Решение по дело №727/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от адв. И. М. от ВТАК като пълномощник на С.Г.П., ЕГН **********, с наст. адрес ***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново. С молбата се претендира на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., претърпени в резултат на наложена принудителна административна мярка със ЗППАМ № 22-0311-000106/22.09.2022 г. на полицейски инспектор при ОДМВР В. Търново, РУ Павликени, последната отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на АССГ по адм. дело № 10922/2022 г., представляващи преживени от ищцата негативни психични изживявания - тревожност, безпокойство, понижено настроение и самочувствие, чувство на загуба на контрол върху живота, обида и негодувание срещу несправедливостта, както и нарушения в съня, пристъпи на сърцебиене, стягане в областта на гърдите, чувство на задушаване, за периода от 14.09.2022 г. до 13.11.2023 г. Претендира се и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023 г.

В исковата молба се излага от фактическа страна, че на 14.09.2022 г. бил спрян за полицейска проверка автомобилът на ищцата, управляван от нейния син, като след извършване на проверка на място са отнети регистрационните табели и впоследствие на 22.09.2022 г. била издадена посочената ЗППАМ. Самата заповед била връчена едва на 21.03.2023 г., след две изрични молби. Независимо от отмяната на ЗППАМ регистрационните табели не били изпратени от РУ Павликени на СДВР-сектор „Пътна полиция“ по регистрацията на автомобила, и били върнати на собственика на 13.11.2023 г., след изрично искане от 09.10.2023 г. За периода от 14.09.2022 г. до 13.11.2023 г. ищцата била лишена от възможността да си служи с автомобила и да бъде обслужвана посредством същия предвид здравословното ѝ състояние и това на нейния съпруг като инвалиди. Вследствие на това П. получила субективен дистрес и емоционално разстройство, които нарушили ежедневния ритъм на пълноценното ѝ социално функциониране. Поради липсата на МПС е следвало да моли близки и познати да я карат по различни поводи – за пазаруване, на лекар, за хоспитализация в гр. София, което довело до горепосочените негативни психически изживявания. С оглед на изложените факти и обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от отменения акт, както и законната лихва, считано от 27.11.2023 г. Отправено е и искане за присъждане на сторените разноски по делото, в т. ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново, чрез своя пълномощник оспорва иска като неоснователен и недоказан, алтернативно – като завишен по размер. В отговора на исковата молба излага подробни доводи, че към датата на издаване на ЗППАМ са били налице материалноправните предпоставки за издаването ѝ, а дори да се приеме, че са причинени вреди на ищцата, същите са завишени по размер. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение, че исковата претенция е основателна, но завишена по размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 14.09.2022 г. синът на ищцата – Х.Н.П., е управлявал личния ѝ автомобил „Ауди“ А6 с рег. номер *** в гр. Сухиндол на ул. „Ал. Стамболийски“, където е бил спрян от контролни органи на РУ – Павликени за извършване на проверка. Същите установили, че водачът е неправоспособен, поради което съставили АУАН и свалили регистрационните табели на автомобила. Впоследствие от полицейски инспектор при ОДМВР В. Търново, РУ Павликени била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0311-000106/22.09.2022 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на ищцата била наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

С.П. е обжалвала наложената ПАМ с жалба, подадена в Административен съд – Велико Търново на 24.10.2022 г., която е изпратена по подсъдност на Административен съд – София град с определение № 522/29.11.2022 г. по адм. дело № 681/2022 г. по описа на АСВТ.

Впоследствие с влязло в сила решение № 4724/13.07.2023 г. на АССГ по адм. дело № 10922/2022 г. е отменена посочената ЗППАМ № 22-0311-000106/22.09.2022 г.

Не се спори между страните по делото, че регистрационните табели на автомобила, предмет на отменената заповед, са иззети на 14.09.2022 г. и са върнати на ищцата на 13.11.2023 г., като на тази дата е и служебно възстановена регистрацията на автомобила.

По делото са събрани гласни доказателства, като свидетелят Е.Й.Г. заявява, че от 15 години са съседи с ищцата и със съпругът ѝ. Двамата са инвалиди като той е без два крака, а тя е на инвалидна количка и с патерици, има проблеми със сърцето, диабет, много болести и изобщо много са зле здравословно. Имали са автомобил „Ауди“, като ищцата не го е управлявала, а е шофирал съпругът ѝ с протези. През периода, когато са били взети номерата на автомобила, ги карали с таксита до София, където ходели понеже ищцата е хоспитализирана в болница „Света Екатерина“ и там е личната ѝ лекарка. Казвали са, че са давали по 150-160 лв. за отиване и връщане до София. Хора ги карали и до магазини. С. много зле се чувствала като нямали кола, линейки идвали постоянно от Павликени, притеснявала се, защото нямат кола и не могат нищо да направят.

Въз основа на събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима като предявена от надлежна страна пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Велико Търново. Ответникът – Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново е юридическото лице, в състава на което е структурата, в която e зает служителя, издал незаконосъобразния административен акт, което ЮЛ е със седалище гр. Велико Търново, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Разгледана по същество исковата претенция се явява частично основателна по следните съображения:

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт /отменен по съответния ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

По исковата претенция за репариране на неимуществени вреди събраните по делото доказателства безспорно установяват наличие на първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно – отмяната на незаконосъобразен административен акт, какъвто е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0311-000106/22.09.2022 г. Дейността, свързана с налагането на принудителна административна мярка има административен характер, с оглед характеристиките ѝ на такава, свързана с упражняване на държавна принуда и правомощията на контролните органи, визирани в разпоредбите на ЗДвП. Заповедта е отменена с влязло в сила съдебно решение № 4724/13.07.2023 г. на АССГ по адм. дело № 10922/2022 г., което е задължително за всички съдилища съгласно чл. 297 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, поради което всякакви доводи на ответника за законосъобразността на заповедта и представените в тази връзка доказателства са ирелевантни.

Съдът намира за установен и следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпването на неимуществени вреди, състоящи се във морални страдания, които са пряк и непосредствен резултат от отменената ПАМ. Несъмнено неправомерната ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС има негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в преживени неудобства, притеснения и емоционален дискомфорт. Лишаването от възможността за ползване на собствения автомобил е причинило на ищцата затруднения от битов характер за нея и семейството ѝ, като следва да се отбележи, че същата е възрастен човек със силно затруднена възможност за самостоятелно и свободно придвижване. Промяната в обичайния начин на живот досежно придвижването с личен автомобил /макар и управляван от съпруга ѝ, тъй като ищцата никога не е имала СУМПС/, безспорно е довело до загуба на време, пари и неудобства.

По делото обаче не са представени доказателства за реално претърпени от С.П. неимуществени вреди, изразяващи се в твърдените физически болки и страдания като нарушения в съня, пристъпи на сърцебиене, стягане в областта на гърдите, чувство на задушаване и др. Не са представени писмени доказателства за твърдените от свидетеля посещения на линейки, каквито задължително се съставят в такива случаи от здравните органи. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата има множество заболявания, като коронарна болест, диабет, язва, бъбречно-каменна болест и др., всички те предхождащи налагането на ПАМ, а освен това същата е и пушач. С оглед на това няма никакво основание да се приеме, че здравословните проблеми на лицето са повлияни по някакъв начин от временното прекратяване на регистрацията на МПС, а не са естествено следствие от нейните заболявания.

В обобщение на изложеното, съдът намира за доказан по основание искът за репариране на неимуществени вреди от незаконосъобразното налагане на ПАМ чрез прекратяване на регистрацията на автомобила на ищцата, изразяващо се в изтърпени душевни и физически болки, страдания и влошаване емоционалното състояние на П., но съдът намира, че размерът на същия от 6000 лв. е завишен. Доколкото неимуществените вреди представляват засягане личността и достойнството на гражданина, изразяващи се в претърпени от последния болки и страдания, законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва субсидиарно да се приложи гражданското законодателство. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, която постановява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е настъпило увреждането, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, включително и периода, през който те са търпени.

След като прецени периода на увреждането /повече от година ищцата не е могла да се ползва от собствения си лек автомобил – следва да се има предвид, че съгласно чл. 18б, ал. 5 – 9 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР възстановяването на регистрацията и връщането на табелите не е възможно преди приключване на производството по оспорване на ЗППАМ и уведомяването на съответния отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на ПС при получаване на окончателен резултат от обжалването, независимо от изтичането на срока на мярката/, интензитетът на увреждането и преживеният от лицето дискомфорт, както и липсата на доказателства тези негативни преживявания да са довели до намесата на специализирана медицинска помощ или до трайно или необратимо увреждане на здравословното състояние на П., както и икономическия стандарт в страната съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на ответника от отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди, определено от съда с оглед критерия справедливост се съизмерява със сумата от 600 лв., до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част над тази сума следва да се отхвърли.

Върху сумата от 600 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от 27.11.2023 г. – датата на завеждане на исковата молба.

При този изход на делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищцата следва да се присъдят разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 10 лв. Следва да се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лв. предвид защитения материален интерес и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, и съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, с наст. адрес ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразна ЗППАМ № 22-0311-000106/22.09.2022 г. на полицейски инспектор при ОДМВР В. Търново, РУ Павликени, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Г.П., ЕГН **********, с наст. адрес ***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново за претърпени неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразна ЗППАМ № 22-0311-000106/22.09.2022 г. в останалата част до пълния предявен размер от 6000 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, с наст. адрес ***, разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на адв. И.Т.М. с ЛНА *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********, с наст. адрес ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 90 лв. /деветдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: