Решение по дело №6516/2018 на Районен съд - Русе

                             РЕШЕНИЕ

                                                                             №

                                                                гр.Русе, 26.06.2019 г.

                                                   

 

 

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 05 юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6516 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

 

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е предявил иск срещу ответника П.П.С. за сумата общо от 9706,71 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит N:**********/29.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира разноски само по исковото производство.

Твърди, че за посочените вземания се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4072/ 2018 г. по описа на РРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповедта за изпълнение, като не претендира лихви за забава и такси за извънсъдебно събиране.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен отговор с който оспорва предявения иск.  

Съдът след като анализира представените по делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна.

По делото няма спор, че между ищеца и ответника е налице сключен договор за потребителски кредит. От исковата молба и приложените доказателства по делото, включително ч.гр.д. №4072 от 2018 година на РРС, става ясно, че страна по процесния договор е и Х.Д.Р., който го е подписал в качеството на солидарен длъжник. Видно е, че последния изрично и недвусмислено е поел задължение да отговаря солидарно за всички парични задължения на кредитополучателя по кредитния договор. Известно е че солидарният длъжник разполага с всички права и задължения на кредитополучателя, като включително му също се дължи и уведомяване за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, в какъвто смисъл е Решение № 41 от 29.05.2017 г. по г.д. № 60106/2016 г. на ВКС, II г. о.

С Тълкувателно решение №4/2013 г. от 22.05.2014 г. на Върховния касационен съд се внася яснота и се преодолява противоречивата практика на съдилищата по въпроси, свързани с приложението на облекчената процедура за принудително изпълнение, прилагана от банките. По отношение на предсрочната изискуемост ВКС възприема позицията, че преди банката да сезира съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тя трябва да е обявила кредита за предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника за това. Предсрочната изискуемост има действие именно от момента на получаването на изявлението на банката, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Даденото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС намира приложение и за договорите за потребителски кредит, тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ намира приложение за всички видове договори за кредит. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. В този смисъл, постигнатата в договора за кредит предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и, без да уведомява изрично длъжника за това, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния казус, нито в заповедното производство, нито в исковото производство има доказателства относно изпращане на нарочно уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението му, както и няма доказателства за получаването на такова от ответника - длъжник.

Безспорно заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като същата не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. От друга страна и исковата молба, като уведомление до длъжника не може да обуслови основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, нито да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск, или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. Безспорно такъв осъдителен иск не е предявен в настоящото производство. Изложеното представлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове.

Така мотивиран, районният съд

 

 

                                        РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, против П.П.С., ЕГН:**********,  искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 9706,71 лева по договор за потребителски паричен кредит N:**********/29.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2018г. до окончателно погасяване на сумата, за които вземания по ч.гр.д. № 4072 по описа за 2018г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 2304/ 11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: