Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, 18.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова адм. д. №154/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.256, ал.2 от АПК.
Административното дело е образувано по жалба на Б.В.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, подадена против отказ по заявление от 10.04.2022г.
на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) Ловеч за предоставяне на молителя
на заверено копие от Констативен протокол серия Б00А 2018г.
№000615/29.08.2020г. на РДГ Ловеч.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на
отказа на Директора на РДГ Ловеч, като се сочи, че същият е и неправилен и
несъобразен с целта на закона. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на
чл.34 от АПК, като счита, че има право на достъп до информацията, съдържаща се
в административната преписка при РДГ Ловеч, касаеща притежаван от него и иззет
му товарен автомобил. Твърди се, че е налице незаконосъобразно бездействие на
ответния административен орган, изразяващо се в неизпълнение на задължението му
за предоставяне на поисканото от К. копие на процесния констативен протокол,
след като същият е бил поискан от него със заявление като страна в
административното производство. Иска се отмяна на отказа по заявление от
10.04.2022г. на Директора на РДГ Ловеч за предоставяне на копие от Констативен
протокол серия Б00А 2018г. №000615/29.08.2020г. на РДГ Ловеч и на органа да
бъдат дадени задължителни указания за изпълнение на искането.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен
адвокат, като моли за отмяна на отказа и доразвива доводите, изложени в жалбата.
Претендира разноски съгласно приложен списък.
Ответникът – Директорът на РДГ Ловеч в съдебно
заседание не се явява и не се представлява. В придружителното писмо към
преписката и в писмен отговор с вх. № 2184/10.06.2022г. излага съображения за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2022г. (неделя) Б.К. изпратил по ел. поща до
Директора на РДГ Ловеч заявление, с което поискал да му бъде предоставено
заверено копие от Констативен протокол серия Б00А 2018г. №000615/29.08.2020г.
на РДГ Ловеч (л.6-7). Заявлението било заведено с входящ номер № РДГ
08-3933/11.04.2022г. (л.17).
В рамките на 14-дневния срок от подаване на искането
си до административния орган, на 26.04.2022г. (25.04.2022г. е бил неработен
ден), Б.К. е депозирал жалбата си до АдмС Ловеч, по повод на която е образувано
настоящото производство.
По делото ответникът е депозирал административната
преписка. От наличните в нея документи се установява, че с писмо с изх. №
РДГ08-4438/26.04.2022г. (л.16) и.д. Директор на РДГ Ловеч по повод постъпилото
заявление с вх. № РДГ 08-3933/11.04.2022г. е уведомил Б.К., че с искания от
него констативен протокол серия Б00А 2018г. №000615/29.08.2020г. е било
задържано притежавано от К. превозно средство, като същият бил съставен в
негово присъствие, бил му е прочетен, но К. е отказал да го подпише и да получи
екземпляр от него при съставянето му.
В същото писмо административният орган се позовава и
на Определение № 256/22.03.2022г., постановено по адм. дело № 87/2022г. по
описа на АдмС Ловеч, с което предходна жалба на Б.К. по реда на чл.256, ал.2 от АПК срещу отказ на Директора на РДГ Ловеч да му бъде представено копие от същия
констативен протокол, била оставена без разглеждане и производството по това
дело било прекратено.
Писмо с изх. № РДГ08-4438/26.04.2022г. на Директора на
РДГ Ловеч е било получено от К. на 04.05.2022г., видно от известие за доставяне
на л.84 от делото.
Видно от процесния констативен протокол серия Б00А
2018г. №000615/29.08.2020г. (№ 344/2020г. по регистър) на л.66 от делото, на
29.08.2020г. служители на РДГ Ловеч, в присъствието на Б.В.К. извършили проверка
на товарен автомобил марка ИФА с рег.***,
транспортиращ метрови дърва за горене от цер с общ обем 8 пр. куб. м.,
маркирани с КГМ Б1237. Във връзка с описаните в протокола констатации и на
основание чл.197 от Закона за горите, с протокола е задържан провереният
товарен автомобил, заедно с наличната дървесина и представеният от К. превозен
билет № 6806/0025/29.08.2020г. Видно от разписка за отговорно пазене серия Б00А
№ 002826 от 29.08.2020г. (л.68), товарният автомобил е бил предаден за отговорно
пазене в с. Сливек, ДГС Ловеч.
От наличното на л.72 от делото свидетелство за
регистрация част I, се установява, че собственик на
товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег. ***, е
жалбоподателят Б.В.К..
С Доклад на служители при РДГ Ловеч с №
РДГ08-8633/04.09.2020г. (л.62-65) било направено предложение до Директора на
РДГ Ловеч за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Б.К. за
транспортирането на описаната в процесния констативен протокол дървесина от цер
с общ обем 8 пр. куб. м., без да има издаден редовен превозен билет.
От Директора на РДГ Ловеч било изпратено Уведомление с
изх. № РДГ08-9212/29.09.2020г. до Окръжна прокуратура Ловеч (л.57-61) относно
констатирана незаконна сеч, извоз и транспортиране на незаконно отсечена
дървесина. В същото било описано и нарушението, обективирано в констативен
протокол серия Б00А 2018г. №000615/29.08.2020г., като материалите по преписката
били изпратени, ведно с уведомлението до Окръжна прокуратура Ловеч за преценка
относно наличието на извършени престъпления по Наказателния кодекс (НК).
С искане вх. № РДГ08-812/28.01.2021г. (л.56) К.
отправил покана до Директора на РДГ Ловеч за връщане на собствения му товарен
автомобил ИФА В 50 Л с рег. № ***, като изложил,
че не е бил уведомен по никакъв начин за действията на служителите на РДГ.
В отговор изх. № РДГ08-1176/08.02.2021г. (л.55)
Директорът на РДГ Ловеч уведомил жалбоподателя, че относно извършената проверка
от 29.08.2020г. се води разследване по досъдебно производство №214/2020г. по
описа на ОДМВР Ловеч, прокурорска преписка № 1996/2020г. по описа на РП Ловеч
за престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Посочено било също, че във връзка с
направените констатации на 29.08.2020г. е съставен констативен протокол серия
Б00А 2018г. №000615/29.08.2020г., в който Б.К. бил посочен като лице,
присъствало на проверката, в качеството му на водач на МПС, както и че със
съставения протокол е задържано процесното превозно средство. В заключение, бил
направен отказ за връщане на товарния автомобил на К..
С писмо изх. № 1996/2020г., вх. №
РДГ08-8503/11.10.2021г. на прокурор при РП Ловеч (л.38) Директорът на РДГ Ловеч
бил уведомен, че иззетият с констативния протокол от 29.08.2020г. товарен
автомобил ИФА с рег. № *** не е бил
приобщаван като веществено доказателство по делото по прокурорска преписка
№1996/2020г., като административният орган следвало да прецени дали същият
евентуално е предмет на административно нарушение. Приложено било и
постановление за спиране на досъдебно производство.
С оглед на това, от Директора на РДГ Ловеч било
изпратено писмо изх. № РДГ08-8535/12.10.2021г. до ДГС Ловеч (л.37), с което
били дадени указания при поискване да бъде предоставен на Б.К. товарен
автомобил ИФА с рег.№ ***. С писмо изх.
№ РДГ08-8574/13.10.2021г. на Директора на РДГ Ловеч (л.36) К. също бил уведомен
за възможността да получи автомобила си от ДГС Ловеч.
Видно от приемо-предавателен протокол от 03.11.2021г.
(л.34), на същата дата в разсадник с. Сливек И.И. – специалист лесовъдство при
ТП ДГС Ловеч, предал на Б.К. товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег. № ***, № по регистър ДГС Ловеч 20/10, по документ: по
КП серия Б00А 2018г. №
0000615/29.08.2020г. на РДГ Ловеч, по РОП сер. Б00А № 002826 от 29.08.2020г.
Към настоящето дело е приложено и приключилото адм.
дело № 87/2022г. по описа на АдмС Ловеч.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Искането е процесуално допустимо, като подадено от
надлежна страна в срока по чл.256, ал.2 от АПК. Съгласно цитираната
разпоредба, неизвършването на фактически действия, които административният
орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен
срок от подаването на искане до органа за извършването му. Специфичното на
срока за защита по чл.256, ал.2 от АПК е, че започва да тече от подаване на
искането до органа, а не от постановяването на отказ от страна на задължения
административен орган.
Видно от приетите по делото доказателства, Б.К. е
подал на 10.04.2022г. (неделя), заведено с входящ номер № РДГ
08-3933/11.04.2022г., заявление до Директора на РДГ Ловеч, който безспорно
по дефиницията на §1, ал.1 от ДР на АПК е
административен орган, за извършване на
определено фактическо действие – в случая предоставяне на копие от процесния
констативен протокол. С оглед на това, подадената на 26.04.2022г. (дните от 20
до 25.04.2022г. са били неработни) до АдмС Ловеч жалба е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок от подаване на искането на К. до
административния орган съобразно изискването на чл.256, ал.2 от АПК.
Възражението на ответника за недопустимост на
производството е неоснователно. Видно от Определение № 256/22.03.2022г.,
постановено по приложеното към настоящото дело адм. дело № 87/2022г. по описа
на АдмС Ловеч, от съда е констатирано просрочие
на оспорването по предходно подадено от К.
заявление със същото искане (за предоставяне на копие от констативен протокол
серия Б00А 2018г. № 0000615/29.08.2020г.) до административния орган поради
предявяването му извън 14-дневния срок по чл.256, ал.2 от АПК – факт, който не се и отрича от жалбоподателя. С оглед на това, съдебното
производство по адм. д. № 87/2022г. е било
прекратено. Следва да се отбележи, че отричането на допустимостта
на защитата на това основание по
предходно заявление не преклудира правото на жалбоподателя да подаде ново искане до
администрацията за извършване на твърдените от него за дължими фактически
действия, респективно да атакува
последващо евентуално бездействие по него. В
този смисъл е и Определение № 10751 от 04.09.2018г.
на ВАС по адм. д. № 8278/2018г.
Наличието на правен интерес е задължителна процесуална
предпоставка, както за обжалване на административните актове, така и за
защитата по реда на чл.256 от АПК. Такъв интерес ще е налице, когато ищецът
твърди, че е налице бездействие на административен орган, което засяга правната
му сфера. Дали такова незаконосъобразно бездействие е налице е въпрос по
съществото на спора. В случая, К. твърди неизвършване на фактически действия от
ответника по негово заявление, които е длъжен да извърши по силата на закона и
които засягат неблагоприятно правната му сфера, с оглед на което съдът намира,
че е налице правен интерес от търсената защита.
Обстоятелството, че Б.К. е просрочил оспорването на
бездействието на административния орган по повод предходно подаденото от него
заявление с идентично искане (л.17), не преклудира възможността лицето отново
да отправи такова. Съгласно чл.34, ал.1 от АПК, административният орган
осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както
и да си правят бележки и извадки или – според техническите възможности – копия
за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след
приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона
за Националния архивен фонд.
Видно от документите, съдържащи се в приложената от ответника
преписка, процесният констативен протокол, чието заверено копие е поискал
жалбоподателят, е част от административна преписка, образувана за
административно нарушение на Закона за горите и подзаконовите актове по
прилагането му, по която Б.К. безспорно има качеството на заинтересована страна, доколкото същият е собственик на иззетия с
констативния протокол товарен автомобил, а самото изземване пряко рефлектира в
правната му сфера. Констативният протокол е част от производството по чл.197 от
Закона за горите във вр. с чл.8 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.
С оглед на обективната връзка между заявлението до
административния орган и подадената по повод на бездействието по него жалба
(която по съществото си представлява иск за осъждане на административния орган
да извърши претендираните действия по връчване на заверен препис от констативен
протокол, засягащ правната сфера на К.), приложимият ред на съдебното
производство е този по чл.256, ал.2 от АПК.
Принципно нарушаването на правилото на чл.34, ал.1 от АПК в хода на висящо административно производство би се отразило евентуално
върху законосъобразността на постановения в последствие административен акт, но
в случая не е налице такова висящо производство. Самият ответник посочва, че по
КП и констатациите в него няма да бъде образувано административнонаказателно
производство, нито ще бъде продължено административно производство с издаване
на административен акт. Следователно единственият ред за защита на К. срещу неспазването
на чл.34, ал.1 от АПК от страна на административния орган, е исковата защита по
чл.256, ал.2 от АПК.
Целта на искането по чл.256, ал.2 от АПК е да се
установи със сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника –
административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има
за предмет такова поведение от страна на административния орган, вменено му от
закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга
полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди
административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по
закон и което не извършва. Аналогични изводи са застъпени в Определение № 12049
от 29.09.2020г. по адм. дело № 9543/2020г. на ВАС и Определение № 10405 от 04.07.2019г. по адм. д. №
6741/2019г. на ВАС.
В конкретния случай, с оглед данните по делото съдът
приема, че е изпълнен фактическият състав на нормата на чл.256, ал.2 от АПК, доколкото бездействието на Директора на РДГ Ловеч да предостави заверено копие
от КП серия Б00А 2018г. № 0000615/29.08.2020г. има характер на неизвършване на
фактическо действие по смисъла на чл.256, ал.2 от АПК. Предпоставките на
цитираната норма са налице, тъй като ответникът не е изпълнил законовото си
задължение по чл.34, ал.1 от АПК да осигури на К. като страна в производството,
по повод на което е бил съставен констативен протокол серия Б00А 2018г. №
0000615/29.08.2020г., възможност да прегледа документите по преписката, както и
да си прави бележки и извадки или – според техническите възможности – копия за негова
сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му.
Т.е. искането за издаване на заверен препис от
протокола е искане за издаване на копие от документ по преписка, по която
страна е заявителят. Това се установява и от съдържанието на процесния
протокол, представен от органа по делото с административната преписка.
Издаването на преписи от съдържащи се в
административна преписка документи не е волеизявление, представляващо административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК. Това е фактическо действие, което
административният орган е длъжен по силата на нормата на чл.34, ал.1 от АПК да
извърши по искане на страната. Бездействието е такова за извършване на фактическо
действие и попада в обхвата на защитата по чл.256, ал.2 от АПК.
Съдът не споделя изложените от ответника доводи, с
които обосновава отказа си да снабди К. с копие от искания документ, тъй като
констативният протокол бил съставен в негово присъствие и отказът на К. да
получи копие от същия бил удостоверен писмено от свидетел. Това обстоятелство
по никакъв начин не изключва възможността за лицето да поиска по-късно заверено
копие от този документ по реда на чл.34 от АПК, дори и при евентуално
получаване на екземпляр от процесния констативен протокол при съставянето му
(каквото в случая не е налице).
До настоящия момент административният орган не е
представил по делото доказателства, че е удовлетворил искането на К. да му
предостави заверено копие от констативния протокол. Поради изложеното съдът приема, че оспореното от Б.К. неоснователно бездействие на Директора на РДГ Ловеч, изразяващо се в
неизвършването на фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на изрична законова норма, е основателно и следва да
бъде уважено.
Разпоредбата на чл.256, ал.3 от АПК регламентира какъв
следва да бъде резултатът от проведеното съдебно производство, а именно с
решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като
определя срок за това или отхвърля искането. В съответствие с горното Директорът на РДГ Ловеч следва да бъде осъден да
извърши фактическите действия, които
е длъжен да извърши по силата на чл.34,
ал.1 от АПК, а именно да предостави на Б.К. заверено копие от искания
констативен протокол, след като уведоми заявителя за дължимите такси за
издаване на заверен препис, ако такива се дължат.
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат
направените по делото разноски в общ размер 410 лева, които са своевременно
поискани и доказани – за адвокатски хонорар от 400 лв., изплатен изцяло и в
брой (ДПЗС на л.92-гръб) и заплатена държавна такса от 10 лв. (л.4-5). Сторените
от жалбоподателя разноски в размера, посочен по-горе, следва да се възстановят
от бюджета на Регионална дирекция по горите Ловеч, която е юридическото лице,
към което принадлежи административния орган, чието бездействие се оспорва.
Водим от горното и на основание чл.256, ал.3 от АПК,
Ловешки административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Директора на Регионална дирекция по горите
Ловеч, с адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, в 14-дневен срок от влизане на
настоящото решение в сила да извърши действия по предоставяне на Б.В.К. заверено
копие от Констативен протокол серия Б00А 2018г. № 0000615/29.08.2020г., след
като уведоми заявителя за дължимите такси за издаване на заверен препис, ако
такива се дължат.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Ловеч, с адрес
гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, да заплати на Б.В.К., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, направени по делото съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен
съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: