Р Е Ш
Е Н И Е
№
............
гр. Кюстендил, 07.09.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на девети август, две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Д.К., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1806 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес
в производство пред първата инстанция и е образувано по предявен иск с правна
квалификация чл. 109 от ЗС.
Образувано е по искова
молба, депозирана от Р.А.П., ЕГН **********, с адрес *** против
Е.В.Н., с адрес *** и С.Л.Я.,
с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че ищцата е собственик на 1/2
ид.част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 с административен адрес:
гр.Кюстендил, ул.
„****“ № **, ведно с първия жилищен етаж-самостоятелен обект с
идентификатор 41112.503.872.1.1. от двуетажната масивна
жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в този имот, както
и принадлежащите на този етаж две мазета-източно и западно,
както и 1/2 ид.част
от тавана и общите части на сградата. Сочи се, че имотът бил придобит чрез
покупко-продажба, за което бил съставен нот.акт № 87,
том II,
рег.№ 4090, дело 261/2001 г. на Нотариус с рег.№ *** по регистъра
на Нотариалната кам**** сов.
Ответниците били собственици на другата 1/2
ид. част от описания поземлен имот, втория жилищен етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда, както и на другата 1/2 ид.част от тавана и общите
части на сградата по силата на наследствено правоприемство
от наследодателя им – Г. И. Н. и договор за дарение от 08.12.1986 година, обективиран в нот.акт № 141 том III дело 1131/1986
година на нотариуса при КРС.
Твърди се, че ответниците незаконно и без съгласието на
ищцата изградили нещо като „кара таван“, с
който намалили височината на стените на помещението на първата етажна площадка, намиращо се при общия вход на 2МЖС, представляващо част от стълбищната клетка
за двата етажа, както и поставили врата на стълбищната клетка на ниво първата
етажна площадка. По този начин
станало невъзможно през поставената врата и по-ниското помещение да се пренесе някаква по-обемиста мебел.
Ответниците поставили врата на
последната етажна площадка, намираща са пред втория жилищен етаж, като
приобщили същата към входното антре на етажа си и постлали пода на същото с пътеки. Сочи се, че поставянето на врата,
която се заключвала от тях и по тяхно
желание, правело невъзможно ищцата по всяко време да ползва тавана на двуетажната масивна жилищна сграда,
предоставен й за ползване по силата на Решение № 89/24.02.2014 г. по гр.д. № 821/2013 година на КРС.
Соче се и че по силата на Решение от
18.12.1984 г. по гр.д.№ 1922/1984 г. на КРС било извършено разпределение
ползването на незастроената част от терена на описания
поземлен имот. Съгласно същото и скицата към него, около сградата имало оставено общо място, оцветено в бяло на скицата,
което било за обслужване на сградата,
в което ответниците незаконно и без съгласие на ищцата изградили и поставили от западната страна на сградата върху
стената мивка /чешма/, както и
хладилник, които освен че се намирали непосредствено под прозореца на една от стаите на ищцата, пречели по
този начин да се използва, пълноценно
отреденото като общо място за обслужване на сградата, която била в етажна собственост.
С описаните по-горе действия
ответниците съществено ограничавали правото на собственост и
инкорпорираното в него право на ползване на общите части от сградата, както и на терена
на имота.
Поради изложеното се поддържа искане за постановяване на
съдебно решение, с което да бъдат осъдени ответните страни, да премахнат
незаконно изградените: „кара таван“, с който намалили
височината на стените на помещението на първата етажна площадка,
намиращо се при общия вход на 2МЖС, представляващо част от стълбищната клетка за двата етажа, както и
поставената врата на стълбищната
клетка на ниво първата етажна площадка и поставената незаконно врата на
етажната площадка намираща са пред втория жилищен етаж, с която са приобщили същата към входното антре на втория жилищен етаж от 2МЖС с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се
в поземлен имот с
идентификатор 41112.503.872 с административен адрес: гр.Кюстендил, ул. „****“ № ***, както
и да премахнат незаконно изградената
от западната страна на описаната сграда върху стената на самата сграда мивка (чешма) и
поставения хладилник върху отреденото като общо място за ползване-обслужване на 2МЖС, съгласно
Решение на КРС от
18.12.1984 година по гр.д.№ 1922/1984 година.
Претендира и направените разноски.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в рамките на
едномесечния срок по чл.131 от ГПК. Считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорват
обстоятелството, че заедно с ищацата притежават процесния имот в съсобственост,
както е описано в исковата молба. Сочат, че посоченият в молбата „кара
таван“ на първата (партерната)стьлбищна площадка бил в този си вид поне
от
Вратата на първата стьлбищна площадка също
съществувала, когато ответниците станали собственици, както и
понастоящем. Тя била с размер
На площадката,
водеща към техния етаж всъщност били поставени не една, а две врати - едната
между площадката и стълбите, водещи надолу, и втората врата - между площадката и стълбите,
водещи към тавана. Първата врата била с размери
Към тавана (подпокривното пространство) също имало врата с
размери
Сочат, че на ищцата били предоставили ключ от
единствената врата, която се заключвала - входната врата. Останалите врати не
се заключвали
и през тях се преминавало свободно.
Не оспорват това, че действително, отвън,
вляво от входната врата, но не под прозореца на спалнята на ищцата,
били поставила един стар хладилник, с размери
Освен това до стената на къщата върху винкели
били поставили метално корито с размери 0.35x0.35 м., към което с мека
външна връзка прокарали вода, което също премахнали.
С оглед горното молят
предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на
ответниците, да се присъдят направените по делото разноски.
Но тъй като и ищцата, от своя страна, също извършила
редица действия,
пречещи им да упражняват своето право на собственост по отношение на
процесния имот, предявяват НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл.109 от
ЗС, който с определение на съда от 29.02.2016 г. е отделен за самостоятелно
разглеждане в отделно производство.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата
и се оспорва от ответните страни.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения нотариален акт №
87, том II,
рег.№ 4090, дело 261/2001 г. на Нотариус с рег.№ *** по регистъра
на Нотариалната камара-****, ищцата придобила собствеността върху 1/2 ид.част от поземлен
имот с идентификатор 41112.503.872 с административен адрес: гр.Кюстендил, ул. „****“№
***, ведно с първия жилищен етаж-самостоятелен обект с
идентификатор 41112.503.872.1.1, от двуетажната масивна жилищна
сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в този имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта 41112.503.872.1.2, както и принадлежащите на този
етаж две мазета-източно и западно, както и 1/2 ид.част от тавана и общите части на
сградата.
Видно от нотариален акт № 141 том III дело 1131/1986
година на Нотариуса при КРС, ответниците са собственици на
другата 1/2 ид. част от описания поземлен имот, втория
жилищен етаж от 2 МЖС, както и на другата 1/2 ид.част от тавана на 2 МЖС и
общите части на сградата по силата на наследствено правоприемство от наследодателя им – Г. И. Н. и договор за дарение от 08.12.1986 година.
Според приложеното заверено копие от решение по гр.д.
№1992/1984 г. на КРС е разпределено ползването на незастроената част от терена
парцел VI, имот пл.№2914, в кв. 179 от плана на гр. Кюстендил, между
тогавашните собственици З. Б. и Л. Н..
Между страните по настоящото дело
е воден съдебен спор по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, като с решение
№89/24.02.2014 г., по гр.д. 821/2013 г. на КРС, е разпределено полването на тавана на двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 41112.503.872 по КК и КР на гр. Кюстендил, одобрени със заповед N
PД – 18 –
96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес:
гр. Кюстендил, ул. „******“ N ***, като освен площите за самостоятелно ползване от
страните, им е предоставена за общо ползване - неоцветената част от скица №1
към заключението на съдебно - техническата
експертиза, с площ от 4.40 кв. м.
Според приложеното удостоверение
№ ДО0003160/09.11.2015 г. данъчната оценка на целия имот на ищцата е 23893,60
лв.
От приложената скица на поземлен имот с идентификатор
41112.503.872 – на л. 20 от делото, както и на на самостоятелен обект в сграда
– на л. 21, се установява точната му индивидуализация.
По делото е прието заключение, изготвено от вещото лице
Л. В., според което при огледа на място са съществували,
описаните в исковата молба врати, но не и хладилник на западната стена на
сградата, нито мивка, като била останала само тръба. Според вещото лице за описаните
в исковата молба преустройства няма надлежни строителни книжа, като такива
нямало и за сградата, т.к. попадали в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗУТ.
Цената на иска е определена от вещото на сумата от 899
лв.
Според заключението на вещото лице А.А. на стълбището в сградата са
монтирани врати между първата (входна) стълбищна площадка и стълбищното рамо, водещо до ниво първи
етаж, както и две врати
на нивото на стълбищната площадка на втория етаж - едната на стълбищното рамо, идващо от първия
етаж, а втората - на стълбищното рамо, водещо към тавана. Вещото лице сочи, че вратите, монтирани на втория етаж са
стара изработка -вероятно
от преди 50-60 години, а вратата на първата площадка е видимо значително по-нова. Установява и че на тавана на първата етажна площадка
няма изпълнен каратаван, а дървена обшивка от профилирани дъски с дебелина около 1,5 см, като измерена на
място светлата височина
на първата стълбищна площадка била
Същото вещо лице в допълнително заключение е изготвило и
графични скици на разположението на спорните обекти.
Изготвено и заключение по допуснатата пожаротехническа
експертиза от вещото лице В.Й., според което обособените помещения на втората
етажна площадка от поставените врати са в противоречие с чл.40, ал.4 от Наредба
Із-1971. Вещото лице смята, че евакуацията на хора е възможна, макар и
затруднето от вероятността да се отварят няколко врети, вместо една.
От показанията на свидетеля М.П. се установява, че през
2001 г. и до 2007 г., през който период посещавала имота, на първата етажна
площадка от него нямало допълнителна врата. На ниво втора етажна площадка също
нямало врати, а само една врата и за тавана една вратичка. Нямало дървена
обшивка на ниво първа етажна площадка.
Свидетелят А.П. сочи, че при влизане
от задния вход имало една входна врата, на първата полщадка още една врата, и
на втория етаж още две врати. Преди тавана имало още една врата, по-малка от
другата, на края на стълбите, на ниво таван, които били отворени, когато му се
налаголо да се качи до тавана. Входната врата също била отворена. Сочи, че на
първата стълбищна площадка има обшивка, която е на тавана. Благодарение на нея
било свалено нивото на тавана. Вратата, която е на тавана била мъничка, но не
чак толкова, т.к. за пренасянето по-обемисти вещи пречели шкафове на втората
площадка, а не вратите. Свителят твърди, че съвсем наскоро се качвал на тавана
и стигнал безпрепятствано догоре. Вратите не били заключени.
Според свидетеля К.Д.Д. разполжението
на вратите в къщата е такова, откакто има спомен, но те не се заключвали.
Заключвала се единствено входната врата вечер.
Свидетелят В.А. сочи, че вратите в къщата винаги били на
същото място
Останалите доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради товна не следва да се обсъждат подробно.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са осъдителни негаторни искове по чл. 109 от ЗС за
осъждането на ответните страни да премахнат: „незаконно“
изградените по твърдение на ищцата „кара таван“ на първата етажна площадка, намиращо се при общия вход на 2МЖС,
представляващо част от стълбищната клетка за
двата етажа, както и поставената врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и друга врата
на етажната площадка, намираща са пред втория жилищен етаж, с която били приобщили същата към входното антре на втория жилищен
етаж от сграда с идентификатор
41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872, с административен
адрес гр. Кюстендил, ул.
„****“ № **, както и „незаконно“ изградената от западната страна на описаната сграда върху стената на самата сграда мивка /чешма/ и
поставения хладилник върху отреденото като общо място за ползване-обслужване на 2МЖС, съгласно
Решение на КРС от
18.12.1984 година по гр.д.№ 1922/1984 година.
По допустимостта:
Доколкото
ищцата твърди, че е налице неоснователно посегателство над обекта на правото на
собственост, което макар и да не накърнява владението напълно, ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение, отдадено от собственика му, то е налице правен интерес от
търсената защита, поради което исковете с правно основание чл. 109 ЗС са допустими.
По основателността:
Съгласно
разпоредбата на чл. 109 ЗС „собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“.
Исковата
защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по
отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота (съсобственик
или титуляр на ограничено вещно право), но ги упражнява по начин, препятстващ
или ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или
собственик. (Р 139/85 - ОСГК).
В
производството ищецът следва да установи с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК
материалните предпоставки за уважавене на иска - че е собственик
на имота или че притежава ограничено вещно право върху него, както и кое е действието, което
препятства упражняването на правото на собственост, респ. че авторът на това
действие е ответникът, както и че тези действия са противоправни –
такива, с които се е нарушила възможността или се е попречило на ищеца да
ползва и владее собствения си имот по предназначение. В този смисъл е съдебната
практика, напр. Решение № 87 от
23.03.2012 г. по гр. д. № 610 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК. Така е разпределена и доказателствената тежест с доклада на съда,
надлежно връчен на страните и приет по делото за окончателен без възражения.
В настоящия случай не се спори и се установи от
доказателствата по делото, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 по КККР, с административен адрес гр.
Кюстендил, ул. "****" № ***, като ищцата притежава първия жилищен етаж-самостоятелен обект с
идентификатор 41112.503.872.1.1, от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в този
имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта 41112.503.872.1.2, както и принадлежащите на този етаж две мазета-източно и
западно, както и 1/2 ид.част
от тавана и общите части на сградата, а ответните страни - другата 1/2 ид. част
от описания поземлен имот, втория
жилищен етаж от 2 МЖС, както и на другата 1/2 ид.част
от
тавана на 2 МЖС и общите части на сградата.
Безспорно е и че с решение по гр.д. №1992/1984 г. на КРС е
разпределено ползването на незастроената част от описания по-горе имот, между
тогавашните собственици З. Б. и Л. Н., както и че с решение №89/24.02.2014 г.,
по гр.д. 821/2013 г. на КРС, е разпределено ползването на тавана на двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в имота, като на страните по настоящото
дело е предоставено ползването на част от него, като за общо ползване е
преодоставена част с площ от 4,40 кв.м.
Според заключението на вещото лице Л. В. достъпът до етажа на
ищцата е с външно стълбище, с пет стъпала, от южната фасада на сградата, а до
етажа на ответниците – от южната фасада, с вътрешно дървено стълбище, което
служи и за достъп до тавана.
Спорно по делото е дали с „незаконно“ изградените
в посоченото вътрешно дървено стълбище от ответниците (по твърдение на ищцата) „кара
таван“, се е намалила височината на стените
на помещението на първата етажна площадка, намиращо се при общия вход на
2МЖС, представляващо част от стълбищната
клетка за двата етажа; дали поставената врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и поставената врата
на етажната площадка, намираща се пред втория жилищен етаж, са приобщили същата към входното антре на втория жилищен
етаж от 2МЖС с идентификатор
41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872, както и дали „незаконно“ изградената от западната страна на
описаната сграда върху стената на самата сграда мивка /чешма/ и поставения хладилник върху отреденото като общо място за ползване-обслужване
на 2МЖС, съгласно Решение на КРС от 18.12.1984 година по гр.д.№ 1922/1984 година, са извършени
от ответниците и дали препятстват ползването на правото на собственост от
страна на ищцата.
В този контекст следва да има предвид, че съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС "при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите ... и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване". С Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. на ОСГК на ВС е
изяснено, че поначало таванът (пространството между последната етажна плоча и
покривната конструкция) е обща част на сградата, притежавана в етажна
собственост, а по правило общите части от сградата следва да бъдат достъпни за
всички собственици на отделни етажи в сградата, независимо къде се намират.
При тези разяснения по делото няма спор, че таванът на двуетажната масивна жилищна сграда с
идентификатор 41112.503.872.1 е обща част. Достъпът до него се
осъществява чрез вътрешно дървено стълбище, а стълбищната
площадка и стълбището също представляват общи части по естеството си. Така
следва да се заключи, че за преустройствата в тях е необходимо съгласие на
всички съсобственици - арг. от нормата на чл. 175 от ЗУТ. В случая такива данни
няма, а вратите на стълбищната клетка на ниво първата
етажна площадка и на етажната площадка,
намираща се пред втория жилищен етаж на
сградата, за които не се спори, че
съществуват, са поставени без съгласието на ищцата, като по делото не са
ангажирани безпротиворечиви даказателства за това кога точно са монтирани. Те,
според заключението на вещото лице по допуснатата пожаро-техническа експертиза, са разположени по пътя за евакуация от
подпокривното пространство към изхода
от сградата, разположен на западната фасада, но не биха попречили на евентуалната защита на къщата от
пожар. Създават пречки обаче, на ищцата да ползва пълноценно
имота си, т.к. тя няма реална възможност за безпрепятствен достъп до тавана,
представляващ и обща част по см. на ЗС. Поставената врата на втората етажната площадка, намираща се пред втория жилищен етаж, я е обособила като помещение към входното
антре на втория жилищен етаж от 2МЖС, с което също се е ограничил достъпът до таванското
помещение, разпределено за ползване от ищцата с решението по гр.д. № 821/2013
г. на КРС. В т.см. са и показанията на св. П. и П., както и заключението на
вещото лице А.. Твърдението на ответниците, че
не те са ги поставили, е без правно значение, т.к. пасивно материално
легитимирани по иска могат да бъдат и лица, които не са извършили пряко
нарушението, но поддържат противоправното състояние – така Решение №163/04.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 656/2011 г., II гр.о., ГК. Ето
защо исковата претенция в тази част се явява основателна и ще бъде уважена.
По отношение на т.нар. „каратаван“
в делото не се съдържат доказателства, които да установяват, че той пречи или
ограничава правото на собственост на ищцата. Дори според заключението на вещото
лице „няма изпълен каратаван“, а дървена обшивка от профилирани дъски, с
дебелина около 1,5 см., като измерена на място светлата
височина на първата стълбищна площадка била
На следващо
място се взе предвид заключението на вещото лице В.,
както и това на вещото лице А., които приемат, че
дворна чешма в процесния имот не е установена, като на място се виждали само
затапени водопроводна и канализационна тръби. Експертите сочат, че няма данни
дали връзката на тези тръби с инсталациите в сградата съществува, като
даказателства за налична такава не са ангажирани. Не се събраха и
доказателства, въпреки разпределената доказателствена тежест, че хладилникът,
предмет на иска, действително е там и пречи на ползването, като твърдението на
ответниците, че той е преместен не се оспори и следва да бъде съобразено от съда при условията на
чл. 235, ал.
3 от ГПК. Този извод следва и от граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма в нжрмата на чл. 109 от ЗС, сочеща на резултат в
сегашно време, т.е в рамките на на висящия процес.
Предвид
изложеното и доколкото целта на исковата защита реда на чл. 109 от ЗС е да
отблъсне всяко пряко или косвено неоснователно действие, което ограничава или
пречи на пълноценното ползване имота според предназначението му, то в частта по
искането за премахване на незаконно изградените:
„кара таван“, както и незаконно изградената от западната страна на описаната сграда върху стената на самата сграда мивка (чешма) и поставения хладилник
върху отреденото като общо място за
ползване-обслужване на 2МЖС, съгласно Решение на КРС от 18.12.1984 година по гр.д.№ 1922/1984 година, претенцията се
явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Доказани по делото са
разноски от ищеца на стойност 865,80 лв., а от ответника 785 лв. При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят разноски в
размер на 288,66 лв., а на ответниците 392,50 лв., но доколкото липсва
изявление по см. на чл. 102 от ЗЗД, съдът не може служебно да извърши
компенсация на насрещните вземания за разноски.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответниците Е.В.Н., с адрес *** и С.Л.Я., с адрес ***, ДА ПРЕМАХНАТ поставената
врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и
поставената врата на етажната площадка, намираща се пред втория жилищен етаж на
двуетажна мисивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в
поземлен имот с идентификатор
41112.503.872 с административен адрес: гр.Кюстендил,ул.
„****“ № ***, собственик на който при права от ½ ид. част е ищцата Р.А.П., ЕГН **********,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.П., ЕГН **********, с
адрес ***,
против Е.В.Н., с адрес *** и С.Л.Я., с адрес ***, иск за осъждане на
ответниците да премахнат незаконно
изградените: „кара таван“, с който намалили
височината на стените на помещението на първата етажна площадка,
намиращо се при общия вход на сградата, представляващо част от стълбищната клетка за двата етажа, както и незаконно изградената от западната страна на описаната сграда върху стената на самата сграда мивка (чешма) и поставения хладилник
върху отреденото като общо място за
ползване-обслужване на сградата, съгласно Решение на КРС от 18.12.1984 година по гр.д.№ 1922/1984
година, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.Н., с адрес *** и С.Л.Я., с адрес ***, сумата в размер
на 392,50 лв., за сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.В.Н., с адрес *** и С.Л.Я., с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.А.П., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 288,66 лв., за
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен
съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: