Определение по дело №323/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 436
Дата: 14 юни 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20233001000323
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 436
гр. Варна, 13.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000323 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, София, чрез адв.М.Г., срещу решение №7/27.02.2023г.,
постановено по т.дело №34/2022г. по описа на ОС - *******, в частта, в която
е бил уважен осъдителен иск на Е. Х. С., ЕГН **********, гр.**********,
обл.*******, предявен срещу застрахователя на ГО, за сумата над 10 000 лева
до уважената част от 25 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на ПТП на *********** ведно със законната
лихва върху обжалваната главница от 15 000 лева от 16.03.21г. до
окончателното заплащане на дължимото обезщетение.
В жалбата се излага, че постановеното решение на ШОС е
необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Като конкретни доводи за това се излага, че съдът не е
взел предвид направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалата, която е нарушила отявлено разпоредбите на чл.108 и
чл.110 от ЗДвП като въпреки наличието на тротоари от двете страни на
улицата се е движила по средата на същата, без да съобрази и вземе под
внимание качващия се в паркирания л.а. водач и намерението му да потегли;
без да съобрази пътната ситуация – движение на автомобила по път с наклон.
На следващо място, застрахователят твърди, че присъденото обезщетение в
размер на 25 000 лева не съответства на вредите и търпените от тях болки и
страдания, съответно на критериите за справедливост в чл.52 ЗЗД. Твърди се,
че получените увреждания – плитки фрактури на коронките на 11, 21 и 22
зъб; изкълчване на дясна раменна става; охлузване на капачката и малък
хематом на горната устна, не предполагат такъв размер обезщетяване. Поради
1
това се претендира отмяна на решението в частта за сумата над 10 000 лева до
присъдените 25 000 лева ведно с последиците от това спрямо разноските и
лихвите. Претендират се разноските.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Е.
Х.С. чрез адв.П. Д. от АК-Бургас, с която се обжалва решението в
отхвърлителната част, за сумата над 25 000 лева до претендираните 35 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди ведно с последиците от това.
Твърди се, че подадената от застрахователя въззивна жалба е неоснователна.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно.
Твърди се, че съдът не е отчел правилно механизма на настъпване на
произшествието на 18.05.20г. и причиняването на вредите. Не е определил
правилно размер на дължимото обезщетение, въпреки множеството
наранявания на глава и крайници – хематом на горна устна, фрактури на
коронките на трите зъба, посочени по-горе, травматичен периодонтит и
екстракция на същите, предна луксация на дясна раменна става, охлузване
върху капачката на ляво коляно, охлузване по предна страна на лява
подбедрица под капачката на коляното. Съдът не е отчел събраните
доказателства по делото, които сочели на изпитваните от пострадалата силни
болки в областта на лявото рамо в продължение на повече от три месеца
както и нетърпимите болки на увредените централни резци на горна челюст и
на латералния резец, което именно наложило тяхното изваждане. Съдът не
отчел, че при контузията на раменната става, било наложително наместването
й чрез обща анестезия поради изваждане на главата на раменната става от
капсулата в посока напред, което било изключително болезнено. Твърди се,
че ищцата ще изпитва във връзка с това увреждане и занапред болки и
страдания при промяна на времето и при резки завъртания на крайника.
Дълго време била зависима от чужда грижа - тази, на своя син и съпруг. Все
още се твърди, че изпитва болки в увредените области от тялото както и
психологически е притеснена от нова травма. Твърди се, че въпреки
цитираните в решението източници за определяне размер на обезщетението за
неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, съдът не е подложил на критична
оценка всички обстоятелства относно увреждането, поради което е определил
обезщетение в твърде занижен размер. Твърди се, че съдът не е отчел
обществено-икономическите условия в страната и нормативно определените
лимити на отговорност на застрахователя. Като краен резултат съдът е
определил несправедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. На следващо
място, въззивникът счита направеното възражение за съпричиняване, за
неоснователно. Твърди, че единствена причина за настъпване на
произшествието е несъобразяване от водача на автомобила разпоредбата на
чл.116 от ЗДвП. За ищцата, преминала покрай паркиран автомобил с
изключен двигател, последният не е представлявал източник на опасност.
Неоснователно се счита оплакването в другата въззивна жалба, че съдът е
завишил размера на обезщетението. Отново се поддържа, че ищцата е търпяла
и търпи от уврежданията силни болки, които са наложили и промени в
2
личния й живот. Оздравителния период е продължителен, а търпените болки
– с голям интензитет. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
част, в която е отхвърлен иска за разликата над 25 000 лева до претендираните
35 000 лева ведно със законните лихви върху тях. Претендират се сторените в
двете инстанции разноски.
Срещу тази въззивна жалба не е постъпил отговор от застрахователя.
При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че то
е образувано по допустим иск, по подадени своевременно въззивна /и
насрещна/ жалба, от легитимирани страни чрез процесуалните им
представители, при интерес в обжалваните части.
С двете въззивни жалби страните не правят нови доказателствени
искания и не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения.
Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпили въззивна жалба на ЗД БУЛ
ИНС АД, ЕИК *********, София, чрез адв.М.Г., срещу решение
№7/27.02.2023г., постановено по т.дело №34/2022г. по описа на ОС - *******,
в частта, в която е уважен осъдителен иск на Е. Х. С., ЕГН **********,
гр.**********, обл.*******, предявен срещу застрахователя на ГО, за сумата
над 10 000 лева до уважената част от 25 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП на
***********, ведно със законната лихва върху обжалваната главница от
15 000 лева от 16.03.21г. до окончателното заплащане на дължимото
обезщетение КАКТО И насрещна въззивна жалба на Е. Х. С., ЕГН
**********, гр.**********, обл.******* срещу решението на ШОС в
отхвърлителната част за разликата над 25 000 лева до претендираните 35 000
лева ведно с последиците от това.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №323/2023г. на ВнАС в
открито заседание на 19.09.2023г. от 14.30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните чрез процесуалните си представители.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).

Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4