Решение по дело №1171/2023 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК.
Образувано е по внесено от СРП срещу К. К. Р. постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, а именно, че на 06.09.2022 г., около 02:35 ч.
в гр. София, в раница, находяща се в лек автомобил с марка и модел ***, с per. номер ***, спрян за
проверка от полицейски служители в ж.к. „Младост 1“, на бул. „Александър Малинов“ срещу
хотел „Метрополитен“, държал, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества - коноп, с нето тегло
8,34 грама, с процентно съдържание на наркотичен компонент тетрахидроканабинол - 2 %, на
стойност 50,04 лева (петдесет лева и четири стотинки), като конопът е включен в Приложение № 1
към чл.З, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, а именно Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира същото за
доказано, а деянието – за съставомерно. Предлага да бъде постановено осъдително решение, с
налагане на глоба в минимален размер.
Защитата оспорва обективната съставомерност на деянието. Намира, че степента й
разкрива признаците не на маловажен, а на малозначителен случай, като се позовава на
характеристичните данни на обвиняемия, както и на количеството и процентното съдържание на
активно вещество в процесната тревиста маса. Пледира за постановяване на оправдателно
решение.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява и не взема отношение.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. К. К. Р. е роден ***, ЕГН **********.
Свидетелите ***, полицейски служители в ГООР при 07 РУ-СДВР, били назначени като
АП-152 за времето от 19:00 ч. на 05.09.2022 г. до 07:00 ч. на 06.09.2022 г.
Патрулирайки маршрута се, около 02:35 часа на 06.09.2022 г. в гр. София, на бул.
„Александър Малинов“, срещу хотел „Метрополитън“, те спрели за проверка лек автомобил, марка
***, ДК № ***. Последният бил с посока на движение от бул. „Христофор Колумб“ към ул. „Анна
Ахматова“. При проверката полицаите установили водача, като К. К. Р., ЕГН **********. При
извършената проверка, Р. имал видимо неадекватно поведение, което усъмнило проверяващите, че
същият управлява моторното превозно средство, под въздействието на наркотични вещества и/или
държи такива. Била извикана ДОГ при 07 РУ-СДВР и екип на ОПП-СДВР.
Обв. Р. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и не съдействал с
доброволното предаване на наркотични вещества, поради което било предприето претърсване и
изземване на горепосочения автомобил, за времето от 03:05 ч. до 03:40 ч. на 06.09.2022 г., при
неотложност на случая и като единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата,
в присъствието на водача К. К. Р. и на поемните лица - свидетелите ***.
При извършеното претърсване на предната дясна седалка на автомобила била намерена 1
(един) брой спортна раница, цвят тъмночервен (бордо), в предния джоб на която бил намерен и
иззет 1 (един) брой полиетиленов плик, който съдържал растителна маса. За посоченото действие
бил съставен съответен протокол за претърсване и изземване от 06.09.2022 г., одобрен
впоследствие с Определение на СРС, НО, 115 с-в от 06.09.2022 г.
Изготвена по делото физикохимична експертиза № 626-Х/2022 на ОЕКД - СДВР дала
заключение, че предоставеният за изследване обект - иззетият с горепосоченото действие по
разследването полиетиленов плик, съдържащ суха, зелена на цвят растителна маса, по външни
1

белези и химичен състав, представлява коноп. Определеното процентно съдържание на
наркотичния компонент - тетрахидроканабинол в обекта било 2 %. Нето теглото на обекта било
8,34 грама.
При разследването не било установено обв. Р. да има надлежно разрешение за държане на
наркотични вещества.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите *** (л. 21 ДП), *** (л. 23 ДП), *** (л. 25 ДП) и *** (л. 26 ДП); протокол за
претърсване и изземване (л. 19 ДП); протокол за оценка (л. 50 ДП); талон за изследване (л. 51 ДП);
справка от ВМА (л. 54 ДП); справка за собственост на МПС (л. 58 ДП); заключения на ФХЕ (л. 34
ДП) и СДЕ (л. 45 ДП); справка за съдимост (л. 65 ДП) и за висящи наказателни производства (л. 13
ДП).
Доказателствената съвкупност не бележи вътрешни противоречия, по отношение на
подлежащите на установяване обстоятелства. Ходът и резултатът от полицейската проверка се
установяват от показанията на полицейските служители, като иззетото вещество е било подложено
на надлежна физико-химична и оценителна експертна работа, в резултат на която е достигнато до
еднопосочни и категорични резултати. Едновременно с това, не се установява наличието на друго
лице в автомобила, нито обвиняемият е дал обяснения, несъвместими с обвинителната теза,
поради което и въпросът с авторството следва да намери подчертано утвърдителен отговор.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. Р. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Налице е годен предмет на престъплението. Конопът е включен в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и е поставен под контрол, съгласно
ЗКНВП.
До момента на предаването й, процесната растителна маса се е намирала у обвиняемата по
начин, покриващ критериите за държане – в чанта, в управляван от него лек автомобил, т. е. по
начин, ограничаващ възможността за достъп от друго лице.
Спецификата на процесното изпълнително деяние предопределя и формата на вина – пряк
умисъл, насочен към противоправно държане на забранени опиатни вещества.
Същевременно, независимо от относително малкото количество наркотична маса и
относително ниското процентно съдържание на активен компонент, настоящият съдебен състав
намира случая за маловажен, а не – за малозначителен.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на
отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ
относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
2

Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на
престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено
престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По
изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но
само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен,
че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които
са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н.
д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991
г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно
поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност
е явно незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС.
Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно
минало на подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от
нея висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на
всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия
може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени
качества на дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е
закрепено разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да
изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се
извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление. Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС,
от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат,
както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения
на Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
На следващо място и с оглед разграничението между маловажност и малозначителност,
следва да се отбележи, че легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на
деянието, но и тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че малозначителното
деяние не е престъпно, а маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление,
предвиден в Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,
съгласно което „маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават
и другите смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика.
Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 Г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава
след комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят
3

обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост
на психическото отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и
опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. №
196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на
дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е
приел, че се касае за маловажен случай, доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат
значителна обществена опасност.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на обв. Р. вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл, а в
широк такъв (включително и за самия него). Предмет на престъплението по чл. 354а НК е
наркотично вещество, държавно без правно основание. В настоящия случай, действително Р. е с
чисто съдебно минало, а стойността на наркотика подчертано не е голяма (малко над 50 лева), но
същата не е и за подценяване. Отделно от това, не може да се пренебрегне фактът, че се касае за
много повече от една доза вещество (при стандартни разфасовки – около 15 дози), което дава
основания да се разсъждава – дали същите не са били за разпространение, а не – за лична употреба
(макар първата хипотеза да е самостоятелен състав на престъпление). Отделно от това, макар,
както коректно сочи защитата, проверяваното лице да не е длъжно да съдейства при
инкриминирането си, липсата на доброволен елемент (вкл. и в контекста на отказа от тестване с
дрегер) носи всички белези на изначална липса на критичност, която сама по себе си не съставлява
отегчаващо отговорността обстоятелство, но няма и как да бъде подмината, когато се коментира
обществената опасност на деянието и дееца. Отделно от това, ниското процентното съдържание на
активно вещество не поставя случая извън границите на обективната съставомерност, но и
безспорно, както коректно сочи защитата, има известно отражение върху обществената опасност
на деянието (само известна, защото няма данни – обв. Р. да е бил наясно с това обстоятелство, т. е.
същото да е попадало в обхвата на представите и волята му). В този смисъл, съдът намира, че
обществената опасност на случая е по-ниска от тази на класическото изпълнително деяние на
държане на наркотици, но не е пренебрежимо малка, поради което и случаят следва да се
квалифицира именно като маловажен, а не – като малозначителен.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обв. Р. следва да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК законодателят е предвидил наказание „глоба”, в
размер до 1 000 лева. Доколкото Р. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
този ред и тази категория деяния не причиняват съставомерни имуществени вреди, налице са
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. При определяне размера на същото, обаче, съдът е силно ограничен в
преценката си. В нормата на чл. 78а, ал. 1 НК е предвиден специален минимум на глобата от 1 000
лева (без за нея да има опция за чл. 55 НК), а ал. 5 на същата разпоредба забранява наложената
глоба да надвишава предвидената за съответния вид престъпление (в този случай – 1 000 лева).
Казано с думи прости, законът забранява в конкретния случай да се налага глоба, по-ниска от 1 000
лева, както и същата да бъде определяна в размер, надвишаващ 1 000 лева. В този смисъл и съдът
отмери наказанието в единствения позволен от закона размер.

По веществените доказателства
Независимо от изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, доколкото не се
установява Р. да е имал разрешение да държи наркотичните вещества, същите следва да бъдат
отнети в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 НК, както и опаковките към тях.
4

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
обвиняемия.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.
5

Номер на акта:	1492
Дата:	30 март 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20231110201171
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 януари 2023 г.

Решение по дело №1171/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите