Решение
Номер Година 20.06.2019 Град Велинград
Велинградски Районен съд V граждански състав
В закрито заседание на двадесети юни през две хиляди
идеветнадесета година в следния състав:
Председател: Валентина Иванова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело номер 596 по описа за 2015
година
Съдът
след като се запозна с материалите по делото и установи, че същото е образувано
и водено по иск с правно основание чл.109 от ЗС на ищеца Е.Н.Н. с ЕГН **********
***, срещу К.Н.Н. с ЕГН ********** *** и
Н.К.Н. с ЕГН ********** ***.
На
09.11.2018г. с вх.№ 5396 е постъпила молба от ответниците К.Н.Н. и Н.К.Н., в която
се иска да бъде тълкувана влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№596/2015г. в
частта относно съдържанието на решението по предявения от тях насрещен иск по
чл.64 от ЗС, с която им е определена площ за ползване от имота, чрез
разясняване на страните на понятието „ползване“ на частта от имота определена
по реда на чл.64 от ЗС.
Молбата е изпратена на другата страна, която в
давения й срок е депозирал отговор. В него намира искането за тълкуване на
решението за недопустимо по следните съображения: Съгласно чл.251, ал.2 от ГПК
– тълкуване не може да се иска, след като решението е било изпълнено. В тази
връзка твърди, че по негова молба е било образувано изп.д.№ 20188850400641 по
описа на ЧСИ Георги Самърджиев. С протокол 23.11.2018г. по това изпълнително дело
били извършени поисканите от взискателя изпълнителни действия. Поради което и
следвало да се счете, че влязлото в сила решение и било изпълнено.
Алтернативно
счита молбата за неоснователна, предвид ясния и недвусмислен текст на правната
норма отразена в чл.64 от ЗС, а именно : „собственика на постройката може да се
от земята, само до колкото това е необходимо за използване на постройката
според нейното предназначение, освен ако с акта с който му е отстъпено правото
е постановено друго“. И тъй като нямало данни да е постановено друго с акта за
отстъпване право на строеж, следвало да се приеме, че с влязлото в сила решение
съдът е приложил правната норма, според която собственика на сграда построена в
чужд имот има право да ползва чуждия имот само с оглед използването на своята
постройка.
Настоява
се и на това, че според съдебната практика и общо приетото становище по
правоприлагането на чл.64 от ЗС правото на ползване, притежавано от носителя на
ограниченото вещно правото на строеж, представлява ограничение на собственика
на земята, но само до предела на онази необходимост, която би дала на
суперфициаря възможност да ползва
собствената си сграда, респективно собствената си част от сграда. Сочи
конкретна съдебна практика. Настоява се и на това, че посоченото в Решение
№300/209г. по гр.д.№20/2008г. на ВКС, право на притежателя на право на строеж
да складира строителни материали върху мястото и да го използва за строителна
площадка през време на строежа е неотносимо към конкретния случай, тъй като
строежа е отдавна завършен, а не се касае и за ремонтни дейности.
Обстоятелството,
че с решението по делото, собственика на жилището на втория етаж, разполагат и
с право по чл.64 от ЗС, признато им от съда за оцветените в жълто площи, не
означава да имат право да се разпореждат с тези площи като ги заграждат,
затрупват с вещи и по тази начин блокират възможността за достъп на собственика
до дворното му място. Счита, че правилното тълкуване на решението, налагал извода, че площите
предоставени на собственика на постройката, са такива за общо ползване заедно
със собственика на земята. А това било така, тъй като не можело да се отрече на
собственика на първия етаж от сградата същия обем права, както на собственика
на втория етаж от същата сграда.
Настоящия
съдебен състав намира, че не е необходимо искането да се разгледа в открито заседание,
поради което го разглежда в закрито и след като взе предвид доводите на страните
и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК,
намира следното.
Поради
това и се иска от съда в случай, че намери молбата за тълкуване за допустима,
то и да съобрази горните аргументи .
Следва да се има предвид в случая, че решението по
гр.д.№596/2015г. на ВлРС е отменено от ОС Пазарджик с решение № 3/2017г. по
в.гр.д.№ 500/2016г. и вместо него е постановено друго както по иска по чл.109 на
ищеца Е.Н.Н., така и по насрещния иск по чл.64 от ЗС на К.Н.Н. и Н.К.Н.. В последствие с решение №
15/26.03.2018г. на ВКС по к.гр.д.№ 1643/2017г. е отменил решението на ПзОС в
частта и по иска по чл.64 от ЗС, като видно от диспозитива му е постановил
определил за ползване същите части, както по решението на РС велинград.
В този смисъл искането за тълкуването на
постановеното от настоящия съд решение по иска по чл.64 от ЗС по гр.д.№596/2015г. е направено до съда който го
е постановил.
Съдът намира за не основателно възражението на ищеца
Е.Н., че всъщност съдебното решение е изпълнено и като такова не подлежи на тълкуване.
От изисканите от съда и представени от ЧСИ Георги Самърджиев – Протокол да действие
от 23.11.2018г. и Уведумление с вх.№ 2116/03.05.2019г. Видно от тях при извършената от ЧСИ проверка на
място на 23.11.2018г. е установено, че колата на К.Н. не се намира в имота, а дървата
подредени под балкона на Ек.Н. са премахнати. Поради което и образуваното изп.д.№641/2018г.
е прекратено с разпореждане на ЧСИ от 26.11.2018г. Молбата за тълкуване на решението
е подадена в съда на 09.11.2018г., тоест преди извършване на действията от ЧСИ по
изпълнение на решението.
На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите
във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок
е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване
могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната
воля на съда, който го е постановил.
В разглеждания случай подобна неяснота относно
иска по чл.64 от ЗС отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението
по гр.д.№596/2015г., предмет на настоящата молба за тълкуване,
е ясно изразена в съдебния акт, като е опредлена точно и конкретно площта която
всеки един от собствениците на сгради -К.Н.Н.
и Н.К.Н. могат да ползват по реда на чл.64 от ЗС от незастроената част
на дворното място, на което не са собственици. Нормата на чл.64 от ЗС е ясна и
недвусмислена и сама по себе си не се нуждае от тълкуване, а тя е, че „собственикът на постройката може да се ползува от
земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение“.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в случая постройките на Н.
са предназначени за живеене, тоест предназначението им е за жилищни
нужди. Което не означава, че следва да използват построките си за да живеят в
тях, респективно да правят ремонти когато това е необходимо. А определената
площ по чл.64 от ЗС е за да имат достъп до имотите си и да ги обслужват. Това
не означава, че могат да заемат тази площ със свои вещи и по този начин да
препятстват ползаването на същата за някакви периоди от време на собственика на
земята. Да се приеме противното би означавало, че определената за ползване на
осн. чл.64 от ЗС площ, всъщност е дадена за ползване само на собственика на
постройката, а не това е смисъл на това законодателно разрешение.
На тълкуване по реда на чл.251 от ГПК обаче
подлежи само диспозитива на съдебното решение, но не и законовите норми,
респективно понятията вложени в тях. И тъй като решението е ясно, а и
изпълняемо, след като е било изпълнено от съдебния изпълнител, то и молбата за
тълкуването му ще се остави без уважение.
Поради което и съдът
Реши :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5396/09.11.2018 г., подадена от К.Н.Н.
ЕГН ********** *** и Н.К.Н. ЕГН ********** ***, за тълкуване
влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№596/2015г. в частта относно съдържанието
на решението по предявения от тях насрещен иск по чл.64 от ЗС, с която им е определена
площ за ползване от имота, чрез разясняване на страните на понятието „ползване“
на частта от имота определена по реда на чл.64 от ЗС, като неоснователна.
Решението може да се обжалва
с частна жалба пред ОС Пазарджик в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: