Решение по дело №409/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 20
Дата: 9 февруари 2022 г.
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20213200500409
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. гр. Добрич, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500409 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.
№260376/04.02.2021г. на ИВ. Н. ДР., ЕГН ********** от гр. В., действащ чрез процесуален
представител –адв.И.З.-САК, срещу решение №260034/23.12.2020г. по гр.д.№672/2018г.на
РС-Каварна, с което се ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД по
отношение на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, като универсален
правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, Договор за дарение на
поземлен имот и сгради от 26.10.2016 г., обективиран в НА № 108, том III, рег. № 3257, дело
№ 431/2016 г. на нотариус Й.П. до размера на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор №
***, находящ се в с. Е., общ. Ш., обл. Добрич, ул. „***” № 5, с площ от 1230 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 24, квартал IX-161, при съседи:
27108.501.280, 27108.501.354, 27108.501.166, 27108.501.425, 27108.501.168, и до размера на
1/2 идеална част от построените в същия имот сгради: сграда с идент. ***.1, със застроена
площ 55 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с
идент. ***.3, със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо,
гараж и сграда с идент. ***.4, със застроена площ 33 кв.м., а съгл. Разрешение за строеж №
12/21.06.2000 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 24/18.11.2015 г.,
двете на гл.арх. на общ. Ш. с РЗП 174.70 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, с който ИВ. Н. ДР. е дарил на Ж. Ив. Др. процесните идеални части.
1
Иска се отмяна на решението като недопустимо и незаконсъобразно. Недопустимостта
се обосновава с твърдение за постановяването му при наличие на основание за спира на
настоящото производство поради висящ преюдициален спор относно съществуването на
вземането на ищеца-кредитор. Незаконосъобразността се обосновава с доводи, свеждащи се
до не разглеждане на всички възражения на ответника, а именно: за знание за увреждане у
длъжника, за недобросъвестност в действията на банката, за не уведомяването за
предсрочната изискуемост на кредита, за липсата на увреждане тъй като патримониумът на
длъжника не бил намалял спрямо нивото си към момента на поемане на задължение за
поръчителство, че към момента на сделката 26.10.2016г. не е бил лигитимиран да отговаря
като длъжник по Павловия иск, относно мотива на сделката, относно намерението за
увреждане. Излага се и, че ищецът не е кредитор по договора за кредит №104/21.04.2004г.,
тъй като кредитодател не се явявала Банка Пиреос България АД, а Банка Пиреос АД-Гърция,
чрез клона си в гр.София, не фигурира като длъжник на ищеца и в представеното
извлечение от кредитния регистър на БНБ..
По жалбата е подаден писмен отговор от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с доводи за
неоснователност на жалбата и правилност на решението. Не били налице основания за
спиране на настоящото производство, тъй като и заповедта за незабавно изпълнение по
ч.грд.№6034/2018г. на ВРС е влязла в сила на 02.05.2018г., настоящото дело било
образувано на 08.10.2018г. Районният съд обсъдил всички възражения на ответника и ги
приел за неоснователни.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на
19.01.2021г., въззивната жалба, изпратена по пощата на 01.02.2021г., се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Постановено е при надлежно упражнено от „Банка Пиреос България” АД, преобразувано в
хода на производството чрез вливане в Юробанк България АД с ЕИК *********, срещу ИВ.
Н. ДР. и Ж. Ив. Др., право на иск по чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително
недействителен по отношение на банката в качеството и на кредитор на ответника ИВ. Н.
ДР., на увреждащия го договор за дарение от 26.10.2016 г., сключен с нот.акт № 108, том
III, рег. № 3257, дело № 431/2016 г. на нотариус с рег.№035 Й.П. на ПИ с идентификатор
***, находящ се в с. Е., общ. Ш., обл. Добрич, ул. „***” № 5, с площ от 1230 кв.м., и
построените в него сгради с идентификатор ***.1, ***.3 и ***.4, в частта на извършеното
от ИВ. Н. ДР. в полза на Ж. Ив. Др. разпореждане с 1/2идеална част от имота, притежаван от
2
него в семейна имуществена общност .
Конкретно се излага, че на 21.04.2004 г., между банката -ищец и „Бултрейд-2002” ООД, в
качеството му на кредитополучател и „Бултрейдинг БГ”ЕООД, Р.С.С. и ИВ. Н. ДР. в
качеството им на солидарни длъжници, е сключен договор за кредит №104/2004 г., с който
банката им е предоставила банков кредит в размер на 1 466 873 лв. за оборотни средства и
издаване на банкови гаранции. През периода 24.09.2004 г. - 30.01.2018 г. между страните са
сключени множество анекси/двадесет и осем, подробно описани в исковата молба/. Поради
неизпълнение на поетите задължения от длъжниците, банката депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№6035/2018г.на РС-Варна. На 02.05.2018г. била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя и тримата солидарни длъжници за сумата от
1 380 931.63лева главница по договора, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда- 26.04.2018г., 4 587.31лева възнаградителна лихва, 4 258.49 наказателна
лихва. За принудително събиране на вземанията по този изпълнителен лист било
образувано изп.д.№304/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 810 Н.Н. .
На 06.06.2016г. между банката-ищец и „Бултрейд-2002” ООД, в качеството на
кредитополучател и „Бултрейдинг БГ”ЕООД, Р.С.С. и ИВ. Н. ДР. в качеството им на
солидарни длъжници, е сключен договор за револвиращ кредит № 084/2016 г. за сумата от
391 166 лева, към който договор в последствие са сключени три анекса/подробно описани в
исковата молба/. Поради неизпълнение на поетите задължения от длъжниците, банката
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което
било образувано ч.гр.д.№5982/2018г.на РС-Варна. На 02.05.2018г. била издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и тримата солидарни
длъжници за сумата от 391 000лева главница по договора, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда- 26.04.2018г., 1 634.40лева възнаградителна лихва,
4 398.24лева наказателна лихва. За принудително събиране на вземанията по този
изпълнителен лист било образувано изп.д.№1203/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 716
Николай Георгиев .
На 13.09.2016 г. между Банката и „Бултрейд -2002” ООД, в качеството на кредитополучател
и „Бултрейдинг БГ”ЕООД, Р.С.С. и ИВ. Н. ДР. в качеството им на солидарни длъжници, е
сключен договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие №167/2016 г. за
сума в размер до 600 000 лева, към който договор в последствие са сключени четири
анекса/описани в исковата молба/.Поради неизпълнение на задълженията по договорите от
страна на кредитополучателя и солидарните длъжници, банката депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№6738/2018г.на РС-Варна. На 28.05.2018г. била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя и тримата солидарни длъжници за сумата от
186 372.86лева главница по договора, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда- 10.05.2018г., 155.26лева наказателна лихва. За принудително събиране
на вземанията по този изпълнителен лист било образувано изп.д.№854/2018г. по описа на
3
ЧСИ с рег.№ 767 Г.Г. .
С извършеното на 26.10.2016г. дарение в полза на дъщеря си длъжникът ИВ. Н. ДР. увредил
банката, кредитор по посочените по- горе договори за кредит. При тези обстоятелства се
иска за обявяване на недействителвността по отношение на банката на сключения договор
за дарение досежно притежаваните от ответника И.Д. 1/2идеални части от имота.
В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор на исковата молба ответникът ИВ. Н. ДР. е
противопоставил възражение за неоснователност на иска с доводи, че дарствената сделка е
изповядана когато посочените в исковата молба задължения не са били изискуеми или в
забава; далеч след извършване на сделката банката-ищец договаряла и предоговаряла
допълнителни кредити със солидарните длъжници; не е уведомяван с нарочно изявление кои
вземания на банката са станали предсрочно изискуеми; не се явява длъжник в прекия
смисъл на думата, тъй като е поръчител на кредитополучателя, разпоредбата на чл.135 от
ЗЗД под „длъжник“ имала предвид единствено титулярят по главното задължение, тъй като
отговорността на поръчителя била акцесорна и имала обезпечителна функция, солидарната
му отговорност възниквала едва при неизпълнение на задължението от кредитополучателя, а
не при сключване на договора за поръчителство; по време на сключване на дарението
нямало как да знае, че кредитополучателя няма да изпълни задължението си по договора;
сделката/договора за дарение/ не се явявала увреждаща кредитора, т.к. ответникът е получил
имота по наследство от баща си, а в последствие при разпределение на наследството на него
се е паднал процесния имот, който е дарил на своята дъщеря, изпълнявайки последната воля
на своя баща; придобивайки по наследство процесния имот патримониума на ответника се е
увеличил със стойността на имота, а след дарението е намалял със същата стойност и се е
възстановил до стойността му отпреди получаването на наследството и се е запазил такъв,
какъвто е бил към момента на поемане на задължението за поръчителство. Счита, че дори и
да бъде възприето твърдението на ищеца, че И.Д. има качеството на длъжник, то това
станало с издаването на заповедите за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Към момента на извършване на сделката – 26.10.2016 г. поръчителят не е бил пасивно
материално легитимиран да отговаря като длъжник по Павловия иск. Тревогата относно
продължителността на живота му с оглед здравословни проблеми била единствен мотив за
извършване на дарението. Уважаването на иска предполагало да се установи намерение за
увреждане, което не било равнозначно на знание за увреждане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД, уважен е от районния съд и
обжалваното решение въззивната инстанция намира за правилно по следните съображения:
Предмет на предявения иск по чл.135 от ЗЗД е договорът за дарение , сключен на 26.10.2016
г., с нот.акт № 108, том III, рег. № 3257, дело № 431/2016 г. на нотариус с рег.№035 Й.П. с
който ИВ. Н. ДР. и съпругата му Р.Б. Д. са дарили на дъщеря си Ж. Ив. Др. поземлен имот
ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. Е., общ. Ш., обл. Добрич, ул. „***” № 5, с площ от
1230 кв.м., и построените в него сгради с идентификатор ***.1, ***.3 и ***.4.
Няма данни относно придобиването на имота от дарителите, при което, с оглед
съдържанието на акта, следва да се приеме, че към момента на сключване на договора,
4
двамата съпрузи са участвали съвместно като страна по него в качеството на дарители на
бездялово вещно право/съпружеска имуществена общност/. Вън от горното, дори и имота да
е придобит от ответника Д. по наследство от баща му, както твърди в отговора на исковата
молба,т.е. да не е съпружеска имуществена общност, в случая е без значение, тъй като
относителната недействителност по искане на ищеца обхваща частично атакуваната сделка -
само извършеното от ИВ. Н. ДР. безвъзмездно разпореждане с 1/2идеална част от имота.
От доказателствата по делото се установява, че са сключени договори за банкови кредити
№104/2004 г. от 21.04.2004г., № 084/2016 г. от 06.06.2016г. и №167/2016 г. от 13.09.2016г.
със страна-кредитополучател „Бултрейд-2002” ООД и трета страна- поръчители/солидарни
длъжници , един от които е ответникът Д.. Последният и не оспорва, че е поел задължение
пред банката-ищец/наред с други две лица- ЕООД“Бултрейдинг БГ“ и Р.С.С./ да отговаря за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя „Бултрейд-2002” ООД по
нееднократно анексираните /относно срокове, лихви, заличаване на обезпечения,
предоставяне на обезпечения и пр./договори за банкови кредити №104/2004 г. от
21.04.2004г., № 084/2016 г. от 06.06.2016г. и №167/2016 г. от 13.09.2016г., като твърди да е
поръчител на кредитополучателя, а не солидарен длъжник. Съгласно чл.121 от ЗЗД
солидарност между двама/и повече/ длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Такава отговорност може да възникне когато длъжниците са
съдлъжници, а също и при договор за поръчителство/чл.141 от ЗЗД/, макар двете хипотези
да са различни- поръчителя отговаря за чужд дълг, съдлъжникът за свой. Доколкото и от
трите договора е видно, че кредитополучател или клиент, съгласно терминологията в
договорите, е само „Бултрейд -2002” ООД и няма доказателства дружеството и ответника
да са получили паричните суми общо, може да се приеме, че ответникът не е съдлъжник по
тези договори за кредит, но безспорно отговаря пред кредитора за изпълнение на
задълженията, т.е. за връщане на паричните суми, което го определя като поръчител по
договорите от 06.06.2016г. и от 13.06.2016г., каквото качество има и по договора от
21.04.2004г. с оглед изрично постигнатото по последния съгласие. Защитата на кредитора
по чл. 135 ЗЗД е несъмнено приложима по отношение на съдлъжника, но е приложима и по
отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, в който смисъл изрично
разрешението с Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГТК. С понятието „длъжник“ в чл. 135 не се прави разграничение между отговорността
за лично или за чуждо задължение, респективно дали качеството „длъжник“ е придобито по
главно или по акцесорно правоотношение, каквото е поръчителството. При липса на
специална норма, която да изключва приложението на Павловия иск, няма основание да се
приеме че понятието „длъжник” в същата норма не включва всички лица, които отговарят за
задължението с цялото си имущество. Ответникът Д. е поел задължение пред банката-ищец
да отговаря за изпълнението на задълженията на трето лице -„Бултрейд-2002” ООД преди
извършване на безвъзмездното разпореждане с вещните си права с договора за дарение от
26.10.2016г., тъй като задължението на поръчителя възниква от момента на сключването на
договора за поръчителство, а не когато длъжникът изпадне в забава/Решение № 10 от
5
9.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 481/2017 г., I т. о./. И трите договора, с които ответникът се е
задължил към банката, т.е. е станал длъжник, са сключени преди 26.10.2016г.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което не е
погасено, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право
не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Правоотношенията,
от които произтича вземането, не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не
може да преценява дали легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия
иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдяните от ищеца факти, освен ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо/
решение № 35/12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., решение №
65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № ********* г., ГК, IV г. о., решение № 639/06.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., ГК, IV г. о./.
В случая, освен, че банката има вземания от първия ответник, установява се и, че те
подлежат и на принудително изпълнение, тъй като разполага и с изпълнителни титули-
изпълнителни листи, издадени в проведени заповедни производства по ч.гр.д.№6035/2018г.,
ч.гр.д.№5982/2018г. и ч.гр.д.№6738/2018г на РС-Варна, при влезли понастоящем в сила
заповеди за изпълнение срещу ответника Д. за вземанията, произтичащи от договорите за
кредит, правните последици на които заповеди са идентични с тези на влязлото в сила
съдебно решение /определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ГК,
IV г. о./. Няма твърдения и данни за погасяване на вземанията по изпълнителните листи, въз
основа на които са образувани производства на индивидуалното принудително изпълнение.
Фактът на съществуване на тези парични вземания към датата на предявяване на иска не е и
в тежест на установяване от ищеца. Ако вземането понастоящем не съществува, решението
по иска по чл.135 от ГПК, предмет на който не е самото вземане, няма да изпълни
предназначението си, защото то поражда действие доколкото ищеца има качеството
кредитор. Ако ищецът е изгубил това качество, то не би могъл да иска изпълнение на
решението като насочи и иска принудително изпълнение чрез осребряване на правото,
предмет на сделката, призната по иска по чл.135 от ЗЗД за относително недействителна, т.е.
недействителна само спрямо ищеца. Относителната недействителност е само спрямо
кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на
неудовлетворен кредитор. Ответникът-длъжник и не твърди тези вземания да са погасени
чрез плащане, по давност или по друг начин, а при такива твърдения нему е и тежестта да
докаже това. Що се касае до висящото исково производство по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ,
инициирано от обявения в несъстоятелност кредитополучател „Бултрейд-2002” ООД, то то
има за цел разрешаван на спор относно приетите вземания на банката по отношение на
всички участници в производството по несъстоятелност, с оглед нуждите на същото - а
именно справедливо удовлетворяване на кредиторите в един процес по универсално
принудително изпълнение. Влязлото в сила решение по този иск има установително
действие в отношенията на длъжника „Бултрейд-2002” ООД, синдика и всички кредитори в
6
производството по несъстоятелност/чл.694, ал.8 от ТЗ/, при което няма връзка на
преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК с настоящия спор, не е и от естество
и да заличи правните последици от влезлите в сила заповеди за изпълнение срещу ответника
Д., т.е. правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за
спиране на делото. Иск за вземанията на банката със страна ответника Д. няма данни да е
предявен.
Що се касае до спорният между страните въпрос относно знанието за увреждане, то същият
следва да бъдат разрешен в полза на ищеца. Според практиката на ВКС, знанието на
длъжника за увреждане е установено винаги, когато същият знае, че има кредитор, като
увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на
кредитора. В случая към датата на процесната дарствена разпоредителна сделка ответникът
Д. е знаел, че банката- ищец е негов кредитор. Знанието за увреждане не се изключва от
факта на предоговарянето на условия по кредитите във времето преди и след сключване на
процесната сделка, тъй като банка вече е имала качеството на кредитор, задълженията не са
били погасени.
Що се отнася до твърденията за прехвърляне на имота с договор за дарение в изпълнение на
волята на наследодателя на ответника/неговия баща/, както и поради тревога за
продължителността на собствения му живот предвид влошено здравословно състояние, то те
са относими към мотивите за сключване на договора. Те биха могли да имат значение в
хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД за доказване на липсата на намерение за увреждане на
кредитора, но не доказват липсата на знание, което е релевантно в осъществената в случая
хипотеза на чл. 135, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗЗД.
Знание за увреждане у приобретателя в случая не се изисква, тъй като сделката е
безвъзмездна, а наред с това приобретателката Ж. Ив. Др. е низходяща, дъщеря на длъжника,
като по отношение на нея съществува оборимата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание
/знанието се предполага до доказване на противното/ и в случая тя не е оборена.
Увреждане е налице за кредитора при всяко действие на длъжника – всеки правен и/или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, вкл., когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора / решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г.
о., решение № 97/30.05.2013 г. по гр. д. № 442/2012 г., IV г. о., решение № 320/05.11.2013 г.
по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., решение № 149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., ТК, I т.
о., решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г., ТК, II т. о./.
Тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори/чл.133 от ЗЗД/, несъмнено след извършената сделка на дарение от ответника,
активите на имущество му, от което банката би могла да се удовлетвори са намалели, което
е довело до увреждане на кредитора. Без значение за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД е
дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, дали
дадените по договорите за кредит обезпечения са достатъчни за удовлетворяване на
7
кредитора.
При така установеното, атакуваното решение, с което е уважен иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е
правилно и следва да бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК и с мотивите на
районния съд за основателност на исковете, към които съобразно чл.272 от ГПК настоящата
инстанция препраща.
С оглед изхода от спора в настоящото производство право на съдебно-деловодни разноски
има въззиваемата страна –ищеца в първоинстанционното производство, но същия не е
удостоверил извършване на разходи за въззивното производство и отговорност за разноски
не следва да се разпределя.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260034/23.12.2020г. по гр.д.№672/2018г.на РС-Каварна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8