Р Е Ш Е Н И Е
№ 533/1.7.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на първи юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1449 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на С.Н.Н. с ЕГН **********
и Н.С.Н. с ЕГН ********** и двамата от гр. Панагюрище, ул. „Дрича“ № 15 подадена
чрез адв. К. *** против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес за
призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3, с искане ответникът
да бъде осъден да им заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 6 000 (шест хиляди) лева на първия
ищец, ведно със мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на
728.33 лева за периода 09.10.2019 г. – 18.12.2020 г., както и 4 000
(четири хиляди) лева на втория ищец, ведно със
мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 485.56 лева
за периода 09.10.2019 г. – 18.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на извършване на нарушението на закона от страна на
служителите на РПУ- Панагюрище – 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че в резултат на
незаконосъобразни действия на полицейските служители за ищците са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на личното право на
неприкосновеност чрез извършен обиск на автомобил, както и на жилището на
първия ищец. Относно втория ищец – нарушаване неприкосновеността на жилището на
втория. Твърди се, че с извършените действия са уронили честта и достойнството
в собствените очи на ищците, както и в средата, в която живеят. Причинени са им
срам и унижение, тъй като поведението на органите на реда е било нагло и
безцеремонно, и незачитащо законните права. С исковата молба се претендират и
направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство е постъпила молба с вх.
№ 2946/30.03.2021 г. от адв. К., който заявява, че ищецът Н.Н. е починал и моли
съдът да уведоми наследниците му за възможността да встъпят в процеса.
Представя удостоверение за наследници № 90 от 15.01.2021 г.
С определение № 844/12.04.2021 г. съдът е конституирал
наследниците на Н.Н., а именно П.Д.Н. с ЕГН ********** и Д.Н.Н. с ЕГН **********
и двамата от гр. Панагюрище, в качеството им на ищци.
В съдебно заседание, ищците редовно призовани, не се
явяват, за тях се явява адв. К. с
пълномощно по делото, който по изложени съображения моли съда да уважи
предявения иск. Счита същият за основателен и доказан. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, редовно
призован не изпращат представител. По делото е постъпил писмен отговор с вх. №
2031/05.03.2021 г. от гл. юрисконсулт П., която счита предявения иск за
допустим като предявен срещу лице със статут на самостоятелно юридическо лице,
но недоказан по основание по претендирания размер. Моли съда да отхвърли
исковата претенция. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик прокурор
Савов изразява становище, че исковете трябва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани, не са установени незаконосъобразни действия на
служителите на МВР.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установи се по делото, че в ОДМВР- Пазарджик е била
извършена проверка по преписка с вх. № 312 000-14976/2019г. и вх. № 736/2019г.
по описа на РП гр. Панагюрище, обединени с преписка № 312000-14623/22019г. и
пр. № 312000-14735/2019г. по описа на ОД на МВР гр. Пазарджик. Преписката е
образувана във връзка със сигнали подадени от С.Н.Н. и баща му Н.С.Н. ***, в
който се посочват данни за евентуално извършено деяние наказуемо от НК.
Установено е, че на 09.10 2019г. е С.Н. е бил спрян за
проверка от дежурен патрул на РУ гр. Панагюрище за извършване на проверка.
Преди това командира на отделението младши експерт И. Ш. се обадил на дежурния патрул, за да посочи
МПС, което следва да бъде спряно за извършване на проверка. Получено е
съобщение, че водачът на л.а. ***, с рег. № ***, лицето С.Н., управлява
автомобила след употреба на наркотични вещества. Лицето е спряно за проверка,
при което е установено, че няма лични документи за установяване на
самоличността му. При направената проверка от служителите е установено, че
същия има валидно СУМПС, както и СРМПС, част Първа и част Втора, но няма
заплатени задължителни за автомобила застраховки.
При проверката е направен алкотест за алкохол с дрегер,
но не е установено употребата на алкохол, въпреки че по сведения на служителите
на РУ-Панагюрище лицето видимо е треперел и е бил доста неспокоен и
разконцентриран. Именно поради това служителите са казали, че ще му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества, но за целта следва да
бъде отведен до сградата на РУ - Панагюрище. Н. е следвало да бъде тестван за
наркотици, но когато пристигнали в РУ-Панагюрище се оказало че няма наличен
материал за тестване, поради което е бил поканен да даде проба за наркотици, но
той отказал. На това основание му е съставен АУАН, с което му е иззето СУМПС, и
е наложена глоба от 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
От представената прокурорска преписка се установи, че
след извършената проверка служителят Вълков, съвместно със служителите Ш. и Р. са отвели ищеца С.Н. до дома му, за да си
вземе документи необходими за изписване на съответните протоколи от извършените
проверки, както и АУАН. При влизане в дома на лицето е имало съгласието, както
на неговия баща, така и на самия С.Н.. Служителите твърдят, че са влезли само в
стаята на втория етаж, ползвана от Н. и в другите части на къщата не са
извършвали проверка. Целта на проверката е била казана още от самото начало,
като през това време Н. е търсел документите си за самоличност и то доста дълго
време, защото стаята му е била в пълен безпорядък, съгласно дадените от
служителите сведения. Направен е само визуален оглед на стаята и не е
установено държането на наркотични вещества.
По делото е разпитан свидетеля И.С.С.,
чиито показания съдът възприема като достоверни, непротиворечиви. Същите обаче
са от непреки наблюдения във връзка със случая, който се описва.
Свидетелят заяви пред съда, че С.Н.
му е разказал за извършения му обиск от полицейски служители. Разказал му е, че
проверката е продължила в дома му, където преровили абсолютно всичко, което има
той и двата етажа – и приземния, на който живеел покойния му му баща и първия
етаж, на който живееше той. Според свидетеля жилището на ищците било разхвърляно,
имало дрехи по земята и отворени розетки на кюнците. Свидетелят е разбрал, че
обискът е бил по повод притежаване на наркотични вещества – марихуана.
Свидетелят заяви, че най-много това
се е отразило на бащата на С.. Той е бил тотално психически съсипан от това –
едно от децата му, особено първото дете, сина, може в толкова много неща да го
обвинят и да му се случат.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял неимуществени вреди. Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен
ответник - юридическото лице, (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и е допустим за
разглеждане в производството пред Административен съд- Пазарджик по реда на
глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
С
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника,
в резултат на извършен обиск на автомобила първия ищец и домът на двамата ищци.
Отговорността
на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна.
Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им
актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от
тях. Следователно при всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност - чл. 4 от ЗОДОВ. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото
нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като пряка и
непосредствена е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма спор в
правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл. 52 от ЗЗД, приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.
Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на
страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса
следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и
причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили
само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност,
интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се
презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай, в тежест на
ищеца е да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
извършения обиск на автомобила и дома на ищеца.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Не се доказа в настоящето производство наличие на
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника
при извършване на проверка на автомобила и в дома на ищците. Съдът намира, че
предвид представените по делото доказателства и преценката и в тяхната
съвкупност и логическа връзка, не бяха безспорно доказани твърденията на първия
ищец, че от действията по претърсване на автомобила, същият е претърпял
неимуществени вреди, каквито твърди, а именно уронване на честта и
достойнството, причиняване на срам и унижение.
С
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на МВР. От събраните по делото доказателства не се доказа, че действията на
служителите на РУ гр. Панагюрище са незаконосъобразни. Напротив същите са
извършили проверка на първия ищец след подаден сигнал за извършено от него
престъпление по притежаване на наркотични вещества – марихуана. Тоест техните
действия се основават на ЗМВР и ЗДвП и са в изпълнение на служебните им
задължения. За извършените нарушения от ищеца (отказ за извършване на тест за
наркотици) са му съставени АУАН, срещу които същият може да възрази, съответно
да обжалва законосъобразността на издадените в последствие наказателни
постановления. Именно отмяната на НП от съда като незаконосъобразно е
предпоставка за предявяване на иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, в случай,
че такива се докажат. Действията на полицейските служители по извършената
проверка по ЗДвП обаче, не могат да се приемат за незаконосъобразни, доколкото
са в изпълнение на служебната им дейност.
По отношение на
извършения обиск в жилището на ищците, съдът намира, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че е
извършен точно такъв обиск, за който се твърди в исковата молба. Разпитаният по
делото свидетел се оказа, че не е пряк свидетел на обиска. Същият бе придобил
впечатленията си от разказите на ищците, поради което съдът намира, че
показанията му не удостоверяват фактическата обстановка при обиска. Нещо
повече, същият като близък на семейството и приятел на първия ищец съдът намира
за заинтересован от изхода на делото, поради което и свидетелските му показания
не следва да бъдат ценени.
С оглед на това
съдът намира, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на
служителите на ответника, за които да се дължи обезщетение за вреди. Дори и да
приемем, че са налице такива, то съдът намира, че не е доказана безспорно
втората предпоставка, а именно настъпили вреди в резултат на
незаконосъобразните действия. Въпреки указанията относно доказателствената
тежест, ищците не представиха доказателства за влошено здравословно състояние,
настъпили емоционални травми или други вреди вследствие на причинения срам,
унижения и уронване на честта и достойнството. Не са представени и
доказателства, вследствие на какво е настъпила смъртта на втория ищец, породена
ли е тя от настъпилия инцидент в дома му и какви са били последиците за
неговото емоционално и физическо състояние.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин кумулативното
наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Областна дирекция на МВР – Пазарджик по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна
дейност на длъжностни лица от РПУ-
Панагюрище, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъдат отхвърлен.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.Н.Н. с ЕГН **********
*** и Н.С.Н. с ЕГН **********, с
наследници П.Д.Н. с ЕГН ********** и Д.Н.Н. с ЕГН ********** и двамата от гр.
Панагюрище, ул. „Дрича“ № 15, подадена чрез адв. К. *** против Областна
дирекция на МВР гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400,
площад Съединение № 3, с искане ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
6 000 (шест хиляди) лева на първия ищец, ведно със мораторна лихва върху
претендираното обезщетение в размер на 728.33 лева за периода 09.10.2019 г. –
18.12.2020 г., както и 4 000 (четири хиляди) лева на втория ищец, ведно
със мораторна лихва върху претендираното
обезщетение в размер на 485.56 лева за периода 09.10.2019 г. – 18.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на
нарушението на закона от страна на служителите на РПУ- Панагюрище – 09.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Н.Н. с ЕГН **********, П.Д.Н. с
ЕГН ********** и Д.Н.Н. с ЕГН ********** и тримата от гр. Панагюрище, ул.
„Дрича“ № 15 да заплатят на Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.