МОТИВИ по НОХД №20064410200258 по
описа на РС-гр.Левски
Срещу подсъдимите Ж.М.М., К.М.М., Ю.В.М., Л.Ж.М.
и М.Б.Б. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 14.10.2001 г., в
с.Стежерово, чрез използване на лек автомобил марка „Москвич” и в съучастие
като извършители, се опитали да отнемат чужди движими вещи – 400 кг. грозде сорт „Мерло”
на стойност 196 лева, от владението на ЧПТК”Стожер” с.Стежерово, собственост на
същата кооперация, без съгласието на управителния й орган, с намерение
противозаконно да го присвоят, като опитът е недовършен по независещи от
извършителите причини.
Престъпление
по чл.195 ал.1, т.4, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.18, ал.1 от НК за
петимата подсъдими.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното
следствие поддържа обвинението, срещу подсъдимите, така както е предявено и
пледира да бъдат признати за виновни и осъдени, като моли предоставя на съда преценката,
относно вида и размера на наказанието, което следва да им се наложи.
Подсъдимите
Ж.М., К.М., М.Б., Ю.М. и Л.М. не се признават за виновни по повдигнатото им
обвинение. В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както
лично, така и чрез защитниците си молят алтернативно съда да ги оправдае, или в
случай че ги признае за виновни да им наложи наказание глоба в минимален размер
при условията на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи
вината и отговорността им обстоятелства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Ж.М.М. е роден на *** г., в гр.Угърчин, обл.Ловеч, живее в с.гр., ул.”Васил
Левски” №75, българин, с българско гражданство, със завършено начално
образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата
К.М.М. е родена на *** г., в гр.Ловеч, живее в гр.Угърчин, обл.Ловеч, ул.”Васил
Левски” №75, българка, с българско гражданство, с начално образование –
неграмотна, безработна, омъжена, осъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Ю.В.М. е роден на *** г., в гр.Угърчин, обл.Ловеч, живее в с.гр., ул.”Забит
камък” №7, българин, с българско гражданство, с начално образование,
безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимата
Л.Ж.М. е родена на *** г. в гр.Угърчин, обл.Ловеч, живее в с.гр., ул.”Васил
Левски” №75, българка, с българско гражданство, с начално образование –
неграмотна, безработна, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата
М.Б.Б. е родена на *** г. в гр.Ловеч, живее в гр.Троян, обл.Ловеч, ул.”Васил
Левски” №642, българка, с българско гражданство, с начално образование,
безработна, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
На
14.10.2001 г., петимата подсъдими решили да отидат и да откраднат грозде от
лозовите масиви, собственост на ЧПТК”Стожер” – с.Стежерово, обл.Плевен. Към
с.Стежерово отпътували с лек автомобил марка „Москвич” с рег.№ ЕВ 1116 Т,
собственост на Иван Баев Пехливанов от гр.Габрово. С пристигането си навлезли в
лозовия масив със сорт грозде „Мерло” и започнали да берат. Набрали 400 кг. грозде от този сорт,
което поставили в чували и натоварили в лекия автомобил. На мястото в този
момент пристигнал свидетеля Андрей Червенков – бригадир в ЧПТК”Стожер”, който
констатирал на място извършената кражба на грозде от петимата подсъдими, поради
което сигнализирал своевременно младшия полицейски инспектор на селото –
свидетеля Красимир К.. Последния се отзовал на сигнала, пристигнал на място и
съставил актове за установяване на административно нарушение на петимата
подсъдими по чл.218б, във вр. с чл.194 от НК.
Подсъдимите заявили,
че желаят да върнат набраното от тях грозде, поради което били отведени в
стопанския двор на кооперацията, където последното било претеглено и върнато на
кооперацията, за което били съставени и пет броя протоколи за доброволно
предаване.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
писмени и гласни такива.
Петимата
подсъдими не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения. Обясняват,
че са пуснати в лозовия масив от пазача, който ги уверил, че същите са вече обявени
за бране на баберка.
Съдът
не кредитира така дадените от подсъдимите обяснения, като счита същите за
изградена от тях защитна версия, с оглед избягване на неблагоприятните
последици от осъждането им за престъпление от общ характер. Безспорно от всички
разпитани по делото свидетели /включително и пазачите към кооперацията/ се
установява, че в лозовия масив, в който са заварени подсъдимите, към датата на
извършване на деянието, дори не е започвана беритба на грозде от страна на
кооперацията, поради което е невъзможно при това положение да бъде обявен за
бране на баберка.
От
събраните по делото писмени доказателства, а така също и гласни такива /от
показанията на свидетелите Красимир К. и Андрей Червенков/ се установява по
безспорен начин и авторството на деянието. На лозовия масив, собственост на
ЧПТК”Стожер” с.Стежерово са заварени именно петимата подсъдими, поради което на
последните са съставени актове за установяване на административни нарушение на
основание чл.218б от НК.
По
несъмнен начин от събраните доказателства се установява и точното количество на
предмета на престъплението – 400
кг. грозде сорт „Мерло”, тъй като същото откарано лично
от подсъдимите и е претеглено в стопанския двор на кооперацията.
От
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно
– оценителна експертиза се установява, че стойността на 400 кг. грозде сорт „Мерло”,
по пазарни цени, към момента на извършване на деянието е на стойност 196 лева.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието в съдебно
заседание като вярно, точно и компетентно изготвено.
От
приложените на досъдебното производство писмени доказателства /пет броя
протоколи за доброволно предаване/, от показанията на разпитаните по делото
свидетели, а така също и от обясненията на подсъдимите се установява, че
предметът на престъплението е върнат на неговия собственик – ЧПТК”Стожер”
с.Стежерово доброволно от подсъдимите.
Разпитаните в
съдебно заседание свидетели дават добросъвестно показанията си, същите са
непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото доказателства, поради
което съдът им дава вяра.
Предвид
гореизложеното съдът е оправдал на основание чл.304 от НПК петимата подсъдими
по първоначално повдигнатото им обвинение, тъй като извършеното от тях деяние
осъществява признаците на привилигирования състав по чл.197, т.3, във вр. с
чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Подсъдимите са
извършили престъплението умишлено, при форма на вината пряк общ умисъл. Извършеното
съставлява опит, който е недовършен по независещи от подсъдимите причини,
поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК.
Съдът
счита, че подсъдимите Ж.М.М., К.М.М., Ю.В.М., Л.Ж.М. и М.Б.Б. следва да носят
наказателна отговорност по горепосочения текст от НК, като наказанието им
следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до
осем години. С оглед на датата на извършване на деянието – 14.10.2001 г. следва
да се приложи разпоредбата на закона, който е бил в сила по време на извършване
на престъплението. Към момента на извършване на деянието разпоредбата на чл.55
от НК предвижда, предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание
лишаване от свобода, което е без специален минимум да бъде заменено с
наказанието глоба при наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността
на подсъдимите обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието на петимата подсъдими, съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за неговото извършване, и наличието
на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимите обстоятелства. Като
такива съдът приема: оказаното съдействие за разкриване на обективната истина
по делото от петимата подсъдими, ниската стойност на предмета на престъплението,
изключително тежкото им семейно и имотно състояние, прекомерната продължителност
във времето на наказателното производство по настоящото дело, които
обстоятелства от своя страна разкриват една по-ниска степен на обществена
опасност, както на деянието, така и на подсъдимите. Изброените по-горе
многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимите обстоятелства, дават
основание на съда да приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание за
извършеното престъпление, а именно наказание лишаване от свобода, би се оказало
несъразмерно тежко и за петимата подсъдими, поради което е заменил същото по
отношение на Ж.М.М., К.М.М., Ю.В.М., Л.Ж.М. и М.Б.Б., с наказанието глоба в
полза на държавата в размер на двеста лева. Съдът приема, че така определеното
на наказание на всеки един от подсъдимите ще способства за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК – на генералната и
индивидуалната превенция.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите
Ж.М.М., К.М.М., Ю.В.М., Л.Ж.М. и М.Б.Б. да заплатят солидарно в полза на РС Левски
направените деловодни разноски в размер на 224 лева.
На
същото основание съдът е осъдил подсъдимия Ж.М.М. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 130 лева, представляващи възнаграждение за вещо
лице по назначената му съдебно-медицинска експертиза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: