Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 18.06.2019
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 15.05. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА И.
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 297
по описа за 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът А.Х.А. посочва, че в качеството си на кредитор на първия
ответник предявява следния иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за
обявяване за недействителен по отношение на А.Х.А. сключения между Г.“ ЕАД и „Б“
ЕООД договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015год., обективиран в
нотариален акт №96, том IV, peг. № 3092, дело № 343 от 2015г. на нотариус С.Ч.,***
действие Районен съд-гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната камара под
№381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх. Рег.№9160, акт № 187, акт
том XXIII, дело 4776/2015г.
Излага
следните факти, на които основава искът с правно основание чл.135. ал.1 ЗЗД:
Г.
ЕАД /правоприемник на ДПСВ“ ЕАД/ е длъжник по стотици изпълнителни дела, с
взискатели НАП, общини, физически и юридически лица.
Ищецът
А.Х.А. твърди, че е кредитор на „Г.“ ЕАД, като доказателство за това представя:
-
Удостоверение по чл.456 ГПК за размера на дълга на Г. ЕАД към А.Х.А. по изп.дело
20158620400018 по описа на ЧСИ М.Г., рег.№862 с район на действие - СГС.
-
Договор за цесия от 27.11.2011 год., по силата на който кредиторът на ДПСВ
/праводател на Г. ЕАД/ „Е.“ ООД прехвърля възмездно свои вземания на А.Х.А. по
изпълнителни дела № 20117070400043 и изп.д. № 20117070400051 по описа на ЧСИ Т.М.,
рег. №707, с район на действие ОС-Б. и вземания по изп.д. № 20118390400640 и
изп.д.№ 20108390400379 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег.№839, с район на действие -
СГС; уведомление за цесия по чл.99 ал.3 ЗЗД от „Е.“ ООД до ДПСВ.
Посочва,
че на 11.08.2015год. по време на висящи изпълнителни производства между А.Х.А.
и Г. ЕАД, ответникът Г. ЕАД е сключил договор за прехвърляне на недвижим имот
от 11.08.2015год., съгласно който Г. ЕАД прехвърля на „Б“ ЕООД следния свой
недвижим имот, включен в капитала на дружеството: Поземлен имот с идентификатор
68850.514.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №24-300-5-1/12.05.2004г. на Началника на СК-С.З., последно изменение
със заповед: КД-14-24-247/08.06.2011г. на началника на СГКК-С.З., адрес на
поземления имот - град С.З., п.к.***, с площ 4295 /четири хиляди двеста
деветдесет и пет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията -
Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, номер по
предходен план 68850.503.53, при съседи: поземлен имот с идентификатор
68850.514.71; поземлен имот с идентификатор 68850.514.70; поземлен имот с
идентификатор 68850.528.11; поземлен имот с идентификатор 68850.528.6; поземлен
имот с идентификатор 68850.514.64; за сумата от 236 400 лв. /двеста тридесет и
шест хиляди и четиристотин/лева, без включен данък добавена стойност /ДДС/,
която сума представителят на дружеството продавач е заявил, че е изплатена на
дружеството продавач от купувача напълно чрез прихващане на взаимни задължения,
съгласно подписано между страните споразумение от 11.08.2015год. на основание
подписано между страните споразумение от 03.07.2015год.
Посочва,
че данъчната оценка на имота е в размер на 205 653,20 лева, съгласно цитирано в
нотариалния акт удостоверение за данъчна оценка изх. №
ДО009406БФ/10.08.2015год., издадено от Община С.З., отдел „Местни данъци и
такси“.
Сочи,
че ответникът „Б“ ЕООД също е бил кредитор на Г. ЕАД, като към момента на
сделката е имало висящи изпълнителни, граждански и търговски дела. Качеството
на кредитор на „Б“ ООД е видно и от нотариалния акт, плащането по който е чрез
прихващане на взаимни задължения.
Счита,
че със сключване на посочената сделка на 11.08.2015 год., длъжникът Г. ЕАД е
намалил значително имуществото си и А.Х.А., като кредитор сериозно е затруднен
да удовлетвори вземането си от длъжниковото имущество. Видно от описаните
изпълнителни дела А.Х.А. има вземания по такива от 2010 год. и по-рано и т.н. и
не е успял да се удовлетвори изцяло. Такова удовлетворяване е трудно и поради
свръхзадлъжнялост на Г. ЕАД, особено поради наличието на публични вземания в
размер на около 11-12 милиона лева към август 2015 год., и около 15-16 милиона
през 2018 год., които са привилегировани. Вземането на ищеца е възникнало преди
извършеното от длъжника прехвърляне на недвижимия имот.
Посочва,
че с извършената сделка Г. ЕАД уврежда кредиторите си, в т.ч. и кредитора А.Х.А.
и облагодетелства неправомерно избран кредитор за сметка на другите. В молбата
си за откриване на производство по несъстоятелност /предмет на т.д. № 4748/2014
г. по описа на СГС, VІ-13 състав /спряно, поради наличие на предходни молби за
откриване на несъстоятелност на Г. ЕАД по молби на кредитори/, Г. ЕАД твърдят
за настъпила неплатежоспособност на дружеството, като затрудненията не може да
се определят като временни, въпреки значителните по обем и размер на оценката
дълготрайни активи. Искат съда да определи начална дата на
неплатежоспособността 30.06.2014 год. Г. ЕАД е поискало временна обезпечителна
мярка по чл.629а т.3 от ТЗ - спиране на изпълнението на всички изпълнителни
дела срещу Г. ЕАД по приложен списък с мотива, че трябва да се запази
имуществото на Г. ЕАД и трябва да се защити масата на несъстоятелност. По
всички други такива производства по несъстоятелност Г. ЕАД /т.д. № 4468/2013
год. по описа на СГС,VІ-12; т.д.№ 6789/2013год. по описа на СГС, VI-3 с-в; т.д.
№ 562/2015год. по описа на СГС,VІ-6 с-в, образувано по молба на НАП/ е поискало
същата временна обезпечителна мярка. Оттогава насам, Г. ЕАД е продало множество
имоти на избрани кредитори, на цени понякога в пъти по-ниски от данъчните оценки,
с което сериозно уврежда Н. и всички други кредитори.
Ищецът
посочва, че при постановяване на решение на ОС - С.З. следва да се съобрази и
изменението на Т3, изм. и доп. ДВ бр.105 от 30.12.2016 год., в частност
създадената нова ал. 4 в чл. 608 ТЗ, която цитира.
В
условията на неплатежоспособност и в условията на няколко образувани дела за
несъстоятелност на Г. ЕАД, всяко отчуждаване на имущество в полза на един
избран кредитор - несъмнено уврежда всеки един от останалите кредитори.
Посочва, към настоящия момент са висящи пред СГС
6 /шест/ търговски дела по молби за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника Г. ЕАД /т.д. № 6789/2013г.; т.д. № 4748/2014год.;
т.д. № 562/2015год. с молител НАП; т.д. №
6461/2015г.; т.д. № 7925/2016г.; т.д. № 8348/2016г./.
Счита,
че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения отменителен иск по
чл. 135, ал.1 ЗЗД, а именно:
Валидно възникнало задължение.
Ищецът
А.Х.А. е взискател или присъединен взискател срещу длъжника Г. ЕАД по няколко
висящи изпълнителни дела.
Посочените
задължения са изискуеми, като и до настоящия момент плащане от страна на
длъжника не е последвало. Посочва, че съгласно трайната съдебна практика и
правната литература за уважаването на предявения иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД не е
необходимо нито вземането да е изискуемо, нито да е ликвидно, нито пък да е
установено е влязло в сила съдебно решение.
Задълженията на Г. ЕАД към А.Х.А. са възникнали
преди извършване на увреждащото действие.
Тази
предпоставка за уважаване на предявения иск също е налице. Задълженията на
длъжника Г. ЕАД към А.Х.А. са възникнали много преди датата на атакуваната
сделка - 11.08.2015год., а увреждащото действие, изразяващо се в сключване на
договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015г. г., обективиран в
нотариален акт № 96, том IV, peг. № 3092, дело № 343 от 2015г. на нотариус С.Ч.,***
действие Районен съд - гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната камара под
№381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх. Рег. № 9160, акт № 187,акт
том XXIII, дело 4776/2015г. е извършено на 11.08.2015г., т.е. след датата на
възникване на задълженията на длъжника Г. ЕАД към А.Х.А..
Увреждащо
действие на длъжника, с което той ефективно намалява актива на своето
имущество.
Увреждащото
действие на длъжника Г. ЕАД е сделката между двамата ответници (договора за
прехвърляне на недвижим имот ), извършена на 11.08.2015г. и обективирана в
нотариален акт №96, том IV, peг. № 3092, дело № 343 от 2015г. на нотариус С.Ч.,***
действие Районен съд -гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната камара под
№381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх. рег.№ 9160, акт №187, акт
том XXIII, дело 4776/2015г. Увреждането представлява обективен факт и не зависи
нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.
Със сключването на сделката първият ответник се е разпоредил с правото си на
собственост върху описания недвижим имот, като разпореждането е възмездно -
срещу прихващане. Независимо от възмездния характер на сделката, извършването й
несъмнено уврежда ищеца, като кредитор на първия ответник, тъй като затруднява
неговото удовлетворяване. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори. В случая, от имуществото на Г.
е „излязло” едно вещно право, като по този начин длъжникът е намалил
имуществото си и за кредитора значително се затруднява възможността да се
удовлетвори от оставащото имущество на длъжника. Не е възможно кредиторът А.Х.А.
като физическо лице да се удовлетвори от уговорената „насрещна престация” по
атакувания договор - прихващане на взаимни задължения, съгласно подписано между
страните споразумение от 11.08.2015год. на основание подписано между страните
споразумение от 03.07.2015год. до размера на сумата 236400 лева без включен
ДДС.
Посочва,
че ответникът Г. ЕАД е сключил процесната сделка по време на висящността на
стотици изпълнителни дела, вкл. с взискател А.Х.А.. Със сключването на процесната
сделка на 11.08.2015 г. „Г. ЕАД е предприел първото от поредицата увреждащи
кредитора А.Х.А. действия. Така, на 11.08.2015 г., длъжникът Г. ЕАД е сключил
още един договор за прехвърляне на недвижим имот в полза на ответника „Б“ ЕООД.
По този начин длъжникът е намалил още повече имуществото си и се е подсигурил
срещу възможността кредиторът А.Х.А. с наличните изпълнителни листове, да
насочи принудителното изпълнение срещу имотите му. Системно и ежемесечно Г. ЕАД
прехвърля недвижими имоти, срещу прихващане с избрани кредитори или срещу
плащане на продажната цена. В потвърждение на това са няколко продажби през
последните месеци: В гр.С. - продажба на имот със сгради на „З.“ ЕООД; в гр.С.З.
- продажба на недвижими имоти на „К.“ЕООД и др.
Счита,
че е очевидно, че процесната сделка е сключена, за да увреди кредитора А.Х.А..
Отбелязва, че голяма част от вземанията на „Б“ ЕООД към Г. ЕАД не са били
съдебно признати, водени са само частични искове. Това още един път показвало
увреждащия характер на сделката, тъй като Г. ЕАД има кредитори с изпълнителен
титул за над 30-40 милиона лева, а удовлетворява кредитора „Б“ ЕООД
предпочтително, въпреки че не са съдебно признати вземанията му.
Отбелязва
и факта, че на същия ден 11.08.2015 год. е сключена още една сделка между
ответниците, обективирана в нот.акт №95 том ІV, рег. №3091, дело №342 от 2015
год. на нотариус С.Ч.,*** действие – РС - С.З., вписан в СВ-С.З. под дв.вх.рег.
№9137, акт том XXIII, акт номер 172. Посочва, че тя също е увреждаща кредитора А.Х.А.,
както и всички останали кредитори. Твърди се, че втората сделка е още
по-съмнителна - при данъчна оценка на право на строеж за построяване на жилищна
сграда в размер на 1 453 289.90 лева, същото се продава от Г. ЕАД на „Б“ ЕООД
за сумата от 437 155.20 лева без ДДС, като отделно очевидно се прехвърлят и СМР
на стойност 895 690.30 лева, и всичко срещу прихващане на взаимни задължения
съгласно споразумение от 11.08.2015год.
Налагал
се извода, че само в рамките на периода август-октомври Г. ЕАД са предоставили
в собственост имущество на стойност над
2 000 000 лв. по двата нотариални акта, прехвърлените СМР и по
разпределението на ЧСИ М.Б., и то чрез прихващане на взаимни задължения.
Подобен избирателен подход от Г. ЕАД към кредитора „Б“ ЕООД е увреждащ
интересите на всички други кредитори.
Знание
за увреждането - субективна предпоставка.
Счита,
че и тази предпоставка за уважаване на предявения иск е налице, тъй като както
длъжникът, така и съконтрагентът му по процесната сделка са знаели за
увреждането на А.Х.А..
На
първо място, посочва, че намерение за увреждане не е необходимо, а е достатъчно
страните да съзнават увреждащия характер на действието /в този смисъл е
трайната съдебна практика: Определение № 621 от 05.10.2011 г. по т. д. № 40/2011г.,
Т. К. II Т. О. на ВКС; Решение № 97 от 02.06.2011 г. по т. д. № 828/2010г., Т.
К., II Т.О. на ВКС/. На следващо място сочи, че не е необходимо да се съзнава
кой е конкретният кредитор, който се уврежда. Достатъчно е страните да знаят,
че има кредитор.
Длъжникът
Г. ЕАД безспорно е знаел, че има парични задължения в размер на стотици хиляди
левове към кредитора А.Х.А.. Това е така, тъй като Г. ЕАД е страна /длъжник/ по
изпълнителни дела с взискател А.Х.А.. Според ищеца, от посоченото е видно, че Г.
ЕАД е знаело за наличието на дълг спрямо А.Х.А.. Съзнанието за наличие на дълг
е достатъчно, за да се приеме, че е налице знание за увреждане.
Що
се отнася до другата страна по процесната сделка - „Б“ ЕООД, по отношение на
него също е било налице знание, че сделката по прехвърляне на имота срещу
прихващане уврежда интереса на кредитора А.Х.А., тъй като той е знаел за
съществуването на вземания на ищеца по образувани изпълнителни дела. От друга
страна посочва, че “Б“ ЕООД е взискател по множество изпълнителни дела срещу Г.
ЕАД, и знае прекрасно за наличието на публични задължения на Г. ЕАД, тъй като
по всяко изпълнително дело Държавата е присъединен взискател по право и по
всяко изпълнително дело НАП се уведомява за започнато принудително изпълнение.
Съответно по всяко изпълнително дело е налице Удостоверение по чл. 191 ДОПК с
посочени размер на публичните задължения, предприето изпълнение и т.н.
Като
взискател по изпълнителни дела срещу Г. ЕАД, “Б“ ЕООД са знаели за огромните
задължения на Г. ЕАД, вкл. задълженията към НАП.
В
качеството си на взискател по множество изпълнителни дела срещу Г. ЕАД
представляващите „Б“ООД са знаели за стотиците изпълнителни дела срещу Г. ЕАД,
за стотици кредитори на дружеството, вкл. за изпълнителни дела по ДОПК.
Посочва
се, че „Б“ ЕООД и А.Х.А. са хирографарни кредитори на Г. ЕАД и са присъединени
взискатели едновременно по изпълнително дело и всеки от двамата кредитори знае
за наличието на вземания на другия към Г. ЕАД, както и размера на вземанията,
съгласно приложените изп. листове или удостоверения в частност по изпълнително
дело № 8009/2012 по описа на ЧСИ М. Б., видно от приложеното разпореждане /за
разпределение/ от 29.09.2015год.
Според
ищеца, „Б“ЕООД са знаели и за наличие на няколко подадени молби за откриване на
производство по несъстоятелност на Г. ЕАД, предприети по молби на кредитори или
по молба на Г. ЕАД /последната е публично известен факт, предвид отразяването й
в Търговския регистър по партидата на Г. ЕАД, и която е предмет на т.д. №
4748/2014 г. по описа на СГС,VІ-13 състав /спряно, поради наличие на предходни
молби за откриване на несъстоятелност на Г. ЕАД по молби на кредитори/.За
наличието пък на всички дела за несъстоятелност „Б“ ЕООД знаят или са могли да
знаят от публичния сайт на СГС - за висящи производства по несъстоятелност на Г.
ЕАД, предмет на т.д. № 4468/2013 год. по описа на СГС,VІ-12; т.д. №
6789/2013год. по описа на СГС, VI-3 с-в; т.д. № 562/2015год. по описа на
СГС,VІ-6 с-в, образувано по молба на Н. С тази прехвърлителна сделка ищецът
сочи, че кредиторът „Б“ ЕООД и ответник по настоящата искова молба се е
удовлетворил в ущърб на кредитора А.Х.А. и в ущърб на другите кредитори, като
удовлетворяването е в противоречие на закона. Още повече, че голяма част от
вземанията на „Б“ ООД, с които е направено прихващане по тази и друга сделка,
не са съдебно признати, за тях не са водени дела, за разлика от десетки милиони
вземания на други кредитори към Г. ЕАД с изпълнителни титули.
Твърди,
че сключването на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот не е
случайно, не е обикновена сделка, сключена в рамките на закона, при пазарни и
конкурентни принципи, а с подобно действие не само прехвърлителят, но и
поемателят са знаели, че увреждат интереса на ищеца, тъй като по този начин се
премахва възможността на кредитора да бъде удовлетворен при принудителното
събиране на вземането му.
Заявява,
че видно от приложената молба за откриване на производство по несъстоятелност,
подадена от Г. ЕАД и предмет на т.д. № 4748/2014 г., по описа на СГС,VІ-13
състав, публичните задължения към 31.03.2014год. са в размер на 11 068 хил.лева
/стр. т.10 от молбата, където е указан общия размер на данъчно- осигурителните
задължения с начислена лихва на Г. ЕАД/. Видно от приложено удостоверение от
НАП към дата 15.09.2015 год. размерът на публичните задължения на Г. ЕАД са в
размер на 11 709 163.60 лева.
Сочи,
че противно на твърдяното от ответниците, че процесната сделка, както и другата
от 11.08.2015год. за продажба на право на строеж, били законни и редовни, то
видно от Протокол за прихващане на взаимни задължения от 11.08.2015год. в чл.1
се казва, че се прихваща незабавно задължението на „Б“ ЕООД да заплати
продажната цена за описаните в §1 и §2 имоти общо в размер на 808266.24 лева, в
която сума стойността на дължимия ДДС е в размер на 134711.04 лева,срещу част
от безспорно признатото задължение на Г. ЕАД към „Б“ ЕООД, посочено в §1 от
споразумението.
Счита,
че страните грубо и умишлено са нарушили ЗДДС и са ощетили държавата с размера
на ДДС, а именно със сумата от 134711.04 лева, тъй като сделките са облагаеми и
ДДС не може да се прихваща между страните по сделката, а следва да се прихваща
само данъчната основа,а ДДС реално да бъде платен, да бъде издадена фактура, и
ДДС реално да бъде платен от Г. ЕАД на НАП. Доказателство, че е прихваната
цената с ДДС са аритметични сметки - в §1 е указан размера на признатото
задължение на Г. ЕАД, а в чл.2 е посочен остатъка, след извършеното прихващане
по чл.1.
Посочва
се, че за да угодят на избрания и „любим“ кредитор „Б“ЕООД дори са му спестили
задължението ДДС-то да плати ДДС за сделката, което продавачът да плати
съответно на бюджета.
Дори
и при така извършеното прихващане не отпада задължението на Г. ЕАД да плати ДДС
по тези сделки, което очевидно те не са направили, но коректното е било да се
прихване само данъчната основа -ДДС да се плати от „Б“ ЕООД на Г. ЕАД, а Г. ЕАД
да платят на бюджета. Посочва се, че ДДС не само, че не е платен за всички тези
прехвърляния, но не е и начислен.
Ищецът
сочи, че размерът на включените признати вземания на „Б“ ЕООД е с включен ДДС,
без „Б“ ЕООД да са издали данъчни фактури, да са начислили и платили ДДС на бюджета
/справка §2 от споразумението от 03.07.2015год./.
Твърди
се, че няма разрешение за продажба на имота от МРРБ без да се извърши плащане
на цената от спечелилия търга с тайно наддаване. Но очевидно трябва да се
спазват привилегиите по ЗЗД и да се изплащат приоритетно вземания по трудови
правоотношения по образувани изпълнителни дела, за публични задължения, за
текущи задължения към персонал и т.н., а не да се продава на избран купувач и
вместо реално плащане да се извършва прихващане.
Върнат
дори внесеният депозит на спечелилия търга /ако изобщо е внасян реално, тъй
като очевидно не е плащан по банков път, а ПКО не е проблем да се оформи, без
реално да са внасяни пари.
Разрешението
от МРРБ за сключване на извънсъдебно споразумение между Г. ЕАД и „Б“ ЕООД,
обективирано в Протокол №ТЗ-74/25.06.2016год. е разрешение за окончателно
уреждане на финансовите взаимоотношения между ответниците, но не е разрешено
това да стане чрез продажба на процесния имот и другия визиран в исковата молба
и за извършване на прихващане, нито пък продажба на незавършено строителство и
собственост върху архитектурни проекти.
В
самото разрешение от принципала МРРБ се указва извън съдебното споразумение да
стане при съблюдаване на интересите на дружеството, а не облагодетелстване на
ответника „Б" ЕООД за сметка на други кредитори. Под интереси на
дружеството Г. ЕАД нормалната пазарна логика изисква първо да се плащат
задължения по образувани от публични, държавни и частни изпълнители и дела и
при спазване на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а не плащане на избрания кредитор,
с преобладаващ размер на вземанията в съдебна фаза, повечето от претенциите,
предявени само като частичен иск. Посочва се, че видно от счетоводния баланс на
Г. ЕАД към 31.12.2015 год. задълженията към персонала са били 1,35 милиона
лева, осигурителните задължения – 3,516 милиона лева, данъчните задължения -
10,739 милиона лева, а към 31.12.2014 год. тези показатели са били съответно
1.758 милиона дева; 3.028 милиона лева, 10,001 милиона лева. Именно тези
задължения е трябвало да се удовлетворяват приоритетно от продажбата на двата
имота на „Б“ ЕООД, разрешени от министъра на МРРБ. Г. ЕАД не плашат на
персонала заплати и осигурителни вноски, не плащат данъчни задължения, но
признават извънсъдебно 1.9 милиона лева и удовлетворяват ответника „Б“ ЕАД,
като му продават имоти без реално плащане на цената, а прихващат.
Ищецът
счита, че не може да се приеме, че признаване на вземания за милиони, голяма
част от тях все още непредявени съдебно, голяма част от които са за неустойки,
лихви за забава върху неустойките и разноски, е спазване интересите на
дружеството при наличието на вземания за десетки милиони в етап на принудително
изпълнение, вкл. публичните вземания.
Счита,
че с двете извършени продажби на 11.08.2015год. между Г. ЕАД и „Б“ ЕООД, вкл.
на процесния имот, се уреждат вземания на „Б“ ЕООД по висящи търговски дела,
като някои от исковете са предявени като частични, а се признава общата искова
претенция.
Сочи,
че е показателно, че със споразумението от 03.07.2015 год. между двамата
ответници, Г. ЕАД признава пълния размер на претенцията и удовлетворява вземане
на „Б“ ЕООД за 1 904 864.43 лева,
след като за това вземане е предявен само частичен иск за сумата от 26000 лева,
а делото по частичния иск - т.д. № 8475/2013 год. по описа на СГС към момента
на подписване на споразумението е било висящо още на първа инстанция /справка
стр.3 чл.3.3 от споразумението и стр.4/.
Счита,
че само този факт за удовлетворяване на избран кредитор с непризнати съдебни
вземания е достатъчен, за да се уважи иска по чл.135 ЗЗД, предявен от който и
да било от стотиците/хиляди кредитори на Г. ЕАД.
Посочва
се, че „Б“ЕООД далеч преди търга са имали подписано споразумение, че ако
спечелят търга ще се извърши прихващане, а няма да се плаща реално продажната
цена. В този смисъл, според ищеца, е абсурдно да се говори за редовен търг и
равнопоставеност на потенциални участници, като
сочи, че в редовен търг има конкуренция и равнопоставеност. Едно е да плащаш
реално, друго е да прихващаш. При такъв търг „Б“ЕООД са извън конкуренция, дори
и да бяха се появили други участници, тъй като „Б“ЕООД могат да предложат
по-висока цена, тъй като няма да плащат реално, /справка чл.3 ал.3 стр.5 от
Споразумение от 03.07.2015год. между двамата ответници, визиращ, че в случай,
че „Б“ ЕООД бъде обявено за спечелило търговете, ще придобие собствеността
върху имотите, като в този случай няма да бъде извършвано плащане на продажната
цена, а ще бъде извършено прихващане на насрещни задължения/. Твърди се, че “Б“
ЕООД дори не са плащали дължимия ДДС за продажбите, а са прихващали и размера
на ДДС.
Посочва
се, че в споразумението от 03.07.2015год. е уговорен и резервен вариант - ако „Б“
ЕООД не спечели търговете за двата имота в С.З. /вкл.за процесния имот/ и за
един имот в С., а търговете бъдат спечелени от трети лица, то заплатените суми
по продажните цени да се преведат изцяло на ответника „Б“ ЕООД/спр. Стр.6 -
чл.4/.
За
всички останали хирографарни кредитори, какъвто е А.Х.А., е особено важно да се
погасят публичните задължения изцяло, за да може те да получават суми по
изпълнителните дела. Против интересите на ищеца е да се удовлетворява
преимуществено кредитор от същия ред/на хирографарните кредитори/, какъвто е „Б“ЕООД.
Според
ищеца, приложеното заключение на вещо лице по т.д. № 6789/2013 год. по описа на
СГС /дело за откриване производство по несъстоятелност на Г. ЕАД/ и приложените
по делото счетоводен баланс, ОПР, отчет за собствения капитал на Г. ЕАД, както
и от публикуваните в Търговския регистър такива документи за периода 2012-2017
год. показват стряскащи и смущаващи факти за финансовото състояние на
дружеството, от които безспорно се установява тежкото финансово състояние на
ответника и трайната му невъзможност да погасява изискуеми и валидни задължения
към кредиторите си:
-
собственият капитал на дружеството към 31.12.2015 год. е 93.789 млн. лева, при
първоначален регистриран и собствен капитал в размер на 176.173 милиона лева,
т.е. почти двойно намаление на собствения капитал на дружеството.
Освен
това, ищецът посочва, че от тези документи е видно, че Г. ЕАД има :
-
натрупана счетоводна загуба 92,367 милиона лева за периода 2012-2015 год., като
само за 2015 год. счетоводната загуба е 32,255 милиона лева
-
задължения на дружеството към 31.12.2015год.- 32,183 милиона лева, в т.ч.
данъчни задължения 10,739 милиона лева и осигурителни задължения 3,516 милиона
лева и т.н.
По
нататък в исковата молба ищецът се позовава на константна съдебна практика,
която цитира.
Ищецът
посочва в исковата молба, че по отношение на юридическите лица „знание“ за
увреждането ще е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган
или съответните отговорни за това служители знаят за него/в този смисъл
реш.№18/31.03.2009год. на ВКС, ТК, второ т.о. по т.д.№214/2008год. В настоящия
случай физическите лица имащи отношение към сключването на процесната сделка са
управителят на „Б“ ЕООД - Савова и пълномощника при сключване на сделката –
адв. Е.В.. С.С. е подписала споразумението от 03.07.2015год. и протокола за
прихващане, а Е.В. е подписала нотариалния акт, а част от приложените към него
документи са споразумението от 03.07.2015год. и протокола за прихващане. Т.е. и
двете са били наясно с каузите на споразумението от 03.07.2015год. и в частност
с визираното в чл.3 ал.4 стр.6 от него. Законът определя за воля на
юридическото лице да се счита изявената воля на определени физически лица.
Юридическото лице се представлява от физически лица, чрез които то прави
волеизявления и приема волеизявления /в този смисъл Решение №120 от 02.02.2000
год. на ВКС по гр.д.№704/99г.,Vг.о./.
Ищецът
излага следните безспорни / преки доказателства за знанието за увреждане от
страна на „Б“ ЕООД:
Счита,
че е показателно, че със споразумението от 03.07.2015 год. между двамата
ответници, Г. ЕАД признава пълния размер на претенцията и удовлетворява вземане
на „Б“ ЕООД за 1 904 864.43 лева,
след като за това вземане е предявен само частичен иск за сумата от 26000 лева,
а делото по частичния иск - т.д.№8475/2013 год. по описа на СГС към момента на
подписване на споразумението е било висящо още на първа инстанция/ справка
стр.3 чл.3.3 от споразумението и стр.4/.
Само
този факт за удовлетворяване на избран кредитор с непризнати съдебни вземания е
достатъчен за да се уважи иска по чл.135 ЗЗД, предявен от който и да било от
стотиците/хиляди кредитори на Г. ЕАД.
Ищецът
А.Х.А. и ответникът „Б“ ЕООД като хирографарни кредитори са участвали в
разпределението на постъпили парични средства по изпълнително дело
20128380408009 по описа на ЧСИ М. Б., рег.№838, район на действие – СГС,
респективно били са едновременно присъединени взискатели. Т.е. ищецът е знаел
за вземанията на „Б“ЕООД и обратно – „Б“ ЕООД са знаели за вземанията на А.А.
срещу Г..
Посочват
се следните косвени доказателства за знанието за увреждане от страна на „Б“
ЕООД:
Невинаги
ищецът разполага с преки доказателства за сговор между неговия длъжник и
третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде
установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят
извод за сговаряне за увреждане /по настоящето дело според ищеца са представени
преки доказателства за такъв сговор/. Посочва, че в практиката се приема, че
поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени
отношения между длъжника и третото лице в степен, в която законът презумира
знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК),
вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК), или
трайни приятелски или търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата
на длъжника или други действия, даващи основание да се приеме, че сделката е
била сключена при сговаряне за увреждане на кредитора на длъжника /в този
смисъл е /решение № 841 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2008 г., II г.
о., ГК/. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателствата следва
да създава сигурно и несъмнено убеждение за осъществяване на факта на знанието
за увреждане на кредитора при сговаряне между неговия длъжник и третото лице.
Дългогодишните
трайни бизнес отношения между ответниците са безспорно установени по делото,
тези близки отношения между страните по договора, сключен на 11.08.2015год.
позволяват да се формира извода за осведоменост на третото лице –
приобретателят - отв. “Б“ ЕООД, за делата на длъжника Г. ЕАД, респ. за
задълженията му към ищеца.
Наличие
на трайни търговски и бизнес отношения между ответниците.
Цитираните
в чл.§2. т.2.1; т.2.2.; т.2.3 от споразумението от 03.07.2015год. между двамата
ответници договори са на значителна стойност - около 20 милиона лева и от
далечната 2006-2007 година, с продължително действие и последващи множество
съдебни спорове по изпълнението им и следващите се от това изпълнителни
производства с взискател „Б“ ЕООД и длъжник Г. ЕАД.
„Б“
ЕООД преди сключване на процесната прехвърлителна сделка е имал вземания за над
2 милиона лева и не може да се приеме, че крупен кредитор, положил грижата на
добър търговец, не е запознат с делата и финансовото състояние на длъжника си Г.
ЕАД.
Наличие
на свързаност между ответниците Г. ЕАД и „Б“ ЕООД, чрез лицето Ч.С. -
пълномощник на „Б“ ЕООД за сключване на процесната сделка заедно с адв. Е.В.
/като нотариалният акт е подписан само от адв.В./, видно от нотариалната
преписка по сключената сделка от 11.08.2015год., който е и управител на фирма „К.“
ЕООД, която пък има съдружие с Г. ЕАД във фирма “Г.” ООД. От друга страна
управител на „Б” ЕООД е С.С. - съпруга на Ч.С.. Не без значение е и
обстоятелството, че Ч.С. е бил в Управителния съвет на Д., чийто правоприемник
е Г. ЕАД, като това се установява от Търговския регистър по партидата на
заличения търговец ДПСВ/ изпълнявал е тази длъжност от 20.08.2008 год. до
23.10.2009год./
Този
факт на свързаност презюмира знанието на двамата ответници за увреждащия
характер на прехвърлителната сделка/прилага за сведение разпечатки от ТР по
партидата на „Г.“ ООД и „К.“ЕООД, който регистър има публичен характер.
Ищецът
твърди, че „Б“ ЕООД са знаели, че представената декларация по чл.264 ал.1 ДОПК
е неистинска, че не следва да се прихваща, а следва реално да се плати
продажната цена и то директно на бюджета. "Б" ЕООД са били наясно с
грубото нарушаване на закона, но са си премълчали и са се възползвали от
престъпното действие на продавача. В този смисъл е абсолютно абсурдно да се
говори за добросъвестност на приобретателя при сключване на сделката.
„Б“
ЕООД са знаели, за огромния размер на публичните задължения към датата на
сделката, тъй като са имали висящи изпълнителни дела към този момент, което
безспорно се установява от събраните по делото доказателства.
Наличието
на производства по несъстоятелност на Г. ЕАД е публично достояние, особено молбата
за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която е
обявена в Търговския регистър. „Б“ ЕООД са знаели и за наличие на няколко
подадени молби за откриване на производство по несъстоятелност на Г. ЕАД,
предприети по молби на кредитори или по молба на Г. ЕАД /последната е публично
известен факт, предвид отразяването й в Търговския регистър по партидата на Г.
ЕАД, и която е предмет на т.д. № 4748/2014г. по описа на СГС,VІ-13
състав/спряно, поради наличие на предходни молби за откриване на
несъстоятелност на Г. ЕАД по молби на кредитори/.За наличието пък на всички
дела за несъстоятелност „Б“ ЕООД знаят или са могли да знаят от публичния сайт
на СГС - за висящи производства по несъстоятелност на Г. ЕАД, предмет на т.д.
№4468/2013 год. по описа на СГС,VІ-12; т.д.№6789/2013год. по описа на СГС, VI-3
с-в; т.д.№562/2015год. по описа на СГС VІ с-в, образувано по молба на Н.
Счита,
че повече от ясно е, че Г. ЕАД е в неплатежоспособност, както и че са налице
две хипотези, в които се предполага неплатежоспособност на дружеството - по
чл.608 ал.3 и ал.4 ТЗ.
Увреждащата
сделка е сключена след твърдяната от Г. ЕАД начална дата на неплатежоспособност
30.06.2014 год. визирана в подадената от Г. ЕАД молба от 08.07.2014год. за
откриване на производство по несъстоятелност, предмет на т.д.№4748/2014год. по
описа на СГС, и тази молба е налична в ТР по партидата на Г. ЕАД в момента на
подаването й и е публично известно. Абсурдно е крупен кредитор като „Б“ ЕООД с
висящи искови и изпълнителни производства да не знае, че има молба от длъжника
си за откриване на производство по несъстоятелност, че купува имоти от
длъжника, повече от година след твърдяната от дружеството - длъжник начална
дата на неплатежоспособност.
От
друга страна, “Б“ЕООД е взискател по множество изпълнителни дела срещу Г. ЕАД и
знае за наличието на публични задължения на Г. ЕАД, тъй като по всяко
изпълнително дело Държавата е присъединен взискател по право и по всяко
изпълнително дело НАП се уведомява за започнато принудително изпълнение.
Съответно по всяко изпълнително дело е налице Удостоверение по чл. 191 ДОПК с
посочени размер на публичните задължения, предприето изпълнение и т.н. Като
взискател по изпълнителни дела срещу Г. ЕАД, “Б“ЕООД са знаели за огромните
задължения на Г. ЕАД, вкл. задълженията към НАП.
Справка
от Регистъра на длъжниците за образуваните изпълнителни дела срещу длъжника Г.
ЕАД, показва, че те са стотици. Като кредитор за милионни вземания към Г. ЕАД и
като взискател по изпълнителни дела срещу Г. ЕАД,“Б“ ЕООД няма как да не са
знаели за наличието на стотици кредитори/взискатели, за стотиците публични
продани на имущество на длъжника, за стотици наложени възбрани, вкл. за
изпълнителни дела и изпълнителни действия по ДОПК. Посочва, че положена грижа
на добър търговец изисква и предполага знанието на „Б“ ЕООД за това, а оттук и
съзнанието, че с процесната сделка ще се увредят интересите на тези
взискатели/кредитори, в т.ч. и „Е.“ООД.
Според
ищеца, друго косвено доказателство за знанието за увреждането е, че „Б“ЕООД са
приели да сключат процесната сделка, а и друга такава от същия ден, със ясното
съзнание, че сделката се изповядва чрез съставяне на неистинска декларация по
чл. 264 ал.1 ДОПК от страна прехвърлителя. „Б“ЕООД са играли вабанк, знаейки
тежкото финансово положение и наличието на огромни публични задължения на Г.
ЕАД. Дължимата грижа на добър търговец предполага знанието на „Б“ЕООД, че са
сключили увреждаща сделка при голям риск да бъде атакувана от НАП, от всеки
друг кредитор, от синдик и т.н.
Друго
косвено доказателство за знанието на „Б“ ЕООД за увреждането е прихващането и
на стойност/данъчна основа и на ДДС по сделката, както и по другата такава от
същия ден. Съзнанието, че извършват нарушение, при наличие на одит в държавното
предприятие и при „Б“ ЕООД, е повече от ясно, но трябва да се източи държавното
предприятие и да се обогати частното. В качеството си на търговец с дълголетна
история, богат опит и значима търговска дейност „Б“ЕООД са знаели за
разпоредбата на чл.264 ал.4 ДОПК, а именно, че такава сделка може да се сключи
само чрез реално плащане на цената и то плащане директно на бюджета, а не на
продавача и че тези сделки са непротивопоставими на държавата и общините на
основание чл.264 ал.5 ДОПК.
Друго
косвено доказателство за знанието на „Б. иневст“ЕООД за увреждането е участието
им в опорочен търг и придобиването на имота в резултат на опорочен търг.
Грижата на добър търговец предполага знанието на „Б“ЕООД, че са придобили
процесния имот в нередовен тьрг, без плащане на задатък или върнат такъв, без
реално плащане на цена и т.н.
Ищецът
счита, че се налага безспорния извод, че „Б“ ЕООД за знаели, че е присъединен
взискател по това изпълнително дело и, че има непогасени вземания.
Ищецът
посочва, че така изложените факти обуславят правният му интерес от предявяване
на настоящия отменителен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД срещу Г.“ ЕАД
и „Б.“ за обявяване за недействителен по отношение на А.Х.А. сключения между Г.“
ЕАД и „Б. договор за прехвърляне на недвижим имот.
Моли
съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен по
отношение на А.Х.А. сключения между Г., ЕИК *** и „Б“ ЕООД, ЕИК***, договор за
прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015г., обективиран в нотариален акт №96,
том IV, peг. № 3092, дело № 343 от 2015г. на нотариус С.Ч.,*** действие Районен
съд - гр.С.З., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 381, вписан в
Служба по вписванията - С.З. под вх.
Рег.№ 9160,акт №187, том XXIII, дело 4776/2015г.
Моли
да се осъдят ответниците да заплатят направените по делото разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.367 ал. 1 от ГПК ответниците не са депозирали отговори на исковата
молба.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Видно
от Договор за цесия от 27.11.2011 год., „Е.“ ООД, който е кредитор на ДПСВ /праводател на Г. ЕАД/ прехвърля възмездно
свои вземания на А.Х.А. по изпълнителни дела № 20117070400043 и изп.д. №
20117070400051 по описа на ЧСИ Т.М., рег. №707, с район на действие ОС-Б. и
вземания по изп.д. № 20118390400640 и изп.д.№ 20108390400379 по описа на ЧСИ И.М.-К.,
рег.№839, с район на действие – СГС.
От
представеното по делото удостоверение по чл.456 ГПК се установява, че при ЧСИ Г.
е образувано изпълнително дело 20158620400018 със страни - взискател А.Х.А. ЕГН
********** правоприемник по силата на договор за цесия от 20.07.2011г. със С.Д.В.
ЕГН ********** по изпл.лист от 01.06.2010г. по гр.д. 21796/2003 на СРС - 30
състав, за който длъжника е уведомен.
Към
момента задължението е главница 23 000 / двадесет и три хиляди/ лева, сумата от
45 338, 04 лева, ведно със законната лихва от 15.09.2003 г., сумата от 3 295, 22
лева, 12 328,37 лева , и сумата от 4018 лева, адвокатски хонорар в размер на 14
000 лева, авансови такси 108 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 8 615, 06 лева
с ДДС.
От
представената молба от 08.07.2014г. на “Г.” ЕАД гр.С. е видно, че ответникът “Г.”
ЕАД е инициирал дело по откриване на производство по несъстоятелност. В Удостоверение
от НАП изх.№22250371501434053/09.10.2015год. за наличие или липса на задължения
и обезпечителни мерки е посочено, че към 09.10.2015год. публичните задължения
на Г. ЕАД са 11 709 163 лева.
От
представения Протокол № ТЗ-75/29.06.2015г. на Министерство на регионалното
развитие и благоустройство е видно, че е дадено разрешение от министъра на
изпълнителния директор и прокуриста на Г. ЕАД гр.С. да предприеме действия за
извършване на разпоредителна сделка – продажба на процесния недвижим имот на
основание чл.221, т.11, във вр. чл.232а от ТЗ и чл.12, т.12 и чл.14, чл.15 и
чл.15е във вр. с чл.7, ал.2, т.1 и чл.9 от Правилника за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
Посочени са условията на продажбата – чрез търг по реда на чл.14, чл.15 и
чл.15е от ПРУПДТДДУК, начална тръжна цена – не по – ниска от определената от
независим оценител стойност – 236 400 лв. и средствата от продажбата да се
използват приоритетно за погасяване на задълженията на дружеството.
С
Протокол № ТЗ – 74 от 25.06.2015г. е взето решение от министъра на РБ, с което се разрешава на прокуриста и изп.
директора на “Г.” ЕАД гр.С. да сключат
извънсъдебно споразумение между “Г.” ЕАД
и „Б“ ЕООД гр.С. за уреждане на финансовите им взаимоотношения, произтичащи от
договори от 2006г и 2007г. за изграждане на жилищни сгради в гр.Варна.
На
03.07.2015г. е сключено споразумение между „Б“ ЕООД и Г. ЕАД, приложено по
нотариалната преписка за погасяване на задълженията на Г. ЕАД към „Б“ ЕООД.
Представен
е Протокол № 123 от 21.07.2015г. за провеждане на търг за процесния недвижим
имот, от който се установява, че се е явил само един кандидат – „Б“ ЕООД, който
е допуснат до участие и класиран на първо място на търга за предложената цена
от 236 400 лв.
На
11.08.2015 год. ответникът Г. ЕАД е сключил договор за прехвърляне на недвижим
имот от 11.08.2015год., съгласно който Г. ЕАД прехвърля на „Б“ ЕООД следния
свой недвижим имот, включен в капитала на дружеството: Поземлен имот с
идентификатор 68850.514.69 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №24-300-5-1/12.05.2004г. на Началника на СК-С.З., последно
изменение със заповед: КД-14-24-247/08.06.2011г. на началника на СГКК-С.З.,
адрес на поземления имот - град С.З., п.к.***, с площ 4295 /четири хиляди
двеста деветдесет и пет/ квадратни метра, с трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10
м/, номер по предходен план 68850.503.53, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 68850.514.71; поземлен имот с идентификатор 68850.514.70;
поземлен имот с идентификатор 68850.528.11; поземлен имот с идентификатор
68850.528.6; поземлен имот с идентификатор 68850.514.64; за сумата от 236 400
лв. /двеста тридесет и шест хиляди и четиристотин/лева, без включен данък
добавена стойност /ДДС/, която сума представителят на дружеството продавач е
заявил, че е изплатена на дружеството продавач от купувача напълно чрез
прихващане на взаимни задължения, съгласно подписано между страните
споразумение от 11.08.2015год. на основание подписано между страните
споразумение от 03.07.2015год. Данъчната оценка на имота е в размер на 205
653,20 лева, съгласно цитирано в нотариалния акт удостоверение за данъчна
оценка изх. № ДО009406БФ/10.08.2015год., издадено от Община С.З., отдел „Местни
данъци и такси“.
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът А.Х.А. и
ответникът „Б“ ЕООД са участвали в разпределението на постъпили парични
средства по изпълнително дело 20128380408009 по описа на ЧСИ М. Б., рег.№838,
район на действие – СГС, видно от приложеното разпореждане /за разпределение/
от 29.09.2015год.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал.
1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Искът по чл. 135 ЗЗД
е конститутивен и с него се иска обявяване на относителна недействителност на
сключения във вреда на кредитора договор, т.е. недействителност на атакувания
договор само спрямо кредитора - ищец. Активно легитимиран да предяви Павловия
иск е кредиторът. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД
е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение.
В случая, съдът намира за установено, че
първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД е налице, тъй като
е безспорно установено, че ищецът А.Х.А. има качеството кредитор спрямо първия
ответник “Г.”, ЕАД видно от удостоверение по чл.456 ГПК издадено от ЧСИ М.Г. по
изпълнително дело 20158620400018.
Следващият
елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е извършване на действие, което уврежда кредитора. Увреждането на
кредитора е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. Всяка прехвърлителната сделка е увреждащ акт за кредитора на
длъжника, тъй като намалява имуществото, служещо за общо обезпечение на
кредитора.
Безспорно
е, че между ответниците е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот от
11.08.2015 год., обективиран в нотариален акт №96, том IV, peг. № 3092, дело №
343 от 2015г. на нотариус С.Ч.,*** действие Районен съд-гр.С.З., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №381, вписан в Служба по вписванията - С.З.
под вх. Рег.№9160, акт № 187, акт том XXIII, дело 4776/2015г. за сумата от 236
400 лв. /двеста тридесет и шест хиляди и четиристотин/лева, без включен данък
добавена стойност /ДДС/. В настоящия случай с разпореждането на свой недвижим
имот, длъжникът намалява актива, който би послужил за удовлетворяване на
кредитора А.Х.А.. Поради това съдът приема, че това действие има увреждащ
характер, тъй като с това действие се намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори принудително от недвижимо имущество, собственост на длъжника.
Необходим
елемент за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, е длъжникът да знае, че чрез
извършване на атакуваното правно действие /разпореждане с имущество/, уврежда
кредитора си - ищец. Недобросъвестността на участниците в сделката не се
предполага и следва да се докаже от ищцовата страна, освен в хипотезата на
чл.135 ал.2 ЗЗД.
В
настоящия случай, доколкото действието е било възмездно, тъй като е налице
двустранен договор (продажба), освен длъжникът е необходимо и третото лице да е
знаело, че сключвайки сделката длъжникът ще осуети или затрудни
удовлетворяването на своя кредитор. В тежест на кредитора е да установи факта
на знание на длъжника и третото лице.
В
случая ответникът “Г.” ЕАД е длъжник по изпълнително дело 20158620400018 по описа на ЧСИ М.Г., по което
ищецът е взискател. Ответникът “Г.” ЕАД е длъжник по изпълнително дело
20128380408009 по описа на ЧСИ М. Б., рег.№838, район на действие – СГС, по
което ищецът е присъединен взискател. Поради това съдът приема, че е налице
знание у длъжника Г. ЕАД за увреждането на кредитора.
На
следващо място ищецът следва да установи, че и третото лице, с което е
договарял длъжникът е знаело, че сключвайки сделката длъжникът ще осуети или
затрудни удовлетворяването на своя кредитор. Знанието следва да бъде свързано с
това, че ще се затрудни изпълнението на правата на кредитора, а не единствено
със знание за наличие на задължения на прехвърлителя по сделката.
Ищецът
твърди, че против “Г.” ЕАД са били налице множество подадени от кредитори молби
пред СГС за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът счита, че тези
обстоятелства не установяват знание от страна на „Б“ ЕООД, тъй като по нито
едно от образуваните производствата по несъстоятелност, не е постановен акт,
подлежащ на обявяване в ТР по партидата на Г. ЕАД, за да се счита той известен
на третите лица, вкл.и на него.
Съгласно
Решение № 60 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3094/2016 г., IV г. о., ГК, ако
правната сделка е възмездна, необходимо е длъжниковият контрахент също да знае,
че договорът уврежда кредитора. За да се приеме, че приобретателят по сделката
е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с
продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на
кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни
личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.
В
случая от представените по делото доказателства ищецът А.Х.А. и ответникът „Б“
ЕООД са участвали в разпределението на постъпили парични средства по
изпълнително дело 20128380408009 по описа на ЧСИ М. Б., рег.№838, район на
действие – СГС, видно от приложеното разпореждане /за разпределение/ от
29.09.2015год. Поради това съдът приема, че е налице знание на ответника „Б“
ЕООД, че продажбата на процесния недвижим имот ще направи невъзможно или ще
затрудни удовлетворяването на А.Х.А..
Освен
това съдът приема, че е налице свързаност между ответниците Г. ЕАД и „Б“ ЕООД,
чрез лицето Ч.С. - пълномощник на „Б“ ЕООД за сключване на процесната сделка
заедно с адв. Е.В. /като нотариалният акт е подписан само от адв.В./, видно от
нотариалната преписка по сключената сделка от 11.08.2015год., който е и
управител на фирма „К.“ ЕООД, която пък има съдружие с Г. ЕАД във фирма “Г.”
ООД.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че фактическият състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
който изисква кумулативното наличие на правно действие на длъжника, което
уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице - приобретател за
това е осъществен. Това е така, тъй като е налице знание на третото лице “Б”
ЕООД, че сключвайки сделката, “Г.” ЕАД ще осуети или затрудни удовлетворяването
на А.Х.А., както и че това увреждане ще настъпи именно поради сключването на
сделката, като последица от конкретното правно действие. Ето защо съдът намира,
че искът с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен като
основателен и да обяви за
относително недействителен по
отношение на А.Х.А., договор за прехвърляне на недвижим имот от 11.08.2015г.,
обективиран в нотариален акт №96, том IV, peг. № 3092, дело № 343 от 2015г. на
нотариус С.Ч.,*** действие Районен съд - гр.С.З., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под № 381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх. рег. № 9160, акт №187, акт том
XXIII, дело 4776/2015 г. сключен между “Г.” ЕАД и „Б“ ЕООД.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците “Г.“
ЕАД и „Б“ ЕООД следва да заплатят в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 2 056, 53 лв.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на А.Х.А., ЕГН ********** *** договор за прехвърляне на недвижим имот
от 11.08.2015г., обективиран в нотариален акт №96, том IV, peг. № 3092, дело №
343 от 2015г. на нотариус С.Ч.,*** действие Районен съд - гр.С.З., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № 381, вписан в Служба по вписванията - С.З. под вх. Рег.№ 9160,акт №187, том XXIII, дело 4776/2015г. сключен между “Г.“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. *** и „Б“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***.
ОСЪЖДА “Г.“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. *** и „Б“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., *** да заплатят в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2 056,
53 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: