МОТИВИ
към присъда №33/21.10.2019г.
по нохд №27/2019г. по описа на АРС ІІІ н.с.
Против
подсъдимия Х. ***, е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, а именно, затова, че през периода от месец август 2017г. до
м.декември 2018г. включително, в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, след като е
бил осъден с Решение № 445 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 540/2015 г. по описа на
Районен съд гр.Асеновград, влязло в з.с. на 14.07.2016 г., да издържа свой
низходящ – детето си Т.Х.Х. с ЕГН: ********** по
160.00 лева месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
или повече месечни вноски – 17 /седемнадесет/ месечни вноски по 160.00 лева
месечно или общо в размер на 2720.00 лева.
Като
частен обвинител по делото беше конституирана Г.Е.С. в качеството й на майка и
законен представител на малолетната пострадала Т.Х.Х..
В хода на делото, частната обвинителка се представлява от упълномощения
повереник адв. Х.В..
В
съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така
както е повдигнато, счита същото за доказано по несъмнен начин. По отношение на
наказанието предлага да се определи такова при условията на чл.54 от НК, което
да бъде „лишаване от свобода“, чийто размер да се определи при балансиращи
обстоятелства или същото да бъде в размер на 6 месеца. Счита, че няма пречка
изпълнението на същото да се отложи при условията на чл.66, ал.1 от НК с
изпитател срок в размер на три години. По този начин прокурора счита, че ще се
изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Повереника
на частния обвинител по същество намира делото за изяснено от фактическа и
правна страна. Пледира подс. Х. да бъде
признат за виновен, като му се наложи справедливо и съразмерно наказание
съобразно извършеното от него престъпление.
Частния
обвинител Г.Е.С. не се явява в последното проведено по делото съдебно
заседание.
Защитника
на подс. Х., адв. Й.Д. счита, че делото е изяснено, но обвинението не е
доказано. Анализирайки събраните по делото гласни и писмени доказателства, той
е на мнение, че в част от инкриминирания период от време подс. Х. е живял в
едно домакинство заедно със своето дете и бившата си съпруга, като полагайки
грижи за тях, той на практика е изпълнил и задължението си относно дължимата издръжка.
За останалото време, след раздялата на двамата родители, защитника не оспорва,
че подс. Х. безспорно дължи издръжка, но пък акцентирайки на представените
доказателства, е на становище, че е изплатил същата. В този смисъл адв.Д. пледира
за приложението на ал.3 на чл.183 от НК.
Подсъдимият Х.О.Х. не признава за
виновен, като счита по същество, че обвинението не е доказано.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Х.О.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ в
„Булбат“ ЕООД – Асеновград като майстор, неосъждан, живущ ***.
Свидетелката
Г.Е.С. ***, като А.Ф.С. и Е. А.С.са нейни родители. Последните двама живеят в
Германия, като периодично се прибират в България. Свидетелката Г.Е.С. и подс Х.О.Х.
сключили граждански брак на 16.05.2014г. След сватбата двамата се установили да
живеят в къщата при родителите на подс. Х.. Адресната регистрация е гр.
Асеновград, кв. „Долни Воден“ , ул. Родопи“ №42. По време на брака на ***г. се родило дете Т.Х.Х.. Отношенията между двамата родители били изострени,
поради което след изписването на св.С. от болницата, тя се прибрала с новороденото
дете, при своите родители в апартамента им в гр. Асеновград, кв.“Запад“ ул. „Стоян
Джансъзов“ № 8, вх. В, ет. 6, ап. 53 /или бл.101, вх.В, ап.53/ . Известно време
след това, св. С. за кратко се върнала в дома на подс. Х., но отношенията им отново се влошили
и те се разделили. По молба на св.С. било образувано гр.дело № 422/2015г. по
което на 25.03.2015г., на основание чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу
домашното насилие /ЗЗСДН/ била издадена заповед за незабавна защита. Делото
приключило с решение №171/14.05.2015г. с което на основание чл. 18, ал.1 от
ЗЗСДН, подс. Х.О.Х., бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие, изразяващо се в отправяне на заплахи, обиди и псувни и нанасяне на
удари, спрямо съпругата си Г.Е.Х., с адрес ***, като е бил определен срок на
мярката за защита 12 месеца, считано от постановяване на решението. Въз основа
на решението на 14.05.2015г. по същото дело била издадена и Заповед защита
срещу подс. Х. /листи от 45 до 54 от ДП № 757/2015г. по описа на РУ на МВР
Асеновград, в кориците на делото/. С решение № 1546/30.09.2015г. на ПОС по
в.гр.д.№ 1759/30.09.2015г. това решение било частично отменено, като било
постановено ново такова. С това подс. Х.О.Х.,
бил задължен винаги да се въздържа от извършване на домашно насилие, изразяващо
се в отправяне на заплахи, обиди и псувни и нанасяне на удари, спрямо съпругата
си Г.Е.Х., както и срок от 18 месеца от постановяване на решението да не я
посещава , както и да не посещава жилището й и местата й за социални контакти и
отдих и да не се приближава да по-малко от 200 метра /листи от 69 до 72 от НОХД№
875/2015г. по описа на АРС, в кориците на делото/.
Междувременно
на 25.03.2015г. подс. Х. нарушил издадена заповед за незабавна защита от
25.03.2015г., което довело до образуване на наказателно производство срещу него
за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Същото било внесено в съда,
като приключило с Решение № 152/21.10.2015г. по НАХД №187/2015г. с което подс. Х. бил признат за виновен с оглед повдигнатото
му обвинение, като на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1200лв. Съдебния акт влязъл в сила на 26.01.2016г. след като с Решение №
18/26.01.2016г. по ВНАХД № 2275/2015г. на ПОС, първоначално постановеното
решение било отменено, като на основание чл.9, ал.2 от НК, подс. Х., бил
признат за невинен и оправдан. /лист 73 от НОХД№875/2015г. по описа на АРС, в
кориците на делото/.
Междувременно
на 06.09.2015г. подс. Х. нарушил и издадена заповед за защита от 14.05.2015г. ,
което довело до образуване на ДП № 757/2015г. по описа на РУ на МВР Асеновград,
за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Същото било внесено с
обвинителен акт в АРС, за което било образувано НОХД№ 875/2015г. по описа на
АРС. Делото приключило с Решение № 37/26.09.2016г. с което подс. Х. бил признат за виновен с оглед повдигнатото
му обвинение за извършено на 14.05.2015г.
престъпление по чл.296, ал.1 от НК , като на основание чл.78а от НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500лв. Съдебния акт влязъл в сила на 09.01.2017г.
след като бил изцяло потвърден с Решение № 7/09.01.2017г. по ВНАХД № 2555/2016г.
на ПОС. /листи от 20 до 23 от посоченото ВНАХД по описа на ПОС, в кориците на
делото/.
По
подадена от страна на св.С. искова молба, на основание чл.49, ал.1 от СК, било
образувано гр.дело №540/2015г. по описа на РС Асеновград. Същото приключило с
Решение № 445/30.12.2015 г. с което бракът между св.С. и подс. Х.
бил прекратен. Упражняването на родителките права върху детето Т.Х. били
предоставени на св.Г.С.. С решението бил определен режим на лични отношения
между бащата Х.Х. и детето, като подсъдимият бил
осъден да заплаща на детето си, чрез нейната майка и законен представител по
160.00 лева месечна издръжка. Решението влязло в законна сила на 14.07.2016г.
след като било потвърдено с решение № 1048/14.07.2016г. по в.гр.д. № 761/2016г.
по описа на ПОС. /листи от 22 до 24 от ДП № 686/2018г. по описа на РУ на МВР
Асеновград, в кориците на делото/
Въпреки
издадените заповеди за защита и образуваните наказателни и граждански дела,
периодично св. С. се връщала в дома на подс. Х.. Това се случвало дори и след
постановения развод помежду им. Отношенията им обаче не оставали за дълго време
добри, като поради тяхното ново влошаване, те се разделяли, при което св.С. се
завръщала в дома на родителите си. Въпреки колебанията в техните отношения,
подс. Х. и св. С. на няколко пъти заедно
посетили Република Турция, до която държава пътували с личния автомобил на
подсъдимия- „БМВ“ с ДК№ РВ 8437 МС /справка лист 97 от съд.дело/. От изисканите
от ОД на МВР Пловдив справки /листи 67 до 68 и 89 до 93 от съд.дело, се
установява, че подс. Х. и св. С., са преминали заедно държавната
граница на Република България на следните дати: 04.09.2016г., 08.09.2016г.,
10.09.2016г., 29.09.2016г., 30.09.2016г., 22.10.2016г., 23.10.2016г.,
31.03.2017г., 01.04.2017г. и на 30.06.2017г. / със син цвят на справките/. В
периодите когато, св. С. била в дома на подс. Х. тя се грижила за детето си,
като за това й помагали в по-малка степен подс. Х. и основно неговата майка-св.
Х.А.Х.. На фона на нестабилните
отношения между двамата родители, св. Х. и св.С. се разбирали добре.
Двете заедно също осъществили съвместни пътувания до Република Турция. От
изисканите от ОД на МВР Пловдив справки /листи 67 до 68 и 158 до 159 от
съд.дело/, се установява, че св. Х. и св. С., са преминали заедно държавната
граница на Република България на следните дати: 04.09.2016г., 01.04.2017г.,
01.08.2017г., и на 02.08.2017г. / с
червен цвят на справките/.
Това непостоянство в техните отношения,
придружено с периоди на съвместно съжителство между св.С. и подс. Х., формирали
у последния нагласата, че не следва да
изпълнява задължението си да плаща размера на издръжката, за което бил
осъден. Предвид това си решение, за
времето от влизане на съдебно Решение № 445 на АРС в сила –14.07.2016г. до 01.12.2017г.,
подс. Х. не бил изплатил нито една месечна вноска за издръжка. Междувременно на
08.07.2017г. подс. Х. заминал за чужбина от където се завърнал на
22.10.2017г. справка /листи 93 от
съд.дело/. Докато той бил в чужбина, св.С. живеела при своите родители, които към
онзи период си били в България /справка листи 93 и 95 от съд.дело/. След
завръщането на подс. Х. от чужбина, последвал нов кратък период в който той и
св.С. били заедно. На 02.12.2017г. бил рождения ден на св.С.. На същата дата, в
дома на подс. Х. последвал нов скандал между св. С. и подсъдимия, следствие на
който тя окончателно го напуснала и заживяла в дома на своите родители. Подс. Х. продължавал да не плаща издръжка на
детето, като бездействието му принудило св.С., като родител и законен
представител на малолетното си дете, на 25.07.2018 г. да подаде молба в РП Асеновград.
Същата била заведена с вх.№ 1682/18/25.07.2018г. /лист 6 от ДП № 686/2018г./ като въз основан на нея, на 26.07.2018г. /лист
5 от ДП/ било разпоредено извършване на предварителна проверка възложена на
органите на РУ на МВР Асеновград. В последствие на 11.09.2018г. с постановление
на РП Асеновград, било образувано и досъдебно производство /ДП/№ 686/2018г. на
РУП Асеновград/ за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК. След
образуването на наказателното производство, подс. Х. представил по делото
доказателства, че на 07.09.2018г. е превел, чрез пощенски запис на св.С. общата
сума от 1440.00 лева. При извършения превод, той отбелязал изрично, че сумата е
за дължима издръжка за периода от 12.2017г. до 09.2018г. или 9 месеца по 160
лв. месечно. /лист 49 от ДП и лист 162 от съд.дело/. За нуждите на
разследването, подс. Х. представил по делото доказателства, че на 18.10.2018г.
и на 29.10.2018г. съответно е изпълнил задължението си да плати дължимата от
него издръжка за месеците Септември 2018г. и Октомври 2018г. или две суми от по
160.00лева, което изрично отново било отбелязано при извършените плащания
/листи 48 и 50 от ДП и лист 162 от съд.дело /. На 26.11.2018г. подс. Х., превел чрез пощенски запис на св. С., сумата
от 160.00лева, като в платежното отново изрично било отбелязано, че сумата е за
издръжка за месец Ноември 2018г. /лист 162 от съд.дело/. На 31.12.2018г. подс. Х., превел чрез Български пощи, чрез пощенски експресен превод на св. С., сумата
от 160.00лева, като в платежното изрично било отбелязано, че сумата е за
издръжка за месец Декември 2018г./лист
163 от съд.дело/. Въпреки представените доказателства относно извършените
плащания и факта, че през последните три месеца на 2018г. подс. Х. бил изряден
по отношение на плащанията на дължимите суми за издръжка, то на 07.01.2019г.
подс. Х. бил привлечен като обвиняем по ДП № 686/20198г. по описа на РУ на МВР
Асеновград. С изготвеното постановление
на разследващия полицай, на подс.Х. било повдигнато и предявено обвинение за
извършено през периода от месец август 2017г. до м.декември 2018г. включително,
в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно
след като е бил осъден с Решение № 445 от
30.12.2015 г. по гр. д. № 540/2015 г. по описа на Районен съд гр.Асеновград,
влязло в з.с. на 14.07.2016 г., да издържа свой низходящ – детето си Т.Х.Х. по 160.00 лева месечно, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски – 17 месечни вноски по 160.00 лева месечно или
общо в размер на 2720.00 лева. Въз основа на воденото ДП спрямо него бил
изготвен обвинителен акт, който заедно с делото бил внесен в съда, което довело
и до образуване на настоящето съдебно производство.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Г.Е.С., Х.А.Х.
и Г.Е.Т., дадени от тях в хода на съдебното следствие проведено в съдебно
заседание на 19.06.2019г., свидетелските
показания на К.Ю.К. и Н.А.Ш., дадени от тях в хода на съдебното следствие проведено
в съдебно заседание на 02.09.2019г., както и приложените писмени доказателства
по делото- Решение №443 от 12.12.2013г. по гр.дело №1262/2013г. по описа на РС
Асеновград, приложените по НОХД№875/2015г. по описа на АРС, ДП № 757/2015г. по
описа на РУ на МВР Асеновград, ВНАХД № 2555/2016г. на ПОС и по ДП № 686/20198г.
по описа на РУ на МВР Асеновград, писмени доказателства, изисканите справки от
ОД на МВР Пловдив, касаещи задграничните пътувания на свидетелите и подсъдимия
и останалите приложени по делото писмени доказателства.
В случая съдът кредитира показанията на свидетелката Г.Е.С.
/от 19.06.2019г./ , като отчете качеството в което тя участва в процеса, а
именно, като частен обвинител в наказателното производство, упражнявайки
правата на малолетната пострадала Т.Х.Х.. Показанията
на св. С., следваше да бъдат преценени с оглед нейната двояка роля - като законен
представител на пострадалата и настоящ частен обвинител в процеса, а от друга страна - като свидетел
и пряк очевидец и страна в отношенията й с подс. Х.. Съдът като прецени нейните показания счете,
че няма пречка същите да бъдат кредитирани, като безпротиворечиви, взаимно
допълващите се и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
които съдът кредитира. От показанията на св. С. се установява, че тя на няколко
пъти се връщала с детето си в дома на подс.Х., като при това там за домакинството
се е грижила основно св.Х.. Самият подсъдим е нямал постоянни доходи, като
неговото поведение е било основната причина за техните разправии. От показанията
на св.С. се установява, какви са били отношенията й с подс. Х. и как са се
развили те във времето. Същата не отрича, че с подс. Х. и неговата майка-св. Х.
са посещавали на няколко пъти Турция. От показанията на св.С. се установява и
това, че подс. Х. е започнал да изплаща
дължимата издръжка едва след образуването на наказателното производство с оглед
извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК, както не оспорва и извършените
от него плащания. От показанията на
същата свидетелка се установява и това, че през периодите когато е живяла на
адреса на своите родители, подс. Х. не е плащал никакви сметки за ел.енергия и
консумирана вода, като през годите той е правел дребни подаръци на дъщеря си. Това
че св. С. е обитавала адреса на нейните родители, между впрочем се потвърждава
и от изисканите справки от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив
/листи 123 до 127 от съд.дело/ и ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕАД /листи от
147 до 149 от съд. дело/. От тях се установява, че през периода от месец Юли
2016г. до месец Декември 2017г. на обитавания от св.С. адрес е имало нормална
консумация на ел. енергия и вода. Тази консумация е продължила дори и след като
на 15.11.2017г. двамата родители на св.С. са заминали за чужбина. /листи 94 и
95 от съд.дело/ .По същество показанията на св. С. си кореспондират с събраните
по делото гласни и писмени доказателства.които съдът кредитира.
В случая съдът кредитира показанията на свидетелката Г.Е.Т.
/от 19.06.2019г./, като отчете, че същата е баба на частната обвинителка Г.Е.С.,
като близката им родствена връзка предполага, че свидетелката следва да се
счита, за заинтересована от изхода на делото. Все пак преценени съобразно
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства даде основание на
съда да кредитира нейните показания като пълни , точни и обективни, тъй като те
по същество си кореспондират с установената от съда фактическа обстановка. От
показанията на св. Т. също се установява, какви са били и как са се развили
отношенията между св. С. и подс.Х., както и се изяснява това, че основният
принос за отглеждането на малолетното дете и на неговата майка, но не и на
подс. Х..
Съдът кредитира показанията на свидетелите К.Ю.К. и Н.А.Ш.
/от 02.09.2019г./, като отчете, че и двете живеят в близост до дома на подс. Х.
и св. Х., като предвид дългогодишното им познанство и добрите им отношения,
тези обстоятелства предполагат известна заинтересованост от изхода на делото.
Все пак съпоставени спрямо останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, даде основание да приеме, че
тези показания се явяват достоверни. От показанията на двете свидетелки
се установява, че докато св.С. е живяла в дома на подс. Х. то основната роля за
грижите в домакинството е била на св.Х..
Установява се и и това, че периодично св.С. е напускала подс. Х., като отново се е връщала при него.
Поради липса на други опровергаващи ги доказателства, няма как да не се приеме,
че св.С. е напуснала последно жилището на подсъдимия през месец Декември 2017г.
в каквато насока са и показанията на св.Х. и обясненията на самия подсъдим.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Х.А.Х.
/от 19.06.2019г./, като отчете, че тя е майка на подс. Х. и като такава, тя
безспорно следва да се счита, за заинтересована от изхода на делото. Все пак
преценени съобразно останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства
даде основание на съда да кредитира почти изцяло нейните показания като пълни,
точни и обективни, тъй като те по същество си кореспондират с установената от
съда фактическа обстановка. От показанията на св. Х. също се установява, какви
са били отношенията между св. С. и сина й и как са се развили те във времето.
Безспорно се установява и това, че до месец Декември 2017г. св. Х., св. С. и
подс.Х. са осъществили няколко съвместни пътувания до Република Турция което се
подкрепя и от приложените по делото справки. От намираща се на листи от 158 до
169 от съд.дело справка се установява и това, че по отношение на свидетелка Х.
за периода от 01.01.2016г- до 31.12.2018г. има множество регистрирани преминавания на държавната граница на
България, като те са средно по около осем на месец. Това обстоятелство
предполага и нейни значителни отсъствия от дома й. При тези чести отсъствия на
св.Х., наред с констатираните задгранични пътувания на подс. Х., няма как да с
е приемат за достоверни показанията на същата свидетелка, че спрямо св.С. и
малолетната Т.Х. са полагани непрекъснати грижи, както и да се приеме че те са
живели за продължително време кв.“Долни Воден“. Постановеното решение за
развод, наред с непостоянните и колебливи отношения на подсъдимия св.С.,в
каквато насока са и издадените заповеди за защита, опровергават изцяло
наведените твърдения, че през по голяма част от времето на 2016г. и следваща
2017г. св. С. е живяла в дома на подсъдимия. Вярно е това, че св.С. и
малолетната Т.Х. са полагали грижи, но това е била само в случаите когато те са
били в дома на св.Х. и тогава когато и тя самата е била в България.
В
случая съдът кредитира в по-голямата им част и
обясненията на подс. Х., като по отношение на съвместните задгранични пътувания
със св. С. и по отношение на направените плащания за издръжки след месец
Септември 2018г. те не се опровергават от останалите събрани гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира. Чрез дадените обяснения, подс. Х. оспорва
това, че през продължителни периоди от време, след постановеното решение за
развод, той и св.С. са живели разделени. Твърдяното от него продължително съжителство,
се използва от него, като мотив за
неплащане на дължимата издръжка, тъй като
едва ли не през този период, той е полагал грижи за бившата си съпруга и
своето дете, поради което не е бил длъжен да заплаща присъдената издръжка. В
тази си част обаче неговите обяснения не намират подкрепа от нито едно от
другите събрани от съда доказателства.
От една страна по делото безспорно се установи, че в действителност св.С.
се е връщала в дома на подс. Х., но това са били по скоро епизодични нейни
прояви отколкото резултат на едно трайно формирано решение за продължително съвместно
съжителство. Дори при тези кратки завръщания на св.С. в дома на подс.Х., то
предвид, това че последния е бил без
постоянни трудови доходи, основната роля за поддържане на домакинството е била тази
на св. Х.. В тази насока съдът не кредитира обясненията на подс. Х.. По делото
се установи безспорно и това, че през времето преди инкриминирания период, подс. Х. е купил подаръци на дъщеря си Т.Х., които
обаче не били на някаква значителна стойност. Неговите твърдения, че е
подарявал скъпи нещи на св.С. и че едва ли не я е издържал през цялото време до
раздялата им през месец Декември 2017г. останаха недоказани. По никакъв начин
не се доказаха и твърденията на подс. Х., че през инкриминирания период той е
реализирал някакви значителни доходи, на база на които да е издържал и своето
семейство. Твърденията на подс. Х., че е реализирал доходи и е купувал скъпи
подаръци са в контраст изводите които могат да се направят от намираща се на
листи от 70 до 72 от ДП № 686/2018г. справка за съдимост. От нея се установява,
че по отношение на подс. Х. има два влезли в сила съдебни акта. Първия представлява
присъда №37/26.09.2016г. по НОХД № 876/2015г. с която за извършено престъпление
по чл. 296, ал.1 от НК, той е бил признат за виновен, като на основание чл.78а
от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500лв. Присъдата е влязло в сила
от 09.01.2017г. Втория акт също е присъда
№4/24.01.2017г. по НОХД № 84/2016г. с която за извършено престъпление по чл.
343, ал.3,пр.3, б.“а“ пр.2 вр. ал.1,б.“б“ пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, той е
бил признат за виновен като на основание чл.78а от НК е бил освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000лв. Присъдата е в сила от 10.05.2017г. Въпреки твърденията за
реализирани доходи от страна на подс.Х. то наложените му глоби по тези две дела
са останали неизплатени от него.
Съдът
кредитира изцяло и приложените по делото
писмени доказателства.
Депозираните от свидетелите показания в проведеното на
20.05.2019г. съдебно заседание по настоящето дело, бяха изключени от
доказателствената маса, тъй съдът служебно констатира, че е допуснал
процесуално нарушение, което наложи разглеждане на делото, от фазата преди
даване ход на съдебното следствие.
От правна
страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Х.О.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец август 2017 г. до м.
септември 2018 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, след като е
бил осъден с Решение № 445 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 540/2015 г. по описа на
Районен съд гр. Асеновград, влязло в з.с. на 14.07.2016 г., да издържа свой
низходящ – детето си Т.Х.Х. с ЕГН ********** по
160.00 лева месечно, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
или повече месечни вноски – 14 (четиринадесет) месечни вноски по 160.00 лева
месечно или общо в размер на 2 240.00 лева.
По
тази правна квалификация съдът призна подс. Х. за виновен.
Времето
през което подс. Х. е бездействал обхваща периода от месец август 2017 г. до м.
септември 2018 г./включително/. В действителност по делото са представени
доказателства, че на 07.09.2018г. подс. Х. е изплатил сумата от 1440лв. Както
сам той е посочил в попълнения документ за паричен превод, сумата представлява
дължими от него 9 месечни вноски от по 160 лв. за периода от месец 12.2017г. до
09. 2018г. Т.е с този превод той е покрил дължимите издръжки за инкриминирания
период за времето от месец Декември 2017г. до месец Август 2018г. включително.
Дължимата издръжка за месец Септември 2018г. отново е платена, макар и със
закъснение, като това е станало на 18.10.2018г. /справки листи 49 и 50 от ДП/ .
За периода от месец Август 2017г. до месец Ноември 2017г. обаче няма плащане на издръжки от страна на подс. Х..
Предвид събраните поделото доказателства,
съдът приема, че през някакъв период от време на месец Ноември 2017г. св.С. и
детето са били в дома на подс.Х. където е бил и той самия. С оглед на това, че
са живели заедно, то следва и извода, че през този месец той следва да бъде
освободен от задължението му да плаща издръжка, тъй като все пак са поддържали
едно домакинство. Не така стоят обаче нещата за периода от месец Август 2017г.
до месец Октомври 2017г. По делото безспорно се установи, че през по-голямата
част от този период подс. Х. е бил в чужбина /справка лист 93 от съд.дело/,
като същия не е изпращал никакви средства за издръжка на детето си. Освен това
по делото се установи, че през същия този период и родителите на св.С. са били
в България, като тя самата е живяла с тях , а не в дома на подс.Х., което е и
житейски обяснимо. При положение, че подс.Х. е бил извън страната и с оглед
постановения вече между него и св.С. тях развод, то не е имало никаква логично
причина бившата вече съпруга да живее в дома на св.Х., въпреки техните добри
отношения. Горното не опровергава извода, че за периода от месец Август 2017г.
до месец Октомври 2017г. подс. Х. не е изпълнил задължението си да плати
необходимата издръжка в размер общо на 480 лв. или по 160 лева месечно за три
месеца. Това обстоятелство, въпреки закъснялото плащане на сумите за издръжки
за периода от месец Декември 2017г. до месец Септември 2018г. включително, не даде
възможност на съда да приложи текста на чл.183, ал.3 от НК.Все пак, всички направени
от подс.Х. закъснели плащания на сумите, бяха отчетени от съда при определяне
на наказанието и приложението на чл.55 от НК. По делото бяха представени и
доказателства за извършени плащания на издръжки от страна на подс. Х. но те
касаят времето през което подс. Х. беше оправдан, както и месеците след
01.01.2019г., В тях е отново изрично е посочено за кой точно месец се плаща
дължимата сума, като те няма как да бъдат п приспаднати по отношение на
дължимите от подс.Х. суми за инкриминирания период.
По
делото безспорно се установи, че за периода от месец октомври 2018 г. до м.
декември 2018г. включително, подс. Х. е бил изряден в своите задължения по
отношение на дъщеря си Т.Х.Х., като е изплатил задължението
си в размер на две или повече месечни вноски – 3 (три) месечни вноски по 160.00
лева месечно или общо в размер на 480.00 лева. Поради което съдът го призна за
невиновен и го оправда в първоначално повдигнатото му обвинение по чл.183 ал.1
от НК в тази му част. В тази насока са приложените на листи от 162 до 163 от
съд.дело писмени доказателства.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Предвид горното, съдът квалифицира деянието предмет на
настоящето наказателно производство, като престъпление по чл.183, ал.1 от НК и
подсъдимият бе признат за виновен в извършването му.
По
наказанието:
Съобразно принципа за законоустановеност на
наказанието следва да се вземе предвид визираните в закона санкции, при
извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, които са „Лишаване от
свобода” до 1 год. или “Пробация”. Съобразно принципа за индивидуализация на
наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и
деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с не
толкова ниска степен на обществена опасност, предвид посочените два влезли в
сила съдебни акта спрямо подсъдимия. Въпреки тези недобри характеристични
данни, то няма как да не се отчете, че подс. Х. все пак се интересува от детето
си и не е прекъснал и връзката си с него, както и обстоятелството, че от
01.01.2019г. той изпълнява редовно задълженията си да плаща ежемесечна издръжка.
Освен това, както и съдът посочи по-горе по делото безспорно се установи, че от
инкриминирания с обвинението период, едва за три месеца подс. Х. не е платил
дължимата издръжка, като за останалите 11 месеца за което същия бе признат за
виновен, издръжката все пак е била платена от него, но това е станало със закъснение. Относно обществената опасност
на конкретното деяние, съдът преценява същата като ниска, тъй като не се касае
за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК. Предвид всичко изложено,
съдът счете, че на подс. Х., следва да се наложи наказание при условията на
чл.55, ал.1 от НК, като по отношение на него са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона, би се оказало
несъразмерно тежко спрямо извършеното от него престъпление. За това си свое
решение съдът се съобрази изцяло
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, което в случая е „лишаване от свобода“ до една година или
„Пробация“. Ако съдът следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК, то при наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства,
предвиденото най-ниско наказание което може да наложи на подс.Х. се явява
наказание от три месеца „лишаване от свобода“. С оглед извършеното от подс.Х.
престъпление, факта че същия не е изплатил месечните суми за издръжки само за
три месеца, а за останалите 11 месеца за което беше признат за виновен той е
изплатил същите със закъснение, очевидно е, че освен наличните многобройни
смекчаващи вината обстоятелство, то налагането на наказание в размер макар и
само на три месеца „лишаване от свобода“ би се явило несъразмерно тежко по
отношение на него. Предвид и което съдът определи наказанието спрямо подс. Х.,
като приложи текста на чл.55, ал.1,т.2,б.“в“ от НК като замени предвиденото
наказание „Пробация“ с глоба в размер на 200 лева в полза на държавата. По този
начин съдът счете, че биха се постигнали целите на чл.36, ал.1 от НК
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
счете, че на основание чл.189, ал.3 от
НПК, то следва да бъде уважено направеното искане за присъждане на адвокатски
хонорар, като осъди подсъдимия Х.О.Х. да заплати на частния обвинител Г.Е.С.
сумата от 200 лева, представляваща направени от нея разноски за повереник.
По изложените съображения, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: