Р
Е Ш Е
Н И Е №836
гр.Бургас,
07.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия Галина Радикова адм.д. № 940 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.197 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена
от „Виа Салария” ЕООД,ЕИК *********,
представлявано от Симеон Кирилов Стоянов против Решение № 43/ 05.05.2020г.,
издадено от директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С200002-023-00001006/24.03.2020г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас.
Жалбоподателят иска
отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на
материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание не
се явява и не изпраща представител. С писмено становище по съществото на спора
представя удостоверения по чл.87 от ДОПК, извадка от договор за кредит, сключен
на 13.11.2019г. с УниКредит Булбанк и кореспонденция, водена с последната по
повод наложените обезпечителни мерки.
Ответникът по жалбата,
не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, представено преди
съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира подадената жалба за допустима.
Подадена в предвидения от закона срок, от лице с доказан интерес от
оспорването.
І.ФАКТИТЕ:
На 24.03.2020г. орган по
приходите Пламен Георгиев на длъжност главен инспектор по приходите в
качеството си на РР, е отправил до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Бургас
искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ
№ Р- 02000219006096-039-001. На основание чл.124 ал.4 във вр. с чл. 121 ар.1 ДОПК, поискал да бъдат наложени мерки за
предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 02000219006096-020-
001/18.09.2019г.- запор на банкови сметки на дружеството. Посочил, че
налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо за
предотвратяването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице,
вследствие на което ще бъде затруднено събирането на задълженията от „Виа
Салария” ЕООД.
Според искането,
очаквания размер на задълженията за довнасяне е: ДДС- главница в размер на 105
414.00лв. и лихва, изчислена към 24.03.2020г.- 11 398.00лв., и корпоративен
данък- главница в размер на 23 456.00лв. и лихва, изчислена към 24.03.2020г.- 3
186.00лв.
Като дата на издаване на
ревизионния акт е указана 22.04.2020г.
Искането е мотивирано с установени
в хода на ревизията данни за укрити доходи
и размер на задълженията, по- голям от имуществото на ревизираното лице-
същото не притежава активи.
Към искането са
приложени справки за: налични активи- недвижими имоти и моторни превозни
средства; за налични МПС; за налични машини, стоки, оборудване; за дългосрочни
и краткосрочни инвестиции; за вземания от трети лица; писмени обяснения от
управителя на дружеството.
Въз основа на описаните
доказателства, главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас е издал
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.
121, ал.1 ДОПК № С200002-023-00001006/24.03.2020г, с което при мотиви идентични
с тези, изложени в искане № Р- 02000219006096-039-001, е наложил запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка за
обезпечаване на задължение в размер на 143 454.00лв.
Постановлението е
обжалвано пред директор на ТД на НАП гр. Бургас. Последният е отхвърлил жалбата
като неоснователна с Решение № 43/ 05.05.2020г.
В хода на съдебното
производство, жалбоподателят представя доказателства, според които в резултат
на мерките дружеството е изпаднало в забава по отношение на УниКредит Булбанк,
поради невъзможност да изпълнява задълженията си по договор за кредит. Доказва
и налични към 15.05.2020г. и 10.06.2020г. публични задължения в размер на
9 182,98лв., съответно – 9 668,56лв. и подадена справка- декларация
за м. април 2020г., с ДДС за възстановяване в размер на 12 847,06лв.
Според писмата, изпратени
му от УниКредит Булбанк на 02.04.2020г.
и 23.06.2020г. на дружеството е наложен запор върху банкови сметки за сумите от
143 454.00лв. и 141 017.17лв. с два акта на публичен изпълнител, единият
от които е процесното постановление.
По установените факти
страните не спорят.
ІІ.ПРАВОТО:
Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по
местонахождението на публичния изпълнител, съответно на териториалната
дирекция, чийто директор го е издал.
Нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка. Граматическото и систематичното тълкуване на посочените
разпоредби предпоставя извод, че предмет на съдебен контрол на настоящото
производство са ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
Следователно съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност -
наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта
на закона.
Обжалваното ПНПОМ, е
издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП - гр. Бургас, по
силата на правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК, писмена форма и съдържа посочените в същата норма, задължителни
реквизити.
Налице е и мотивирано
искане от орган по приходите във връзка с ревизия на дружеството -
жалбоподател, в което искане е посочено,
че обезпечение се иска с цел да се предотврати извършването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице. Посочен е размерът на
задълженията, които вероятно ще бъдат установени в хода на ревизионното
производство. Направена е констатация за липса на активи.
Пред публичния
изпълнител са били представени и доказателства, в подкрепа на фактите, изложени
в искането.
Поради това, съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви, на
направеното искане.
Действително мотивите,
изложени в искането са кратки, но те са достатъчни и с оглед представените
доказателства, публичният изпълнител да може да направи преценка за наличие на
обезпечителна нужда.
Въпросът относно размера
на предполагаемите публични задължения на дружеството не следва да бъде
обсъждан в настоящото производство, доколкото същият е от компетентността на
органа по приходите, извършващ ревизията, за когото възниква задължение за
изготвяне на ревизионен доклад и ревизионен акт съгласно нормите на ДОПК.
Затова съдът приема, че предполагаемият размер на задълженията, чието
обезпечение се иска, е посоченият от приходния орган в искането му за налагане
на обезпечителни мерки – общо (главница и лихви) 143 454.00лв.
В рамките на
производството по издаване на ПНПОМ публичният изпълнител дължи преценка дали
действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите
публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, същият има правомощието да наложи обезпечителните
мерки.
Преценката за
затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е
направена не само на база предполагаемите размери на задълженията на
дружеството, но и с оглед констатацията за липса на каквото и да е имущество.
При това положение е очевидно, че предполагаемият размер на задълженията не
може да бъде обезпечен по никакъв друг начин.
Обратен извод не може да
бъде направен и след преценка на представените в хода на съдебното производство,
доказателства. Налични изискуеми публични задължения ( според удостоверенията
по чл.87 от ДОПК); налични изискуеми задължения по банков кредит.
Определяща за налагането
на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се
определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с
което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението.
Изпълнението на едно
публично правно задължение е невъзможно само когато ревизираното лице към
датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни,
защото изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие - поради
отчуждаването му, няма такова. Съответно, изпълнението е сериозно затруднено,
ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива
размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение
(напр. върху тях съществуват вече други вещни тежести) е такова, че не
позволява тяхното бързо и ефективно осребряване (т. е. те не са ликвидни).
В конкретния случай, е
налице първата хипотеза. Т.е. съществуват основателни съмнения изобщо да бъде
изпълнено задължението, което ще бъде определено при приключване на
ревизионното производство.
Всъщност, единствената
възможност за изпълнение е от приходите, получавани от продажбата на стоки,
постъпващи в банковите сметки на жалбоподателя.
Последният твърди,
че наложената обезпечителна мярка е в
нарушение на разпоредбата на чл.221, ал.3 от ДОПК, според която 3)
предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването
върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, ако това
не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната
от ревизираното лице дейност.
Тази теза не може да
бъде споделена. Без съмнение при липса на каквото и да е имущество, което би
могло да служи за обезпечение на задължението, налагането на запор върху
банковите сметки на дружеството значително би възпрепятствало дейността му.
Този негатив не може да бъде избегнат- налице е доказана обезпечителна нужда и
липса на друг актив, годен да служи за обезпечение.
При това положение, обезпечителната
мярка следва да е такава, че да не спира изцяло извършването на дейността.
Посоченото изискване не
е нарушено.
Както правилно е
отбелязано в потвърждаващото решение, дружеството разполага с възможността да
поиска от публичния изпълнител, при наличието на предпоставките, регламентирани
с нормата на чл.229, ал.3 от ДОПК, да разреши с разпореждане, отправено до
банката, определена част от постъпилите или постъпващите по сметката му суми да
се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с
дейността му.
Отделно, е налице
възможност за жалбоподателя да поиска или сам да замени обезпечителната мярка –
чл.199 от ДОПК.
Представената от
жалбоподателя кореспонденция с УниКредит Булбанк, не сочи на неяснота относно
размера на задължението, обезпечено с процесното постановление.
Разликата в сумите,
указани в двете писма на банката, се дължи на обстоятелството, че се
обезпечават суми с два отделни акта на публичния изпълнител.
При положение, че
дружеството не е съгласно с наложения запор, обезпечаващ задължение в размер на
141 017.17лв., може да се защити като обжалва Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С200002-0139-0001206/22.06.2020г., посочено
във второто уведомително писмо на банката.
По изложените
съображения съдът намира, подадената жалба за неоснователна.
С оглед изхода на спора,
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80лв.
(юрисконсултско възнаграждение).
Затова и на осн. чл. 197,
ал.3 и 4 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Виа Салария” ЕООД,ЕИК *********,
представлявано от Симеон Кирилов Стоянов против Решение № 43/ 05.05.2020г.,
издадено от директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С200002-023-00001006/24.03.2020г.,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас.
ОСЪЖДА „Виа Салария”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Симеон
Кирилов Стоянов да заплати на ТД на НАП гр. Бургас сума в размер на 80лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване .
СЪДИЯ: