РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Павликени, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело №
20224140100596 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Ищците основават исковата си претенция въз основа на твърдение, че в
началото на месец април 2012 г. постигнали съгласие с ответницата да
закупят неин недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № ***, на *** етаж,
вход *** от жилищна сграда-блок ***, построен върху държавна земя в
квартал *** (***) по подробният устройствен план на град ***, област ***, на
ул."***" № ***, състоящ се от: кухня с трапезария, дневна, спалня, баня-
тоалетна, дрешник, коридор и една тераса, със застроена площ от 76,76 кв.м.
(седемдесет и шест цяло седемдесет и шест стотни квадратни метра), заедно с
принадлежащите му: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ***със застроена площ от
10,75 кв.м. (десет цяло седемдесет и пет стотни квадратни метра) и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № *** със застроена площ от 16,62 кв.м.
(шестнадесет цяло шестдесет и две стотни квадратни метра), с 3,18% (три
цяло и осемнадесет стотни процента) идеални части от общите части на
сградата, съобразно застроената площ на апартамента за *** зона върху
мястото от 83, 74 кв.м. (осемдесет и три цяло седемдесет и четири стотни
квадратни метра), при граници и съседи на жилището: изток-апартамент от
вх."***"; запад- коридор и апартамент №***на ***; север- ул."***"; юг- двор
и стълбище; отгоре- апартамент № *** на ***; отдолу- апартамент № *** на
***, граници на избеното помещение: изток- коридор и изба № *** на ***;
запад- ул."***; север- ул."***"; юг-изба № *** на *** отгоре- апартамент №
*** на *** и на таванското помещение: изток- тавани от вх."***"; запад-
1
коридор и таван № ***-държавен; север- таван № *** на ***; юг- двор;
отдолу- апартамент № *** на ***, за сумата от 5 000.00 лева (пет хиляди
лева). Посочват, че в началото на месец април 2012 г. съгласно уговорка с
ответницата владението на въпросното жилище им било предадено чрез
лицето В. Г., в присъствието на свидетели, постигнали съгласие с ответницата
и за започване на ремонтни дейности в имота. На следващо място в исковата
молба се твърди, че на ***.09.2012 г. ищците заплатили в брой на
ответницата сумата от 4 410.00 лева, за което последната издала разписка, а
остатъка от 590.00 лева посочват, че са платили с платежно нареждане от
***.09.2013 г. Твърдят, че след ремонт са обзавели жилището и живеят в него
заедно с дъщеря им и внучката им, както и че плащат ежегодно местните
данъци и такси за имота. Ищците посочват, че на ***.09.2022 г., единият от
тях- Г. К. Т. получил нотариална покана от ответницата, в която тя твърдяла,
че същият няма договорни отношения с него и че няма законни основания да
държи жилището й и съответно трябвало да й го предаде. Ищците твърдят, че
искането на ответницата е неоснователно, тъй като тя им е продала процесния
имот и съответно получила цената за него, както и че към момента на
получаване нотариалната покана сочат, че са придобили собствеността на
имота чрез давностно владение, продължило спокойно и необезпокоявано
повече от 10 години, от началото на месец април 2012 г. до ***.09.2022 г.
По изложените съображения се иска да се установи, че ответницата не е
собственик на процесния имот, описан в исковата молба. Претендират се
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответницата в отговора на исковата молба, чрез процесуалния си
представител твърди, че е собственик на имота по силата на наследствено
правоприемство от родителите й които са придобили/закупили имота от
председателя на *** на основание чл.13 ЗС и чл.120 НДИ въз основа на
Заповед № ***г. и са го владели до тяхната смърт, като владението им е
продължило в лицето на единствената им наследница - ответницата. Твърди,
че през 2012г. ищецът, Г. Т., действайки като *** в град ***, й е предложил
помощ и й е оказал услуга, като се е съгласил да погребе в***** тленните
останки на покойната й майка. Като знак на благодарност за сторената услуга
и след молба на ищеца, ответницата се била съгласила първоначално да му
продаде процесния апартамент в град С. Било постигнато съгласие имотът да
се продаде на малолетните на ищците тогава деца, като на ищци да се учреди
право на ползване върху имота, поради това било издадено и приложеното
към исковата молба пълномощно с нотариална заверка на подпис (рег.№ ***)
и на съдържание (рег.№***), удостоверено от нотариус ***. Твърди, че
именно тогава на същата дата издала на ищците и приложената към исковата
молба разписка от ***09.2012г., в която собственоръчно е написала, че е
получила сумата от 4 410 лева, но в действителност твърди да е получила по-
малка сума, а със сума от 590,00 лв. сочи, че били платени данъци за имота.
Ответницата излага, че предаването на владението на имота е станало след
получаването на част от продажната цена, а именно на ***.09.2012 г., като
оспорва да е предавала владението на имота през месец април 2012 г.
Оспорват се твърденията обективирани в исковата молба, че в имота й е
правен ремонт като сочи, че ищците са приели имота в състоянието, в което е
ползвано от баща й преди смъртта му през *** г. и веднага са заживели в
2
него. На следващо място в отговора се посочва, че преди повече от три
години ищците са напуснали процесния имот, изоставили са владението и
ползването, като продължават и към момента на подаване на отговора на
исковата молба да не го ползват. Твърди, че търсила ищците лично и по
телефона - лично или чрез съпруга й К. К. във връзка с получено оплакване за
теч в жилището, но те упорито се укривали от нея. Посочва, че установила, че
ищецът Г. Т. работи като *** в град ***, тъй като го търсела да й върне
обратно ключа за апартамента, но той продължил да отказва да се срещне с
нея, поради което го поканила чрез нотариална покана да й предаде обратно
имота. Ответницата, чрез процесуалния си представител сочи, че между
страните по делото няма валиден писмен договор за покупко-продажба на
процесния имот - нито в предвидената от закона нотариална форма, нито
предварителен договор по чл.19 ЗЗД в предвидената за него форма за
действителност, като счита, че разписката от ***09.2012 г. е доказателство за
получена от издателя сума пари, а не е предварителен договор, защото видно
от съдържанието й, действителната уговорка между страните е да се продаде
на трети лица, за което е издадено пълномощно на трето лице. Твърди се, че
пълномощното не съдържа подписите на двете страни, а само на
упълномощителя, поради което не отговаря на формата за действителност на
предварителния договор, а освен това не съдържа и съществените условия на
договора - в него не е посочена продажната цена. В заключение са изложени
твърдения, че процесният имот не е придобит от ищците на основание чл.79
ЗС с десетгодишна придобивна давност. Твърди се, че ищците не са владели
имота през последните 3,5 години - нито лично, нито чрез трети лица, както и
че не са заплащали ежегодно местните данъци и такси за имота, като
ответницата посочва, че за периода 2012-2021г. има еднократно заплащане на
дължимия данък за девет години в размер на 563,81лв., които са платени на
***06.2021 г.
Ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, а и се установява, че И. В. Д. и Т. П. Д. са
придобили имот по реда на чл.13 ЗС (отм.) и чл.120 от Наредба за държавните
имоти (отм.), видно от Заповед № ***г. на Председателя на *** (лист *** от
делото). Ответницата М. Д. е придобила по наследство, в качеството й на
единствен законен наследник на родителите си И. В. Д. и Т. П. Д.
(удостоверение за наследници изх. № ***- (лист ** от делото) същия
недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № ***, на *** етаж, вход *** от
жилищна сграда-блок ***, построен върху държавна земя в квартал *** по
подробният устройствен план на град С., на ***, състоящ се от: кухня с
трапезария, дневна, спалня, баня-тоалетна, дрешник, коридор и една тераса,
със застроена площ от 76,76 кв.м. (седемдесет и шест цяло седемдесет и шест
стотни квадратни метра), заедно с принадлежащите му: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № *** със застроена площ от 10,75 кв.м. (десет цяло
седемдесет и пет стотни квадратни метра) и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №
*** със застроена площ от 16,62 кв.м. (шестнадесет цяло шестдесет и две
3
стотни квадратни метра), с 3,18% (три цяло и осемнадесет стотни процента)
идеални части от общите части на сградата, съобразно застроената площ на
апартамента за *** зона върху мястото от 83, 74 кв.м. (осемдесет и три цяло
седемдесет и четири стотни квадратни метра), при граници и съседи на
жилището: изток-апартамент от вх."***"; запад- коридор и апартамент № ***
на ***; север- ул."***"; юг- двор и стълбище; отгоре- апартамент № ***на
***; отдолу- апартамент № *** на ***, граници на избеното помещение:
изток- коридор и изба № *** на ***; запад- ул."***"; север- ул."***; юг-изба
№ *** на ***; отгоре- апартамент № *** на *** и на таванското помещение:
изток- тавани от вх."***"; запад- коридор и таван № ***-държавен; север-
таван № *** на ***; юг- двор; отдолу- апартамент № 12 на ***.
От Разписка от ***09.2012 г., както и от показанията на свидетелите Б.
А. и К. К. се установява, че на **.09.2012. ответницата Д. е получила сума в
размер на 4 410.00 лева от ищците по делото Г. Т. и М. Т. (лист *** от
делото). В разписката е посочено основание за получаване на паричните
средства, а именно: „..Получих за продаденото от мен жилище в град С.,
****…“, посочено е, че сумата за продажбата на жилището е в размер на 5
000 лева, като останалата сума от 590.00 лева следа да се преведе по посочена
банкова сметка с титуляр М. Д..
Видно е от платежно нареждане с дата 02.09.2013 г., че Г. К. Т. е превел
по банков път сума в размер на 590.00 лева на ответницата М. И. Д., като
основание за превода е посочено „покупка на жилище“ (лист *** от делото).
От нотариална покана от М. Д. връчена на ищеца Г. К. чрез нотариус
*** на ***09.2022г. се установява, че Д. го е уведомила, че всички
пълномощия дадени на Б. А., съгласно пълномощно с нотариална заверка на
подпис с рег. № ***г. и заверка на съдържание с рег. № *** г., том ***, №
***, заверени от ***, нотариус с рег. № *** са прекратени поради оттегляне
на пълномощното, като адресатът е уведомен, че държи процесния недвижим
имот на ответницата без правно основание, тъй като липсват между страните
договорни отношения, поради което Г. К. е поканен да предаде владението на
имота на ***.09.2022 г.- на място в град С., определена е и друга дата за
предаване на имота-***.09.2022 г. (лист *** от делото).
От удостоверение за данъчна оценка изх. № *** г. се установява, че
данъчната оценка на процесния имот към ***.09.2022 г. е в размер на 6 224.50
лева (лист *** от делото).
От пълномощно с нотариална заверка на подпис (рег. № ***) и на
съдържание (рег.№****), удостоверено от нотариус *** лист *** от делото)
се установява, че на ***.09.2012 г. ответницата- М. Д. е упълномощила
свидетелката Б. А. да я представлява с право да продаде процесния недвижим
имот на А.-М. Г. К.- 2/3 идеални части и на М.-М. Б. Г., малолетна, действаща
чрез своята майка Б. Г. К.- 1/3 идеална част, при учредено право на
безвъзмездно и пожизнено ползване на имота за Г. К. Т. и М. А. Т..
От опис на плащания на данъчни субекти за периода 01.01.2012 г.-
30.06.2023 г. (лист *** от делото) по партида на М. И. Д. с ЕИН ********** за
имот, находящ се на територията на Община *** с партида № *** е видно, че
плащанията за 2012 г. са осъществени на ***.09.2012 г., плащанията за
периода 2013 г.-2021 г. са извършени на **06.2021 г., а плащанията за 2022 г.
4
са от ***.09.2022г. Видно е от приходна квитанция серия ***, номер *** г.
(лист *** от делото), че за данъчен обект ***, партида ***, вид на имота-
сграда, с адрес град С., ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.***, ап.***- данък за
недвижим имота и такса битови отпадъци за периода 2013 г.-2021 г. са
заплатени от ищеца Г. К. Т. на ***.06.2021 година. От разписка № ***.2023 г.
(лист *** от делото), представена в съдебно заседание, проведено на
***.10.2023 г. от пълномощника на ищците се установява, че последните са
заплатили данъка за процесния недвижим имот и такса битови отпадъци за
2023 г. на ***.09.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
четирима свидетели- В. Г., Д. Н., Б. А. и К. К. Според заявеното от свидетеля
В. Г. от 2011 г. ищците дошли в град С., а година по-късно разбрал, че щели
да купуват апартамент в кооперация, където живее сина му (процесния
апартамент). През пролетта на 2012 г. свидетелят сочи, че ищците започнали
ремонт на жилището– поставен бил ламиниран паркет и теракот, боядисани
били стените, закупено било обзавеждане. Г. помагал на ищците като
транспортирал строителни материали, тъй като ищците не разполагали с
МПС. След завършване на ремонта свидетелят Г. бил поканен да посети
жилището, където често, до заминаването на ищците да живеят в друго
населено място, гостувала съпругата му. От 2-3 години ищците не живеели в
имота, тъй като заживели в друг град, но наглеждали имота си периодично.
В не по-различн смисъл е и заявеното от свидетелката Д. Н. – близка с
ищците, която пред съда посочва, че знае от него, че си е купил апартамент в
град С. през 2012 г., виждала е, че се ремонтира това жилище, като го е
посещавала и след ремонта за семеен празник, когато жилището било
напълно отремонтирано, обзаведено и осъвременено. Свидетелката посочи,
че от 2018 г. ищците заживели в гр. Л. Тя съобщава и за посещение на
жилището през 2020 г., заедно с ищцата, като целта им била да вземат вещи
на ищцата от имота.
По делото е разпитана и свидетелката Б. А., която съобщава, че
ответницата се свързала с нея, тъй като искала да продаде апартамента на
родителите си, понеже имала нужда от финансови средства. Тогава
свидетелката А. я свързала с ищците и се договорили да прехвърли
собствеността срещу сумата от 5 000 лева, тъй като ищците не разполагали в
момента със сумата, ответницата се съгласила да „запише“ апартамента на
свидетелката, която да го прехвърли на децата на ищците, за което посетили
нотариус в град *** на ***09.2012 г. Ключ на ищците за жилището бил
предаден от ответницата на ищците на 28.09.2012 г. след като „приключили“
при нотариуса. Свидетелката посочи, че на ***.11.2012 г. е посетила
процесния имот заедно с други жени, помагали да чистят апартамента, тъй
като били поканени на „нов апартамент“ от ищеца. А. заявява, че от 4-5
години ищците заживели в град Л. и никой не обитавал апартамента, нито
плащал консумативи за него, като знае от трети за делото лица, че ищцата М.
Т. е посещавала имота, за да си взема багаж. В жилището била оставена една
лампа да свети постоянно. Посочва, че разбрала, че ищецът е обявил, че
продава апартамента, поради което го потърсила, но заявената от Т. цена й се
е сторила висока. Свидетелката отишла в Общината в **** да направи
справка чии процесния имот и установила, че е на ответницата и се отказала
5
от закупуването му.
Разпитан е и К. К. – живущ на семейни начала с ответницата по делото.
Заявеното от този свидетел не се различава особено от казаното от А. с
разликата, че К. описва по-адекватно действията около упълномощаването на
А. да прехвърли спорния имот на роднини на ищците, а последните да си
запазват право на ползване. Други действия, свързани с прехвърляне на
собствеността след това упълномощаване не му е известно да са извършвани.
Договорената цена била 5 000 лева. Свидетелят сочи, че знае, че от 2018 г.
ищците не обитавали жилището. Не били плащани данъци и консумативи.
Съдът кредитира заявеното от свидетелите, доколкото не се констатират
особени явни противоречия в показанията на свидетелите, а голяма част от
тях намират опора и в приложените по делото писмени доказателства. Следва
да се обърне внимание обаче на момента, в който свидетелите посочват
ищците да са започнали обитаване на имота. В тази връзка свидетелските
показания могат да се обособят в две групи. В първата група – заявеното от Г.
и Н., че ищците имали достъп до имота от пролетта на 2012 г., когато
започнали ремонтни дейности в него. Втората - заявеното от свидетелите К. и
А., че достъп до имота ищците са имали от ***.09.2012 г., което съдът
кредитира с доверие. Липсва логика лице, което има намерение да продаде
свой собствен имот, поради нужда от финансови средства и което не живее в
населеното място, където се намира имота да предава владението му месеци
преди да получи най-малко част или цялата цена на насрещната страна, а и от
свидетелските показания на К. и А. се установява, че ответницата и ищците са
се запознали едва през месец септември 2012 г., когато била осъществена
връзка между тях от свидетелката А. във връзка с продажбата на процесния
имот. Нещо повече, в исковата молба се твърди, че достъпът до процесния
апартамент ищците са получили от лице, което е починало. Това твърдение
намира опровержение в показанията на свидетелката А., която посочва, че
достъп до имота след смъртта на родителите на ответницата и преди
***09.2012 г. имала само ответницата, тъй като само тя разполагала с ключ от
него. Във връзка с посоченото от А. е и заявеното от свидетеля К., че през ***
година починал бащата на ответницата, като поради факта, че това се случило
именно в процесното жилище, а никой освен ответницата и баща й към онзи
момент не разполагал с ключ за имота, се наложило апартаментът да бъде
разбит, след разрешение по телефон от ответницата. Свидетелят е
категоричен, че през *** г. той и ответницата не са влизали в жилището,
поради неприятния инцидент, който се е случил с баща й, както и че тогава
свидетелката А. предала ключове за жилището на него и М. Д. и никой до
предаването им на ищците по делото на ***09.2012 г. не е имал ключ за
имота, нито пък те са го посещавали.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта: Несъмнено е, че съществуването на правен интерес е
условие съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК за предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ВКС по тълк. дело №
8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права, е налице, когато
6
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В случая ищците
твърдят, че притежават самостоятелно право, което се оспорва, поради което
предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като в случая е
обоснован правния интерес от неговото предявяване. Според указанията по т.
1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при
която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно
основание, при отричане правата на ответника върху него. В случаят, ищците
поддържат, че притежават самостоятелни права върху процесния имот,
придобити на оригинерно основание – давностно владение в периода от
началото на м. април 2012 г., до момента на приключване на съдебното
дирене по делото. В този случай в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в
срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на
презумпцията за анимус по чл. 69 ЗС. Доколкото правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото
на иск, иск без правен интерес подлежи на прекратяване като недопустим.
Тази постановка обаче е валидна при недоказване на фактическите твърдения,
които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск е
допустимо само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той
отрича на ответника /т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на
ОСГТК/. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по
силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той е в състояние
сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се
ограничи до отричане със сила на присъдено нещо на правото на ответника, т.
е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването,
че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а
на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия
имот (в този смисъл Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4705/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. №
3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК,
Решение от 10.02.2017 г. по гр. дело № 6320/2015 г. ВКС, ІІ Г. О,
Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от
19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от
12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о. ). Предвид указанията на ВКС
обективирани в посочените по –горе актове, съдът разглеждащ спора по
предявен отрицателен установителен иск, в който ищецът поддържа, че е
собственик на спорния имот, следва на първо място да установи дали ищецът
е собственик на процесния имот на твърдяното от него основание. Поради
изложеното твърденията за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск от процесуалния представител на ответницата са
неоснователни и съдебният състав дължи произнасяне по същество на спора.
Налице е интерес от предявяване на отрицателния установителен иск у
ищците, тъй като последните съгласно твърденията, изложени в исковата
7
молба заявяват самостоятелни права върху имота, възникнали на оригинерно
основание. В конкретния случай искът е обоснован с твърдения, че ищците са
владели спорния имот в срока на придобивната давност, следователно тяхна е
тежестта да докажат само факта на осъществявано владение в срока по чл. 79,
ал. 1 ЗС.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право,
след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на
определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място
да бъде установено владение върху имота. Съгласно разпоредбата на чл. 68,
ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два
елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и
субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. При преценката
дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението, които са изрично посочени в чл. 2 от Закона за давността (отм.); :
непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС/,
спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено
по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Макар, по дефиниция, владението да трябва да е постоянно, не е необходимо
непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота
/например да не се напуска жилището, да не се излиза от колата/.
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и
действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не
са прекъсвани от действията на трети лица- в този смисъл е Решение № 503 от
02.05.2012 г. по гр. д. № 83 от 2011 г. на ВКС, първо г. о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика правото
на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Това означава, че
фактическата власт върху имота следва да се осъществява трайно,
непрекъснато и необезпокоявано във визирания в закона срок, като се
демонстрира намерение за своене на вещта.
Събраните доказателства по делото, в това число и писмени такива
свидетелстват за наличие на уговорка за покупко-продажба на процесния
имот, предаване на продажната цена (което е без значение за придобивната
давност) и предаване на владението върху спорния имот на ищците от
ответника. Анализът им дава основание на състава на съда да приеме, че
владението е предадено на ищците на ***.09.2012 г. Наличието на уговорка,
обективирана в приложеното към исковата молба пълномощно имотът да
бъде прехвърлен на трети лица, различни от ищците, на първо място може да
съществува наред с друга уговорка, а именно имотът да бъде продаден на
ищците. Няма пречка двете договорки да съществуват паралелно, още повече,
че тези трети лица са низходящи по права линия на самите ищци. На
следващо място това не изключва възможността ищците да са владели имота
за себе си, каквито и твърдения излагат в исковата молба и които твърдения
следва да докажат. По делото са събрани гласни доказателствени средства –
8
разпитани са четирима свидетели, които независимо един от друг посочват, че
през 2012 г. семейството на ищците е заживяло в процесния имот. От
показанията на свидетелите се установява и наличието на уговорка имотът да
бъде придобит от ищците посредством деривативен способ – покупко-
продажба. За подобни намерения свидетелства и приложената към исковата
молба и неоспорена от страните разписка, която установява получаване на
парична сума от ответницата за продажба на неин имот- процесният, находящ
се в гр. С. Ищците са започнали упражняването на фактическа власт върху
имота, припознавайки се за собственици. Показанията на свидетеля В. Г. за
осъществени в имота ремонтни дейности също свидетелстват за своителни
намерения на ищците по отношение на имота. На следващо място в разпита
си пред съда свидетеля Г., свидетелката Н., както свидетелката А. дават
сведения за заявено от ищеца Т. придобиване на имота – похвалил се на
свидетелката Н., че е закупил имот, ищците помолили за помощ Г. при пренос
и транспорт на строителни материали, поканили свидетелката А. на почерпка
„на нов апартамент”. Изброените обстоятелства индицират демонстрирано
намерение на ищците да своят имота за себе си към момента на установяване
на фактическата власт. Това владение е продължило необезпокоявано,
непрекъснато и явно от момента на установяването му поне до момента на
депозиране на отговора на исковата молба- ***.06.2023 г. Предявяването на
установителен иск от позовалия се на изтеклата давност несобственик срещу
собственика не прекъсва давностния срок в този смисъл Решение № 99 от
10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр.д. № 2592/2014 г. на ВКС, II г.о. и др.
Нещо повече свидетелката А. посочва за намерения на ищеца Т. да се
разпореди с имота – разбрала, че го обявил за продан, което е още една
индиция за демонстрация на своителни намерения – ищецът разпознава себе
си като собственик и като такъв има намерение да се разпореди с
недвижимостта. Отделно от това адресираната до него нотариална покана от
ответницата, съдържа изявление за предаване на владението на имота, което
изявление съдържа едновременно и признание, че към момента на
отправянето й именно ищецът владее имота.
Ищците са получили владението на имота от собственик (въпреки
размяната на престации, това не е довело до желания вещно-транслативен
ефект, поради липса на форма на сделката). Допуснати са до този имот и са
установили явна фактическа власт върху него. В случая ищците се ползват от
презумпцията на чл. 69 ЗС, която презумпция не е оборена от ответницата.
Наличието на нотариално заверено пълномощно за прехвърляне на идеални
части от имота на техни низходящи не оборва тази презумпция и не превръща
ищците в държатели, още повече, че правата по това пълномощно не са
реализирани. Напротив от свидетелските показания, обсъдени по-горе се
установява, че ищците са се считали за собственици. В тази връзка и
възраженията в отговора на исковата молба за липса на материалноправна
легитимация у ищците са неоснователни.
Не се установява придобивната давност на ищците да е била прекъсната
и на основание чл. 81 ЗС, поради загубване на владението за повече от 6
месеца. Действително всички свидетели, разпитани по делото посочват, че от
даден момент ищците не обитават имота, тъй като са заживели в рамките на
9
друго населено място. Обстоятелството, че владелецът не осъществява
непрекъснато действия не сочи на изгубване на владението, нито на
прекъсване на установената фактическа власт. Действията по посещения на
имота за вземане на вещи, собственост на ищците, съхранявани там
(посещението от свидетелката Н. заедно с ищцата за да вземе буркани, което
тя заявява в разпита си, сведенията дадени от свидетелката А., че ищците са
били виждани в имота си, за да вземат багаж) следва да бъдат квалифицирани
като продължаване на фактическата власт. Още повече, че Н. твърди това да
се е случило през 2020 г., свързвайки посещението с въведената в цялата
страна Извънредна епидемична установка. В допълнение ищецът Т. е
обективирал пред трети лица- свидетелката А., намеренията си за продажба на
имота през 2022 г. Ирелевантно е обстоятелството, че ищците са отсъствали и
не обитават имота от около 3-4 години, според заявеното от свидетелите.
Както приема трайната съдебна практика, постоянното владение не изисква
непременно фактическо въздействие върху имота чрез обработване,
облагородяване, поставяне на ограда и др. във всеки момент във времето;
достатъчни са и периодични посещения, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица,
които явно и категорично да препятстват възможността владелецът да
упражнява занапред фактическата власт върху имота или да имат за
последица отстраняване на владелеца от имота за повече от шест месеца (чл.
81 ЗС), а оттам - и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца
придобивна давност - Решение № 6/22.01.2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на
ВКС, І-во г. о., Решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, І-
во г. о., Решение № 330/28.11.2011 г. по гр. д. № 1519/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г.
о. Данни за такива действия от страна на ответницата или на трето за спора
лице, които да са довели до отстраняване на ищците от имота, по делото
липсват. Липсват и доказателства, които да оборват установената в чл. 83 ЗС
презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се,
че е владял и в промеждутъка. Напротив заявеното от свидетелката А., че в
апартамента била оставена да свети лампа, дори когато не се обитава, е
достатъчно основание да се приеме демонстрация на обитаемост и ползване
на жилището пред трети лица, както и заявеното от свидетеля К., че всъщност
от момента на предаването на ключа за процесния имот на ищците по делото
той и ответницата не са посещавали същия.
В допълнение давността може да бъде прекъсната с преустановяване на
фактическата власт за повече от 6 месеца - чл. 81 ЗС, както и при наличие на
някоя от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС. В случая не е
налице нито една от посочените хипотези, тъй като фактическата власт не е
била преустановена - вещи на семейството на ищеца са останали в жилището
и друг не е имал фактическа власт върху него през този период. Изискването
за спокойно владение също е било спазено.
Без значение е дали насрещните страни са заплащали данъци и
консумативи за имота. Това не е равнозначно на отказ от право на
собственост, нито има за последица придобиване на вещното право от
платеца в този смисъл Решение № 1369 от 27.11.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4729/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева. Ирелевантен е
отказът на ищеца да заплати ремонтни дейности, осъществени от трето лице
10
по повод твърдян теч от процесния имот.
Тук следва да бъде отбелязано, че владението, упражнявано от ищците
не е смутено от ответницата посредством изпращане и получаване на
нотариална покана. Отправянето на нотариална покана не е в състояние да
прекъсне придобивната давност в този смисъл е и константната задължителна
практика на ВКС- Определение № 263 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1768/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, Решение № 39
от 25.04.2016 г. по гр.д. № 3611/2015 г. на ВКС, II гр.о. и др.. Такъв ефект
може да има само някой от способите, изброени в нормата на чл. 116 ЗЗД. по
делото липсват данни с получаване на поканата ищците да са предали
владението върху имота- напротив видно от показанията на свидетеля
Кирилов се установява, че това не е сторено и до момента на изслушването
му в съда.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера
на ищците- чл. 78, ал.1 ГПК, чието заплащане същите и претендират- ищецът
Г. Т. е представили доказателства за заплатена държавна такса в размер на
62.25 лева- (Разпискa *** г.- лист *** от делото) и възнаграждение за един
адвокат в размер на 600.00 лева (Договор за правна защита и съдействие от
*** г.- лист *** от делото), а ищцата М. Т. е ангажирала доказателства,
касателно заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600.00 лева
(Договор за правна защита и съдействие от *** г.- лист *** от делото).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
предявения отрицателен установителен иск от Г. К. Т., с ЕГН ********** , с
адрес *** и от М. А. Т., с ЕГН **********, с адрес *** срещу М. И. Д., с
ЕГН ********** с адрес г***, че ответницата М. И. Д., с ЕГН **********, с
адрес *** не е собственик на следния недвижим имот- АПАРТАМЕНТ №
***, на *** етаж, вход „***" от жилищна сграда-блок ***, построен върху
държавна земя в квартал *** по подробният устройствен план на град С.***,
състоящ се от: кухня с трапезария, дневна, спалня, баня-тоалетна, дрешник,
коридор и една тераса, със застроена площ от 76,76 кв.м. (седемдесет и шест
цяло седемдесет и шест стотни квадратни метра), заедно с принадлежащите
му: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № *** със застроена площ от 10,75 кв.м. (десет
цяло седемдесет и пет стотни квадратни метра) и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № ***със застроена площ от 16,62 кв.м. (шестнадесет цяло
шестдесет и две стотни квадратни метра), с 3,18% (три цяло и осемнадесет
стотни процента) идеални части от общите части на сградата, съобразно
застроената площ на апартамента за *** зона върху мястото от 83, 74 кв.м.
(осемдесет и три цяло седемдесет и четири стотни квадратни метра), при
11
граници и съседи на жилището: изток-апартамент от вх."***"; запад- коридор
и апартамент № *** на ***; север- ул.***; юг- двор и стълбище; отгоре-
апартамент №***на ***; отдолу- апартамент № *** на ***, граници на
избеното помещение: изток- коридор и изба № *** на ***; запад- ул.***;
север- ***; юг-изба № *** на ***; отгоре- апартамент №***на *** и на
таванското помещение: изток- тавани от вх."***"; запад- коридор и таван №
***-държавен; север- таван № *** на ***; юг- двор; отдолу- апартамент № 12
на ***.
ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН **********, с адрес ***да заплати на Г. К.
Т., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 662,25 лева (шестстотин
шейсет и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М. А.
Т., с ЕГН ********** и с адрес *** сумата от 600,00 лева (шестстотин
лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
12