Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
/ 22.11.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 871 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от СД „М. - 61 и с-ие“, ЕИК *********,
представлявано от М.З.М., чрез адвокат К.К.
против Н.К.С., ЕГН ********** и Т.И.С., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 50, във вр. с чл. 53 от ЗЗД; чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че дружеството се занимава с обработка на собствени и наети под аренда
земеделски земи, находящи се в землището на гр. ******, както и с отглеждане на
селскостопански животни. Ответниците били съпрузи и се занимавали с отглеждане
на животни. Съгласно приложената справка от интегрирана информационна система
на БАБХ като собственик на животните била посочена Н.К.С.. Животните, които се
отглеждали от ответниците били овце, говеда и коне.
На 09.08.2018 г., около 20.00
часа, управителят на събирателното дружество М.З.М., двамата му сина - Н.М.З. и
О.М.З. и работникът от фирмата м.и.м., обхождайки нива пл. № 078001
/идентификатор 24565.78.1/ с площ 55.490 дка, находяща се в землището на гр. ******,
местност „Армутлук", собственост на Община ****** и обработвана от ищеца
на основание Договор за аренда № 156 от 28.07.2016 г., вписан в Агенция по
вписвания с рег. № 4108 от 29.08.2016 г., акт № 123, том XI, дело № 2184/2016
г., дв. вх. рег. 4099, видели в нивата 24 броя крави и телета, оставени без надзор,
които повреждали и унищожавали царевицата, с която била засята нивата.
Разпознали животните по външни белези: цвят, ушни марки, порода и други белези
като собствени на ответниците и незабавно уведомили полицията и Община ******.
На място пристигнали служители на АП 815 от РУ Провадия и и.в. И. ***.
Последният, след като била установена фактическата обстановка по случая, предал
животните на Т.И.С.. На следващия ден - 10.08.2018
г., ищецът подал писмено заявление вх. № 7000-328/10.08.2018 г. в Община ******
за нанесените вреди. Със Заповед № 793/10.08.2018г. на и. д. кмет на Община ******
била съставена комисия, която извършила проверка и изготвила протокол № 114/10.08.2018 г. с който
било установено, че в процесния имот се наблюдавали следи от преминаване на
едри преживни животни, които са нанесли вреди върху селскостопанската
продукция, като на някои места са съборили на земята, на други са стъпкали, а
на трети са изяли части от стеблата и кочаните на посятата царевица на обща
площ не по - малко от 10 дка. Вредите, нанесени върху селскостопанската
продукция - царевица, с която бил засят процесният имот, изчислени на база
среден добив на царевица реколта 2017 г. - 582 кг. от декар, който можел да се
приеме и като планов за стопанската 2017/2018 г., възлизали на 1862.40 лева.
Посочва, че по случая в РП -
Провадия била образувана преписка № 907/2018 г., която е приключила с отказ за
образуване на ДП поради липса на престъпление от общ характер.
Поради изложеното и доколкото твърди вредите да са причинени от животни
– крави и телета, собственост на ответниците, моли същите да бъдат осъдени да
му заплатят солидарно сумата от 1862.40
лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от неполучена реколта от унищожените 10 дка от процесния имот, засети с
царевица, за стопанската 2017/2018 година /съобразно уточненията в първото по
делото съдебно заседание/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването
на исковата молба – 11.06.2019 г. /съобразно уточнението в първото по делото
съдебно заседание/ до погасяването. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа
иска и моли за неговото уважаване. Претендира разноски. Представя договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските. В дадения от съда срок
представя писмена защита, в която излага съображения по съществото на спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответниците Н.К.С. и Т.И.С., чрез адвокат Й.Ц., в който оспорват
претенцията по основание и размер. Оспорват изцяло наведените с исковата молба
обстоятелства, на които се основават предявените права. Твърдят, че на
процесната дата собствените на ответника С. селскостопански животни не са
навлизали в процесния имот и не са унищожавали засята в същия царевица.
Оспорват, че процесният имот е бил обработван и засят с царевица от ищцовото дружество
през процесната стопанска година. Отричат възможността да се
претендират пропуснати ползи от непроизведена продукция - добив от земеделска
култура. Считат, че в случая не се касае за пропуснат доход, който е имал траен
и сигурен характер и който е пряка и непосредствена последица от поведението на
ответната страна. Излагат съображения, че на плододаването на
земеделските култури влияят различни външни природни фактори, както и човешки
такива, свързани с правилното обгрижване на насажденията, а именно - градушка,
вредители, напояване, торене и др. С оглед на това считат, исковата претенция
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от прихода от очаквания добив от 10 дка земеделска култура - царевица, е
неоснователна, доколкото не е налице сигурност, както за реализиране на добива,
така и за реализране на прихода от него. Освен това считат, че в настоящия
случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, като:
оспорват, че цитираните в исковата молба селскостопански животни, за които се
твърди, че са унищожили посеви в процесния имот, са собственост на ответника С.;
сочат, че въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства,
не може да се направи извод точно каква част от насажденията в процесния имот е
била унищожена на съответната дата, доколкото, видно от същите, не е направено
измерване на площта, в която се твърди, че посевите са били унищожени; липсвали
данни, изхождащи от компетентен източник, че посевите в твърдяната площ от 10
дка са били унищожени напълно; от представените доказателства не можело да се
направи извод, какво и колко е унищожено, нито, че то е унищожено от животни,
собственост на ответника С.. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде
отхвърлен, като неоснователен. В условията на
евентуалност релевират възражение за съпричиняване на вредите по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, тъй като процесният имот не бил
ограден, поради което ищецът е допринесъл за настъпване на вредите като не е
взел необходимите мерки за охраняване на посевите и за възпрепятстване достъпа
на животни до тях.
Претендират разноски.
В съдебно заседание ответниците, чрез своя процесуален представител,
поддържат отговора. Молят за отхвърляне на иска като неоснователен. Представят договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските. В дадения от съда срок
представят писмена защита, в която излагат съображения по съществото на спора.
Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на претенцията, в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно положителните факти, от които
извлича благоприятни за себе си последици, т. е. положителните елементи от
фактическия състав на чл. 50 ЗЗД – че е налице идентичност между арендуваната
от него нива с идентификатор 24565.78.1 и описания в приложение 2 към договора
за аренда № 156 от 28.07.2016 г. имот № 078001, че ответникът Н.С. е собственик
на 24 – те броя крави и телета към датата на деликта – 09.08.2018 г., че
животните е следвало да бъдат надзиравани от тях, че на процесната дата,
животните са били оставени без надзор, при което, са навлезли в арендуваната от
ищеца нива с идентификатор 24565.78.1 /номер на имота по КВС 078001 – стар/ с
площ 55.490 дка, находящ се в местността „Армутлука“ по КК на гр. ******,
собственост на Община ******, и са повредили и унищожили царевицата, с която е
била засята нивата на обща площ не по – малко от 10дка, при което са му
причинени сочените в исковата молба вреди, пряка и непосредствена причинна
връзка между навлизането на животните в нивата и увредата, а също и размера на
претендираното обезщетение.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и
възраженията си в отговора. Респективно - при установяване на горните
елементи от ищеца – да докаже, че е погасил търсената сума.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът счита исковата претенция за частично
основателна по следните съображения:
За да
е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 от ЗЗД и да се ангажира
отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите
е необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди /имуществени и
неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно -следствена връзка със
състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под
чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по
чл. 50 от ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите /собственика или
надзираващия/, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Отговорността
е обективна /безвиновна/. Собственикът на вещта черпи ползите от притежанието на вещта, респ. върху
него следва да бъдат възложени неблагоприятните последици, настъпили вследствие
състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да
упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода
от време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите
произлезли от нея.
В
аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира
отговорността на основание чл. 50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че
ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са
нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило
тези вреди.
След анализ на приобщените писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установени по несъмнен начин – настъпването на
твърдения инцидент и причиняване на имуществени вреди на ищеца под формата на
пропуснати ползи.
От представения и приет по делото договор за аренда № 156 от 28.07.2016
г., вписан в Агенция по вписвания с вх. рег. № 4108 от 29.07.2016 г., акт №
123, том XI, дело № 2184/2016 г., дв. вх. рег. 4099, сключен между Община ******,
като арендодател и СД „М. - 61 и с-ие“, ЕИК *********, като
арендатор, се установява, че по силата на този договор
арендодателят е предоставил на арендатора за срок от пет стопански години,
считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2021 г., за временно и възмездно ползване
земеделски имоти от ОПФ и имоти, предоставени на Община ****** с Протоколно
решение № 2/26.01.2009 г. на комисия по
чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с обща площ от 81.728 дка, находящи се в землището на
гр. ******, подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора /л.
14 - 16/, от които имот № 078001 с площ 55.500 дка, начин на трайно ползване –
нива, местност „Армутлука” и имот № 041143 с площ 26.228 дка, начин на трайно
ползване – изоставена нива, местност Под шосето.
От представените и приети по делото като
писмени доказателства – заверено копие от удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 33 от 20.11.1983
г., съставен от община ******, област ****, служебна бележка изх. № 269/15.10.2019 г.,
издадена от ветеринарен лекар д-р Т., протокол № 2155856/28.07.2018 г. за
извършено масово – профилактично мероприятие от интегрирана информационна
система на Българската агенция за безопасност
на храните /БАБХ/ към министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/,
извадка от извършеното ветеринарно масово мероприятие: туберколин – говежди и
удостоверение изх. № 270/17.10.2019 г., издадено от ветеринарен лекар д-р Т. Т., се установява, че
ответниците са съпрузи от 1983 г. и че към процесната дата – 09.08.2019 г. са били
собственици на селскостопански животни, включително говеда. От служебна
бележка изх. № 269/15.10.2019 г., издадена от ветеринарен лекар д-р Т.,
протокол № 2155856/28.07.2018 г. за извършено масово – профилактично
мероприятие от интегрирана информационна система на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ към
министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, извадка от извършеното
ветеринарно масово мероприятие: туберколин – говежди и удостоверение изх. №
270/17.10.2019 г., издадено от ветеринарен лекар д-р Т. Т. се установява още,
че в животновъдния обект № 9250 – 0161 за отглеждане на говеда и овце на Н.К.С.
към 09.08.2018 г. са се отглеждали 23 говеда, декларирани от собственика,
маркирани с ушни номера по изискване на Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВМД/ и описани в интегрираната електронна система ВетИС, съгласно
изискванията на БАБХ, от които 16 крави, един
бик, 6 телета, родени през 2018 г. Към същата дата от общия брой на кравите 12
крави са от порода черно – шарена /черно-бели/, 4 крави са от порода херефорд
/червени с бяла глава/, бикът е от порода черно – шарена и 6 телета от порода
черно – шарена. Следва да
се посочи, че освен издадените от ветеринарния лекар д-р Т. и представени от ищеца
служебна
бележка изх. № 269/15.10.2019 г. и от ответниците удостоверение
изх. № 270/17.10.2019 г., същият е издал и служебна
бележка изх. № 268/15.10.2019 г., представена по делото от ответниците. Така
издадените служебни бележки и удостоверение съставляват
официални свидетелстващи документи, които поради това се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила до доказване на противното. В случая обаче с
представените и приобщени към материалите по делото служебна бележка
изх. № 269/15.10.2019 г. /л. 63/, удостоверение изх. № 270/17.10.2019 г. /л.
68/ е компрометирана материалната доказателствена
сила на служебна бележка изх. № 268/15.10.2019 г. /л. 50/, тъй като се разминава с данните в другите два
документа, удостоверявайки, че в животновъдния обект се отглеждат 19 говеда, от
които 2 телета.
По делото са представени: справка за
наличните животни в ОЕЗ към 21.05.2019 г. от интегрираната информационна
система на БАБХ към Министерство на земеделието, храните и горите, справка за животни в
обект по категории № 505237 за дата 12.02.2018 г. от интегрираната
информационна система на БАБХ към МЗХГ и справка за дейността на Н.К.С. за
стопанската 2017-2018 г. от регистър на земеделските стопани при МЗХГ, с дата
на последна актуализация – 16.02.2018 г., които се
явяват неотносими към предмета на спора предвид, че касаят период, предхождащ
или следващ процесната по настоящото дело дата – 09.08.2018 г.
По делото не се спори, че ответникът
Т.И.С. е лицето, под чийто надзор са кравите в животновъдния
обект на ответника Н.К.С.. Това обстоятелство се признава и от двамата
ответници в обясненията им, дадени по
приложената по делото прокурорска преписка №
907/2018 г. на РП – Провадия.
На 09.08.2018 г. представителят на
ищцовото дружество и работници в същото установили навлизане на чужди животни в
обработваната от дружеството нива в местността „Армутлука”, засадена с
царевица, поради което се обадили на тел. 112. По повод на това е образувана
преписка ЗМ № 2125/2018 г. на РУ – Провадия с данни за извършено престъпление
по чл. 216 от НК.
Обясненията на Т.С. по прокурорска
преписка № 907/2018 г. на РП –
Провадия в частта, в която съдържат признание на неблагоприятни обстоятелства
имат характер на извънсъдебно признание на неизгоден факт /чл. 175 от ГПК/ и
могат да се ползват в настоящото производство /решение № 265/10.09.2012 г. по г. д. № 703/2011 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 170/12.10.2016 г. по г. д. № 1952/2016 г. на ВКС, III г. о. и
др./. По своя характер обясненията са частни
документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото. В обясненията, дадени на 17.08.2018 г. пред РУ на МВР - Провадия Т.И.С.
е заявил, че той лично изкарвал на паша стадото им от крави сутрин от 8:00 часа
до 13:00 часа и следобед от 18:00 часа до 20:00 часа. В деня на инцидента,
както обикновено, отишъл към 17:00 часа до стопанството им, където бил оставил
животните и където имали електропастир, но установил, че животните ги няма.
Впоследствие ги намерил в близост до царевицата на М.. Не знае дали кравите му
са били в царевицата на М., но не отрича възможността кравите му да са били в
царевицата.
Образуваната прокурорска преписка № 907/2018 г. на РП – Провадия
приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство за
престъпление от общ характер и прекратяване на същата. В мотивите на
постановлението е прието наличие на хипотеза на осъществено престъпление по чл.
216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, което по силата на чл. 218в, ал. 1, т. 1 от НК се
преследва по тъжба на пострадалия пред съответния първоинстанционен съд.
Управителят на ищцовото дружество е
подал заявление до кмета на Община ****** с вх. № 7000 – 328 от 10.08.2018 г.
за назначаване на комисия за установяване размера на вредите и определяне на
дължимото обезщетение. Със заповед на със
заповед № 793/10.08.2018 г. на и.д. кмет на Община ****** на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА е назначена комисия, която съставила протокол № 114/10.08.2018
г. /л. 5-7/ след извършена проверка, подписан от членовете на комисията.
Съобразно съставения протокол комисията установила, че процесният
имот с идентификатор 24565.78.1 с площ 55.490 дка, находящ се в местността
„Армутлука” по КК на гр. ****** /номер на имота по КВС 078001 – стар/, който е
собственост на Община ****** и се ползва през стопанската 2017/2018 г. от СД „М. - 61 и с-ие“
на основание договор за аренда с вх. рег. № 4108
от 29.07.2016 г., акт № 123, том XI, дело № 2184/2016 г., е засят с царевица. В
имота се наблюдавали следи от преминаване на едри преживни животни, които са
нанесли вреди върху селскостопанската продукция, като на някои места са
съборили на земята, на други са стъпкали, а на трети са изяли части от стеблата
и кочаните на посева на обща площ не по - малко от 10 дка по окомерна преценка.
Комисията е изчислила вредите, нанесени върху селскостопанската продукция -
царевица, с която бил засят процесният имот, на база среден добив на царевица реколта
2017 г. - 582 кг. от декар /средният добив е определен на база „Оперативен
анализ за основни земеделски култури”, бюлетин № 46/2017 г., София, 15.11.2017
г., публикуван на интернет страницата на МЗХГ/, който можел да се приеме и като
планов за стопанската 2017/2018 г., по цена 320 лева за тон, която била приета
за актуална продажна борсова цена за един тон царевица, получена от интернет
страницата „agro.bg”. Въз основа на направените констатации и изчисления
комисията достигнала до извод, че вредите, нанесени на селскостопанската
продукция /царевица/, засята в поземлен имот с идентификатор 24565.78.1, с площ
от 55 490 дка по КК на гр. ******, находящ се в местността „Армутлука” в
землището на града, възлизат на не по – малко от 1862.40 лева, която сума е
посочена и като размер на дължимото обезщетение за причинените на СД „М. - 61 и с-ие“ вреди.
Така
съставеният протокол съставлява частен свидетелстващ документ, доколкото не са
ангажирани доказателства, че изготвилата го комисия е била назначена от и.д. кмет
на общината по предвидения в чл. 20 от ЗОСИ ред, съответно, че в длъжностните
характеристики на съставилите го членове на комисията се включва и съставянето
на документи по чл. 20 от ЗОСИ в кръга на службата им.
По делото е разпитан
свидетелят О.М.З., син на управителя на дружеството и намиращ се в трудово
правоотношение с последното. Свидетелят заявява, че в началото на месец август
2018 г. надвечер около 6 -7 часа като обхождали блоковете в местостта „Армутлука”
с брат му Н., баща му и работника от фирмата М. установили чужди крави и телета
в посевите, които повреждали и унищожавали царевицата в тяхната нива. Като
наближили установили животните – 24бр., видели ушните им марки, цвета, породата
и разбрали, че са на Н. и Т. С.. Свидетелят се обадил на ветеринарния лекар в
гр. ****** – д-р Т., като му продиктувал ушните марки на няколко животни и ветеринарният лекар му казал, че животните
са на Н.. След това се обадили на И. И., който бил охрана в общината и той
дошъл. Обадили се и на тел. 112. Патрулът на полицията дошъл след около час -
час и половина. И. И. позвънил на ответницит, но те не дошли. Като дошъл
патрулът отишли да ги вземат, за да си приберат животните, защото нанасяли
поражения. Тогава Н. и Т. С. дошли и си изкарали животните. Добре познавал
животните на ответниците, тъй като те били на един километър от базата на
ищеца. Твърди, че и друг път се е случвало животни на ответниците да навлизат в
техните посеви, както и в посеви на други колеги. Ожънали нивата след около два
месеца, но царевицата била изсъхнала и нищо не дала. Комбайнът не можел да
вземе царевицата, която била на земята. Твърди, че нивата била 55.000 дка, а
били унищожени 10.000 дка. Те заедно с комисията измерили площта. Комисията ги
измерила с пергел. Породата на животните била черно – шарени. Свидетелят също
имал крави от тази порода. Заявява, че не може да цитира ушните марки на
животните, тъй като това не се е случило скоро. Твърди, че кравите на
ответниците са големи – едри животни и не може да ги приближава. Той преброил
кравите, че са 24 крави. Животновъдите били много, но само кравите на
ответниците влизали. С другите животновъди нямали проблеми. Цитирал ушните
марки само на няколко крави. Царевицата била голяма - висока два метра и той не
можел да ги вижда. Било надвечер 6-7 часа. Не попитал ветеринарния лекар колко
крави имат ответниците. Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК, намира,
че показанията на свидетеля, който е присъствал при настъпването на
увреждането, следва да бъдат частично кредитирани, доколкото
кореспондират с останалите доказателства по делото и няма данни по делото,
които да ги опровергават. В частта им, в която твърди,
че установените в началото на месец август 2018 г. от него, баща му, брат му Н.
и работник от фирмата М., навлезли в блока с царевица в местността „Армутлука”
чужди животни са били 24 на брой крави и телета, че той преброил кравите, че са 24 от порода
черно - шарена, както и че те заедно с комисията измерили унищожените 10.000
дка царевица с пергел, показанията на свидетеля не следва да се кредитират,
поради наличието на вътрешно противоречие в тях относно обстоятелството дали
навлезлите в блока с царевица животни са били крави и телета или само крави,
както и относно броя на животните. В началото на показанията си свидетелят
твърди, че са установили в блока с царевицата чужди крави и телета, след което
говори само за крави, като ги описва като големи животни от породата черно –
шарена. Не кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства
и показанията на свидетеля относно броя на кравите - 24 крави от порода черно
шарена. Според показанията на свидетеля на ответниците – Т. Д. П., С. имали
крави и телета от порода черно – шарена около 19 на брой от 2 – 3 години.
Свидетелят подарил на Т. една крава от тази порода и той продължил да развъжда
тази порода. От друга страна от представените от страните служебна бележка изх.
№ 269/15.10.2019 г. и удостоверение изх. № 270/17.10.2019 г., издадени
от ветеринарния лекар д-р Т., се
установява, че към процесната дата 09.08.2018 г. ответниците са били
собственици на 12 крави и 6 телета от тази порода. Показанията, че комисията измерила увредената площ от
10.000 дка с помощта на пергел, противоречат на представения от ищеца и приобщен
по делото протокол на същата комисия, в който изрично е посочено, че нанесените
вреди върху селскостопанската продукция са на обща площ не по – малко от 10.000
дка по окомерна преценка.
Относно вредите и техния размер:
Предвид събраните гласни и
писмени доказателства съдът приема за установено, че на 09.08.2018 г. в масива,
обработван от дружеството – ищец, са навлезли 12 животни – крави от породата
черно – шарена /черно – бели/. В преобладаващата част от показанията си
свидетелят на ищеца твърди, че животните са били крави, посочва породата им,
описва ги като големи животни и твърди, че той лично ги е преброил, посочвайки
техния брой - 24. Последното твърдение се опровергава от показанията на другия
свидетел Т. Д. П., който посочва, че притежаваните от ответниците
крави и телета от същата порода са около 19 от две – три години, а също и от
издадените на страните служебна бележка изх. № 269/15.10.2019 г. и удостоверение изх.
№ 270/17.10.2019 г. от ветеринарния лекар д-р Т., от които броят на кравите от породата черно – шарена /черно – бели/ се установява с
точност -12. С оглед
на това съдът приема за доказано, че на посочената дата в масива, обработван от
ищеца, засаден с царевица, са навлезли 12 животни – крави от породата черно –
шарена /черно – бели/, собственост на ответниците, оставени без надзор. Липсата
на надзор върху животните е явна и от обясненията на ответниците, дадени по
приобщената по делото прокурорска преписка които сочат, че към
17:00 часа на процесната дата установили, че животните ги няма на мястото,
където Т.С. ги е оставил и където имали електропастир. Започнали да ги търсят и
впоследствие С. ги намерил в близост до царевицата на М..
Друг съществен за
отговорността въпрос – каква площ от насажденията в масива е била унищожена от
животните също е спорен между страните.
В исковата
молба се твърди, че са нанесени вреди на не по – малко от 10.000 дка насаждения с царевица, съобразно съставения
протокол на комисията, назначена със заповед на и д. кмет на Община ******. Същият
обаче, както беше посочено по – горе, е частен свидетелстващ документ, който не
е подписан от ответника и няма обвързваща материална доказателствена сила. В
случая не е била напълно изпълнена процедурата по чл. 18 и сл. от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/
с назначаване на компетентни лица, които да обследват размера на вредите
съобразно чл. 20, ал. 1 от ЗОСИ, доколкото според нормата на чл. 18, ал. 2 от ЗОСИ подобен акт
следва да отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Освен това няма
данни лицата,
подписали протокола, да са направили нарочни замервания. Ето защо при съвкупния
анализ на ангажираните писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено, че от навлизането на 09.08.2018 г. на животни – 12 крави от порода
от породата черно – шарена /черно – бели/, собственост на ответниците Н.С. и Т.
С. в нивата,
обработвана от ищеца, са били унищожени посеви от царевица на площ от 5.000 дка, предвид
установеният наполовина по – малък брой животни и с оглед разпоредбата на чл.
162 от ГПК. От събраните по делото доказателства не се установи по категоричен
начин твърдението на ищеца, че са нанесени вреди на по – голяма площ - около
10.000 дка от повече на брой животни, собственост на ответниците, а именно – 24
бр. крави и телета. Декарите не са измерени точно,
няма експертна оценка какъв е размерът, независимо от твърденията на свидетеля О.
З., че комисията измерила площта с пергел. Въпреки това с оглед твърденията на ищеца,
обясненията на ответниците, дадени по прокурорската преписка и свидетелските
показания е безспорно установено, че деликт има
– т. е. установено е основанието на претенцията. Освен това от
показанията на свидетеля О. З., базирани на лични наблюдения, са установява, че
е практика животните на ответниците да навлизат в блоковете с насаждения на
ищеца и на други техни колеги. Следва да се има
предвид, че подобна увреда не е в разрез с едно логично съждение, доколкото
става въпрос за 12 животни навлезли в масива и престояли там поне няколко часа. В случая следва да се има предвид не само
количеството, което животните могат да изядат за единица време, но и площта
през която могат да преминат, тъй като и оплакванията и свидетелските показания
сочат на изпотъпкани насаждения, а не само за изядени. В
тази насока не е резонно назначаване на експертиза, тъй като тя с относителна
точност би могла да установи количеството, което животните биха могли да
изядат, но едва ли би могла да уточни изпотъпканите насаждения, освен ако такава
не е назначена веднага след деликта за
оглед на щетите.
Подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди от деликт включват претърпените загуби и пропуснатите
ползи за увреденото лице. Претендират се пропуснати ползи. По отношение на
несъбрания добив от имота следва да се посочи, че в Тълкувателно решение №
3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което намира приложение по аналогия в настоящия
казус, е разяснено, че в случай на забавено изпълнение на задължение за
изграждане на обект, пропуснатите ползи се изразяват в неосъщественото
увеличаване на имуществото на кредитора. Върховната съдебна инстанция е
посочила, че в процеса следва да е доказана реалната възможност за увеличение
на имуществото на лицето при точното изпълнение на съответното задължение от
кредитора. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди
от противоправното деяние.
В настоящия случай съдът приема за
установено закономерното настъпване на увеличение на имуществото на ищеца.
Унищожаването на засята реколта води до възникване на право за обезщетение за
несъбрания от имота добив. Вредите, причинени на
дружеството, произтичат от невъзможността
му да реализира продукция от 5.000 дка засята царевица, причинена от
животните на двамата ответница, респ. невъзможността ищецът да реализира
печалба от продажбата на готова продукция, явяваща се пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане.
Съдът приема, че
вредата, претърпяна от ищеца, се равнява на сумата от 931.20 лева, т. к. това е
сумата, която би била реализирана в неговия патримониум при продажбата на
царевицата, ако не бе налице непозволеното увреждане. За установяване размера
на стойността на вредите няма пречка да бъдат използвани като прогнозни
обективните данни от „Оперативен анализ за основни земеделски култури”, бюлетин
№ 46/2017 г., София, 15.11.2017 г., публикуван на интернет страницата на МЗХГ,
според който средният добив за 2017 г., получен от един декар царевица е бил
582 кг., както и актуалната продажна борсова цена за един тон царевица, обявена
на интернет страницата „agro.bg” – 320 лева, към датата на деликта. Какви
разходи е вложил ищецът преди това и дали сумата, която би могъл да получи, ако
не беше увреждането, се равнява с тях, в случая е ирелевантно.
Неоснователно е възражението на ответниците,
направено при условията на евентуалност в отговора на исковата молба, за
съпричиняване на вредите по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като процесният имот не бил ограден, поради което
ищецът е допринесъл за настъпване на вредите като не е взел необходимите мерки
за охраняване на посевите и за възпрепятстване достъпа на животни до тях. Касае
се за нива с площ от 55.490 дка, собственост на трето за настоящия спор лице –
Община ******, което ищцовото дружество обработва по договор за аренда, сключен
с общината за пет стопански години, но в същия липсва уговорено задължение
на арендатора поставянето на ограждения.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск
е частично основателен, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 931.20 лева, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на двете страни, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Ищецът претендира
такива, представил е списък по чл. 80 ГПК /л. 73/ и доказателства за сторени
такива в размер на – 74,50 лева за ДТ и 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Разноските на ищеца по съразмерност възлизат на 287.25лева. Ответниците също
претендират разноски, представили са списък по чл. 80 ГПК /л. 75/ и доказателства
за сторени такива в размер на 500 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Разноските на ответниците по съразмерност възлизат на 255 с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Н.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на СД „М. - 61 и с-ие“, ЕИК *********, представлявано от М.З.М.,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. ****, сумата от 931.20 лева
/деветстотин тридесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - унищожен
посев от царевица с площ от 5.000 дка в имот – нива № 078001
/идентификатор 24565.78.1/, находяща се в землището на гр. ******, местност
„Армутлук", които вреди са нанесени от животни, собственост
на ответниците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 50, във вр. с чл. 53 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 931.20 лева до пълния предявен размер от 1862.40 лева.
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и Т.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на СД „М. - 61
и с-ие“, ЕИК *********, представлявано от М.З.М., със седалище и адрес на
управление: гр. ******, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 287.25лева /двеста осемдесет и седем лева и
двадесет и пет стотинки/ разноски по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА СД „М. - 61 и с-ие“, ЕИК *********,
представлявано от М.З.М., със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. ****, да заплати на Н.К.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и Т.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 255 лева /двеста петдесет и пет
лева/ разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: