РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Ямбол, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330103052 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на Д. Д. Д. с която
желае да се осъди ответника „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД, да му
заплати сумата от общо 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща
главница в общ размер на неизплатени месечни възнаграждения за периода
01.03.2021г. - 31.08.2021г. полагащи му се в качеството му на *** на СД на
ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочените главници
от датата на предявяване на исковете и до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата от общо 404.16 лева - лихва за забава /в размер на
законната лихва/ върху дължимите главници, по месеци и за периоди
посочени в исковата молба.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че В периода от учредяване на ответното акционерно
дружество през 1999г., вписването му на 28.03.2008г. в TP при АВ и до
настоящият момент е *** на *** на ответното „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр. Я.
Мандатното правоотношение, възникнало с избора му за *** на *** на
търговското дружество е за срок до 11.06.2023г., определен с решение взето
по т.***от дневния ред на редовното общо събрание на *** /ОСА/ на
дружеството, проведено на 22.06.2018г.
Посочва, че с решение по т. *** от дневният ред на ОСА, проведено на
22.06.2018г., органа на управление на ответното дружество, в рамките на
компетентността си приел, че считано от 01.06.2018г. месечното
възнаграждение на *** на *** се определя в размер на максималния месечен
осигурителен доход.
1
Съгласно чл. 9 т. 4 от Закона за бюджета на ДОО за 2021г., размера на
максималния месечен осигурителен доход, считано от 01.01.2021г. и до
настоящия момент е в размер на 3 000 лева.
Твърди, че за периода от 01.03.2021г. до 31.08.2021г. включително, за
посочените шест месеца не му е изплащано никакво месечно възнаграждение,
полагащо му се в качеството на ***на СД на ответното дружество, което води
до извода, че ответното дружество, в рамките на установения от закона
давностен срок, му дължи неизплатени месечни възнаграждения, както и
лихви за забава върху всяка сума на дължима месечна главница, в общ размер
от 414.16лв.
Твърди, че въпреки отправената покана до настоящия момент,
ответното дружество не е изпълнило задължението си и продължава да не
изпълнява същото.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва исковете като неоснователни, като не оспорва техния размер.
Твърди, че считано от 20.08.2020 г. ОСА на „ТЕХНОСТРОЙ -
ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД е освободил Д. Д. Д. като *** на СД на
„ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД.
Решението на акционерите е обжалвано пред ЯОС от акционера „ДОЙЧ
ИНВЕСТ" ЕООД (акционер, на който Д.Д. е бил *** и *** от 28.03.2008 г. до
22.05.2019 г.), по което е образувано т.д.№ *** от 2020 г. по описа на ЯОС.
Регистърното производство, с което са заявени взетите Решения от 20.08.2020
г. на ОСА е спряно с Определение по т.д. №*** от 2020 г. по описа на ЯОС до
приключване на т.д.№ *** от 2020 г. по описа на ЯОС. С Решение № *** от
17.06.2021 г. на ЯОС по т.д. №*** от 2020 г. е отхвърлен предявения от
„ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД иск да бъдат отменени всички решения, взети на
ОСА, т.е. Д. Д. Д. е освободен като *** на СД на „ТЕХНОСТРОЙ -
ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД считано от 20.08.2020 г. Сочи, че решението не е
влязло в сила, тъй като е обжалвано от „ДОЙЧ ИНВЕСТ"ЕООД пред
Апелативен съд – Б.
В съдебно заседание представя решение № ***г. на Апелативен съд Б.
постановено по възз.търг.дело № *** по описа за 2021г., с което е потвърдено
решение на ОС гр. Я., съгласно което са отхвърлени исковите претенции от
„Дойч Инвест“ ЕООД. Решението не е влязло в сила, по същото има
касационна жалба.
Отделно от това твърди , че Д. Д. Д. не отговаря на изискванията на чл.
234, ал.2, т.З от ТЗ: „Не може да бъде ***на съвет лице, което: не отговаря на
други изисквания предвидени в устава".
Сочи, че според чл. 26, ал.7, т.2 от Устава на „ТЕХНОСТРОЙ -
2
ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД „Не могат да бъдат предлагани и избирани ■ Лице
по отношение на което съществува пречка за придобиване на това
качество и тази пречка е предвиден в разпоредбите на специален закон".
Твърди, че „Технострой-Инженеринг 99" АД притежава ведомствени
бензиностанции, поради което същите трябват да се регистрират в
Министерство на икономиката съгласно Закона за административно
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, като обекти осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Твърди, че Д.Д. не отговаря на изискванията на чл. 7, ал.1, т. 4 от Закона
за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с
нефт и продукти от нефтен произход, т.к. е осъждан за престъпление от общ
характер – закана за престъпление срещу личността на длъжностно лице при
изпълнение на службата му.
Посочва, че на 30.07.2020 г. „Технострой-Инженеринг 99" АД е подало
заявление до Министерството на икономиката за регистрация на
ведомствените бензиностанции на дружеството в Министерство на
икономиката, но поради това че Д.Д. е осъждан за престъпление от общ
характер, същият не може да предостави декларация по образец Приложение
№4, съгласно чл.14, т.З от Наредба № ***г., че не е осъждан за престъпление
от общ характер и дружеството е получило отказ за регистрация.
Поради всичко гореизложено, счита че дружество не дължи
възнаграждения на Д. Д. Д. в качеството му на *** на СД за периода от
01.03.2021 г. до 31.08.2021 г. в общ размер на 18 000 лева.
Въпреки това „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД е заплатил на Д.
Д. Д. на 18.10.2021 г. сумата в размер на 18 509,16 лева, от които 18 000 лева
главница и 509.16 лева лихви до датата на плащането, поради това че с
Определение №*** от 29.09.2021 г. по гр.д. №*** от 2021 г. по описа на ЯРС
е допуснал по молба на Д. Д. Д. обезпечение на предявените искове чрез
налагане за запор върху лек втомобил марка „***", per. № ***, рама № ***
двигател № ***, собственост на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД,
ЕИК ***
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В хода на производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за устатовено следното от фактическа страна:
С исковата молба ищецът е представил протокол от проведено редовно
Общо събрание на *** на дружеството на 22.06.2018г., на което по т.*** от
дневния ред е взето решение за определяне на нов размер на месечното
възнаграждение на *** на СД, считано от 01.06.2018г. – максималния месечен
осигурителен доход, който за 2018г. е в размер на 2600лв. Към протокола е
приложен списък на *** на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД
3
присъствали на събранието и гласували по дневния ред. Ищецът е представил
и заявление отправено до ответното дружество, придружено с обратна
разписка за връчване, за изплащане на неплатените му възнаграждения за
периода от 01.08.2019г. до 31.01.2020г. , полагащи му се в качеството му на
*** на СД на дружеството.
Във връзка с възраженията си ответника е представил протокол от
проведено Общо събрание на *** на „Технострой - инженеринг 99“АД на
20.08.2020г., на което по т.*** е взето решение за освобождаване на Д. Д. Д.
като *** на *** на „Технострой-инженеринг 99“АД. Към него е приложен
списък на ***, присъстващи на общото събрание. Представен е и устава на
дружеството. Видно от свидетелство за съдимост на Д. Д. Д. издадено от ЯРС,
лицето е осъждано по нохд №***г. по описа на ЯРС, с присъда №***г. за
престъпление по чл.144,ал.3, във вр. с ал.1от НК – закана за убийство.
Видно от представеното решение №***г. постановено по т.д.№*** по
описа на ЯОС за 2020г., е бил отхвърлен предявеният от „ДОЙЧ
ИНВЕСТ“ЕООД с *** Д.Д. против „Технострой инженеринг 99“АД иск с
правно основание чл.74 от ТЗ да бъдат отменени всички решения, взети по
точки 1 до 7 от обявения дневен ред на проведеното на 20.08.2020г. общо
събрание на *** на „Технострой инженеринг 99“АД. Това решение е
потвърдено от АС-Б. с решение № ***г. постановено по т.д. № ***г. по описа
на съда.
Видно от представеното копие от преводно нареждане за кредитен
превод от 18.10.2021г. ответника е превел по сметката на ищеца сумата от 18
509,16лв. с основание ГД ***г. ЯРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
прави изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 221 т.5 и чл.244, ал.7 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Страните не спорят и от представените писмени доказателства се
установи, че ищецът е бил *** на СД и *** в посочения в исковата молба
период, че е взето решение на ОСА, проведено на 22.06.2018г. за определяне
на месечното възнаграждение на *** на ***, както и че такива не са
изплащани на ищеца за периода 01.03.2021 – до 31.08.2021г. в качеството му
на *** на СД на ответното дружество. В приетия устав на ответното
4
дружество, в чл.23, ал.3, т.4 е определена компетентността на Общото
събрание по въпросите за избор и освобождаване *** на *** и при определяне
на възнаграждението им. В съответствие с него на годишно Общо събрание
на *** на дружеството, проведено на 22.06.2018г. е взето решение за
определяне на нов размер на месечното възнаграждение на *** на СД, считано
от 01.06.2018г. , което да е максималния месечен осигурителен доход.
Страните не спорят относно размера на исковете. Основният спор е дали
ищеца има право на тези възнаграждения с оглед освобождаването му като
*** на *** на „Технострой-инженеринг 99“АД, т.е. налице ли е прекратяване
на мандатното му правоотношение с ответното дружество. Този спор е
предмет на разглеждане по т.д.№*** по описа на ЯОС за 2020г., което
решение е било обжалвано пред АС и все още, както твърдят страните, не е
влязло в сила, като няма краен съдебен акт, който да се ползва със сила на
присъдено нещо и да е задължителен за настоящият съд. Поради това и към
настоящият момент това възражение се явява неоснователно.
Възраженията на ответника, че не дължи определеното от ОСА
възнаграждение на ищеца за посочения период, т.к. ищеца не можел да бъде
*** на СД, т.к. не отговарял на изискванията на устава и ТЗ, съдът също
намира за неоснователни. Това могат да бъдат основания за освобождаването
на ищеца от заеманата от него длъжност, но не и дължимостта на
възнагражденията, които му се полагат по силата на мандатното му
правоотношение, докато същото съществува.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по мандатното правоотношение с ищеца на база приетото
решение на ОСА, проведено на 22.06.2018г. за техния размер, поради което
предявеният иск за тяхното заплащане се явява основателен.
Искът по чл.86 от ЗЗД, като акцесорен следва съдбата на главния иск,
поради което също се явява основателен. Страните не спорят относно размера
на исковете, който е изплатен в хода на производството. С оглед на
извършеното плащане на осн.чл.235,ал.3 от ГПК този факт следва да се вземе
предвид, поради което исковете следва да се отхвърлят поради плащане.
По разноските:
Според представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил
разноски за държавна такса от 770лв., адвокатско възнаграждение в размер на
5
1500лв., разноски по ИД №***г. по описа на ЧСИ №*** по налагане на
допуснатото обезпечение – 58.20лв. такси за образуване на изпълнително
дело, адвокатско възнагражедние от 200лв.
Претенцията на ищца по отношение на направените разноски в
изпълнителното дело, а именно: от 58.20лв. платена държавна такса и от
200лв. за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита
по изпълнително дело за налагане на обезпечение е неоснователна. По
отношение на тези разноски се прилага разп. на чл.79 от ГПК, в зависимост
от действията по изпълнението и са от компетенцията на съдия-изпълнителя
по изпълнителното производство, чийто действия подлежат на съдебен
контрол. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на
чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски, направени по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.,
ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т.
о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето защо на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца разноски в размер общо на 2270лв.
Воден от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл. 221 т.5 и чл.244, ал.7 от ТЗ иск на
„ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД , с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: гр.Я., ул.***, представлявано от *** С. П. И. против Д. Д. Д., ЕГН
********** от гр.Я., ул.*** със съдебен адрес: гр.Я., ул.***– адв.П.С. от АК-
Я. за сумата от 18000лв., представляваща неизплатени брутни месечни
възнаграждения в качеството му на *** на СД на ответното дружество за
периода 01.03.2021г. – 31.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане, поради плащане.
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД
на осн.чл.86 от ЗЗД против Д. Д. Д. за обезщетение за забава върху горната
сума в размер на законната лихва от 404,16лв.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД да заплати на Д. Д.
Д. направените по делото разноски в размер на 2270лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
7