Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ………… Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХ състав
На единадесети март Година
две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ:
Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията
НАХД
№ 127 по описа на
съда за 2021г.,
за се произнесе взе предвид следното
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Ди-Ив1“ЕООД против
НП № 549650-F577533/01.12.2020г.
на Началник отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с
което на „Ди-Ив1“ЕООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 600 лева
на основание чл.185
ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС.
В жалбата въззивникът моли съда да намали размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призована не се
явява лично.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
След
преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с
оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 18.10.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
§1,т.41 от ДР на ЗДДС-„Магазин за хранителни стоки" находящ се в гр. Варна
ж.к. Младост бл.111, стопанисван от „Д.1" ЕООД с ЕИК: *********. В хода на
проверката е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18), не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство (ФУ), с което е извършил нарушение на разпоредбата на
чл.25/1/ от Наредба №Н-18/06г. На МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС. Извършена е
контролна покупка на 18.10.2020 в 09:30ч.на 2бр. кафе еспресо с единична цена
от 0.50лв. или общо на стойност от 1,00лв, платена в брой от Д.Б. - проверяващ
, преди легитимацията му с монета от 1,00лв. на Минка Димова Николова -
управител и едноличен собственик на дружеството . За покупката не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел „DATECS
DP 150" с ИН на ФУ №DT753474 и ИН на ФП с №02753474, отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18/200бг. на МФ. Не е издадена и ръчна касова бележка
от кочан заверен от дружеството отговаряща на изискванията на Наредба
Н-18/200бг. на МФ .
За констатираното бил съставен
акт за административно нарушение Актосъставителят квалифицирал нарушението като
такова по чл.25 ал.1 от Наредба №Н18/2006г. на
Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС.
Актът за административно
нарушение бил връчен надлежно на въззивниците. В предвидения срок не били направени писмени
възражения.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви
и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателната постановление е
издадено от компетентен орган - Директора на ТД на НАП- гр.Варна,
съгласно заповед № 1149/25.08.2020г.
Съдът счита, че
административно-наказателното производство образувано по отношение на „Д.1” ЕООД
е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено
в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. При съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно
пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление. В тази връзка
съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата, че съществуват
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП. Вмененото
във вина на въззивникът нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същия е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Установена е била
датата и мястото на извършване на нарушението. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В
тази връзка съдът не споделя възраженията посочени в жалбата, че са допуснати
съществени процесуални нарушения налагащи отмяна на НП.
Въз основа на Акта за нарушение е
издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Правилно АНО е определил, че е извършено нарушение, като
е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Административно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 118 от ЗДДС вр.
чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите и ангажирал отговорността на дружеството, тъй като всяко
лице, подлежащо на данъчна регистрация, извършващо продажби на стоки в
търговски обект по смисъла на тази наредба е задължено да регистрира и отчита
извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка. При продажбата е
била осъществена сделка в безспорно търговски обект по смисъла на Наредба № Н-18/13.12.2006г. В същия е
имало монтиран ЕКАФП в изправност.
При това положение данъчният субект е имал освен задължението и всички
необходими условия да изпълни нормативно вмененото му задължение да издаде
касова бележка за реализираната продажба, ако не от функциониращия касов
апарат, то от кочан със заверени от данъчна служба касови бележки.
Бездействайки, жалбоподателя фактически
е извършил нарушение по смисъла на чл.118 от ЗДДС и в този смисъл
законосъобразно е санкциониран от административно наказващия орган. Въвеждайки
задължението за издаване на касови бележки, законодателят е декларирал
нормативно волята си за контрол на документооборота и съответно гарантиране на
сигурността на участващите в него лица. В тази връзка
съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приел, че е налице
нарушение на чл. 25 ал.1 от
Наредба № Н 18/06г. на МФ.
Правилно административнонаказващия орган е приел, че извършеното нарушение
осъществява състава на чл. 118 ал.1
от ЗДДС, тъй като това е разпоредбата, в която се предвижда наказание за
неиздаване на касова бележка. Извършеното
нарушение не се оспорва от жалбоподателя.
Задължение на търговеца е да организира
работата в обекта съобразно изискванията на закона и посочената наредба. В
настоящото административнонаказателно производство сме изправени пред
хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като
предприятието на ЕOOO е лишено от воля
и не може да се търси вина.
Съгласно чл.185 ал.1 от ЗДДС На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
В тази връзка съдът намира, че
при индивидуализацията на наказанието,
наложено на жалбоподателя административнонаказващия
орган се е съобразил
с тежеста на извършеното
нарушение и с обстоятелството, че нарушението
е извършено за първи път, наказанието е определено към минималния
размер справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение, и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че не следва да се намалява размера на
наложеното наказание Имуществена санкция.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН следва на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 549650-F577533/01.12.2020г.
на Началник отдел „ОД“ Варна в ЦУ на НАП, с
което на „Ди-Ив1“ЕООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 600 лева
на основание чл.185
ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Д.1” ЕООД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: