РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Разград, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20243300500032 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация “ООД
гр.*** против решение № 685 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 1174/2022г. по описа на РС ***, с което е
съдът е приел за установено по отношение на дружеството - жалбоподател, че ищеца Р. А. Ю. не
му дължи сума в размер на 1 222,99 лева, начислена като такава за потребена вода в имот,
собственост на ищеца в размер на 444 куб.метра за периода 21.06.2022г.- 11.07.2022г.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното по установителния иск
решение се излагат доводи, че същото е неправилно и необосновано, тъй като направените с него
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Прави се искане за отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество на спора, с отхвърляне на
ищцовата претенция.Заявена е претенция за разноски пред две инстанции.
Въззиваемата страна Р. А. Ю., чрез пълномощника си адвокат Д. Д. от *** депозира писмен
отговор на жалбата, като я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения.
В съд.заседание дружеството-въззивник, с молба подадена от пълномощник поддържа
въззивната жалба в цялост, с искане за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на
предявения иск.Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна чрез пълномощник поддържа подадения отговор, с искане за
потвърждаване на атакуваното решение.Претендира разноски, заплатено адв.възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. А. Ю. от с.***, обл.**** против ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.***, с която моли съда да приеме за установено по
1
отношение на ответника, че като клиент с партиден № ****** не дължи на ответното дружество
отразената във фактура № ********* от 28.07.2022г. сума 1 222,99 лева с ДДС, фактурирана му
като стойност на доставена питейна вода в обем от 444 м3 за периода от 21.06.2022г. до
11.07.2022г. Претендира разноски.
Обосновава претенцията си , явяваща се такава на правно основание чл.124 от ГПК ,
излагайки от фактическа страна следното:
Притежава къща с дворно място в с.***, обл.****, ул.*** и като клиент на ответното
дружество потребената питейна вода в имота се отчитала за партиден № ******. Водомерът в
имота бил поставен в шахта на двора, където такъв бил монтиран последно от ответника през
м.октомври 2021г., без съставен за това протокол.След зимния сезон, отчитането на водата в
имота започнало през м.март 2022г. от инкасатор при ответника , като потребяваната от ищеца
вода била в рамките на 4 – 7 куб.метра. месечно.При отчитане през м.юли 2022г. инкасаторът
отчел 444 куб.метра вода , преминали през водомера, които били фактурирани за заплащане за
периода от 21.06.2022г. до 11.07.2022г. При направено от негова страна оплакване до управата на
дружеството в гр.*** и в рамките на 1-2 дена след 11.07.2022г. водомерът бил свален и на негово
място поставен т.нар.оборотен водомер, за което на ищеца не му бил предоставен протокол за
демонтаж. От ответника бил уведомен с писмо, че водомерът бил изпратен в гр.*** в лаборатория
за метрологична проверка.При същата било установено, че измервателното устройство не
съответства на изискванията на Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на
метрологичен контрол.На 21.07.2022г. ответното дружество чрез свои служители заменило
оборотния водомер в имота на ищеца с нов такъв, който функционирал и към датата на депозиране
на исковата молба.Въпреки констатациите по отношение на подменения водомер дружеството
фактурирало отчетените вече 444 куб.метра вода за периода 21.06.2022г. до 11.07.2022г., с
претенция за заплащането им, като издало № фактура № *********/28.07.2022г. на стойност
1222.99 лв.
Ответното дружество с отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК е оспорило
предявения иск като неоснователен и недоказан.Не е оспорил качеството на ищеца на потребител
на ВиК услуги.По отношение на подменения водомер, с който били отчетени 444 куб.метра вода,
потребени от ищеца е заявил ,че същият е бил принципно годен до м.август 2024г. , както и при
извършения от инкасатора отчет за същото количество. Посочил е ,че едно от основните
задължения на потребителя на ВиК услуги било да осигурява свободен и безопасен достъп на
длъжностни лица на оператора за отчитане, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните
отклонения.В случая при извършения първи реален отчет след зимния период от длъжностното
лице на оператора поради неосигурен достъп до водомерния възел от страна на потребителя през
м.юли 2022г. е установена разлика от 444 м3 в сравнение с предходния реален отчет извършен
през месец октомври 2021 година. Поддържа ,че отчетеното количество вода от 444 куб.метра е
преминало през водомера, като оператора доставчик е доставил същите до имота на потребителя
според неговите нужди и не носел отговорност за какво и как ще бъдат използвани след
водомерния възел по вътрешната му водопроводна инсталация и ищеца дължи заплащането им
изчислено в размер на 1 222.99 лева, съобразно издадената фактура № *********/28.07.2022г.
При съобразяване на становищата и доводите на страните, с оглед на събраните
доказателства и възраженията във въззивната жалба, този съд приема от фактическа страна
следното :
Страните не спорят, че ищеца Р. А. Ю. е потребител на ВиК услуги в имот, находящ се в
с.***, обл.****, ул.*** и потребената питейна вода в имота се отчитала за партиден №******.
В същия бил монтиран през 2019г. с фабр.№ *******, с № на пломба ******, с който на
11.07.2022г служител на ответника отчел преминалите след последното отчитане 444 куб.метра
вода.След подаденото възражение от ищеца водомера бил заменен с оборотен такъв и изпратен на
проверка в лицензирана лаборатория в гр.***.От издаденото от същата свидетелство
№*********г. е видно, че проверения водомер с фабр.№ ******* не съответства на изискванията
на Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол, тъй катко
отчита по-малко от допустимата грешка, поради което ответника съобщил на ищеца ,че ще го
подмени с нов с нарочно писмо от 20.07.2022г., което било и сторено.
Ищецът е представил по делото общо десет приложения към разписки за фактури за
потребена вода за предходни месеци, преди отчитането на 444 куб.метра вода , от които е видно
2
,че фактурираната през същите вода е в порядъка на 4 - 7 куб.метра.
Същият е сочил и гласни доказателства.Воденият от него свидетел ,И. Н., бивш служител на
ответника сочи ,че посетил имота на ищеца през м.юни 2022г. по негово настояване, тъй като
шахтата му била пълна с вода и от ВиК дружеството не се били отзовали п думите на ищеца.На
място свидетеля установил, че изпускала гайка след водомера , като имало пробойна след
пломбата на водомера, която била цяла ,но липсвало там уплътнение, където останал
луфт.Свидетелят спрял теча, като за целта сложил два пръстена.По този начин била обезопасена
тази част от тръбата, която била към потребителя, а не към ВИК. Според този свидетел причината
да се пълни шахтата с вода бил теча след водомера, като според него проблема се е получил от
липса на съосие между тръбата с гайката след водомера, захапано било уплътнението и оттам е
станал теча.Било му казано от ищеца ,че проблема е от м.ноември 2021г. и въпреки ,че уведомил
ответника не му обърнали внимание.Други доказателства за такова уведомяване на ВИК оператора
за наличие на теч в шахтата, изградена в двора на ищеца същия не представя, а и не твърди.
Гласни доказателства по делото са сочени и от ответното дружество, като призования от него
св.А. А., инкасотор при същото, който отговаря и за с.*** е заявил, че за първи път е замервал
потребена вода на ищеца през м. август 2020г., когато установил ,че водомера , който е монтиран
върти и след като сигналицирал колетиге си същия бил подменен.Сочи също така ,че при имота на
ищеца имало теч и през 2021г.Шахтата в двора, където бил монтиран водомера била пълна с вода
и през м.май 2022г., през м.юни не е замерил водата, тъй като ищеца не бил в дома си, а при
отчитането през м.юли 2022г. било замерено количеството от 444 куб.метра, като забелязал ,че теч
е имало след водомера. След водомера демонтажа и монтажа не се извършвал от ВИК. И от двете
страни на водомера свидетеля сочи, че е имало авария. Твърди, че при авария от страната на
водомера към ВИК водата не стигала до водомера. През м.юли при отчитането установил ,че след
водомера имало пластмасово коляно, но свидетеля не знаел кой го е сложил. Когато през месец
май констатирал пълната с вода шахта, написал служебни кубици.В този смисъл установено е по
делото ,че водомера в имота на ищеца, с който са били отчетени процесните 444 куб.метра вода е
демонтиран през м.юли 2022г. след въпросното отчитане и изпратен в лаборатория, която след
замерване е заключила, че същият не отговаря на метрологичните изисквания, тъй като отчита
по.малко от допустимата статистическа грешка .
Страните по делото са обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "В и К – ***" ООД, които са публикувани на официалния сайт на въззивника.
Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна , окръжният съд направи следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели този съд намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане искова претенция с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата
на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника, е да установи съществуване на основание за получаване
на спорната сума, т. е. че е налице валидно облигационно правоотношение, както и че са
настъпили юридическите факти, от които произтича задължението за заплащане процесното
вземане. От своя страна ищеца, следва да установи, че липсва основание за плащане на спорната
сума, или че е заплатил задълженията си към ответника.
Основния спор между страните се свежда до това дали е изразходвано процесното
количество вода. Ищецът не е твърдял факти и обстоятелства, сочещи на липса на доставка на ВиК
услуги на посочения адрес.
От страна на въззивника не се твърди да е извършван регулярен месечен отчет на
3
измерващото устройство в имота на въззиваемия, а напротив твърди се и се установява
извършвано реално отчитане два пъти годишно, при начислявани прогнозни месечни количества, в
хипотезата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ. В случая през пролетно-летния сезон в имота на ищеца е
правен опит да бъде замерено повече пъти , поради наличието на вода в шахтата, където е
поставен водомера.Установява се от събраните доказателства, че констатирането на показания на
водомера – 444 куб.метра е в резултат на извършено реално отчитане на 11.07.2022г.Няма спор ,че
водомера , с който са били замерени тези количества е бил сменен с оборотен, поради
възражението на ищеца при от след процесното отчитане.
В този смисъл и предвид заявеното от ищеца във връзка с съставянето или не на протоколи
при монтаж и демонтаж на водомер , следва да бъде посочено, че в ОУ, приложими в отношенията
между страните, не съществува задължение за абоната да се подписва лично или чрез
упълномощен представител, при отчет на водомера или при неговата смяна, а само да осигури
достъп до него.
Установено е при метрологичното замерване ,че водомера не е отчитал реално и следва да
бъде заменен с нов , поради това ,че не отговаря на съответните стандарти, но за същия е
посочено, че това несъответствие се дължи на това ,че е замервал по-малко от преминалото през
него количество вода.
Ищецът е оспорил консумирането на цялото количество вода да е извършено през периода, за
който е извършено начисляването, 21.06.2022г. - 11.07.2022г., От събраните доказателства се
установява, че действително макар и начислено за периода количеството от 444к уб.метра е
изразходено за по-дълъг период, предвид начина на отчитане на измерващите устройства в този
район. Отделно от това от показанията на разпитаните двама свидетели, въпреки премълчаването
от ищеца в имота е имало теч от водомера още през пролетта на 2022г., а поддържането в
изправност на вътрешната водопроводна мрежа в имота на ищеца е негово задължение, както и
изправността на измервателното устройство.В случая се установява едно бездействие на ищеца в
продължение на няколко месеца ,при наличие на теч в имота , с което той е допуснал натрупването
на значително количество вода, което е било безспорно преминало през водомера, който е
доказано чрез преминалата метрологична проверка е отчитал и по-малко от преминалото през него
количество вода, а наличието на теч се установява от свидетелите и на двете страни.Не може да
доведе до отпадане на неговата отговорност за плащане и фактът, че сумата е начислена като
консумирана за съответен период от месеците юни и юли, тъй като показанието е надлежно
отчетено на 11.07.2022г.
В заключение съдът намира, че отразената в процесната фактура сума, съставлява цена на
количества реално потребени В и К услуги от ищеца, в процесният имот, поради което същия
дължи тяхната стойност.
Ищецът не твърди и не ангажира доказателства да е извършил плащане на задължението,
поради което и претенцията му се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения, въззивният състав на съда приема, че като е достигнал до
различни правни изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което искът бъде
отхвърлен.
При този изход на спора, на ответника се дължат разноските за първоинстанционното и
въззивното разглеждане на спора, на осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 8 ГПК. Съобразно представения
пред ИРС, списък по чл. 80 ГПК, разноските са такива , дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Въззивния състав намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП за първоинстанционното
производство, при съобразяване на правната и фактическа сложност на спора. За въззивното
производство съобразно представения пред РОС, списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски в
размер на 325 лв. – държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 300 лв..
Последното въззивния съд служебно определя също в размер на 100. 00 лв., на осн. чл. 25, ал. 1
НЗППи с оглед правната и фактическа сложност на делото. При това положение общият размер на
дължимите разноски за две инстанции възлиза на 225 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 685 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 1174/2022г. по описа на РС
*** И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р. А. Ю. , ЕГН *********от с.***, област ******, на правно
основание чл.124 от ГПК против „Водоснабдяване и Канализация“ООД, гр.***, ЕИК *********,
за установяване по отношение на дружеството, че ищецът Р. А. Ю. НЕ ДЪЛЖИ заплащане на
претендираната и калкулирана от същото сума в размер на 1 222,99 /хиляда двеста двадесет и два
лева и деветдесет и девет стотинки/ с ДДС за потребени 444 куб.метра вода в имот, собственост на
ищеца в с.***, област *****, ул.***, за което задължение е издадена фактура № ********* от
28.07.2022г.
ОСЪЖДА Р. А. Ю., ЕГН *********от с.***, област ******да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация“ООД, гр.***, ЕИК *********, сумата 225 /двеста двадесет и пет / лева,
представляваща разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. Чл. 78, ал. 3, вр. Ал. 6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5