Р Е Ш
Е Н И
Е
София,12.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №5378/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.226 от КЗ от
Кодекса за З.то(отм.).
ИЩЕЦЪТ- Д.Д.Д. с ЕГН**********, адрес: ***, чрез адв. С.Б.С.,
ВАК, със съдебен адрес:***, твърди, че на 27.08.2015г. водачът на лек автомобил „ Сеат-Ибиза“с ДК № *******- М.И.И.,
движейки се по път 904, в посока от с. “Пчелник“, обл.Варна, към гр. Долни
Чифлик, грубо нарушил правилата за движение, като навлязъл в насрещната лента
за движение. В резултат на тези си действия предизвикал пътно транспортно
произшествие с управлявания от него
мотопед, вследствие на което му принил 7бр. средни телесни повреди, изразяващи
се в следното: счупване на скочната кост на ляво стъпало; счупване на
кубовидната кост на ляво стъпало; счупване на втора проходилна кост на ляво
стъпало; счупване на трета проходилна кост на ляво стъпало; счупване на
четвърта проходилна кост на ляво стъпало; счупване на пета проходилна кост на
ляво стъпало; груб белег, ангажиращ изцяло лявото стъпало;ампутациа на трети
пръст на лявото стъпало, създаващ видима асметрия, който води до загрозяване и
обезобразяване на други части на тялото. Сочи, че по случая е било образувано
досъдебно производство, обективирано в НОХД №6389/2016г. по описа на Районен
съд гр. Варна, приключило с осъдителна присъда за М.И.И., влязла в законна сила
на 01.02.2017г. Изтъква, че след
настъпване на ПТП е бил транспортиран по спешност в МБАА “Св.Анна“, гр.Варна,
Клиника по ортопедия и травматология. На 03.12.2015г. е бил
приет отново в МБАЛ“ Св.Анна“, гр. Варна, Клиника по ортопедия и травматология,
като му е извършена оперативна интервенция под обща анестезия за отстраняване
на инплантирани уреди. Специалистът е установил, че и към тази дата е налице
палпаторна болка в лявото стъпало, налице са ограничени и болезнени движения,
налице е намалена мускулна сила на ляв крак, контрактура на лява глезенна
става; както и тежка деформация на лявото ходило; множество цикатриси и нарушаване
на функцията на стъпалото; невъзстановена функция на лявото стъпало. Видно от
екпертно решение №00398/26.01.2016г. на ТЕЛК, е с 56% намалена работоспособност
до 01.01.2019г. Към настоящия момент състоянието му не се е подобрило и
продължават да са налице болки в областите на увреждане, затруднено е
движението на левия долен крайник. В резултат на тежките увреждания има
неспокоен сън, съпроводен с наличие на кошмари от преживяното, налице е страх.
Налице са симптоми на тревожност, потиснато настроение, липса на апетит. Когато
чуе за пътни инциденти, изживява наново това, което се е случило с него. Налице
е силен емоционален стрес. Това състоя ние го е провокирало да се обърне към
специалист- психолог, като в тази насока представя медицинско изследване №2020/18.11.2016г.
Твърди, че неимуществените му вреди се изразяват в претърпени и подлежащи на
търпене болки и страдания, както и негативни психични изживявания и емоционален
стрес. С оглед на извършени интервенции и проведено лечение изтъква, че е
направил немалко разходи, като за една част от тях е съхранил документи, който
представя с настоящата искова молба. Навежда, че вследствие на катастрофата не
е обезщетяван за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Сочи,
че към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ договор
за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен със З.А.Д."ОЗК - З. -
застрахователна полица №23114002349703, валидна до 17.09.2015г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 2 169лв. -имуществени вреди
/разходи за лечение/ и 160 000лв. неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането- 27.08.2015г. до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-ЗАД ”ОЗК - З.”АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „Света София” № ********оспорва
иска по основание и размер. Оспорва изключителната вина на М.И..
Твърди, че ищецът е управлявал мотопедът си с несъобразена скорост като по този
начин не е успял да реагира своевременно, поради което е допринесъл за
настъпване на ПТП. Прави уточнение, че направеното възражение е единствено на
база твърденията в исковата молба, тъй като от представените документи няма
данни в какво качество е пострадал ищеца - като пешеходец, като водач на
мотопед, на МПС и т.н. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че описаният в
исковата молба механизъм не отговаря на действително реализиралия се. По делото
не са представени доказателства къде е настъпило ПТП и дали действително на
мястото на ПТП е имало действително непрекъсната линия. Прави възражение за съпричиняване от страна на
водача на мотопед С.С.. Сочи, че няма данни по преписката дали пострадалото
лице е спазило е разпоредбата на чл. 137 от ЗДвП, и е използвал защитна каска.
С неизползването на защитна каска пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат предвид обстоятелството, че не е
използвал защитни за тялото си протектори, които обичайно се ползват от
водачите на мотори. Освен това сочи, че няма данни дали управляваният от пострадалия мотоциклет е бял технически годен, същият
не е минал задължителния годишен технически преглед и не е бил годен да се
управлява. Оспорва твърдението, че в
резултат на пътно — транспортното произшествие, за С.С. са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва
твърденията за тяхната продължителност и интензитет. Оспорва пряката причинно - следствена връзка на всички твърдени вреди с
настъпилото ПТП. Оспорва исковете за
имуществени вреди по основание и размер. Същите са неоснователни недоказани,
завишени по размер. Оспорва представените Фактури като частни документи,
досежно дата, авторство и съдържание. Оспорва Фактурите, към които не са
представени касови бонове, доколкото съшите не представляват годно
доказателство за действително извършено плашане. На отделно основание, твърди,
че част от лекарствата и процедурите, за които ищецът претендира плащане не е
следвало да бъдат закупувани и съответно извършвани. Не са представени никакви
доказателства, че са били необходими.Съгласно чл. 45 от Закона за
здравното осигуряване Националната Здравноосигурителна каса заплаща за
оказването на медицинска помощ, която ищецът е ползвал. В тази връзка, твърди,
че това, че ищецът е предпочел да поеме част от своето лечение, въпреки че е
имал възможност то да бъде поето от НЗОК, е обстоятелство, което не следва да
бъде взето предвид и да се приема като имуществени вреди, търпени в резултат на
ПТП. Оспорва и размера на неимуществените вреди, като сочи, че платежоспособността на ответника, който е юридическо лице -
застрахователно дружество, не бива да се отразява по никакъв начин на размера
на присъжданото обезщетение. Още повече че е видна огромната разлика между
платената премия и претендираното застрахователно обезщетение. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва,
както и размера на претендиралите
лихви и началния момент, от който същите се търсят. Претендира разноски и
юриск. възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Видно от представеното зав.копие от протокол от о.с.з. от 01.02.2017 г., по НОХД № 6389/2016 г. по описа на PC - Варна, ведно със Споразумение,, М.И.И., ЕГН: **********, е признат за виновен за причиняването на процесното
ПТП и му е наложено наказание от „три години лишаване от свобода", чието
изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 ал.1 от НК.
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Спорни обстоятелства, според
отговора на ответника, са- механизмът на ПТП, като е направено и
възражение за съпричиняване на вредоносния резулта; вида и медико-биологичния
характер на вредите; причинно-следствената връзка между твърдените увреждания и
процесното ПТП, размера на претендираното обезщетение.
По
делото е представена медицинска документация, която е от значение за
изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са
необходими специални знания.
От
заключението на СПЕ, изготвено от вещото
лице д-р Е.М., неоспорено от страните, се установява, че ищецът Д.Д.Д., е преживял остра реакция на стрес
след процесното събитие. На фона на провежданото лечение за телесните увреди се
появили тревожно-вегетативни и хиподепресивни симптоми, изводими от
психотравмиращите изживявания, предизвикани от процесното събитие и неговите
последици. Постепенно са отзвучали и към настоящия момент не се установяват
болестни симптоми. Персистират последици в психологичен план, които причиняват
субективен дискомфорт и снижават възможностите му за справяне в ежедневието -
епизодични кошмарни сънища, ситуативни страхове, повишена уязвимост към стрес,
занижена самооценка и преживявания за непълноценност от остатъчната деформация
на лявото ходило и продължаващите оплаквания от слабост и болки в засегнатия
крайник. Интензивността им в бъдеще постепенно ще намалява, към настоящия
момент не се намират основания за наличието на хронични и трайни личностови
промени.
От заключението на СМЕ, изготвено
от вещо лице- ортопед травматолог д-р Т. Д.,
ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания на лявото ходило : открито счупване на II-III-IV И V
предноходилни кости ; счупване на кубоидната кост и скочната кост; ампутация на
III пръст; размачкване на меките тъкани в долния ходилен отдел; остеомиелит на
предноходилните кости. Здравословното състояние на ищеца не е възстановено
напълно. Лявото стъпало е деформирано, по-късо от дясното, с увеличен напречен
размер, с различни по дължина и форма белези от рани и операции, с липса на III
пръст. Заличен е нормалния му надлъжен и напречен свод. По стъпалната
повърхност има белег от рана 10 см, по-ниско от нивото на околната кожата с
фистулен отвор, покрит с коричка, II,IV и V пръсти не извършват движения, I-ви пръст
извършва движения в обем по-малък от нормата с 30 %. Ляв глезен извършва
движения с 20 % по-малко от нормата. От направените рентгенови снимки е видно, че счупванията на ходилните и
предноходилни те кости на лявото ходило са зарастнали. Пълно възстановяване
на състоянието на ходилото не може да настъпи, защото са отстранени част от
меките тъкани, III-тия пръст и част от третата предноходилна кост. Това е
довело до изместване на Н-pa и IV-та
предноходилни кости, които са се приближили и се е нарушила нормалната
анатомична структура на ходилото. Походката на ищеца е накуцваща, без
помощно средство, с извъртане на лявото ходило. Ищецът ще изпитва болки в
лявото ходило при промяна на метеорологичните условия, при по-продължително
ходене и стоене прав. Към настоящия момент не се изисква ползване на чужда
помощ - той се придвижва сам без помощно средство. С оглед сегашното състояние
на крайника и възрастта на пострадалия, не се очаква съществена промяна в
близките 5 години. По време на лечението е настъпила инфекция на меките тъкани
и III-тия пръст на ходило то, което е наложило извършването на операция -
изрязване на част от предния ходилен отдел и отстраняване на III пръст и част
от III предноходилна кост. Възпалението на тъканите на ходило то е резултат от
характера на травмата му - размачкване на меките тъкани, придружено от счупване
на ходилни и предноходилни кости. Ищецът е получил при ПТП голяма открита рана
с размачкване на тъканите - отлични условия за развитие на инфекция от контакта
на вътрешността на човешкото тяло с околната среда. При ищеца е налице трайно
нарушение на функционирането на левия долен крайник до края на живота му. В
резултат от получените травматични увреди при процесното ПТП е настъпила голяма
деформация на лявото ходило, която му причинява болки при движения и затруднява
походката му, а сащо така намалява трайно работоспособноста му с 56 % до 01 01
2019 г - ЕР на ТЕЛК № 398 от 26 01 2016 г.
От заключението ( и допълнително
такова) на комплексната СМЕ и АТЕ, изготвено от вещите лица д-р Д. и инж. Ем. З. се установява механизмът на ПТП,
както и че причината за процесното ПТП е
високата скорост, осъществена от водач И. и несъобразената от него
обстановка, довело до навлизане в насрещното движение. Същата експертиза
установява, че носенето на предпазна каска от пострадалия ищец не би го
предпазила от травмите на долни и горни крайници. Ако пострадалият е
носил специализирали обувки за мотористи, би могъл да получи травматични
увреждания на ходилото в по-лека степен и обем.
Представени
са множество фактури от проведеното лечение на ищеца, които установяват разходите, сторени от същия.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан
е деликвентът, който отразява механизма
на ПТП от своя гледна точка.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Разпоредбата
на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (определение за одобряване на
споразумение) по НОХД № 6389/2016 г. по описа на PC - Варна, с което М.И.И., ЕГН: **********, е признат за виновен за причиняването на процесното
ПТП и му е наложено наказание от „три години лишаване от свобода", чието
изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата
на чл.383 ал.1 НПК
одобреното споразумение от съда има
последици на влязла в сила присъда. Тя е задължителна по
настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Тя
установява, че на посочените в исковата молба дата и място той по
непредпазливост е причинил телесни увреждания на ищеца, т.е. че е извършил
противоправно и виновно деяние.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Неоснователно е възражението за наличие на съпричиняване - в тази насока не
се събраха доказателства.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, непълното
му възстановяване, наложителните предстоящи операции, както и икономическите
условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на 50 000 лв., за колкото
искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
От представените писмени доказателства за проведено лечение съдът счита, че
искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло- на 2 169лв.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за
обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането.
Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования –
каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това
ответникът е в забава от момента на увреждането.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с
представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че
същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1 665.63лв. При
това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски ––
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на 446.88лв. от 650лв.(450+200юриск. възн.).
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 2000лв., както и 350лв. възнаграждение на
вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.А.Д.“ОЗК
- З.” АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Света София” № ********представлявано от
изпълнителните Директори - А.Л.и Р.Д., да
заплати на Д.Д.Д.
с ЕГН**********, адрес: ***, чрез
адв. С.Б.С.,
ВАК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), заедно със
законната лихва върху тази сума от 27.08.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 50 000 лв. / петдесет хиляди лева/ до пълния предявен
размер от 160 000лв.(сто и шестдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София”
№ ********представлявано от изпълнителните Директори - А.Л.и Р.Д., да заплати на Д.Д.Д. с
ЕГН**********, адрес: ***, чрез
адв. С.Б.С.,
ВАК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 2 169лв. ( две хиляди сто шестдесет
и девет лева), заедно със законната лихва върху
тази сума от 27.08.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН**********, адрес: ***, чрез адв. С.Б.С.,
ВАК, със съдебен адрес:***, да заплати на З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София”
№ ********представлявано от изпълнителните Директори - А.Л.и Р.Д., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на на 446.88лв.(четиристотин четирдесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София”
№ ********представлявано от изпълнителните Директори - А.Л.и Р.Д., да заплати на адв. С.Б.С., ВАК, със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 665.63лв.(хиляда шестотин шестдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА З.А.Д.“ОЗК - З.” АД, вписано в Търговския регистър, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София”
№ ********представлявано от изпълнителните Директори - А.Л.и Р.Д.,да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 2 000 лв.(две хиляди лева), както и 350лв.(триста и петдесет лева)
разноски по възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: