Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Румяна Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова като
разгледа докладваното от Румяна Найденова въззивно гражданско дело № 2511 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Д.Г.Т. срещу
решение № 20252662/16.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 78223/2018г.
на СРС, 68 с-в.
С цитираното решение СРС е признал за установено на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че Д.Г.Т., дължи на
етажните собственици от Административно-жилищен комплекс на ул.“*****, сумата от 7 209,91 лв. (седем
хиляди двеста и девет лева и деветдесет и една стотинки), представляващи непогасената част от задължение за довършване
на строителство и въвеждане в експлоатация на „Административно – жилищен
комплекс, офиси, подземен гараж и трафопост” , строящ се в съответствие с издадено
Разрешение за строеж № 745/19.10.2007г. на главния архитект на гр. София, дължима от ответника въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици ,
прието на 20.03.2016г., с което е предоставена последна възможност за изпълнение
на решенията, приети от Общото събрание на етажните собственици на
09.03.2013г., на 20.04.2013г. и на 25.07.2013г. , в качеството му на собственик
на апартамент № Б1 701 в посочената сграда и на паркомясто № 86 в същата сграда
към датите на падежите на тези задължения – 15.08.2013г. за първата вноска,
15.10.2013г. за втората вноска и 16.11.2013г. за третата вноска, заедно със
законната лихва върху главницата от датата
на предявяването на
заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2016г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедното производство по гражданско дело № 43024/2016г. по описа на СРС, 68
състав.
Във въззивната жалба се
излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се решението да бъде отменено,
а предявените искове да бъдат изцяло охвърлени,
като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона
срок, въззиваемият, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението
съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане
за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение
на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
Жалбоподателят твърди, че е налице валидно взето решение на ОС от
09.03.2013г. Оспорва представения протокол и законосъобразността на това
проведено общо събрание, като твърди, че същото не е било свикано по надлежния
ред.
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.40, ал.2 ЗУЕС. Отмяната
на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на
срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията
не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се
иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е
неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.
Доколкото няма твърдения, нито данни, че жалбоподателят е предявил иск пред
съответния съд по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решението от 09.03.2013г.,
както и че процесното решене на Общото събрание на етажните собственици е било
отменено, то това решение подлежи на изпълнение, включително и по реда на чл.
38, ал.2 ЗУЕС и обвързва въззивника.
Ето защо, съдът приема, че законосъобразността на решението на Общото
събрание на етажните собственици от 09.03.2013г. не може да бъде изследвана в
рамките на настоящото производство. Няма данни да е предявен иск по чл. 40 ЗУЕС
срещу взетите решения по протокола от 09.03.2013г., поради което неоснователно
е това оплакване на въззивника.
Неоснователни са и изложените доводи, че не е ясно въз основа на кое
решение на етажната собственост СРС е приел, че се дължи исковата сума.
В заявлението по чл. 410 ГПК – т. 12 „обстоятелства, от които произтича
вземането“ заявителят е посочил протокол № 1/09.03.2013г. на ОС на ЕС, с което
е взето решение всеки съсобственик да заплаща определена сума. Представено е и
самото решение. Посочен е и протокол от 20.03.2016г., като е изяснено, че в
него са обявени имената на собствениците, неплатили своите вноски и съответно
им е дадена възможност да изпълнят задълженията си. Ето защо, не е налице
твърдяното от въззивника процеусално нарушение.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че предмет на
заповедното и исковото производство е едно и също задължение, както и че с
решението на Общото събрание на етажните собственици от 20.03.2016г. само е
предоставена нова възможност на етажните собственици - длъжници за изпълнение
на задълженията, възникнали по силата на предходни решения на Общото събрание
на етажните собственици от заседания, удостоверени с Протокол № 1/09.03.2013г.,
Протокол № 2/20.04.2016г. и Протокол №
4/25.07.2013г. Протоколът от Общото събрание на етажните собственици от
заседанието на 20.03.2016г. е приложен към заявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр. д. № 43024/2016г. и в
него на стр.2 от съдържанието му изрично са цитирани решенията на Общото събрание
по Протоколи № 1, 2 и 4, т.е. решенията от 09.03.2013г., от 20.04.2013г. и от
25.07.2013г. , посочени в обстоятелствената част на исковата молба по чл. 422 ГПК.
На следващо място, в производството пред СРС е представена таблица за
площообразуване, неоспорена от ответника, в която е посочена площта на
притежаваните от всеки от етажните съсобственици обекти в етажната собственост,
както и ид. ч. от общите части на сградата.
На ОС от 09.03.2013г. е взето решение собствениците на обекти да съберат
чрез вноски необходимата сума за ремонт и други дейности в сградата до получаване
на разрешение за ползване, а по т. 6 от същия протокол е взето решение
разпределението на разходите за довършване на сградата, да се извърши на кв. м.
собственост, заедно с идеалните части. В същия протокол е посочено и, че сроковете
и начина на внасяне на паричните вноски - т.6.2 от дневния ред, е отложено за следващи заседания, след доклад
от технически компетентен орган и наличието на оферти за извършване на работите.
Видно от протокол № 2/20.04.2013г. от заседание на Общото събрание на
етажните собственици – т. 4 от същия, същите са взели решение „за определяне на
парична вноска от 60 лв. на квадратен метър
собственост” за събиране на сумите, необходими за плащане на разходите за
получаване на разрешение за ползване на сградата; решение за одобрение на таблиците за
площообразуване; решение за откриване на банкова сметка ***е собственици.
Взимането на решение относно конкретните
дати за внасяне на паричните вноски е отложено за следващо заседание.
С протокол №
4/25.07.2013г. от заседание на Общото събрание на етажните собственици, същите
са взели решение задължението на всеки
от етажните собственици да се заплати на три
вноски с падежи съответно на
15.08.2013г. за първата вноска, на 15.10.2013г. за втората вноска
и на 16.11.2013г. за третата вноска. По делото не е спорно, че и към
датата на последната вноска въззивникът е бил собственик на имота, като се е
разпоредил със същия едва на 13.08.2015г. Ето защо, именно ответникът е задължен
за заплащане на съответните вноски, а видно от протоколите на ОС е определена и
вноска от 60 лв. на кв. м. Представени са и таблици за площооборазуване, както
беше посочено по - горе. Въззивникът, съгласно документите за собственост и
таблицата притежава общо 133.50 кв. м. /12.50 кв. м. паркомясто, 89.44 кв. м.
апартамент, мазе и 0.63 % ид. ч. от общите части на сградата/, поради което
задължението му възлиза на 8010 лв. /133.50 кв. м. по 60 лв./, тоест същото
може да бъде определено въз основа на взетите решения на ОС на ЕС.
Ищецът е претендирал 7209.91 лв., тоест по – малко, като твърди извършено
частично плащане от страна на въззивника. Доказателства за такова действително
не са представени, но това е без значение за изхода на делото. Настоящият
състав не кредитира твърдяното от ищеца частично плащане като признание за
основателността на вземането на въззивника, в каквато връзка ищецът се е
позовал на извършеното частично плащане.
От друга страна, въззивникът не твърди и не представя доказателства за
извършено плащане на задълженията, с оглед установената основателност на
претенцията.
Неоснователни са и възраженията, обективирани във въззивната жалба за липса
на доказателства за довършване на сградата. Видно от т. 4 от протокола от
09.03.2013г. сумата, предмет на настоящето дело, е за извършване на ремонти и
други дейности в сградата, необходими за получаване на разрешение за ползване.
По делото пред СРС е представено Разрешение за ползване №
ДК-07-С-207/30.10.2015г. от ДНСК за
сградата, тоест съответните дейности са изпълнени.
С оглед на изложеното, правилно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, а именно, че е
налице валидно взето решение по въпрос от компетентността на общото събрание на
етажната собственост, от което се поражда задължение за собственик на
самостоятелен обект в сградата,
към момента на възникване на задължението, да го изпълни в определения срок, както и че същото е влязло в сила.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението на СРС следва да се
потвърди.
По
разноските за въззивната инстанция:
На
въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски в размер на 850 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20252662/16.11.2020г., постановено по
гр. д. № 78223/2018г. на СРС, 68 с-в.
ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на етажните собственици от
Административно-жилищен комплекс на ул.“*****,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 850 лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.