№ 844
гр. София , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500878 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Главно управление Строителство и възстановяване“
ЕАД, чрез адв. Е. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу
Определение № 260727/14.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 5945/2020 г. по описа на
СГС, ТО, VI-15 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Главно управление
Строителство и възстановяване“ ЕАД срещу извършения въвод във владение на недвижим
имот при влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот, за което е съставен
Протокол от 14.05.2020 г. по изп. д. № 20178530400441 по описа на ЧСИ А. Д..
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като активната му процесуална легитимация за обжалване на процесното процесуално
действие – въвод във владение на продадения на публична продан имот (при издадено
Постановление за възлагане), произтича от нормативното правило, уредено в чл. 435, ал. 2,
т. 2 ГПК, съгласно което длъжникът по изпълнението притежава гарантирана от закона
правна възможност да обжалва отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението.
Ответникът по частната жалба „Кей Био Индустри България“ ЕООД е подал в
законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни съображения за нейната
неоснователност.
Вторият ответник – взискателя по процесното изпълнително производство „Еликон“
ООД, не е подал в законоустановения срок писмен отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата
1
държавна такса, поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
За да постанови обжалваното преграждащо Определение, първоинстанционният съд е
достигнал до правния извод, че жалбоподателят не притежава активна процесуална
легитимация да обжалва извършения въвод във владение на имот при влязло в сила
Постановление за възлагане, тъй като този процесуален способ за защита е изрично
изключен от закона – арг. чл. 498, ал. 2 ГПК. Счел е, че уредената в чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК
правна възможност за обжалване на процесуалните действия на съдебния изпълнител по
отстраняването на длъжника от имота се прилага единствено, когато предмет на
изпълняемото право е непарично притезание за предаване държането, респ. владението на
недвижима вещ, а не когато въводът се извършва по отношение на имот, предмет на влязло
в сила Постановление за възлагане след извършена публична продан на недвижима вещ, от
чиято цена ще бъде удовлетворено парично изпълняемо право.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните съждения на
първоинстанционния съд.
Установява се, че процесното изпълнително производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист, в който е удостоверено парично притезание, като процесният имот, в
който обявеният за купувач на проведената публична продан е въведен във владение, е бил
предмет на принудителното изпълнение за удовлетворяване именно на това парично
изпълняемо право. Тъй като влязлото в сила Постановление за възлагане представлява
пряко изпълнително основание (изпълнителен титул), съдебният изпълнител следва да
въведе купувача във владение на имота, предмет на приключилата публична продан, като
това принудително изпълнително действие се извършва срещу всяко лице, което се намира в
негово владение – трети лица на изпълнението или длъжника по изпълнението. При влязло в
сила Постановление за възлагане всички принудителни действия по отношение на имота,
предмет на този титул за собственост, от чиято цена ще бъдат удовлетворени изпълняемите
парични права на взискателите, са приключили, поради което както длъжникът, така и
всяко трето лице по изпълнението следва да освободи този имот (с упражняване правото на
жалба срещу Постановлението за възлагане – арг. 435, ал. 3 ГПК, се изчерпват правните
възможности на длъжника да обжалва по реда на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК принудителните
изпълнителни действия на съдебния изпълнител по отношение на недвижимата вещ, от
чиято продажна цена ще бъде удовлетворено паричното изпълняемо право). Именно защото
влязлото в сила Постановление за възлагане представлява титул за собственост (купувачът е
придобил всички вещни права върху този имот), всички правни субекти, чиито вещни права
върху този имот са били накърнени с извършения въвод, могат да предявят единствено
собственически иск („Той може да се брани само с иск за собственост“ – изрично чл. 498, ал.
2, изр. 2 ГПК). В този случай правният спор може да бъде вещен, а не за процесуалната
незаконосъобразност на съответното изпълнително действие, какъвто е спорът по предявена
2
жалба по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК – при принудителното отстраняване на длъжника от имота,
който е предмет на непаричното изпълняемо право. Именно поради тези правни
съображения само длъжникът по изпълнението, който следва да предаде за удовлетворяване
на непарично притезание държането или владението на конкретна движима или недвижима
вещ (на облигационно или вещно правно основание), може да оспори процесуалната
незаконосъобразност на извършените от съдебния изпълнител процесуални действия по
отстраняването му от имота, предмет на непаричното изпълняемо право. А този процесуален
ред е уреден в Глава 47 от ГПК „Изпълнение на непарични вземания“, в какъвто смисъл са
законосъобразните правни съждения на първоинстанционния съд.
Само за пълнота на изложението трябва да се изясни, че при влязло в сила
Постановление за възлагане се въвежда само купувачът при осъществената публична
продан, поради което дори и теоретично съдебният изпълнител да е въвел несобственик в
имота (ако би се приело, „че ЧСИ може да въведе във владение на конкретен имот който и
когато си реши“), длъжникът по изпълнението не би имал също правен интерес да обжалва
по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК този въвод (той следва да напусне доброволно имота,
който вече принадлежи на друг правен субект - купувача), а действителният собственик
може да защити правото си на собственост отново само по исков ред – чрез вещен иск.
Въз основа на тези правни съображения частната жалба като неоснователна трябва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното Определение като правилно трябва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260727/14.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
5945/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 с-в, с което е оставена без разглеждане жалбата на
„Главно управление Строителство и възстановяване“ ЕАД срещу извършения въвод във
владение на недвижим имот при влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим
имот, за което е съставен Протокол от 14.05.2020 г. по изп. д. № 20178530400441 по описа
на ЧСИ А. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4