Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Горна
Оряховица – 17.12.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 17.12.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 752/
Производството е по жалба на Н.Н.К. против Наказателно постановление /НП/ №
19-0268-000709 от 15.05.2019 г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Горна
Оряховица-К.Колев.
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 720/ 06.05.2019 год./бланков № 0633985/,
на основание чл.181 т.1 от ЗДвП на К. е
наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Санкцията е наложена за това, че
същият като водач на МПС, управлявал лек автомобил с рег.№ ****, негова собственост, като
„водачът не представил автомобила на
задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на МПС на 17.04.2019г.”, с което виновно
се сочи да е нарушена законовата
разпоредба на чл.147 ал.1 от ЗДвП. Със
същото наказателно постановление Н.Н.К.
е санкциониран и по реда на чл.185 от ЗДвП с глоба в размер от 20лв.
В
законоустановения срок К. обжалва пред
ГОРС горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени НП. Излага
доводи в тази насока.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се
явява, не се представлява. В писмен вид посочва, че поддържа жалбата/л.23 от
делото/. Изтъква, че не е имал представа, че дължи плащане по фиш, както и че
срокът му за минаване на преглед бил
според него до 17.04.2019г.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като
прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
На 06.05.2019 год. жалбоподателят
управлявал лек автомобил с рег.№ ****,
негова собственост, като се придвижвал в с.Поликрайще. По отношение на К. била
извършена проверка от полицейските служители Л.С. и А.С./СЗ 26.11.19г.-л.26-27
от делото/. Свидетелят С. посочва, че водачът е представил и най-вероятно „на
талончето е пишело 17.04.19”-по отношение на техническия преглед, както и че е
извършена проверка за заплащане на дължими глоби по фиш. Актосъставителят С.
съставил акт за установяване на адм. нарушение № 720/ 06.05.2019 год./бланков №
0633985- л.8 от делото/, в който се съдържа констатация за неспазване
разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, както и за нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП. След служебна справка, свидетелят С. установил, че процесният лек
автомобил е собственост на жалбоподателя. В съдебно заседание актосъставителян
поддържа констатациите по АУАН. Издадено
е атакуваното НП № 19-0268-000709 от
15.05.2019 г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Горна Оряховица-К.Колев
/л.7 от делото/, с което за извършено
нарушение по чл.147 ал.1 е наложено наказание глоба от 50лв. на
основание чл.181 т.1 от ЗДвП, а на основание чл.185 ЗДвП-глоба в размер от 20
лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първото административнонаказателно
обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Основен принцип на
административнонаказателната отговорност е нейният личен характер - чл. 24, ал. 1 ЗАНН. Отговорността за
представяне на автомобила за технически преглед е на неговия собственик. В
конкретния случай в наказателното
постановление се твърди, а от
жалбоподателят не се оспорва, че същият е собственик на процесното превозно
средство.
В НП не са описани обстоятелствата,
релевантни за повдигнатото административнонаказателно обвинение- кога последно
автомобилът е бил представен на технически преглед, какъв е периода, за който
важат положителните констатации за техническа годност, кога е изтекъл срока, до
който собственикът е бил длъжен да представи ППС за преглед, а тези
обстоятелства са реквизити, задължителни съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В
конкретния случай те са необходими, тъй като според
административнонаказателното обвинение, очертано в НП, на 17.04.2019г. водачът не е
представил автомобила на задължителен
периодичен преглед за проверка на
техническата изправност, което идва да обоснове извод, че нарушението според
АНО е осъществено именно на тази дата-17.04.2019г., на която собственикът е
бездействал, непредставяйки МПС на технически преглед. Тази констатация
категорично се опровергава от приетото като доказателство удостоверение за
техническа изправност/л.5 от делото/, видно от което преглед на автомобила е
осъществен на 17.04.2018г. /13,27/, според посочения протокол, което означава,
а и изрично е записано, че автомобилът подлежи на преглед до 17.04.2019г.
Процесното твърдяно нарушение се сочи да
е осъществено чрез бездействие с неизпълнението на задължението за представяне
на МПС на технически преглед. Тоест времето на осъществяване на деянието се
определя от начална дата, когато жалбоподателят е следвало и е бил длъжен да
осъществи това действие, до крайния най-късен момент, посочен и в
удостоверението за техническа изправност-до
17.04.2019г. В случая е налице погрешно посочена дата на осъществяване на
деянието. Липсват и горепосочените реквизити по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
относими към датата, на която е съществено нарушението и от които биха могли да
бъдат направени изводи възможно ли е да се приеме, че нарушението, осъществено
чрез бездействие е извършено на 17.04.19г.,
както се сочи в НП. Жалбоподателят определено е бил затруднен да организира
защитата си, тъй като липсва яснота кога нарушението е извършено и въз основа
на кои обстоятелства се прави този извод. На практика се твърди, че на точно
определена дата той не е извършил нещо предписано от закона, но кой е началният
момент и краен момент, от който според АНО е бил длъжен да действа, така и не
се очертава посредством точното посочване на обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението. Периодът или датата на извършване на нарушението е
важен елемент от неговата индивидуализация. А в конкретния случай се сочи
нарушение, осъществено чрез бездействие.
Всъщност без значение са индициите, че
въззивният съд или лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно са разбрали или могат да разберат индиректно кои са обстоятелствата,
въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретика като строго нормирана дейност.
Некоректно е очертана датата на
извършване на нарушението. В контекста на всички, известни по делото факти може
само да се предполага от употребената дума- „на” 17.04.19г., че нарушението се твърди да е осъществено само и
единствено тогава, на тази дата. От употребената дума „до”, съдържаща се в
удостоверението за техническа изправност, се извежда граматически, че след
посочената дата/17.04./ нарушението не може да се осъществи, тъй като собственикът
на ППС е длъжен до този момент да представи автомобилът отново за преглед, а не
на датата, упомената в НП- на 17.04.19г.
За да предизвика целените с издаването
му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, съставляват част от мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган
резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за
обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и
правнозащитените интереси на лицата-страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административните
нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. С оглед упражняване на съдебен контрол за
законосъобразност административнонаказващият орган следва да опише подробно и
да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
както и да посочи ясно кога е осъществено едно нарушение- конкретна дата или период
с начален и краен момент.
С оглед на гореизложеното, съдът приема,
че обжалваното НП е незаконосъобразно, налице е негодност на същото да послужи
за реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя
и следва да бъде отменено в тази му
част.
По второто административнонаказателно
обвинение:
Разгледана по същество, жалбата е
основателна и в тази й част.
С обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил разпоредбата на
чл.186, ал.7 от ЗДвП. Според посочената разпоредба „издаден фиш, глобата по който
не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител“. Видно от съдържанието на разпоредбата същата регламентира
правомощие на администрацията, към която принадлежи органът, издал фиша, а не
задължение на лицето, на което е наложена глобата с фиш. Следователно тази
разпоредба поначало не може да бъде нарушена от лицето, на което е наложена
глоба с фиш.
Според действащото право
неплащането на наложена с фиш глоба за нарушение по ЗДвП в сроковете за
доброволно плащане е основание за налагане на принудителната административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на глобения с фиш водач
за срок до заплащане на глобата, както и основание за започване на изпълнително
производство за принудително събиране на публичното вземане за наложената
глоба. Законът не предвижда налагането на глоба или друго административно
наказание на водач, който не изпълни задължението си да плати в срока за
доброволно изпълнение наложена му с фиш глоба за предходно нарушение по ЗДвП.
Предвид изложеното съдът приема,
че в процесния случай жалбоподателят е наказан за деяние, което не съдържа
признаците на предвидено в закона административно нарушение. Това налага
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
в тази му част.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно постановление № 19-0268-000709 от 15.05.2019 г.на
Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Горна Оряховица-К.Колев, издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 720/
06.05.2019 год./бланков № 0633985/, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: