РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. гр.Мадан, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100120 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Б., ЕГН **********, с адрес
град Р., ул. Х. № ...., община Р., област С. против „С. К.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. "С." № ..., представлявано
от Н. П. П. – управител, с която е предявен иск с правна квалификация по чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че Договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, сключен
между страните е недействителен, както и че клаузата, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1112,01 лева, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2021г. между С. З. Б. като
кредитополучател и „С. К.“ ООД като кредитор е сключен Договор за
потребителски кредит № *** към искане № ****, със следните параметри:
размер на кредита: 1000,00 лева, размер на погасителна вноска: 3x33,38 лв. и
7x162,55 лв., ден на плащане: вторник, вид вноска: месечна, годишен процент
на разходите: 48,46 %, Брой вноски: 10, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %.,
дата на първо плащане: 30.11.2021г., обезпечение - поръчител или банкова
гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане:
31.08.2022г., такса за усвояване – 0, обща сума за плащане: 1237,99 лв.
Въпреки, че в т.3.12 от договора за заем било посочено, че общата сума за
плащане е в размер на 1237,99 лева, при направена справка за дължимите
суми по кредита се установило, че ищцата трябва да заплати на кредитора
сума в размер на 2450 лева. Оказало се, че на основание чл. 11 ал.1 от
договора й била начислена неустойка в размер на 1112,01 лева за
неизпълнение на задължението по т. 5 от договора в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.
1
Счита, че така уговорената неустойка била нищожна на основание чл.26 ал.1
ЗЗД. Клаузата била нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за
защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр.
чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Посочва, че в чл. 11, ал. 1 от договора формално
била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Съобразно
критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2009 г., ОСТК,
уговорената неустойка излизала извън придадените й санкционна,
обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на
задължението била уговорена да бъде по естеството си източник на
неоснователно обогатяване. Уговорена била компенсаторна неустойка за
неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е
уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер,
надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на
договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Клаузата на чл.11 ал.1 от процесния
договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и
нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във
вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на заемодателя чрез
възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин
оскъпява цената на заема. Налице била и неравноправност по чл. 143, т. 5
ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата била уговорена с
цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК била нищожна и плащане
по нея не се дължи. Посочва, че договорът за потребителски кредит
противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая
приложение намирала разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се
посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този
процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР не
възлизал на 48,46%, както било записано, а следва да е в по-висок размер, ако
в него участва и вземането от 1112,01 лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният
годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е
следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В
този размер следвало да участва и сумата от 1112,01 лева, изразена като
процент. Това не било сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на
законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
2
т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая имало
нарушение на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от посочената разпоредба, с оглед на
което целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен – чл.
22 ЗПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за
паричен заем № *** от .....2021г.., по силата на който ищецът е получил в заем
сумата от 1000 лева. Посочва, че уговорената в договора неустойка не
противоречи на добрите нрави. Твърди, че обезпечението на задължението е
съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед
обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си
срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора
от страна на потребителя. Неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение от страна на потребителя водило до непропорционално
увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за
събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение, какъвто бил и
настоящия случай. Посочва, че предоставянето на обезпечение в една от
двете форми зависило изцяло от волята и действията на потребителя. В случая
при сключване на процесния кредит ищецът не бил представил каквото и да
било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на
кредитора от връщането на сумата по договора за заем. В случай че ищецът
изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора
обезпечение, то същият очевидно бил договарял недобросъвестно в
нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД, с ясното намерение да лиши
кредитора от обезпечение. Оспорва доводите на ищеца, че е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, посредством предвиждане
на неустоечно задължение, което в действителност се явявало „допълнителна
печалба“ от кредита. Посочва, че не са налице нито обективният, нито
субективният елемент от фактическия състав на заобикаляне на закона.
Доколкото ищцата твърдяла, че неустоечното задължение е недействително
на собствено основание, то същото не би могло да бъде част от валидно
извършените сделки, чрез които да се постигане забранен от правото
резултат. С оглед на това то не би могло да бъде част от сключените между
страните сделки, целящи заобикалянето на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Несъстоятелно било възражението, че не е изпълнено изискването по чл. 11,
ал. 1, т.9 ЗПК, поради непосочването на условието за прилагане на лихвения
процент. Посоченото изискване не е приложимо към процесния договор за
заем, доколкото в него е уговорен фиксиран лихвен процент, който остава
непроменен за целия период на договора. В конкретния случай, размерът на
възнаградителната лихва по договора за кредит бил приет в определен
процент на годишна база. ГЛП бил фиксиран и е ясно изразена стойност към
момента на подписване на договора - 40.05%, като същият не подлежал на
промяна, а за потребителя била налице яснота и сигурност в размера на
поетото задължение още към момента на сключването на договора за заем.
Неправилно било твърдението, че действително приложеният в договора за
кредит ГПР е различен от посочения в него. В конкретния случай ГПР в
размер на 48.46 % бил изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като
видно от съдържанието на процесния договор единственият разход бил
3
посоченият в договора годишен лихвен процент. Неправилно било
твърдението, че в размера на ГПР следвало да бъде включен и размерът на
неустойката. Това противоречало пряко на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1
ЗПК, съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи и не може да се
взема предвид при изчисляване на ГПР. Не било налице неизпълнение на
изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Видно от съдържанието на
представения договор за потребителски кредит, в същия били посочени
всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния
процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Формулата за изчисляването му била уредена в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между С. З. Б. и „С. К.“ ООД е сключен Договор за паричен
заем № **** от .....2021 г., по силата на който ищцата получила в заем сумата
от 1000 лева, при следните параметри: размер на месечна погасителна вноска:
3x33,38 лв. и 7x162,55 лв., годишен процент на разходите: 48,46 %, Фиксиран
лихвен процент: 40,05 %., дата на първо плащане: 30.11.2021г., обезпечение -
поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на
последно плащане: 31.08.2022г., обща сума за плащане: 1237,99 лв. Съгласно
чл. 5, ал. 1 от Договора страните се споразумели, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения: Безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата, сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на
едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на
не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната;
При двама поръчители: размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна
заплата за страната; Да не са поръчители по други договори за кредит,
сключени с кредитора; Да не са кредитополучатели по договори за кредит,
сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”,
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ; удостоверяващ размера на получавания от тях
доход. Според чл. 5, ал. 2 от договора страните се споразумяват, че
4
кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до
3 (три) дни от сключване на договора. Според чл. 11, ал. 1 от договора с
подписването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита
за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор
обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 112 01 лева.
Според чл. 11, ал. 2 страните се съгласяват, че в случаите по предходната
алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно
посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин. Видно от
представения погасителен план към договора размерът на погасителната
вноска по договора с начислена неустойка възлиза на 235 лева. Като обща
сума за погасяване е посочена 2350 лева.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, от която е видно, че размерът на годишния процент на разходите
по кредита, изчислен по формулата, приета в ЗПК е 48,283%. Разходите,
които са взети предвид от кредитора при определяне на ГПР договорената
лихва, която е в размер на 237,99 лв. или 40,05%. В сключения договор за
кредит и погасителния план към него всички допускания не са взети предвид
от кредитора за изчисляване на ГПР съгласно приложение № 1 от ЗПК, а
именно разходи, различни от лихвите, изразени като няколко плащания, се
плащат на равни периоди от време, считано от датата на първото погасяване
на главницата, т.е. при изчисляването на ГПР, т. нар. неустойка, представлява
такъв разход. Вземайки в предвид този разход в размер на 1112,01 лева при
изчисляването на ГПР размерът му е 135%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
5
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима
от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според процесния договор
за кредит ГПР възлиза на 48,46 %, като съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза разходите, които са взети предвид от кредитора при
определяне на ГПР са единствено договорената лихва, която е в размер на
237,99 лв. Още при сключването на договора обаче е предвидено, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора,
като към първите три вноски по договора се добавя сумата от 201,62 лева, а
към останалите седем вноски се добавят 72,45 лева. Общият размер на
дължимата неустойка възлиза на 1112,01 лева, а общата дължима сума по
кредита с начислената неустойка възлиза на 2350 лева. Още към момента на
сключване на договора и преди изтичане срока за предоставяне на
обезпечение е определен размерът на отделните компоненти, формиращи
погасителната вноска, като размерът е така изчислен, че месечната вноска за
всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква, а
именно – 235 лева. От друга страна задължението по чл. 5, ал. 1 от Договора
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Уговорената
неустойка не може да се счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на
същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за
предоставяне на обезпечение. Задължението е уговорено така, че длъжникът
да бъде възпрепятстван във висока степен при изпълнението му, което да
доведе до пораждане на уговорената санкция. Всичко това налага извода, че
уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката
обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до
оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и
представлява скрита печалба за заемодателя, доколкото не е включена в
годишния процент на разходите. Следователно посочения в договора ГПР не
отговаря на действителния, който според заключението на съдебно-
6
счетоводната експертиза възлиза на 135%, с оглед на което е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, по следните съображения:
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от
същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се
предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит,
независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да
се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
Ето защо в настоящия случай е налице липса на задължително
съдържание на договора, а именно липса на посочване на действително
прилагания между страните ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Следователно процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради
неспазването на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното предявеният иск да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ****
към искане № ****, сключен между страните е недействителен е основателен
и следва да бъде изцяло уважен. По отношение на предявения иск за
установяване на нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за
7
потребителски кредит № **** към искане № **** на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, съдът намира следното:
Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали
основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните
последици от уважаването на всеки един от исковете. След като определянето
на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то
съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се
намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението
на ищеца относно обективното съединяване на исковете. При въведени
няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни
факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от
кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните
последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са
идентични. /В този см. Решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г на
ВКС, I т.о., Решение № 527/21.06.2010г. по гр.д.№ 1363/09г. на ВКС, IV гр.
о./. В случая правните последици от обявяването на процесния договор за
кредит за недействителен обхващат и недействителността на оспорената
неустоечна клауза, с оглед на което за ищеца не е налице правен интерес от
съединяването на двата иска при условията на кумулативност. С подадената
молба за отстраняване на нередовности на ИМ ищецът не обосновава
различни правни последици, които законът да свързва с обявяване на
недействителност на целия договор и на оспорената неустоечна клауза. Ето
защо следва да се приеме, че в настоящия случай се касае за обективно
съединяване на искове при условията на евентуалност, като с оглед
естеството на въведените основания за недействителност на първо място
като обуславящ е разгледан искът за обявяване на недействителност на
договора за кредит. Предвид цялостното уважаване на иска, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на иска за признаването на
клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 588004 към
искане № 9030584 за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
като му се дължат такива в размер на 58 лева – платена държавна такса в
размер на 4 на сто от цената на иска, която следва да му бъде присъдена
изцяло. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за
ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.
О. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът
може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в
разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за Минималните размери на
адвокатските възнагражедния, съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв. М. О. в размер на 331,50 лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на пълномощника на ищцата. Въведеното от ответника в отговора на
8
исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца е неоснователно, доколкото същото е
в предвидения в Наредба 1/2004 минимум, съобразно цената на иска от 1450
лева. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между С. З. Б., ЕГН
**********, с адрес град Р., ул. Х. № ....., община Р., област С. и „С. К.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. "С."
№ ...., представлявано от Н. П. П. – управител, че Договор за потребителски
кредит № *** към искане № ***, сключен между С. З. Б. и „С. К.“ ООД на
....2021 г. е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н С., ул. "С." № ...., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. Х. № ...., община Р.,
област С. сумата от 58 лева (петдесет и осем лева) разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н С., ул. "С." № ..., представлявано от Н. П. П. – управител да заплати
на адв. М. М. О., Булстат ****, АК С., съдебен адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № **
сумата от 331,50 лева (триста тридесет и един лева и петдесет стотинки) -
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9