Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 10.11.2022 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на осемнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря
ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 448 по описа на съда за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Добрич, подадена чрез началника на сектора, Ж.М., срещу Решение №
269/18.07.2022 г., постановено по нахд № 20213230201478/2021 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 21-0851-001950/18.11.2021
г., издадено от началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Добрич.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
във вр. с чл.63а, ал.1 от ЗАНН. Касаторът счита, че неподписването на акта за
установяване на административно нарушение не е съществено процесуално
нарушение, тъй като нарушението било безспорно доказано и се позовава на
нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която допуска издаване на НП дори и да има
нередовност на акта. Моли решението на районния съд да бъде отменено като
вместо него се постанови решение за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответната страна, И.Г.Г. чрез адв.А.И., счита касационната
жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че
липсата на подпис в АУАН означава липса на документа, с който се дава началото
на административно-наказателното производство. Предвид това намира решението за
правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С оспореното пред Районен съд – Добрич наказателно
постановление на И.Г.Г. са наложени административните наказания глоба в размер
на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
предвидени в чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, затова че на 07.11.2021 г. в 23,00
часа в гр.Добрич на ул.“Батовска“, в качеството си на водач на лек автомобил
„АУДИ А6“, с рег. № ХХХХХ при проверка от контролните органи е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол и е отказал да даде кръв
за биологичен анализ.
В хода на въззивното производство съдът е констатирал, че съставеният
за нарушението АУАН серия GA № 521361/07.11.2021 г. не е бил подписан от
актосъставителя, , който е разпитан в съдебно заседание и е потвърдил, че
забравил да подпише акта.
В мотивите на решението са изложени подробно мотивирани
съображения, че липсата на подпис на актосъставителя върху съставения акт е
императивно изискване на чл.43, ал.1 от ЗАНН и неспазването му представлява
съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Касационният състав изцяло споделя изложените от Районен
съд –Добрич съображения, послужили за отмяна на наказателното постановление.
От приложения към административнонаказателната преписка
АУАН, въз основа на който е било издадено наказателното постановление,
безспорно се установи, че липсва подпис на актосъставителя. Актът е бил
подписан от свидетелите по него и връчен на нарушителя в съответствие с
разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, съответно подписан и от последния, но не
и от актосъставителя. Така е била нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която гласи, че АУАН следва да бъде подписан от актосъставителя.
Правилно съдът е отбелязал, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставяне на акт за
установяване на нарушението и че липсата на подпис води до невъзможност актът
да постави началото на производство по ЗАНН. Само валидно съставеният АУАН е
годен да осъществи констатиращата, обвинителна и сезираща функции на този акт.
С разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН подписът на актосъставителя е възприет
като част от производството по съставянето на АУАН, като неподписването му има
за последица съществено нарушение във формата му, приравняващо се на липса на
издаден акт. С оглед характера и значението на АУАН да обезпечи
по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство,
неподписването му представлява съществено нарушение, опорочаващо самото
административнонаказателно производство. Поради санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със законосъобразни
актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения. Затова и
нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН го задължава преди да издаде наказателно
постановление да провери акта с оглед на неговата законосъобразност. Действително
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН предвижда издаване на НП и при допусната
нередовност в акта, стига такъв да е издаден. В разглеждания случай
неподписването на АУАН от актосъставителя има за последица липсата на акт и
затова наказващият орган не е имал призната от закона възможност да издаде
наказателно постановление.
Като е констатирал горепосоченото съществено процесуално
нарушение, районния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено
в сила.
Процесуалният представител на ответната страна претендира
присъждане на направените в касационната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 444 лв. с включено ДДС като представя доказателства
за извършването им - договор за правна защита и съдействие, списък на
разноските, фактура № **********/17.10.2022 г. и фискален бон.
С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр.
с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –Добрич в касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 18.07.2022
г., постановено по нахд № 20223230201478/2021 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на И.Г.Г.
с ЕГН ********** с адрес ***, СУМАТА от 444 (четиристотин четиридесет и четири)
лева с включено ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: