Р
Е Ш Е Н И Е
№
150
гр. Разград, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 244 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 7 ДОПК.
Постъпила е жалба от Кооперация
„ТПК Мир“ - Разград против Акт за прихващане или възстановяване № 29/23.08.2019
г., издаден от органи по приходите в Отдел „Местни данъци и такси“ в Дирекция
„Финансови дейности и МДТ“ при Община - Разград, потвърден с Решение №
5/15.10.2019 г. на Зам.-кмета на Община – Разград, с който е оставено без
уважение подаденото от Кооперация „ТПК Мир“ - Разград искане за прихващане или
възстановяване на недължимо платена сума в размер на 13 649,26 лв. за данък при
придобиване на имущества. Жалбоподателят твърди, че актът противоречи на
материалния закон поради това, че горната сума е данък при възмездно
придобиване на недвижим имот, която се явява недължимо платена на отпаднало
основание с оглед последващото прогласяване на сделката за нищожна. Моли за
отмяна на акта и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът Кмета на Община –
Разград оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт № 143 от 03.04.2009
г., т. 1, рег. № 1289, дело № 101/2009 г. на нотариус Р.К.
с район на действие РС Разград, Кооперация
„ТПК Мир“ - Разград е продала на „Микро-67“АД – Разград собствения си недвижим
имот с адрес гр. Разград, ул. „Троян“ № 1, представляващ поземлен имот с
идентификатор 61710.501.26 по КК и КР на гр. Разград и построената в него
масивна производствена сграда на два етажа с площ 1013 кв.м. с идентификатор
61710.501.26.6 за сумата 140 000
лв. В нотариалния акт е отразено, че всички разноски по прехвърляне на
осбствеността са за сметка на продавача.
Безспорно е по делото, че на
03.04.2009 г. от банкова сметка ***аричен превод на сумата от 13 649,26 лв. с
основание „такса продажба недв. имот“ и сумата е постъпила по бюджетната
банкова сметка ***ъци и такси, като преведената сума представлява данък при
придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, дължим за горната покупко-продажба.
С Решение № 32/23.05.2013 г.,
постановено по т.д. № 90/2011 г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязло в
сила на 19.05.2015 г., е била обявена нищожността на договора за продажба в
частта относно поземления имот с идентификатор 61710.501.26.
С Решение № 16/17.06.2016 г.,
постановено по т.д. № 72/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, влязло в
сила на 14.03.2019 г., е била обявена нищожността на договора за продажба и в
частта относно масивната производствена сграда.
Със заявление вх. № 39-00-7 от 29.07.2019
г. жалбоподателят депозирал в Община – Разград искане за прихващане или
възстановяване на сумата 13 649,26 лв. като платена на отпаднало основание –
обявяването на сделката за нищожна.
По повод на искането с резолюция
от 30.07.2019 г. директорът на Дирекция „Финансови дейности и МДТ“ в Община –
Разград възложил проверка, която да обхване установяването на недължимо платена
и събрана сума за данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден
начин. Проверката е била извършена от служители в отдел „Местни данъци и такси“
в Дирекция „Финансови дейности и МДТ“ в Община – Разград с качество на органи
по приходите, които изискали от жалбоподателя да представи наличните у него
документи във връзка с извършеното плащане.
В резултат от проверката органите
по приходите издали Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 29/23.08.2019
г., с който оставили без уважение подаденото от жалбоподателя искане като
неоснователно. В АПВ са изложени съображения, че платената от Кооперация „ТПК
„Мир“ сума за данъка при придобиване на имущества по дарение и по възмезден
начин е дължимо платена, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 2 и чл.
50, ал. 1 ЗМДТ към момента на сключване на сделката платеният данък е една от
задължителните предпоставки, които следва да бъдат изпълнени, за да може
нотариусът да изповяда сделката и същата да бъде вписана в съответната Служба
по вписванията. Органите по приходите са счели, че към момента на плащането на
данъка от страна на кооперацията, той е дължим и съответно не попада в
хипотезата на „недължимо платени или събрани суми за данъци...“ по смисъла на
чл. 128, ал. 1 ДОПК. Прието е, че нищожните правни сделки изначало не пораждат
предвидените в тях правни последици, но дължимостта и плащането на данъка при
придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин не са правни последици
от сключването на сделката, а са предпоставки, изпълнението на които е
задължително необходимо условие за възникването на правните й последици.
Нищожността касае само последиците от сделката в чисто облигационен смисъл и не
може да се прилага по аналогия за юридически събития или юридически действия,
предшестващи по време извършването на правната сделка. Плащането на дължимия
данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин е именно
такова предшестващо сделката юридическо действие, което се явява задължителна
нейна предпоставка, а не последица.
АПВ е бил връчен на жалбоподателя
на 04.09.2019 г. и е оспорен пред кмета на Община – Разград с жалба вх. №
39-00-12/12.09.2019 г.
С Решение № 5/15.10.2019 г.
решаващият орган е потвърдил АПВ по изложените в акта мотиви и аргументи.
Споделил е изводите, че данъчното правоотношение между Община – Разград и
данъчно задълженото лице по повод плащането на данъка е публично такова и се
развива отделно от гражданското правоотношение, като не се влияе от настъпилите
в последното изменения и усложнения. Възприел е и крайния извод на органите по
приходите, че сумата за данъка е била дължимо платена и не попада в хипотезата
на чл. 128, ал. 1 ДОПК.
Решението е било получено от
жалбоподателя на 21.10.2019 г., а жалбата до съда е подадена на 24.10.2019 г.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144,
ал. 1 ДОПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол след задължителното му
оспорване по административен ред.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Оспореният АПВ е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, които съгласно ал. 3 имат правата и задълженията
на органи по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ служителите по ал. 3 се
определят със заповед на кмета на общината. Актът е издаден от служители от
отдел „Местни данъци и такси“ с права и задължения на органи по приходите,
определени с приложената по делото Заповед № 197/25.02.2019 г. на кмета на
Община – Разград. АПВ е бил оспорен по реда на чл. 152 ДОПК пред кмета на
Община – Разград, който по силата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ има правомощията на
решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В случая решаващ орган е бил зам.-кмета
на Община – Разград Г. Г. –
М., действала в условията на заместване
съгласно Заповед № 1144/24.09.2019 г. на кмета на Община – Разград да го
замества при отсъствивето му във връзка с произвеждането на местните избори на
27 октомври 2019 г.
Актът е в установената писмена
форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително
фактически и правни съображения за издаването му.
Съдът не констатира да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 129, ал. 1 – ал. 4 ДОПК.
Искането на жалбоподателя е било разгледано, извършена е проверката по чл. 129,
ал. 2, т. 2 ДОПК и АПВ е издаден в срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК.
Оспореният АПВ съответства на
материалния закон и неговата цел. Съгласно
чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци се прихващат
от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани
от НАП.
Не се спори по делото, че
жалбоподателят е платил сумата 13 649,26 лв. и тя представлява данък за
възмездно придобиване на недвижим имот. Спорна е неговата дължимост предвид
обявяването на сключения договор за покупко-продажба за нищожен.
В чл. 45, ал. 1 ЗМДТ е
предвидено, че данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. Когато
страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна
е поръчител.
Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗМДТ
данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а
съгласно ал. 2 данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот.
По силата на чл. 50, ал. 1 ЗМДТ
нотариусът извършва сделката след като установи, че са платени данъците за
имуществото, което е предмет на сделката.
Следователно, данъкът при
възмездно придобиване на недвижимо имущество се внася предварително в общината
по местонахождението на недвижимия имот и ако не е платен, нотариусът не може
да извърши сделката. По повод на нея възниква данъчно правоотношение, по което
приобретателят /или прехвърлителят по уговорка между страните по сделката/ е данъчно
задължено лице и има установеното в ЗМДТ задължение да плати горния местен
данък. Съдържанието на това данъчно правоотношение не се влияе от промените в
гражданските правоотношения между страните по договора. Дължимостта на този
данък възниква по силата на закона и не се изключва поради пороци на сключения договор,
обуславящи неговата нищожност. Несъмнено нищожният договор не поражда действие
и страните по него не могат да искат изпълнението му, но нищожността не води до
отпадане на основанието за заплащане на данъка. По силата на чл. 34 ЗЗД когато
договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея. Разпоредбата регламентира задължението
за връщане на даденото по договора от страните по него, но е неотносима към
административното правоотношение между едната от тях и общината. В този смисъл
са съображенията, развити в Решение № 6906 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. №
8513/2014 г., VII о., Решение № 12081 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8064/2016 г., I о., Решение № 9360 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
9063/2017 г., VII о., Както е указано в Решение № 13096 от 3.12.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 3515/2015 г., VII о., прогласяването на нищожността на сделката няма
за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължените лица
към минал момент, нито се възстановява висящността или дължимостта на едно задължение,
което вече е погасено чрез заплащане.
Предвид горното съдът намира, че
претендираната сума е била дължимо платена и правилно с оспорения АПВ е
постановен отказ за възстановяването или прихващането й.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза
на Община - Разград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 939,48 лв.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Акт за прихващане или възстановяване № 29/23.08.2019 г., издаден от органи
по приходите в Отдел „Местни данъци и такси“ в Дирекция „Финансови дейности и
МДТ“ при Община - Разград, потвърден с Решение № 5/15.10.2019 г. на Зам.-кмета
на Община – Разград, с който е оставено без уважение подаденото от Кооперация
„ТПК Мир“ - Разград искане за прихващане или възстановяване на сумата 13 649,26
лв. като недължимо платен данък при възмездно придобиване на имущество.
ОСЪЖДА Кооперация „ТПК Мир“ –
Разград да заплати на Община – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер
на 939,48 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.