала капацитет 10 души. Къпането трябвало да се осъществява два пъти в седмицата, нямало вода. Осигурени били само два душа, като 10 човека трябвало да се изкъпят за 15 мин.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат частична основателност на оплакванията на ищеца. Установи се, че през несъществена част от периода на задържането М. е бил настаняван в пренаселени помещения, а самото надвишаване на капацитета на помещенията не е било съществено през по-голямата част от периода на надвишаване. Не се установи липса на проветрение. В помещенията е липсвала климатизация и аспирация, което отчасти е влошавало условията на престой. Установи се, че за помещенията са били осигурени както дневна, така и изкуствена светлина. Известно влошаване на битовите условия е произтекло от ненавременно отстранени повреди по оборудването – развалена врата на тоалетната кабина, развалени спирателни кранове на водоснабдяването. Установи се, че на външна фирма е възложено извършването на обезпаразитяване на спалните помещения в Затвора - Бургас и ЗО Житарово, което е било осъществявано периодично. От показанията на свидетелите се установи, че ефективността на осъществяваната дезинсекция не е на необходимото ниво, поради което се е стигнало до алергична реакция на ищеца при престоя му в помещението. Установи се, че в тази връзка на М. е оказана медицинска помощ.

Предвид горното настоящата съдебна инстанция намира, че в съвкупността си условията на осъщественото  по отношение на ищеца задържане не могат да обосноват извод за осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно психически тормоз, дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода (ареста). Установени са по делото описаните по-горе отклонения от дължимите по закон към лишените от свобода и задържаните битови условия, но интензитета и продължителността на негативното въздействие върху ищеца не са в степен, обосноваваща извод за наличие на предпоставките по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Искът е неоснователен. Неоснователна е и обусловената претенция за присъждане на лихви за забава върху претендираното обезщетение.

При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно. Общото тълкуване на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения резултат.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Ж.А.М. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес: *** Левски 38, партер, против държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, за заплащане 4 000лв., представляващи обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас, ЗО Житарово, за периодите от 18.02.2021 г. до 14.06.2021 г. и от 03.08.2022 г. до 03.11.2022 г., заедно със законната лихва за забава върху тази сума до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :