Р Е Ш Е Н И Е №260210
гр. Русе, 01.03. 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II-ри гр.с. в публично заседание на 23-ти февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА П. и
в присъствието на
прокурора…………………….., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5373 по описа за 2020 год. за да се произнесе
съобрази:
Ищцата Г.В.Х. ***
твърди, че е работила в ответната кооперация, като трудовото й правоотношение е
било прекратено, считано от 27.07.2020г. на осн.чл.327, ал.1, т.12 КТ- поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е
работила при ответника повече от 10 г., поради което има право на обезщетение
от 6 брутни трудови възнаграждения в размер на 5634.00лв. Поради неизплащането
в срок на това обезщетение счита, че й се дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на 123.64лв./съгласно частичен отказ от иск/. Моли съда да
постанови решение,с което да осъди ответната кооперация да й заплати
горепосочените суми, ведно с законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, както и направените по
делото разноски.
Съдът
като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулираните
петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по
чл.222,ал.3 КТ и по чл.86 ЗЗД .
Ответникът
"Трудово Производителна Кооперация-
Съгласие-Русе" - в ликвидация оспорва изцяло исковете, не сочи доказателства.
От фактическа страна:
Не
се спори ,че страните са били в трудовоправни отношения, прекратени със заповед
№24/27.07.2020г./л.4/, считано от 27.07.2020г., като посоченото основание е по придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - чл.327, ал.1, т.12 КТ. В
заповедта за прекратяване на трудово правоотношение работодателят е посочил, че на ищцата следва да се изплати
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати.
По делото е приета неоспорена от
страните счетоводна експертиза относно
размера на обезщетенията по чл.222,ал.3, изчислени съобразно чл.228 КТ.
Посочената дължима сума от вещото лице възлиза на 5634.00лв.-в брутен размер.
Вещото лице установява и че Х. има
повече от 10г. непрекъснат трудов стаж при ответника, както и че към 27.07.2020г.
е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Изчислен и размера на лихвата за забава.
Представените по делото писмени доказателства са коментирани подробно в
приетата експертиза и не следва да се обсъждат от съда. Същите изцяло
потвърждават изводите на вещото лице.
От правна страна:
При прекратяване на трудовото правоотношение за работника или служителя се
поражда право да претендира заплащане на обезщетения при уволнение. Съгласно
чл.222,ал.3 КТ ако работника или служителят е работил последните 10 години при
един работодател и трудовия му договор бъде прекратен независимо от
основанието, но след като работникът или служителят е придобил ПОСВ на същият
се дължи обезщетение в размер на 6 БТВ. Безспорно се доказа наличието на
елементите от фактическия състав, пораждащи правото на ищцата да претендира
такова обезщетение при уволнение – Х. е
уволнена при наличието на отработени последни 10 години от трудовия й стаж при
ответника. От приложените доказателства и приетата експертиза се установи и че ищцата е придобила право на
ПОСВ. Установи се и че обезщетението/за
което е посочено, че се дължи и в уволнителната заповед/ не е заплатено на ищцата.
Относно размера на същото съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.228 КТ,
съгласно която при определяне размера на обезщетението по чл.222,ал.3 КТ се
съобразява полученото от работника или
служителя БТВ за месеца предхождащ уволнението. На тази база и съобразно
изготвената експертиза,съдът приема, че размера на претендираното обезщетение
при уволнение възлиза на сумата от 5634.00лв.-в брутен размер. Предвид
изложеното предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
Съгласно нормата на чл.228, ал.3 КТ, обезщетенията по
този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат
не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, като след изтичане на
този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Предвид изложеното претенцията за заплащане на сумата от 123.64лв.- лихва
за забава се явява изцяло основателна и следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл.
242, ал. 1 ГПК следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно присъдените обезщетения за работа и законната лихва.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищцата разноски за заплатено адв. възнаграждение в
размер на 700.00лв. В тежест на ответника е д.т. по сметката на РРС в размер на
275.36лв. и 180.00лв.-възнаграждение за вещо лице, изплатено от БС.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "Трудово Производителна Кооперация-
Съгласие-Русе" - в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, бул.“Липник“ № 64 да заплати на Г.В.Х., ЕГН:********** *** сумата от
5634.00лв. –в брутен размер, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, сумата
от 123.64лв.- лихва за забава за периода 01.09.2020г.-18.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 19.11.2020г. до окончателното изплащане, както и 700.00лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА
Трудово Производителна Кооперация-
Съгласие-Русе" - в ликвидация, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул.“Липник“ № 64 да заплати по сметката на Районен
съд-Русе д.т. в размер на 275.36лв. и 180.00лв.-възнаграждение за вещо лице,
изплатено от БС.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените обезщетения и законната лихва
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :