МОТИВИ към
Присъда № 51 от 19.07.2016 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 607 по
описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия Р.Х.А. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, за това, че на
24.06.2015 г. в град Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима
вещ - 1 бр. парфюм Lalique „Encre Noir“ - 100 мл на стойност 73,23 лева от владението
на органите на управление на „Веселина Бис“ ООД, град Стара Загора, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да я присвои.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и направените от подсъдимия
самопризания, фактическата
обстановка, била безспорно
установена. Акцентира на обстоятелствата от
значение за индивидуализация на наказанието, като сочи, че процесуалното
поведение на подсъдимия следвало да бъде окачествено като положително, с оглед направените
самопризнания и съдействието по време на досъдебното производство. Набляга на
ниската стойност на предмета на престъпление и възрастта на подсъдимия, но и на
факта, че видно
от приложената по досъдебното производство справка за съдимост
същият бил осъждан множество
пъти за престъпления от общ характер. Предлага да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 от Наказателния кодекс, което се явявало подходящо
за постигане на целите, предвидени в закона. Същото следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Защитникът на подсъдимия Р.Х.А. *** -
адв. Р.Ж. *** пледира при произнасянето на присъдата да се акцентира на
основния момент от преценката, предвид процесуалния ред, по който се разглежда
делото и направените самопризнания от страна на подсъдимия, а именно за вида и
размера на наказанието. Счита, че в случая в рамките на диференцирана
процедура, по която се развило производството, а именно по реда на Глава 27 НПК,
допустимо било приложението на разпоредбата на чл. 58а от НК и моли съда за
снизхождение при определяне на наказанието на нейния подзащитен.
Подсъдимият Р.Х.А. *** разбира обвинението и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в рамките на съдебното следствие -
и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното
от неговия защитник. В даденото му право на последна
дума изразява съжаление за стореното. Моли за определяне на наказанието
лишаване от свобода в размер под предвидения специален минимум за срок от 3 – 4
месеца.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.Х.А. е роден на *** ***, същият е български гражданин, българин
по произход, разведен, със средно образование, безработен, с адрес - град ********.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 660, издадена от Районен
съд – Хасково на 01.07.2015 г., подсъдимият Р.Х.А. *** е многократно осъждан. От
значение при определяне на квалификацията на деянието са следните осъждания: с
Определение № 952 от 10.12.2009 г., с което на същата дата е одобрено от РС –
Хасково споразумение по НОХД № 1227/2009 г. по описа на PC – Хасково и за престъпление
по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1. б „а“ и б. „б“ вр.
чл. 18 ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца, постановено да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим в затвор,
изтърпяно на 28.09.2010 г.; с Присъда № 7/04.02.2010 г., постановена по НОХД №
1096/2009 г. по описа на PC - Хасково, влязла в сила на 19.02.2010 г., с която
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1 , б „а“ и б „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. 18, ал.1 от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, постановено да се изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
наказанието е изтърпяно на 28.09.2010 г.; с Определение от 02.03.2010 г.,с
което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 1832/2009 г. по описа на
PC - Сливен, за извършено от престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“ от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от 7 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим в
затвор, наказанието е изтърпял на 28.09.2010 г. С влязло в сила на 19.05.2010 г.
определение на PC - Сливен постановено по ЧНД № 513/2010 г. по описа на PC - Сливен
на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Р.Х.А. е определено по НОХД
№ 1227/2009 г. по описа на PC - Хасково, НОХД № 1096/2009 г. по описа на PC - Хасково
и НОХД № 1832/2009 г. по описа на PC - Сливен едно общо наказание, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 9 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“
режим в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е постановено приспадане на времето,
през което Р.Х.А. е бил задържан или изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
по посочените присъди. На 28.09.2010 г. е изтърпял общото наказание по ЧНД №
513/2010 г. по описа на PC - Сливен. По – нататък данните за съдимостта, от
значение за правната квалификация сочат, че подсъдимият Р.А. е осъждан с
Определение от 28.06.2011 г. постановено по НОХД № 652/2011 г. по описа на PC -
Сливен, с което на същата дата е одобрено споразумение за престъпление по чл.
196, ал. 1 т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година
и 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим в затвор.
Наказанието е изтърпял на 21.12.2012 г. За подсъдимия са събрани
характеристични данни, като според отразеното в справката лицето Р.Х.А. има
множество регистрирани криминални прояви и 23 бр. заявителски материали.
Ощетеното юридическо лице „Веселина Бис“
ООД, град Стара Загора се представлява и управлява от Иванка Станева И., като дейността
на дружеството е вътрешна и външна търговия с козметични продукти на български и
чужди фирми, с промишлени стоки, със стоки от хранително - вкусовата промишленост,
производство на стоки с цел продажба и др. Дружеството стопанисва магазин за козметика
и парфюми „Ивис“, находящ се на адрес: ул. „Велико Търново“ № 10 - 12 в град Хасково,
където К.Г.Г., разпитана в хода на досъдебното производство работела на длъжност
продавач - консултант.
На инкриминираната дата - 24.06.2015 г.
свид. К.Г.Г. била на работа в магазина за козметика и парфюми „Ивис“ в гр. Хасково,
когато около обяд на същата дата, подсъдимият Р.Х.А., разхождайки се в центъра на
гр. Хасково, влязъл в магазина и започнал да разглежда шампоаните и парфюмите. Подсъдимият
Р.Х.А. видял на рафта за парфюми в магазина 1 бр. парфюм Lalique „Encre Noir“ -
100 мл, като решил да го вземе, за да го продаде. За целта и в изпълнение на решението
си, от рафта за парфюми в магазина за козметика и парфюми „Ивис“, находящ се на
посочения адрес в град. Хасково, подс. Р.Х.А. взел с ръце 1 бр. парфюм Lalique
„Encre Noir“ - 100 мл, след което излязъл от магазина и продължил да се разхожда
в центъра на града.
Според заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство оценъчна експертиза, стойността на инкриминираната
вещ - 1 бр. парфюм Lalique „Encre Noir“ - 100 мл към момента на извършване на деянието
е в размер на 73.23 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и в съдебна
фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, веществените доказателства; от заключението на
вещото лица по назначената оценъчна експертиза, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация
на извършените деяния,
се
налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Р.Х.А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано по състава на по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на на 24.06.2015 г. в
град Хасково отнел чужда движима вещ - 1 бр. парфюм Lalique „Encre Noir“ - 100 мл
на стойност 73,23 лева от владението на органите на управление на „Веселина Бис“
ООД, град Стара Загора, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както и авторството
на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства,
което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му, като се потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването
и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.
Налице е и квалифициращият признак “опасен рецидив” по
смисъла на чл.29, ал.1, т. 1 от
НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за посочения период от време е
довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за
съдимостта на подсъдимия Р.Х.А. ***/2009 г. по описа на PC - Хасково,
по НОХД № 1096/2009 г. по описа на PC - Хасково, по НОХД № 1832/2009 г. по описа
на PC - Сливен, респ. произнасянето на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК по ЧНД
№ 513/2010 г. по описа на PC - Сливен и по НОХД № 652/2011 г. по описа на PC - Сливен,
от гледна точка правната квалификация на деянията, за които е ангажирана наказателната
отговорност, датата на тяхното извършване, вида и размера на наложените
наказания и съответните дати на тяхното изтърпяване. Цитираните
осъждания на подсъдимия, предхождащи инкриминираната дейност, за която е
привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело обосновават наличието и
на двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив и в двете законовопредвидени хипотези, а именно по
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от Наказателния кодекс.
От субективна
страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. Р.Х.А. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си лишава от фактическа власт владелеца на
чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел
последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на материална
облага.
При индивидуализацията
на наказанието за
подсъдимия, съдът взе взе предвид:
от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността
на предмета на престъплението, която действително е значително под размера на
минималната работна заплата за страната, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и
размера на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с изключително обременено съдебно минало. От друга страна, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая,
както и положителното му процесуално поведение на етапа, след уведомяването му за
воденото наказателно производство в съдебна фаза. Не могат да бъдат
пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия от гледна точка възрастта
му, която правилно прокурорът отчита не просто с оглед възможността да се
постигне неговото превъзпитание, но и в чисто хуманен аспект. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, настоящият съдебен
състав прие, че
наказанието за подсъдимия Р.Х.А. *** следва да бъде
определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - под законоустановения специален минимум. Налице са материалноправните
предпостави за това, с оглед изброените по - горе смекчаващи вината
обстоятелства, които са многобройни по смисъла на цитираната норма. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок от 8 месеца, тоест под минимално предвидения за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от
Наказателния кодекс. Този подход при индивидуализация на наказанието не се изключва
сам по себе си, нито от квалификацията на деянието, сочеща на извод за
извършено тежко умишлено престъпление нито пък от реда на провеждане на
производството и конкретно този по гл. 27 НПК. Тъкмо напротив, възможността за
приложение на цитирания текст е предвидена изрично в чл. 58а, ал. 4 НК. Такова
приложение е допустимо обаче единствено в случай, че би се оказало оказва по –
благоприятно за дееца разрешение относно въпроса за наказателноправната санкция
на неговото поведение. Нещо, което в случая е налице, с оглед установения
специален минимум, като дори и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК би се получил
срок на наказанието, надвишаващ определения с присъдата от осем месеца. Същото
в този му вид е
справедливо и обосновано, от гледна точка
целите, визирани в
чл. 36 от НК, като няма спор относно невъзможността за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание и същото бе постановено да се изтърпи ефективно, при първоначален
„строг“ режим. Особен анализ за наличието на предпоставките за това по ЗИНЗС, с
оглед съдимостта на подсъдимия не се изисква, а като последица предопределен е изводът
на съда и за типа заведение, в което да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода
– затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип
С оглед обстоятелството че
подсъдимият Р.Х.А.
бе признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат и разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 43.70 лева,
представляваща направени по досъдебното производство разноски за възнаграждение
на вещо лице, а в полза на РС – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева – държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.