Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138/14.6.2019 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стела Гюмлиева,
разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 150 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.П.К.
от с. К. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 12 от 10.04.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ-Ямбол, с
който на жалбоподателя е отказано частично изплащането на финансова помощ общо
в размер на 9 779 лева и е определено подлежащо за възстановяване публично
държавно вземане в размер на 19 558 лева. В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като се твърди същият да е
произнесен при съществени нарушения на административно-производствените
правила, визирани в чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК, и в
нарушение на материалния закон; навеждат се доводи за нищожност на АУПДВ, като
се сочи, че липсват каквито и да е мотиви, които да обосновават неговото
издаване и фактическите констатации, мотивирали органа да го постанови. Излагат
се твърдения, че в процесния случай мярката е за
финансово подпомагане за развитието на малки стопанства, поради което приложим
е редът по специалния Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), т. е. по отношение на нея е дължимо издаване на
решение за финансова корекция при условията на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ, (а не на АУПДВ по реда на ДОПК), при спазване на правилата по чл. 20а, ал. 5, вр. чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, които текстове разписват такъв
акт да се издава от Изпълнителния директор на ДФЗ, като законът не предвижда
възможност за делегиране на правомощията. С оглед на тези твърдения се обосновава
нищожност на акта като издаден от некомпетентен орган. В условията на алтернативност се претендира прогласяване нищожността на
оспорения АУПДВ, съответно – неговата отмяна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован,
участва чрез упълномощения от него
процесуален представител, който поддържа изцяло жалбата и иска съдът да обяви
нищожността на акта, респ. – да го отмени като незаконосъобразно издаден.
Претендират се сторените в производството разноски.
Ответната страна - Директорът на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ – Ямбол, чрез процесуалния си представител - * Д.Р., оспорва
депозираната жалба, като с оглед установените в хода на административното
производство обстоятелства твърди, че за
ДФЗ е налице правен интерес да инициира производство по издаване на АУПДВ за
вреда, нанесена както върху националния, така и върху европейския бюджет,
поради което моли съдът да потвърди административния акт като издаден от
компетентен административен орган съобразно приложената заповед за делегиране
на правомощия; счита, че актът - предмет на оспорване, е напълно
законосъобразен и поради това подадената против него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани
и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.07.2016 г. жалбоподателят е подал заявление за
подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 година за изпълнение на проект
за отглеждане на съществуващи трайни насаждения - шипки и зеленчуци,
увеличаване на насажденията от шипки и лешници и закупуване на земеделска
техника. Към заявлението е приложен и бизнес план, в Таблица 1 от който е
декларирана наличната за стопанството земя, като са посочени четири имота с
насаждения, находящи се в землището на с. Зимница,
община Стралджа; декларирани са и други три имота в землищата на с. Ханово и с.
Кабиле, община „Тунджа“, като същите са описани в Таблица 1А от бизнес плана „Данни
за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други
лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда“. В
Таблица 8 от бизнес плана са описани планираните за извършване инвестиции и
дейности, като е предвидено увеличаване на обработваемата земя с 9.000 дка чрез
наемане (през 2017 г.), посочено
е създаването на насаждения от шипки (3.000
дка) и лешници (6.000
дка) чрез извършване на агротехнически мероприятия и
закупуване на посадъчен материал.
На 03.04.2017 г. между ДФ „Земеделие“ и оспорващия в
качеството му на ползвател е сключен Договор № 28/06/3/0/00753 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ по ПРСР 2014 – 2020, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в общ размер на 29 337
лева, от който: първо плащане - в размер на 19 558 лева, и второ плащане -
в размер на 9 779 лева, като е
предвидено, че срокът за подаване на заявката за второ плащане е до 27.05.2018
г., но не по-рано от един месец от изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от
договора. С Решение № 28/06/3/0/00753/2/01/03/01, издадено от Директора на ОД
на ДФЗ, гр. Ямбол,
е одобрено изплащането на финансова помощ
в размер на 19 558 лева, представляваща първо плащане по договора, като
сумата е изплатена на оспорващия на 13.04.2017 г. На 15.05.2018 г. е подадена
заявка с № 28/06/3/0/00753/301, с която е заявено второто плащане по договора в
размер на 9 779 лева. Към заявката са приложени съответни документи, включително
и „Данни за земята и животните в земеделското стопанство на ползвателя към
момента на подаване на заявката за плащане“, в Таблица 1 от който документ са
декларирани първоначално посочените в Таблица 1 от бизнес плана четири имота в
землището на с. Зимница, както и други два имота в същото землище, за които
като правно основание за ползването им е посочено „наем“. Осъществени са
съответни проверки, приключили с положителен резултат от извършеното посещение
на място. В Контролен лист ОП1-ПМ - Проверка на място, (приложен по делото на л. от 325 до 327), е отразено, че за проекта не са установени
изкуствено създадени условия и/или функционална несъвместимост. С Писмо изх. №
01-283-6500/944 от 15.11.2018 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Ямбол, на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, оспорващият е уведомен за откриване на
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Писмото
е връчено лично на 16.11.2018 г. В уведомлението изрично се сочи, че
производството се открива във връзка с направени при обработката на заявката за
второ плащане по договора констатации, установени след извършена справка в
Регистър правни основания за 2018 г., а именно: шест от имотите, фигуриращи в
Регистъра не са декларирани в Таблица 1А от бизнес плана, което е определено
като нередност, изразяваща се в създаване на изкуствени условия съобразно
разписаното в чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., респ. - чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договора с ДФЗ, като е
прието, че оспорващият е представил документ с невярно съдържание съгласно чл.
37, ал. 1, т. 12 от същата наредба, респ. - чл. 9, ал. 1, т. 12 от Договора.
Изложени са съображения, че с недекларирането на тези имоти при
кандидатстването по мярката ползвателят е представил документ с невярно
съдържание, в резултат на което е създал изкуствени условия с оглед получаване
на предимство за получаване на безвъзмездна финансова помощ; посочено е, че ако
имотите бяха декларирани, представеното от оспорващия проектно предложение би
било отхвърлено като недопустимо поради обстоятелството, че тези имоти е
следвало да се включат при изчисляване първоначалния икономически размер на
стопанството и при това положение първоначалното СПО би надхвърлило максимално
допустимия по Наредбата размер. В писмото е посочено също, че общият размер на
определената финансова корекция е сумата от 19 558 лева, представляваща
първото плащане по договора; определен е 14-дневен срок за доброволно
възстановяване на сумата, описана като извършена финансова корекция. Дадена е и
възможност в 14-дневен срок, (считано от
датата на получаване на уведомлението), за представяне на писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция, респ. – за прилагане на
съответни писмени доказателства. На 28.11.2018 г. е депозирано възражение вх. №
01-283-6500/944#1 от К., в което той излага
съображения, с които оспорва твърдението за недеклариране на имотите в Таблица
1А като неоснователно, като твърди, че договорите за наем на тези имоти са
регистрирани в ПК при община Стралджа и в ПК при община „Тунджа“, същите са
посочени и в анкетен формуляр от 02.12.2015 г., като в анкетен формуляр от
20.06.2016 г. ползвателят е заявил действителните имоти, които обработва и с
които е кандидатствал по мярката за подпомагане и за които е получил
финансовата помощ съгласно сключения договор. Във възражението оспорващият сочи
също, че по отношение на имотите, посочени във формуляра от 2015 г., е
предприел действия по прекратяване на сключените договори, (а един от имотите е прекратен поради смърт на
наемодателя), като твърди, че същите не са
обработвани, както и че не е действал незаконосъобразно и с цел извличане на
облаги от неправомерни действия, а през периода на кандидатстване по мярката,
за която е получена безвъзмездната помощ, е отговарял на всички проверки и
изисквания без забележки. Към възражението са приложени споразуменията за
прекратяване на договорите, както и анкетните формуляри. С АУПДВ № 12 от 10.04.2019
г. Директорът на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол е отказал частично изплащането на
финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 28/06/3/0/00753 от
03.04.2017 г. и е определил подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 19 558 лева, представляващо първото плащане по
договора. Актът е обоснован, като са преповторени констатациите и мотивите,
отразени в писмо изх. № 01-283-6500/944 от 15.11.2018 г. на Директора на ОД на ДФЗ
– Ямбол; обсъдени са възраженията на оспорващия, като същите са счетени за
неоснователни, тъй като посочените от него обстоятелства не го освобождават от
задължението му да декларира в Таблица 1А към бизнес плана имотите, които
твърди, че не обработва, но има правни основания за тях, а именно – документ за
собственост от 1998 г. и договор за аренда от 2013 г. Въз основа на тези мотиви,
административният орган е направил извод, че с недекларирането на имотите в
таблица 1А към бизнес плана ползвателят е действал недобросъвестно при
изпълнение на ангажиментите си по подмярка 6.3, като
е прикрил имотите, въпреки знанието, че има правни основания за ползването им, в
резултат на което е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство
за отпускане на безвъзмездната помощ поради представянето на документ с невярно
съдържание при кандидатстване по мярката. Посочените в АУПДВ правни основания
за издаването му са: чл. 27, ал. 3 и ал.
4 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от
Наредба № 10/2016 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр.
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП. Коментирано е и
откритото на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ с писмо изх. № 01-283-6500/944
от 15.11.2018 г. производство, като няма данни за издадено решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от с.з. За съставения акт и
констатираните нередности е изготвен Доклад за нередност (Приложение № 9) до Дирекция „Финансова“. АУПДВ е изпратен на
оспорващия по пощата и е получен лично от него на 15.04.2019 г., видно от
приложеното известие за доставяне ИД PS 8606 0010VF C, а жалбата против акта е депозирана директно в съда на 23.04.2019 г.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок, от лице с правен интерес, срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ
- предмет на настоящото производство, касаеща
компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (нова – ДВ,
бр. 12 от 2015 г., доп., бр. 2 от 2018 г.), на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи
от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С
приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г., основана на чл.
20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения
правилник на ДФЗ, ИД на ДФЗ е делегирал на директорите на ОДЗ съобразно
териториалната им компетентност своите правомощия по издаване на АУПДВ, вкл и по подмерки 6.1 и 6.3 по
ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от Директора на ОД „Земеделие“,
гр. Ямбол, е постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му
компетентност и надлежно делегирани правомощия.
Съдът намира обаче, че в случая са налице съществени
нарушения на административно-производствените правила, опорочаващи оспорения
акт.
Съобразно правилото на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП задължава Разплащателната агенция (РА) да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Текстът на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП
регламентира, че събирането на вземанията на РА, възникнали въз основа на
административен акт, се извършва по реда на ДОПК. Цитираните разпоредби сочат
на извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да
предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се
установи по безспорен и категоричен начин по реда на специалния закон, че е
налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Текстът на чл. 166, ал.
2 от ДОПК е категоричен, че само в случаите, в които специалният закон не
предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, издаден по реда на АПК.
До влизането в сила на ЗУСЕСИФ, (обн.
ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.), в националното
законодателство не съществува друг процесуален ред за установяване на публични
вземания от недължими плащания при подпомагане със средства от европейски
фондове, поради което установяването на вземането по основание и по размер е
извършвано от ДФЗ-РА при издаването на самия АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ
обаче са въведени специални правила както за извършване на плащанията, така и
за финансовите корекции, в т. ч. и след извършено плащане (чл. 1, ал. 1, т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ). Приложението на процедурата по ЗУСЕСИФ е ограничено
с разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на с.з., съобразно която предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98,
(ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. С влизане в сила на чл.
9б от ЗПЗП (нов, обн. ДВ, бр. 2/03.01.2018 г.) е
направено разграничение на мерките и подмерките, по
отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на ЗПЗП
и тези, при които се прилагат общите правила на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 9б от
ЗПЗП, за Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.,
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, се провеждат посредством: 1. Интегрираната система за администриране и
контрол по реда на глава трета от ЗПЗП - за мерките и подмерките
по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и
наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за
останалите мерки и подмерки. Видно от съдържанието на
чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013, подмярка 6.3 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020 г. не е сред посочените в чл. 9б, т. 1 текстове от Регламент
(ЕС) № 1305/2013, поради което производствата по тази мярка се извършват от ДФ „Земеделие“
по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, съобразно указаното в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП.
Такава е и предвидената в чл. 75, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗУСЕСИФ хипотеза, като едва
след извършено окончателно плащане по проект, какъвто настоящият случай не е,
неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК по силата на разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. При това
положение, след като процедурата по издаването на оспорения АУПДВ е започнала след
датата на влизане в сила на чл. 9б от ЗПЗП, т.е. след 03.01.2018 г., приложим
за установяване по основание и размер на публични вземания на ДФЗ от вида на процесните е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия
закон. Вероятно този ред е приел за приложим и административният орган, видно
от неговото Писмо изх. № 01-283-6500/944 от 15.11.2018 г., с което оспорващият
е уведомен за откриване на производство на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
като е определен размер на финансовата корекция от 19 558 лева, представляваща
първото плащане по договора; определен е 14-дневен срок за доброволно
възстановяване на сумата, описана като извършена финансова корекция, както и е
даден 14-дневен срок за представяне на писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция. В последствие обаче, в нарушение на
установените в закона правила, Директорът на ОД на ДФЗ – Ямбол не е издал
решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Това решение следва да е
мотивирано, да се издаде от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта
и с него да се установи по основание и размер финансовата корекция. Същото
подлежи на обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ и при влизането му в
сила би било основание за издаване на АУПДВ при установена нередност на
изплатените средства от ДФЗ.
По изложените съображения и тъй като процедурата по
издаването на процесния АУПДВ е започнала след
влизането в сила на чл. 9б от ЗУСЕСИФ, съдът намира, че е налице основанието по
чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения акт (в този смисъл Решение № 10754 от 04.09.2018 г. по адм. д. № 4120 от 2017 г. на ВАС на РБ). След отмяната на акта, делото следва да се изпрати
като преписка на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол, за издаване на акт, съобразно
изискванията на приложимия ЗУСЕСИФ по отношение установяване обстоятелствата за
твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на оспорващия по сключения
между него и ДФЗ Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПРСР 2014 – 2020. При
провеждане на производството следва да бъде съобразена и нормата на чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП по отношение на органа, компетентен да налага финансови корекции
от вида на процесната.
При този изход на спора, предвид своевременно
заявеното искане и представените доказателства, административният орган следва
да бъде осъден да заплати на оспорващия разноските за внесена държавна такса и
заплатен адвокатски хонорар, като с оглед направеното от процесуалния
представител на ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, същото следва да се редуцира до минималния предвиден в Наредба
№ 1/2004 г. размер от 500 лева, а общият размер на разноските да се определи на
510 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 12 от 10.04.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ-Ямбол, с
който на П.П.К. от с. К. е отказано частично
изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779 лева и е определено
подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Ямбол за издаване на решение за финансова
корекция по реда на ЗУСЕСИФ по отношение твърдяна нередност при усвояване на
средствата, изплатени на П.П.К. от с. К. по Договор №
28/06/3/0/00753 от 03.04.2017 г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ по ПРСР 2014 – 2020, съобразно указанията в мотивите
към решението.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, СОФИЯ да
заплати на П.П.К. от с. К. разноски по делото в
размер на 510 (петстотин и десет лева).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ:/п/не
се чете