Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020 / 30.10.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер...218...............по описа за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Д.Д.Д. против
наказателно постановление № 6919 от 26.08.2020 година на
Началника на отдел Контрол РПМ в Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол към Агенция Пътна инфраструктура гр. София с което на горепосочения жалбоподател за извършено
от него административно нарушение
по чл. 26 ал.2 т.1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба № 11
от 3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни
средства на МРРБ на основание чл. 53
ал.1 т.2 във връзка с чл. 26 ал.2 от
Закона за пътищата му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по-
горе , като същият в
жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди
, че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като
издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон- ЗП ,
като посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него
незаконосъобразност – това , че не може да бъде субект на вмененото му във вина адм. нарушение , тъй като нито е собственик
на процесното ППС , нито е превозвач , счита , че не е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация
, с което е било нарушено правото му на
защита и моли съда да го отмени изцяло.Освен това излага доводи , че извършеното от него деяние представлява маловажен случай на адм. нарушение и иска и на това основание
съдът да отмени издаденото наказателно постановление .
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован не се явява лично
, като за него се явява неговият процесуален
представител , който заявява, че поддържа жалбата ведно с всички посочени в нея основания за цялостна
отмяна на наказателното постановление и
по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата.
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява неговия процесуален представител
в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Д.Д.Д. наказателно
постановление № 6919 от
26.08.2020 година на Началника на отдел Контрол по РПМ в Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол на Агенция Пътна инфраструктура гр. София е издадено въз основа на АУАН № 7626 от 04.08.2020 година срещу него , който констатира
за извършено административно нарушение
на дата 04.08.2020 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена оперативна проверка в 13, 54 часа на път I- 6 , км. 445 на входа на гр. Карнобат в посока гр. Сливен – гр. Бургас се установило , че жалбоподателят
Д.Д. е управлявал и е осъществявал
движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с пет оси- МПС с марка ДАФ модел ФТХФ 105.410 с рег. № А 2080 ПА и полуремарке с три оси с рег. № А :/“– ЕЕ за което е прието , че е извънгабаритно по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11 от 3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни
средства на МРРБ и респ. е и тежко по чл. 3 т.2 от ДР на същата Наредба № 11 от
3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства
на МРРБ , тъй като при проверката е установено чрез измерване с ел. везна PW- 10 № К 0200010
и ролетка 1306/ 18 / 5 М. / , че натоварването на задвижващата / 2 - ра / единична ос на същото ППС е 12, 900
тона при максимално допустимо натоварване от 11, 5 тона – съгласно чл. 7
ал.1 т.4 буква б от същата горепосочена
наредба и че при същото измерено
разстояние между осите 1, 36 м. , сумата от натоварването на ос
на трайната ос на полуремаркето е 28, 950 т. , при максимално допустимо
натоварване от 24 тона , съгласно чл. 7 ал.1 т.3 буква б от същата горепосочена
наредба , без съответно разрешение / разрешение
или квитанция за платени пътни такси / , издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за движение на
извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства на МРРБ от
администрацията управляваща пътя / АПИ
/ за дейност от специално
ползване на пътищата , като извършеното от жалбоподателя нарушение е за първи път , с което е била нарушена разпоредбата на чл. чл. 26 ал.2 т.1 буква а от
Закона за пътищата във връзка с чл. 37
ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и / или
тежки пътни превозни средства на МРРБ и за което на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1000 лв.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени
такива –стокова разписка № LD – 47931 от 04.08.2020 г., протокол за измерване на процесното превозно
средство от 04.08.2020 г. , ксерокопия от личната карта на жалбоподателя , ЕО
сертификат за одобрение на горепосочения тип
ел. везна ,ведно с превод на български език , ЕО – декларация за
съответствие и сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматическо
действие , както и от гласните
доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.З. и
К.Х. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние , е че
същите доказателства доказват формално , че жалбоподателят е извършител на адм.
нарушение което му се приписва със
съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства.
С оглед на същото горепосочено, съдът намира , че
следва да се занимае с твърдяните от жалбоподателя други основания за отмяна на
наказателното постановление сочени в жалбата , че наказателното постановление е издадено в противоречие на процесуалния закон
– ЗАНН и материалния закон- ЗП – това , че жалбоподателят не може да бъде
субект на вмененото му във вина адм. нарушение , тъй като нито е собственик
на процесното ППС , нито е превозвач , че не е налице съответствие
между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация ,
с което е било нарушено правото му на защита , както и
че извършеното от жалбоподателя
деяние представлява маловажен
случай на адм. нарушение .
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че от една страна безспорно се установи , че жалбоподателят е извършил
вмененото му адм. нарушение, като правилно адм. наказващия орган е квалифицирал
извършеното от него адм. нарушение като нарушение на горепосочените разпоредби
на по реда на Закона за пътищата и горепосочената Наредба № 11 от 3.7.2001 г.
за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства на МРРБ, а
не като такова нарушение на Закона за движение по пътищата , по който последен
закон и адм. наказващия орган – Агенция пътна инфраструктура и неговите
служители нямат правомощия. Тука следва
да се посочи още и факта , че АУАН в тези му горепосочени части е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при
правилно приложение на материалния закон – ЗП , като тук липсва твърдяното от
жалбоподателя несъответствие между
фактическото описание на нарушението и
приложената правна норма и затова той се явява законосъобразен и съобразно
процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление Отделно
следва да се посочи , че не само собствениците на извънгабаритни и / или тежки превозни средства , но и лицата
които фактически извършват превозите
носят отговорност за движението на същите да снабдят
описаните превозни средства със
съответните документи , каквото и задължение те имат по смисъла на разпоредбите на чл. 15 ал.3 и
чл. 8 ал.5 от горепосочената наредба , независимо дали е нужно да подадат
документи и да получат съответното разрешение след заплащането на съответните
такси или само да заплатят последните
.Следователно и самият водач на
автомобила в случая жалбоподателят като го е управлявал , тъй като същият е бил тежкотоварен е имал задължението да се снабди със съответното разрешително след заплащането
на такси или да заплати съответните такси , като получи съответния документ
затова , който да бъде представен на съответните контролни органи. Като не е
сторил това , съдът счита , че жалбоподателят е извършил адм. нарушение което му
се приписва.
Следва да се изселдва от съда и твърдението на
жалбоподателя , че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона . Освен
това тъй като адм. наказващия орган е
направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като
на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът
намира, че следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже
административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за „
маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави
по законосъобразност и това
същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е
маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия
орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния
е инстанция по съществото на спора .
Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към
която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба
чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани
с осигуряването на безопасността на движението по пътищата свързани с
предотвратяването на опасни за обществото и населението съответни ПТП и или
нанасянето на увреждания на пътната настилка на републиканската пътна мрежа . В
случая законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие
в определения от закона срок е
достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да възникне съответната
административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя , тъй като в случая
са увредени важни държавни и обществени
права свързани със спазване на нормите свързани с осигуряването на
здравето и имуществото на Държавата и гражданите при използване на съответната
републиканска пътна инфраструктура и
съответно установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира,
че извършеното от жалбоподателя е формално адм. нарушение и не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от
жалбоподателя основание процесното наказателно постановление.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава
от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбите на ЗП и Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за
движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства на МРРБ, като
в случая адм. наказващия орган е наложил
горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм.
нарушение на , като в случая правилно адм. наказващия орган като е счел , че е
налице това обстоятелство смегчаващо вината му е наложил съответното адм.
наказание в минималния размер .
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че
същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло
от настоящия съд.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 6919 от 26.08.2020 година
на Началника на отдел Контрол по
РПМ в Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол на Агенция Пътна инфраструктура гр.
София което е издадено въз основа на
АУАН № 7626 от 04.08.2020 година против Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** с което за извършено от него адм. нарушение на дата 04.08.2020
г. на разпоредбата на чл. 26 ал.2 т.1 буква а
от Закона за пътищата във връзка с чл.
37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и /
или тежки пътни превозни средства на МРРБ на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1000 лв., като напълно законосъобразно .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд Бургас в
14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: