РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Перник, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20201700100638 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .
По съображения изложени в исковата молба, след конкретизация на
същата и след двукратно частично увеличение размера на исковите
претенции, ищците Я. С. Р. и М. И. Б., действаща със съгласието на майка си
Я. С. Р., и двете чрез адвокат П. К., молят да бъде осъдено ответното
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да им
заплати застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 28. 10. 2019г., около 10:50 ч. на пътя между *** и
***, виновно причинено от И. М. В., при управление на товарен автомобил
марка „Форд Транзит“, с рег. № ***, притежаващ валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по
застрахователна полица ***, валидна за периода от 27.09.2019г. до
26.09.2020г., който изгубил контрол над МПС, преминал през лентата за
насрещно движение и блъснал намиращия се на банкета И.Б.Л., в резултат на
което причинил смъртта на същия, както следва :
- на Я. С. Р. в качеството й на съжителстваща на семейни начала с
1
починалия, сумата 200 000лв., ведно със законните лихви за забава, считано от
04. 11. 2019г. до окончателното изплащане на сумата и
- на М. И. Б. действаща със съгласието на майка си Я. С. Р. в
качеството й на дъщеря на починалия, сумата 200 000лв., ведно със законните
лихви за забава, считано от 04. 11. 2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски по делото.
Адвокат П. К. моли да й се присъди адвокатско възнаграждение с ДДС,
за оказана безплатна правна помощ.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подал писмен отговор, чрез адвокат Т. Т.. С него :
По основателността на исковата претенция:
1. Оспорва твърденията за вина на водача И. М. В. за причиняване на
вредоносния резултат, оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на
действително развилия се и оспорва механизма на ПТП, описан в исковата
молба. Оспорва констативен протокол за ПТП в частта „обстоятелства и
причини за ПТП", тъй като без да е установен механизма на ПТП не може да
бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а
без установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД
Във връзка с гореизложеното твърди, че събитието е случайно (по
смисъла на чл.15 НК) за водача И. М. В., като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Счита, че събитието е настъпило поради обстоятелства изцяло извън
контрола на водача, като изключително лошо състояние на пътя, неправилна
сигнализация в процесния пътен участък и лоша пътна маркировка.
Обстоятелствата, че банкетът е бил затревен и е липсвала мантинела също са
допринесли за събитието. Затревената площ е довела до невъзможност за
реакция и промяна на посоката на МПС или спиране. Поддържа още, че
покойният се е намирал на пътното платно, а не извън пътя, което също е
допринесло за събитието. Това се потвърждава и от обстоятелството, че
единствено той е бил увреден от ПТП, а има данни, че на мястото на ПТП е
имало група от около 9 лица. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън
2
платното, поддържа, че леталният резултат се дължи и на липсата на
мантинела в участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да
напусне платното.
Поддържа още, че вина за събитието има лицето, възложило почистване
на клони по процесния участък, тъй като последното не е подсигурило
безопасността им до напускането на лицата, не е поставило преместваеми
знаци, предупреждения за ограничаване на скоростта, пропускателни
пунктове и/или не е осигурило поетапно преминаване на МПС само по едната
лента, като така е допринесло за събитието.
Търди, че вина за леталния резултат има самия пострадал, който
въпреки, че мероприятията във връзка с разчистването са били приключили и
вече не е имал работа на процесния участък, и въпреки че не е бил водач на
аварирало МПС и не е имал причина, налагаща оставането му, след
премахване на преместваемите знаци и пропускателните пунктове, не е
напуснал мястото.
Също така, поддържа, че ПТП се дължи и на двата неправилно
паркирани автомобила, (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"), чието
спиране не е било поради настъпила повреда или друга легитимна причина,
като същите са били спрени в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97 ЗДвП -
на пътното платно, без включени светлини и без поставен светлоотразителен
триъгълник, като същите едновременно са ограничавали видимостта и са
създавали илюзия, че между тях има място, на което да може да се спре
безопасно.
Поддържа още, че на водача В. са били подадени серия от неразбираеми
и трудни за интерпретация сигнали от страна на лице със стоп палка, които са
го заблудили, че му се разпорежда да спре принудително за проверка на
процесния затревен и негоден банкет.
Не на последно място поддържа, че В. е изпаднал в безсъзнателно
състояние за няколко секунди непосредствено преди ПТП, за което същият
няма вина и което не е могъл да усети и съответно да предотврати. Същото
състояние е породено от хипогликимична криза, която той е получил и от
изпадане в състояние на микросън, предизвикано от тежката форма на сънна
апнея, от която В. не е знаел че страда.
2. Доколкото противоправно поведение се установи, счита че
3
процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на
застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС.
2.1. По изложените в предходната точка съображения поддържа, че
вина за настъпване на събитието в голяма степен има лицето задължено да
поддържа процесния пътен участък - „Агенция пътна инфраструктура".
Същият е бил в изключително лошо състояние, с лоша маркировка и
неправилна сигнализация. Видно и от приложените към исковата молба
снимки банкетът е бил изключително затревен. Липсвала е и мантинела, която
да предотврати евентуално напускане на пътното платно от страна на МПС.
Затревената площ е довела до невъзможност за промяна на посоката на МПС
или спиране. Доколкото се докаже, че покойният е бил извън платното,
поддържа, че леталният резултат се дължи и на липсата на мантинела в
участъка, която би поела удара и би попречила на МПС да напусне платното.
2.2. Поддържа, че вина за настъпване на събитието има лицето,
възложило работа на починалия (твърди че доколкото има данни работата да е
касаела поддръжката на пътя, считаq че това е „Агенция пътна
инфраструктура"). Същото не е взело мерки за обезопасяване на участъка,
като не е имало преместваеми знаци, поетапно пускане на движението и т.н.
до напускане на работниците, което значително е завишило риска за живота и
здравето им и намиращите се при тях длъжностни лица.
2.3. Твърди, че принос за настъпване на ПТП имат и водачите на двата
специализирани автомобила (МПС „Ситроен Ксара" и МПС „Лада Нива"),
паркирали тези два автомобила, в нарушение на чл. 94, ал. 2 ЗДвП и чл. 97
ЗДвП - на пътното платно, без включени светлини и без поставен
светлоотразителен триъгълник, като за нито едно от двете МПС няма данни да
е било повредено. Същите са ограничавали видимостта и са били разположени
по начин, създаващ заблуждението че между тях може да се спре.
Повтаря в т.2.4 и 2.5. отново вече изложени твърдения.
2.6. Твърди, че видно от документите по делото покойният в нарушение
на чл. 108 ЗДвП се е намирал на пътното платно, а не на банкета или извън
пътя, бил е без светлоотразителна жилетка и се е движил с гръб към
движението, което също е допринесло за събитието. Евентуално на
изложеното и доколкото няма данни за действията на покойния
непосредствено преди ПТП, поддържа, че той е изскочил внезапно на пътното
4
платно в нарушение на чл. 114 и 113 ЗДвП, като не е съобразил поведението си
с другите участници в движението, не е съобразил разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, не се е
огледал преди да пресече. Същият е предприел пресичане на необозначено за
това място и при наличие на затруднена видимост и е навлязъл внезапно на
пътното платно. С тези си действия той е нарушил императивните разпоредби
на ЗДвП (вкл. на чл. 113 и 114 от същия), като се е изложил на ненужен риск и
е направил събитието неизбежно.
Поради горното счита, че настъпилият вредоносен резултат е
съпричинен от самия пострадал в значителна степен.
Сочи, че приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД.
Твърди, че в конкретния случай Л. е създал реална възможност за настъпване
на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания. Пояснява, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и
съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос
(съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с
доказания процент на съпричиняване, който счита, че в случая е в
изключително голяма степен.
3. Оспорва ищците действително да търпят неимуществени вреди от
загубата на И.Б.Л..
Позовава се на документите към исковата молба, че ищците и покойния
са живели в различни домакинства - покойният е с адрес ***, а ищците са с
адрес ***, което индикира липса на връзка (или прекъсване на връзката)
между тях. Твърди, че няма данни между ищците и покойния да е
съществувала особена привързаност, някой от ищците да е полагал грижи и да
е бил финансово или фактически зависим от покойния, респективно покойния
към някоя от ищците. Твърди, че няма и данни събитието да е довело до рязко
влошаване на психо - емоционалното или здравословното състояние на някоя
от ищците.
С оглед на изложеното, оспорва твърденията на ищцата Б. за търпени
неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в
резултат на загубата на И.Б.Л.. Оспорва приживе между тях да са били налице
5
отношения на близост, които да обуславят твърдените вреди. Твърди, че
формалната родствена връзка между ищцата и починалия сама по себе си не е
основание или самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение,
като твърди, че към датата на ПТП отношенията им са били на практика
прекъснати. Твърди, че по делото няма данни ищцата Б. и покойния да са били
зависими един от друг, в това число финансово или физически, няма данни за
полагана взаимна грижа. Твърди, че няма обективни данни ищцата да е
развила остра стресова реакция, депресия или посттравматично разстройство
и няма първични медицински данни здравословното състояние на ищцата да
се е влошило в следствие на ПТП.
Оспорва между ищцата Р. и починалия да е налице „...особено близка
връзка с пострадалия и действително претърпени от смъртта му вреди", по
смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС.
Счита, че по делото няма данни тя и покойния да са се намирали в отношения
на особена близост, между тях да е имало очакване за взаимна грижа, да е
била налице сила емоционална привързаност и т.н. Оспорва да е налице
изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между тях.
Поддържа, че в отношенията на ищците и пострадалия няма нищо
изключително, което да подлежи на обезщетение. Повава се на тълкувателната
практика, която визира случаи, на „особени" изключения, а не всяко страдание
свързано със загубата на близък, приятел или роднина, то трябва да е
„особено" и „изключително". В този смисъл счита, че ищцата не е правно
легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди в
следствие на загубата на И.Л..
Позовава се на обстоятелството, че Р. е седем години по - възрастна от
починалия, което - предвид традициите в българското общество - прави
подобен вид обвързаност силно съмнителна. С оглед на изложеното оспорва
приживе между ищците и покойния да са били налице отношения на близост,
които да обуславят твърдените вреди. Поддържа, че липсата на данни
събитието да е дало тежко отражение на психо-емоционалното състояние на
ищците индикира липсата на изключителна връзка с починалия, тъй като
никоя от ищците не е провеждала консултация с психолог или психиатър и не
е предприемала лечение за справяне със случилото се.
Твърди, че няма данни никоя от тях да е претърпяла негативни промени
6
в здравословното си състояние.
4. Оспорва предявените исковете по размер.
Твърди, че те са необосновано завишени по размер, като
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на
критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика
при идентичен предмет на делото. Оспорва твърдението на ищците, че в
следствие на процесното ПТП, търпят неимуществени вреди, които да
обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение в размер на
по 200 000 лева.
Предвид възрастта на всяка от ищците и покойния, социално-
икономическото положение на страната ни и направеното възражение относно
съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и
средната работна заплата към момента на смъртта, счита, че предявения
размер на исковете е неоснователно завишен. Счита, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното
обогатяване на пострадалия, а да отговаря на действително претърпените от
него вреди. В този смисъл поддържа, че настъпилото процесно събитие не
бива да се превръща в повод за материалното замогване на ищците, а
последните да бъдат обезщетени в границите на претърпените от тях вреди.
5. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размерът
на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск. Позовава се на чл. 497 КЗ,
както и на трайната съдебна практика, че застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяване и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за
произнасяне по предявената претенция. В този смисъл се позовава на съдебна
практика. На отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен, от
момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК -
Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени
вреди. Навежда довод, че отговорността на застрахователя е договорна, а не
деликтна.
6. Прави възражение за изтекла погасителна давност по исковете.
Третото – лице помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрисконсулт С. Т., в определения от съда срок е подала
7
писмено становище. С него :
Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Твърди, че липсват данни договорът за застраховка на т.а. „Форд
Транзит“ с per. № *** да е породил валидно действие, тъй не са представени
доказателства, че вноските по застрахователната премия са платени.
Твърди, че размерът на застрахователното обезщетение е недоказан и
прекомерно завишен.
Оспорва твърденията за неизпълнение на задълженията на АПИ по
поддържане на пътя в добро експлоатационно състояние, като твърди, че не е
налице пряката причинно - следствена връзка между състоянието на пътя и
вредоносния резултат.
Твърди, че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
от органите на Пътна полиция - РУ Радомир не е отразено точно
километриране, което води до невъзможността да се установи точното
местонахождение на евентуално настъпилото ПТП. Счита за недостатъчни
доказателствата, установяващи мястото на настъпване на процесното събитие.
В тази връзка оспорва твърдението наведено от ответника с отговора на
исковата молба за липса на ограничителна система за пътищата /мантинела/.
Твърди, че същата е била налична на предвидените по закон места от
процесния участък.
Съгласно Наредба РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на
пътищата и Технически правила за проектиране на ограничителните системи
металоеластичната ограда се поставя с цел обезопасяване на потенциално
опасни места. Същите се поставят за обезопасяване на опасни места встрани
от пътя и от насрещно движение при двулентови пътища.
Оспорва също така твърдението на ответника, че „вина за настъпване на
събитието има лицето, възложило работата на починалия (твърди, че
доколкото има данни работата да е касаела поддръжката на пътя, счита, че
това е „Агенция пътна инфраструктура“). Същото не е взело мерки за
обезопасяване на участъка, като не е имало преместваеми знаци, поетапно
пускане на движението и т.н. до напускане на работниците, което значително е
завишило риска за живота и здравето им и намиращите се при тях длъжностни
8
лица. “.
Позовава се на документите по делото и по - конкретно на представената
АТЕ по ДП 64/2019 г. на ОП - Перник на стр. 7 от същата в показанията си
свидетелката К. Б. е предоставила информация за работодателя на починалия
И.Л., като е заявила, че тя работи в *** като ***, а И.Л. в ***. Твърди, че
загиналият не е служител и АПИ няма отношение по повод причините и
обстоятелствата поради които се е намирал на процесния участък и дали са
взети съответните мерки по обезопасяване на участъка в това число, дали е
имало преместваеми знаци, поетапно пускане на движението и т.н. до
напускане на работниците.
Твърди, че не е налице пряка причинно - следствена връзка между
състоянието на пътя и вредоносния резултат. Счита, че не състоянието на пътя
и пътната сигнализация са оказали пряко непосредствено въздействие върху
ситуацията, а настъпването на същата е резултат само и единствено от
поведението на водача на т.а. „Форд Транзит“, на несъобразената от същото
лице скорост на движение и неспазване правилата за движение. Дори и
действително да има забележки относно състоянието на пътната хоризонтална
и вертикална маркировка, то това обстоятелство само по себе си не
освобождава водачът на ППС от задължението му да следи пътя и да
съобразява скоростта/управлението на превозното средство с пътната
обстановка и да се движи е такава скорост и по такъв начин, че да предотврати
евентуално произшествие.
Твърди, че от обстоятелствената част на приложения по делото
Констативен протокол за ПТП е пострадали лица, се установява, че
непосредствена причина за инцидента при който е настъпила смъртта на И.Л.
са действията на водача на т.а. Именно управлението на ППС е несъобразена
скорост с релефа на местността /десен завой/, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, е характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, с поставените пътни знаци и
скоростта на движение на съответния пътен участък е причината довела до
настъпването на процесното ПТП.
Настъпилите вреди в случая се дължат на противоправното поведение
на водача и несъобразяването му с пътните условия, при които безпроблемно
са преминали множество автомобили.
9
В тази връзка твърди, че водачът на автомобил „Форд Транзит“ с per. №
*** с действията си е допринесъл за настъпване на ПТП.
Поддържа напълно възраженията на ответното дружество относно
наличието на особено близка връзка между ищците и починалия и
действително претърпените от смъртта му вреди. Счита, че по делото няма
данни те и покойния да са се намирали в отношения на особена близост,
между тях да е имало очакване на взаимна грижа, да е била налице дълбока
емоционална привързаност, подкрепа, съчувствие, поддържане на ведър
семеен климат и пр. От доказателствата по делото не може да се извлече
информация за особено близка, различна по сила и интензитет от обичайната
за съпруг, жена и дъщеря връзка, която да обосновава изключение от общото
правило, изразяващо се в право на жена и дъщеря ищци в конкретното
производство да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техния съответно съпруг и баща. Също така от приложените по делото
доказателства няма данни ищцата Р. и починалия да са имали сключен по
между си брак или да са живели в едно домакинство във фактическо
съжителство. Поддържа, че отношенията между ищците и покойния не се
характеризират с привързаност или грижа, надхвърлящи обичайните. Няма
данни загубата да се е отразила негативно върху психическото и
емоционалното състояние на ищците.
Оспорва предявените искове по размер.
Счита, че претендиралото обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в размер на по 200 000 лв., предявени като частични от по 50 000 лева, е
прекомерно и не би могло да се определи като справедливо. Оспорва исковете,
като недоказани и необосновани по размер. Сочи, че съгласно съдебната
практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на
обогатяване на увредените лица. Вредата трябва да се определи към момента
на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема.
В случай, че исковите претенции, се приемат от съда за основателни, то
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, прави изрично възражение за допринасяне на
вредоносния резултат от страна на загиналия, изразяващо се в неспазване на
10
правилата за движение по пътищата, а именно счита, че същият се е намирал
на пътното платно, а не на банкета или извън пътя, бил е без
светлоотразителна жилетка и се е движил с гръб към движението, което също
е допринесло за събитието. Евентуално на изложеното и доколкото няма
данни за действията на покойния непосредствено преди ПТП, поддържа, че
той е изскочил внезапно на пътното платно в нарушение на чл. 114 и 113
ЗДвП, като не е съобразил поведението си с другите участници в движението.
Същият е предприел пресичане на необозначено за това място и при наличие
на затруднена видимост и е навлязъл внезапно на пътното платно.
Поради гореизложеното, счита, че настъпилия вредоносен резултат е
съпричинен от самия пострадал в значителна степен.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената
съдебна практика, при доказан принос /съпричиняване/ на пострадалия,
обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на
съпричиняване, който счита, че в случая е в изключително голяма степен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по исковете.
Моля да бъде разглледано възражението му за изтекла кратка
погасителна давност /по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД/ на искането за
присъждане на лихва от момента на ПТП до окончателното изплащане на
сумата.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна /ищците първоначално са
били освободени от съда по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК от заплащането на
държавни такси и разноски, а след постановяване на осъдителната присъда те
са освободени от заплащането на държавни такси по силата на чл. 83, ал.1, т.4
от ГПК /. Същата е предявена от активнолегитимирани страни, имащи правен
интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за
предявяването на иска - ищците са предявили писмена молба, чрез адвокат
А.Б. /писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр.
с чл. 380 ТЗ/ да им бъде изплатено обезщетение от увреждането за
неимуществени вреди. Тази писмена застрахователна претенция е връчена на
ответното дружество с писмо с обратна разписка на 12. 12. 2019г. /л.42/. С
11
писмен отговор изх. № ЦУ-2292/13. 03. 2020г. застрахователното дружество е
отказало да заплати застрахователни обезщетения. Исковата молба е
предявена на 02. 11. 2020г.
Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни
процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални
предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между
процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е
подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и
местно компетентен да го разгледа. Исковата молба е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
И.Б.Л. работел като ***. На 28. 10. 2019г. общо около 6-7 служителни на
горското стопанство в *** сред които и И.Л., били изпратени от директора на
горско стопанство ***, да почистват надвиснали дървета над пътното платно
и опасни дървета за движението, на път III-623, км.48, в участъка между *** и
***. Всичките служители били с предпазни зелени светлоотразителни
жилетки, включително и И.Л.. За безопасността както на работещите, така и
на движещите се по пътя моторни превозни средства, била създадена
временна организация на движение : когато служителите работели по
отстраняването на надвиснали и опасни дървета за пътя, в посока от *** към
***, моторните превозни средства били спирани от служител на горското
стопанство, със светлоотразителна жилетка и стоп палка, който стоял до
служебен автомобил „Лада Нива“, с буркан отгоре – тип „синя пеперуда“,
който бил включен, а в насрещното движение с посока от ***към *** се
намирал полицейски автомобил „Ситроен Ксара“ с предната си част към
посока ***, с включени сини лампи, до който стоял полицай със стоп – палка
и също със светлоотразителна зелена жилетка, който спирал идващите МПС
от посока *** към ***. И двата автомобила се намирали извън пътните
платна, по посоката на движение – „Ладата Нива“ на затревен участък от
банкета, а полицейският автомобил на стръмен възходящ скат.
В посока от *** към ***, пътят превел десен плавен завой с дължина
112,5метра. Пътят бил двупосочен, като двете платна били разделени от бяла,
единична, непрекъсната лента, силно износена. Пътната настилка била суха,
без съществени неравности, от износен асвалт. В дясно от платното за
движение /в посока от *** към ***“ имало монтирана табела „А17 /Опасност
12
от срутване или наличие на паднали камъни и монтирана над нея табела „Т2“
с цифрово означение „1000“ указваща дължината на този участък.
Към 10:50ч., работниците били в почивка, пътят бил разчистен и
движението било пуснато и в двете посоки. Работниците се намирали
разпръснати на затревения банкет, а И.Л. се намирал на отстрещния затревен
банкет, на около 0,5метра навътре в него, след свършване края на асвалта.
Същият стоял прав, с гръб към пътя и говорел по телефона си. След почивката
те следвало да се премястят на следващия участък.
По това време, при слънчево време и отлична видимост по пътя с
посока от *** към *** се движел т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, с водач И.
М. В., като до него на предната седалка в дясно се возел свидетелят Р. В. И..
Критичната скорост за настъпване на приплъзване в ляво на движещия се
товарен автомобил била 86,84км/ч. Товарният автомобил се движел със
скорост от 77,22км/ч., която е по – ниска от критичната скорост, при която
скорост и при конкретните условия и при правилни действия с органите на
управление, водачът на т.а. „Форд“ е разполагал с възможността да поддържа
траектория на масовия си център около средата на своята пътна лента през
целия завой, като по този начин не навлиза в лентата за насрещно движение.
Товарният автомобил без никакаъв спирачен път преминал покрая
стоящия на банкета в дясно от него свидетел Л. К. К. и стоящите там останали
работници и К. видял, че водачът е с отворени очи. И. В. обаче не предприел
своевременно завиване в дясно, а продължил напред, прекосил
непрекъснатата бяла лента, когато свидетелят Р. В. И. извикал „И.!“, навлязъл
в насрещното платно и излизайки от него в ляво бъснал стоящия на около
0,5м. навътре на затревения банкет на нивото на пътната настилка /поради
което там не е имала нормативна разпоредба за поставяне на мантинела/, И.Л.,
след което се хлъзнал с лявата си част по ската и ударил намиращия се там
спрял полицейски автомобил. Последният леко излязъл на пътното платно, а
товарния автомобил се установил по средата на пътното платно между двете
ленти. Към момента на удара между товарния автомобил и стоящият с гръб
И.Л., товарният автомобил е бил със скорост не по – ниска от 70 км/ч. /около
74км/ч./, а към момента на удара между товарния автомобил и спрелия
полицейски автомобил, първият е бил със скорост 63,32км/ч.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
13
показания на Л. К. К., Р. В. И., заключението на съдебно -автотехническата
експертиза, което не е оспорено от страните и което заедно с приложените към
него две скици, изцяло се възприема от съда като компетентно и обективно
изготвено, както и частично от свидетелските показания на И. М. В..
С присъда № 8 от 10. 05. 2021г. по НОХД № 202/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд, потвърдена с решение № 319 / 21. 08. 2023г.,
постановено по ВНОХД № 106/2023г. по описа на Софийския апелативен съд,
потвърдено с Решение № 268 от 01. 05. 2024г., постановено по КНД №
278/2022г. по описа на Върховния касационен съд:
И. М. В. е бил признат за виновен в това, че на 28. 10. 2019г., на път III-
623 на км.48, ***-***, при управление на товарен автомобил „Форд Транзит““
с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16,
ал.1 от ЗДвП – „на пътното с двупосочно движение като водач на ППС
нарушил забраната 1. Когато пътното платно има две пътни ленти – да не
навлиза и да не се движи в летната за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“ и чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „като водач на ППС не
изпълнил задължението си непрекъснато да контролира пътното превозно
средство, което управлява /бездействал с органите за управление на
автомобила/, с което по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца
И.Б.Л., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 54 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от три години“, като
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за
срок от четири години.
Горното се установява от приложеното НОХД № 202/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, тази присъда е задължителна за
настоящия съдебен състав по отношение обстоятелството, че е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Въпреки, че адресната регистрация на ищцата Я. С. П., по лична карта е
в ***, от повече от 15г. /от около 20 години/ тя е живяла на съпружески
начала с И.Б.Л. на адреса на последния – къща, находяща се в ***.
Съжителството на съпружески начала и живеенето на определен адрес, са
фактически положения, които в случай са установени. От съвместното си
14
съжителство двамата имат едно дете М. – Б. И. Б. родена на *** Тримата са
живеели винаги на адрес *** и никога не са разделяли. Имали са чудесни
взаимоотношения. Били са сплотено и единно семейство. Имали са общи
планове. Заедно са ходели на екскурзии, почивки, планински излети и т.н. По
този начин те не само са си доставяли приятно прекарване на времето, но и М.
– Б. реално е придобивала географски, исторически и културни познания за
страната ни, за нейните природни и културни богатства. Били са много
привързани помежду си и много се обичали. При идцидентен случай, когато
детето е имало конфликт с класната си ръководителка, въпреки, че бащата не е
бил повикан, той е дошъл в училище задно с Я. Р. и е участвал в обсъждането
и решаването на проблема.
Смъртта на И.Л. на Б.Л. на 28. 10. 2019г. се е отразила много тежко и на
двете ищци – както поради нейната внезапност и непредизвестеност, така и
поради загубата на най – значимия за тях човек. И двете не можели да
отреагират какво се случва. И двете били на успокоителни. В деня на
погребението през Я. можело все едно да се примине през нея. От тогава тя
изглеждала състарена и омърлушена и нищо не било както преди. И към
настоящия момент тя държи снимката на И. в стая от къщата. Спазва всички
църковни обичаи за почитане паметта на И. М. – Б. била в шок, мълчала,
затворила се в себи си и била в много тежко състояние. От спокойно и
самоуверено детете, тя била в ступор и не знаела какво се случва. След около
40 дни тя започнала да влошава успеха си. От почти пълна отличничка, тя
започнала да получава двойки, да бяга от училище и имала труден пубертет,
като ако баща й е бил жив, това никога нямало да се случи. И към настоящия
момент и двете ищци не са преодоляли загубата на И.Л..
Горната фактическа обстановка се установява от приложените
удостоверение за раждане, удостоверение за наследници /л.37 и 38/,
свидетелските показания на Е.Д.Г. и В. Н. С. – М., както и от обясненията на
ищцата Я. С. П., дадени по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК в с.з. на 19. 11. 2024г.
Видно от приложената застрахователна полица ***, валидна за периода
от 27.09.2019г. до 26.09.2020г., товарният автомобил марка „Форд Транзит“, с
рег. № ***, е притежавал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП – 28. 10. 2019г. /гърбът на л.166 и л.167/.
От правна страна. Наличието на застраховка гражданска отговорност на
15
товарния автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. № ***, към датата на ПТП
– 28. 10. 2019г., дава основание да се реализира отговорността на
застрахователното дружество за обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от ищците.
По отношение размера на неимуществените вреди. Изхождайки от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23.
12. 1968г., от възрастта на ищците към датата на смъртта на И.Л. – Я. Р. на
*** години, а М. Б. на *** години, от претърпените от тях неимуществени
вреди, подробно описани по – горе, от взнезапната загуба на най – значимия за
тях човек, от минималната работна заплата към датата на на смъртта на И.Л. -
560 лв. и към настоящия момент - 1077 лв., от инфлационните процеси в
страната ни, които се засилиха особено в последните три години, Пернишкият
окръжен съд намира, че сумата от 170 000лв. би обезщетила справедливо
всяка една от двете ищци са претърпените от тях неимуществени вреди.
Съдът намира, че многобройните възражения на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат /често и взаимно изключващи се/, от
страна на И.Л., от страна на ръководството на Горско стопанство – гр. *** и от
страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, са неоснователни тъй като не се
доказа наличието на нито едно от тях, независимо от твърденията на
ответника за извършване на действия или на бездействие.
По същите аргументи са неоснователни и възраженията на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Доводите на ответната страна, че исковете след увеличението им от
50000лв. са погасени по давност, се явява неоснователно. Първоначално
исковите претенции са били предявени в размер на по 50000лв. за всяка от
двете ищци, като части от общите искови претенции за всяка от двете ищци в
размер на по 200000лв.
Исковата молба е депозирана на 02. 11. 2020г., като производството по
делото е било спряно до приключване на производството по НОХД № №
202/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.116, б.“ж“ от ЗЗД, погасителна давност не тече, както за
главниците, така и за лихвите за забава.
След като по – горе беше отбелязано, че писмени застрахователни
претенции са връчени на ответното дружество с писмо с обратна разписка на
16
12. 12. 2019г. /л.42/, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на всяка от двете ищци по 170000лв. обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 12. 12. 2019г. до
окончателното изплащане. Исковите претенции за горниците над 170000лв. до
2000лв., както и в частта, с която се претендират лихви за забава за периода от
04. 11. 2019г. до 12. 12. 2019г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските.
Ищците не са направили разноски по делото.
Адвокат П. К. е оказала безплатна правна помощ на ищците, поради
което и на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ,
ответникът следва да да бъде осъден да й заплати сумата 25500лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Ответникът е направил разноски, като с оглед отхвърлената част от
исковите претенции ищците му дължат заплащане на разноските съразмерно
на отхвърлената част. Адвокат К. е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В случая същото е в размер на 36000лв. с
включен ДДС и съдът намира, че възражението се явява основателно. Особено
след прилагане на влязлата в сила присъда по настоящето дело, която по
силата на чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия съдебен състав, делото
не представлява фактическа и правна сложност. Адвокатското възнаграждение
в размер на 36000лв. е преведено с преводно нареждане на 23. 08. 2024г., т.е.
след като вече тази влязла в сила присъда е била приложена по делото. С оглед
гореизложеното съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ответното
дружество следва да бъде намалено до размер от 25500лв., колкото е и
адвокатското възнаграждение на адвокат П. К..
При това положение ответното дружество е направило разноски в
размер на 26955,16лв., от които – 25500лв. за адвокатско възнаграждение,
955,16лв. възнаграждение на САТЕ, 400лв. възнаграждение за СМЕ и 100лв.
възнаграждения за двама свидетели /по 50лв. на всеки от тях/.
С оглед отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество сумата
4043,27лв. разноски.
17
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавни такси и
разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата
13600лв. държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не
се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, да
заплати на Я. С. Р., с ЕГН ********** и М. И. Б., с ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си Я. С. Р., застрахователни обезщетения
за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки
и страдания, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 28. 10.
2019г., около 10:50 ч. на пътя между *** и ***, виновно причинено от И. М.
В., при управление на товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. № ***,
притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество по застрахователна полица ***, валидна за периода от
27.09.2019г. до 26.09.2020г., който изгубил контрол над МПС, преминал през
лентата за насрещно движение и блъснал намиращия се на банкета И.Б.Л., в
резултат на което причинил смъртта на същия, както следва :
- на Я. С. Р., в качеството й на съжителстваща на семейни начала с
починалия, сумата 170 000лв. /сто и седемдесет хиляди лева/, ведно със
законните лихви за забава, считано от 12. 12. 2019г. до окончателното
изплащане на сумата и
- на М. И. Б., действаща със съгласието на майка си Я. С. Р., в
качеството й на дъщеря на починалия, сумата 170 000лв. /сто и седемдесет
хиляди лева/, ведно със законните лихви за забава, считано от 12. 12. 2019г. до
окончателното изплащане на сумата,
като за горниците над 170000лв. до пълните претендирани размери от
18
200000лв., както и в частта, с която се претендират лихви за забава за периода
от 04. 11. 2029г. до 12. 12. 2019г. – отхвърля исковите претенции и на
двете ищци като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, да
заплати на адвокат П. Д. К., с ЕГН **********, сумата 25500лв. /двадесет и
пет хиляди лева/ адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за оказана
безплатна правна помощ на ищците в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. С. Р., с ЕГН ********** и М. И. Б., с ЕГН **********, да
заплатят на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, сумата
4043,27лв. /четири хиляди четирдесет и три лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща направените от дружеството разноски в
производството пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 13600лв. /тринадесет
хиляди и шестотин лева/, представляваща държавна такса, ведно със
законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила
до окончателното изплащане на сумата.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
19