ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. Търговище, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20233500500005 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С Разпореждане № 2417 от 08.12.2022 г. по описа на Районен съд – Търговище,
постановено по ч.гр.д. № 1593/22 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия
Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Г. Б. П. с ЕГН ********** с настоящ
адрес в гр.Т., ж.к.И. № 9,ет.1,ап.1, за сумата 1 195.59 лв., представляваща главница по
цедирано на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение по Договор за потребителски
кредит № ******** от 13.11.2018 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 год., до
изплащане на задължението, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Със същото разпореждане е
отхвърлено заявлението и за следните суми : договорна лихва в размер на 486.10 лв. за
периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за
периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г., по Договор за потребителски кредит № *********
от 13.11.2018 г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, ведно с искането за присъждане на съдебни и
деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е
депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за
неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че депозираното
пред съда заявление отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, същото е по образец, като
в него е описана претенцията против си длъжника, както по основание, така и по размер. С
оглед на това, че се касае за договор, сключен с потребител, към заявлението са приложени
1
договора, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите Общи
условия. Навеждат се доводи, че размерът на вземането, касае съществото на спора и не
следва да се обсъжда в заповедното производство, а би следва до се разгледа в условията на
исков процес, при депозирано възражение от страна на длъжника.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите
на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от Юлия Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., против Г. Б. П. с
ЕГН **********, заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за сумата от 1 195.59 лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от
13.11.2018 г., договорна лихва в размер на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до
15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до
28.11.2020 г. Със заявлението се претендират законната лихва върху главното задължение и
разноските по делото. Заявлението е оставено без движение, с указания към заявителя да
уточни размера на главницата, с оглед на това, че съгласно договора, заемна сума от 1 000
лв., а със заявлението се претендира главница в размер на 1 195.59 лв. Последният е
уточнил, че общият размер на кредита по договора е 1 478.37 лв., като в самия договор са
посочени отделните компоненти, от които е формирана главницата. С разпореждане № 2417
от 08.12.2022 година, съдът е отхвърлил, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението
в частта относно претендираната главница, с мотив, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл.410 от ГПК, а в частта относно претендираните договорна лихва и
обезщетение за забава, заявлението е отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. По
отношение на претенцията за лихви, съдът е развил доводи, че доколкото не е уточнено как
е формирана главницата и от какви точно компоненти е съставена, не може да се установи
как са начислявани дължимите лихви и дали не са увредени правата на потребителя.
Клаузите в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за
различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по
договора за кредит, в т.ч. застрахователни премии(посочена и в настоящия договор в размер
на 319.97 лв.и такса оценка на риска, в размер на 158.40 лв.), съществува обоснована
вероятност, че те са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Като в случай, че претендираните лихви
са начислявани върху главница, формирана като сбор от заемната сума по договора за
кредит и такси и разноски, дължими за използване на различни услуги по договора, то
последицата е увреда правата на потребителя и съдът следва да откаже издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Когато вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована
2
вероятност за това, то заповедният съд, следва да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в
заповедното производство.
От правна страна, съдът приема следното: Отказът на съда да издаде заповед за
изпълнение е мотивиран с нередовност на заявлението по отношение на претендираната
главница, с оглед липсата на яснота относно размера и начинът и на формиране. Въззивният
съд не споделя мотивите на първоинстанционния такъв. Въззивната инстанция извършва
проверката идентична на проверката първата инстанция. В този смисъл, съдът следва да
съобрази, спазени ли са императивните норми за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, а именно заявлението да е подадено за вземане за парични суми или
заместими вещи и искът да е подсъден на районен съд. Подаденото заявление следва да
отговаря и на правилата за редовност на заявлението съгласно чл.411, ал. 1, т. 1 ГПК и на
исковата молба, към които препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежна
индивидуализация на вземанията по размер и основание, на които се позовава претенцията.
С оглед строгата формалност на заповедното производство, редовността на заявлението от
външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение
в срока по чл. 411, ал. 2 ГПК. Този принцип е несъвместим с даване на указания на
заявителя за поправяне на нередовностите, освен изрично уредената хипотеза на чл.425, ал.2
ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението- мотивите към т.
2 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл заповедният съд може да остави без
движение заявлението за отстраняване на нередовности, само за такива свързани с
изискванията на чл. 410 ГПК- пропуски по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са
налице други нередовности заповедният съд не следва да дава указания, а директно да
отхвърли заявлението. В конкретния случай, заявлението е редовно от външна страна,
индивидуализирано е вземането по него, както по основание, така и по размер, и е внесена
дължимата държавна такса. Съгласно обстоятелствената част на заявлението по Договор за
потребителски кредит № ********* от 13.11.2018 г., размера на кредита е 1 478.37 лв.,
включващ главница и чиста стойност на кредита. Видно от самия договор, размерът на
отпуснатия заем е 1 000 лв., като към главницата са включени дължимите по договора
застраховки, сключени със длъжника и такса за оценка на риска. В резултат задължението
по договора за главница е 1 478.37 лв. Тук не подлежи на установяване действителния
размер, с оглед евентуални плащания от страна на длъжника. Основания за отхвърляне на
заявлението са лимитативно посочени и не включват недоказаност на вземането по размер.
В случай, че размерът е различен от посочения в заявлението, това подлежи на установяване
в производството по чл.422 от ГПК. Претендираната по заявлението главница е в размер на
1 195.59 лв., поради което следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за тази главница.
По отношение на дължимите по договора лихви за забава и договорни такива, съдът
намира следното: Сключения договор за потребителски кредит, покрива императивните
норми на ЗПК. Искането не е основано на нищожни или неравноправни клаузи, доколкото
3
договорът за потребителски кредит съдържа задължителното договорно съдържание,
възнаградителната лихва е уговорена индивидуално и във фиксиран размер от 31.84 %, ГПР
и е в границите на законоустановения максимум – 46.85 %, инкорпориран е погасителен
план. Не са предвидени неустойки и допълнителни услуги по договора, обезпечения в полза
на кредитора, като основание за неговото сключване, а застраховките по него са
предоставени на волята на потребителя, без да са задължителни. Процесният договор е
действителен, като е налице забава от страна на длъжника. Падежът е настъпил преди
депозиране на заявлението. С оглед на това длъжникът дължи и договорените лихви,
включително и тези за забава. Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази
част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради
горното настоящата инстанция, намира че разпореждането следва да бъде отменено и
разпоредено издаване на заповед за изпълнение за следните суми: договорна лихва в размер
на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на
298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г. На заявителя следва да бъдат
присъдени и разноски, в размер на 39.60 лв. внесена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2417 от 08.11.2022 г. по описа на Районен съд – Търговище,
постановено по ч.гр.д. № 1593/22 г.,с което съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от Юлия Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Цветанка Петкова, за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Г.
Б. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Т., ж.к.И. № 9,ет.1,ап.1, с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1 195.59 лв.,
представляваща главница по цедирано на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение
по Договор за потребителски кредит № от 13.11.2018г., ведно със законната лихва от
29.11.2022 год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 486.10 лв. за
периода от 08.05.2020 г. до 15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за
периода от 09.05.2020 г. до 28.11.2020 г., ведно със разноски по делото, на осн. чл. 411, ал. 2,
т.1 и т. 3 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВИ :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия
Юргакиева, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против Г. Б. П. с ЕГН ********** с настоящ
4
адрес в гр.Т., ж.к.И., № 9,ет.1,ап.1, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1 195.59 лв., представляваща главница по
цедирано на заявителя от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД задължение по Договор за потребителски
кредит № от 13.11.2018г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 год., до изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 486.10 лв. за периода от 08.05.2020 г. до
15.11.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 298.54 лв. за периода от 09.05.2020 г. до
28.11.2020 г., както и разноски, в размер на 39.60 лв. внесена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на РС – Търговище за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5