Р Е Ш Е Н И Е
№
1287 27.05.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско
отделение, XLIV-ти граждански състав, на четвърти април две хиляди
и деветнадесета година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдията Сияна
Димитрова
гражданско дело № 5014
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.
№ 28072/03.07.2018 г. от Е.В. Б,
гражданска на Р. Ф, родена на *** г. в гр. М, притежаваща международен паспорт
тип “Р”, код на държавата “RUS”, номер 76 0033748, издаден на 29.05.2014 г. от
ФМС 77111, валиден до 29.05.2024 г., чрез адвокат М.Т. от БАК, със съдебен
адрес:***, срещу „АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000,
ул. „Константин Величков“ № 34, ет. 4, представлявано от управителя – И. Х. Щ,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 8493,75 евро, представляваща договорна
неустойка за забава по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 20.11.2012 г., за периода от 30.07.2013 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се
излагат фактически твърдения, че между страните е бил сключен посочения
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.2012 г., по
силата на който ответното дружество се задължило, в качеството на продавач, да
прехвърли на ищцата следните недвижими имоти: СТУДИО № В42 със застроена площ
от 32,86 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с ид. №
51500.510.127.2.6 с административен адрес: гр. Несебър 8230, м. “Акротирия”,
сграда В, ет. -3, ап. В42; и СТУДИО № В43 със застроена площ от 32,17 кв.м.,
представляващо самостоятелен обект в сграда с ид. № 51500.510.127.2.7 с
административен адрес: гр. Н 8230, м. “А, сграда В, ет. -3, ап. В43, и двата
имота находящи се в жилищна сграда “В” с ид. № 51500.510.127.2. Сочи се още, че
към описания договор страните сключили Анекс № 1/20.11.2012 г., с който се
договорили продажната цена по договора да се измени на сумата от 94 368 евро,
като се твърди, че ищцата е изправна страна по договора и е изплатила при сключването
му сума в размер на 40 000 евро, а на 28.11.2012 г. втора вноска в размер на 44
932 евро. Последната вноска от продажната цена, в размер на исковата сума, била
дължима от ищцата преди изповядване на окончателния договор между страните,
който към настоящия момент не бил подписан, предвид което ищцата завела срещу
ответника иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Съгласно договорните клаузи, ищцата
сочи, че ответното дружество се задължило да построи и извърши всички
строително-монтажни работи по жилищна сграда “В” и процесните самостоятелни
обект в срок до 30.07.2013 г. Независимо от това, сградата била снабдена с акт
Образец № 15 през декември 2017 г., близо 5-години след уговорения срок.
Предвид твърдяното договорно неизпълнение и на основание договрните клаузи,
ищцата претендира неустойка в размер на 0,2 % месечно върху продажната цена от
94 368 евро за периода на допусната забава от страна на ответното дружество,
или за периода от 30.07.2013 г. до 30.04.2017 г. /45 месеца/, равняваща се на
8493,75 евро, или по 188,75 евро на месец. Претендират се сторените
съдебно-деловодни.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, с който се взима становище за
неоснователност на претенцията. С подробно изложени съображения се оспорват
изцяло фактическите твърдения на ищцата за допуснато от ответника договорно
неизпълнение. Релевира се възражение за погасяване на претенцията по давност.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищецът поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и присъди
претендираните суми.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно
уведомено, изпраща представител, който поддържа дадения отговор на исковата
молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните не спорят и от представените
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.2012 г. и
Анкес № 1 към него, се установява, че на 20.11.2012 г. между тях е сключен
договор, с който ответникът се е задължил да продаде на ищцата следните свои
собствени недвижимости: СТУДИО № В42 със застроена площ от 32,86 кв.м.,
представляващо самостоятелен обект в сграда с ид. № 51500.510.127.2.6 с
административен адрес: гр. Н 8230, м. “А”, сграда В, ет. -3, ап. В42; и СТУДИО
№ В43 със застроена площ от 32,17 кв.м., представляващо самостоятелен обект в
сграда с ид. № 51500.510.127.2.7 с административен адрес: гр. Несебър 8230, м.
“Акротирия”, сграда В, ет. -3, ап. В43; срещу насрещното задължение на ищцата
да заплати продажна цена в размер на 94 368 евро, от която 40 000 евро страните
са удостоверили, че е платена при подписване на анекса, а остатъкът са
договорили да бъде изплатен на две вноски – първата в размер от 44 932 евро,
платима до 07.12.2012 г. и втората в размер от 9436 евро, платима преди
подписване на нотариалния акт. По силата на чл. 2 от договора, продавачът се е
задължил да построи и извърши всички строително-монтажни работи по изграждане
на жилищната сграда “В”, включително находящите се в нея обекти, предмет на
договора, в срок до 30.07.2013 г. и степен на завършеност на обектите:
подове-теракот, стени-латекс, тавани-латекс, WC и бани – напълно завършени и
оборудвани, под и стени – теракот и файанс монтирани санитарни прибори и
осветителни тела, дограма – пластмасова със стъклопакет, входна врата – MDF,
вътрешни врати – MDF, климатик и без прегради между терасите на двете студия,
като при забава на което да е от задълженията на продавача страните са
договорили по чл. 16 неустойка в размер на 0,2 % месечно върху договорената
продажна цена.
От неоспорени от ответника писмени доказателства
– представени в превод на български език квитанция и заявление за превод на
парични средства от сметка в чуждестранна валута /л. 65-70 от делото/ се
установява заплащане от страна на ищцата-купувач на първата вноска от
продажната цена в размер на 40 000 евро на 20.11. 2012 г. и на втората вноска в
размер на 44 932 евро на 28.11.2012 г.
В съдебно заседание, пред настоящия съд, е
проведен разпит на свидетеля – Олга В.Б., сестра на ищцата, с участието на
назначен преводач от руски на български и от български на руски език – Н.С. К.
Дадените показани съдът цени през призмата на чл. 172 от ГПК и като
последователни и логични. Свидетелката заявява, че също е сключила предварителен
договор за закупуване на самостоятелен обект в процесната сграда с ответното
дружество, като договорената дата на завършване на строителството била
определена впоследствие - 15.06.2016 г. Твърди, че обектите не са били годни за
ползване до м. септември 2017 г., тъй като не е имало електричество. Заявява
още, че сестра ѝ е отказала да сключи окончателен договор с
ответника, тъй като той не искал да посочи в същия реалната заплатена продажна
цена.
По делото е изготвена и приета без възражения на
страните съдебно-техническа експертиза на вещото лице Б.К., заключението по
която съдът цени с доверие като безпристрастно и компетентно дадено. Експертът,
след извършена справка в община Несебър на строителната документация на
процесната сграда, е направил извод, че строителството е започнало през 2010 г.
въз основа на издадено разрешение за строеж. Констатирано е, че на 07.01.2015 г.
е депозирано искане до общината за снабдяване на процесната сграда с акт обр.
14, който е издаден в началото на 2015 г. Вещото лице е посочило, че
техническата служба при общината не му е предоставило констативен протокол за
степен на завършеност. В изслушването си пред съда, експертът заявява, че от
обследваните доказателства, към момента може да се заключи, че процесната
сграда е снабдена само с акт 14 за приемане на строителната конструкция. Сочи,
че не е извършен технически оглед на място поради неуказан достъп от ответника,
както и че ответникът е поел ангажимент да представи за целите на експертизата
необходими строителни книжа, който не е спазил.
Други доказателства от значение за правния спор
не са ангажирани.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 92
от ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
/глобално или в процент/ парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, основателността на иск, при квалификацията
на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, се
обуславя от предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка и неизпълнение на главното
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността - неосъществяване на дължимо поведение, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. да
докаже фактите, обуславящи прекратяването на правоотношението, които твърди.
От писмените доказателства, събрани в хода на
производството, се доказа съществуването на правоотношение между страните,
породено от сключен на 20.11.2012 г. предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот със задължение за продавача да изгради процесните обекти до
определена степен на завършеност в конкретно посочен срок, който договор е и
юридическият факт, пораждащ акцесорно задължение за продавача-строител да
престира на кредитора Е.В. Беразанская неустойка, в размер на 0,2 % върху
договорената продажна цена, за всеки месец забава при неизпълнение на
задължението да изгради и предаде обектите, годни за ползване, до 30.07.2013 г.
Не се твърди и не се установява така възникналото задължение да е изпълнено.
Напротив, от изслушаните свидетелски показания и приетата експертиза по делото
се установява, че процесните обекти са електрифицирани през м. септември 2017
г., от когато са станали годни и се обитават, а сградата, в която се намират е
снабдена с акт за степен на завършеност - приемане на строителна конструкция,
което по несъмнен начин установява неизпълнението на главното задължение на
ответника за завършване на сградата, респ. обектите.
Ето защо, изпълнен е фактическият състав,
пораждащ вземането на ищеца за неустойка, предвидена в чл. 16 от договора.
Налице е неизпълнение на задължението на ответника да завърши сградата и
обектите в годно за ползване състояние в договорения срок, поради което за
същия е възникнало акцесорното задължение да престира неустойка в
размер на 0,2 % върху договорената продажна цена на Е.В. Беразанская, или
съответно за всеки месец ответникът дължи 188,74 евро, което за исковия период,
който има за начална дата от 30.07.2013 г., когато „АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД
е изпаднал в забава, до 30.04.2017 г. възлиза на сумата 8493,30 евро.
Предявеният иск за сумата 8493,75 евро е основателен и следва да бъде уважен до
размера от 8493,30 евро, като за разликата от 0,45 евроцента следва да се
отхвърли като недоказан по размер.
При извод за основателност на иска, съдът дължи
произнасяне по евентуалното възражение на ответника за изтекла спрямо вземането
за неустойка погасителна давност. Вземането
за неустойка възниква, както се посочи, от фактически състав, включващ
неизпълнение на главно задължение, изискуемостта на което е настъпила и
изпадане в забава на задълженото лице. От гореизложеното става ясно, че
вземанията за неустойки по отношение на всеки от обектите са възникнали на
30.07.2013 г., когато ответникът „АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД е изпаднал в
забава по отношение на обезпеченото с неустойка главно задължение, от
когато до предявяването на исковата молба – 03.07.2018 г. предвидената в чл.
111, б. „б" от ЗЗД специална
3-годишна давност, е изтекла за част от периода, а именно за периода 30.07.2013
г. - 03.07.2015 г., съответно непогасеното по давност вземане за
мораторна неустойка за период от 3 години назад от предявяването на
исковата молба е в размер на 4133,41 евро (21 месеца и 27/30 месеца х 188,74
евро).
Предвид изложеното искът за неустойка от
8493,75 евро се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера
от 4133,41 евро и за периода от 03.07.2015 г. до 30.04.2017 г. Над размера от
4133,41 евро до претендирания размер от 8493,75 евро и за периода от 30.07.2013
г. до 03.07.2015 г. претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли,
като погасен по давност. При извод за частична основателност на главната претенция
следва да се уважи и акцесорното искане на ищеца за присъждане на законната
лихва върху уважения размер начиная датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на уважената част от претенциите и представения
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1641,44 лева по настоящото дело.
Мотивиран от горното и на основаниe чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б 8000, ул. „“ № , ет. ,
представлявано от управителя – И. Х. Щ,
на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Е.В. Б, гражданска на Руската
Федерация, родена на *** г. в гр, М, притежаваща международен паспорт тип “Р”,
код на държавата “RUS”, номер 76 0033748, издаден на 29.05.2014 г. от ФМС
77111, валиден до 29.05.2024 г., сумата
от 4133,41 /четири
хиляди, сто тридесет и три евро и четиридесет и един евроцента/ евро
–договорна неустойка за забава по чл. 16 във вр. с чл. 2 от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.2012 г. и Анекс № 1 към
него, за периода от 03.07.2015
г. до 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 03.07.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неустойка за горницата над 4133,41
евро до пълния претендиран размер от 8493,75 евро, както и за периода от
30.07.2013 г. до 03.07.2015 г., ведно с претенцията за законна лихва върху тази
част от претенцията, като недоказан и погасен по давност на основание чл.
111, б. „б" от ЗЗД.
ОСЪЖДА „АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, да заплати на Е.В. Б, гражданска на Руската
Федерация, родена на *** г. в гр, М,
сумата от 1641,44 /хиляда шестстотин четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ лева –
съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени
по банкова сметка ***, както следва:
IBAN: ***, Уникредит Булбанк, титуляр: Е.В. Б.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Сияна Димитрова
Вярно
с оригинала: З.М.