Решение по дело №1282/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „В. ТРАНС 2004“ ООД чрез адв. Т. Я., против решение № 129/29.11.2022г. на Районен съд Девня, постановено по АНД № 85/2022г., по описа на РС Девня, с което е потвърден ЕФ № **********, с който на „В. ТРАНС“ ООД, за нарушаване разпоредбата на чл. 139 ал. 5 и 7, вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 3б, вр. чл. 187А ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди и петстотин лева. С решението са присъдени разноски в полза на Агенция „Пътна инфраструктура” в размер на 120 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което издаденият ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание касатора, чрез адв. Я. поддържа касационната жалба, както и представено писмено становище с.д. № 2589/13.02.2025 г. Моли да бъде приета касационната жалба за основателна и доказана и бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени въззивното решение и процесния електронен фиш, както и да се присъдят съдебно-деловодните разноски за четирите съдебни производства по делото, по представен списък на разноските с.д. № 2589/13.02.2025г.

Ответникът по касационната жалба – АПИ гр. София не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Не е съобразено от страна на въззивната инстанция, че към момента на нарушението разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от закона не е допускал издаването на електронни фишове за такъв вид нарушение. Не е съобразено несъответствието на действащата санкционна уредба в ЗДвП в българското законодателство с тази на Европейския съюз и невъзможността да бъдат преценени при налагането на санкции характерът и тежестта на нарушението, както и обстоятелствата, при които то е било извършено. Счита, че обжалваното решение, както и потвърдения с него електронен фиш, подлежат на отмяна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Девня е бил ЕФ № **********, с който на „В. транс“ ООД, за нарушаване разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 3б, вр. чл. 187А ал. 2 т. 3 от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди и петстотин лева, за това че в 10. 50 ч., на 06.10.2020 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. ВОЛВО ФХ62РС ДК№ [рег. номер], с допустима техническа маса 26 000 г, брой оси 3, категория ЕВРО 3, собственост на дружеството се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Горното било установено с помощта на устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП. Издаденият ЕФ № ********** бил връчен по надлежния ред.

За да потвърди ЕФ, Девненският районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност.

Обжалваното решение на Районен съд - Девня е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, поради следното:

Към датата на извършване на процесното нарушение законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.

Така, съгласно чл. 189е ал. 1 и 2 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167 ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл. 179 ал.3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в се съставят актове за административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. По същият категоричен начин, следващата разпоредба на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП постановява, че при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

На следващо място, настоящата касационната инстанция намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218 ал. 2 АПК, при която се констатираха основания за отмяната му поради несъответствие с материалния закон решението следва да се отмени и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което се отмени процесния ЕФ.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за четири съдебни инстанции, както са посочени в списъка на разноските, в размер на 2025 лева, съгласно приложени договори за правна защита и съдействие.

На основание чл. 221 ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 129/29.11.2022г., постановено по АНД № 85 по описа на Районен съд Девня за 2022г.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ЕФ № **********, с който на „В. ТРАНС“ ООД е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на „В. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 2025 /две хиляди и двадесет и пет/ лева, представляваща разноски за четири съдебни инстанции.

Решението е окончателно.