№ 59
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211800600544 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260007/08.04.2021 г., постановена по НЧХД № 470/2020 г.
по описа на РС И., състав на този съд е признал подсъдимата Р. ЕМ. ЗМ. за
невиновна в това на 25.02.2020 г. в гр. И. да е приписала престъпление на АС.
АЛБ. АС. с ЕГН ********** с израза „В противовес на претенциите му, че е
добър баща, мога да заявя, че дъщеря ни А. А.а е била обект на блудствени
действия от страна на неговия приятел М. И., когато баща й я водил в гр. П., в
дните определени за свиждане“, като клеветата е била разпространена чрез
писмено обяснение по пр. пр. № 176/2020 г. по описа на РП И., поради което я
оправдал по повдигнатото й от А.А. обвинение за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански
иск от АС. АЛБ. АС. срещу Р. ЕМ. ЗМ. в размер на 5000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 25.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
1
Съдът е възложил на частния тъжител и граждански ищец А.А.
осъществените от Р.З. разноски в производството – сумата от 2000.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба срещу
присъдата от гражданския ищец и частен тъжител А., с искане за отмяната й,
алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Излагат се аргументи в насока несъответствие на приетото от съда,
относно реализирано от подсъдимата право на свобода на изразяване на
мнение, тъй като инкриминирания израз следва да се тълкува в смисъл, че
частният тъжител А. в датите, които съдът му е определил за виждане с
детето, го води в гр. П., за да може М. И. да блудства с него. Изтъква се, че
ползването на свободите, визирани в чл. 10 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, е съпроводено със задължения и
отговорности и може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или
на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна
информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на
правосъдието – с което атакуваната присъда е в противовес.
В допълнение към въззивната жалба, от частния тъжител и граждански
ищец А. се сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен, противоконституционен и несъобразен с процесуалния и
материалния закон. Твърди се, че в мотивите към присъдата не са обсъдени
доказателства от съществено значение за установяване на съставомерността
на деянието и същевременно съдът е възприел за установени факти и
обстоятелства, за които по делото не са налице доказателства. Последното от
своя страна според жалбоподателя сочи на предубеденост на районния съдия.
Излагат се аргументи в насока наличие на съставомерните признаци на
деянието клевета, осъществено от подсъдимата З. чрез даденото от нея
обяснение пред РП И., като се прави хронологичен анализ на поведението на
2
подсъдимата във връзка с подадената от нея молба до 02 РУ П. и съответно –
даденото във връзка с образуваната по молбата преписка обяснение. Изтъква
се, че съдът неправилно е възприел, че в обяснението на З. не се съдържа
твърдение, израз или дори намек, който да сочи, че бащата е съпричастен към
конкретно престъпление – напротив, категорично се твърди съучастието му в
блудствени действия в режима на личните контакти. Сочи се, че частният
тъжител е конституиран като пострадало лице по пр. пр. № 374/20 г. по описа
на РП П., ДП № 42/20 г. по описа на РУ П. и в качеството на такъв на
11.05.2021 г. му е предявено разследването, при което действие узнал за
потвърдените и пред РП П. клеветнически твърдения от страна на З. и
адвоката й.
В допълнението към въззивната жалба се прави искане за даване на
възможност за такова допълнение и от повереника, който в срока по чл. 323,
ал. 1, т. 1 от НПК се намира в болнично заведение и не е в състояние да се
запознае с мотивите към присъдата. Дадената с определението за насрочване
на делото пред въззивния съд възможност за допълнение на въззивната жалба
от повереника не е реализирана.
В заседанието пред въззивния съд частният тъжител осъществява
самостоятелно правата си, като поддържа жалбата и допълнението към нея на
изложените в тях аргументи. Допълнително се заявява несъгласие с извода на
районния съд за свободно изразяване на мнението и волята си от всеки
български гражданин, като се счита, че в случая се касае за накърняване на
правата на частния тъжител и граждански ищец, посредством многократно
разгласяване на клеветнически твърдения по негов адрес, което продължава и
към момента.
От страна на подсъдимата Р.З. и нейния повереник Адв. Р. Ш. не е
постъпило писмено становище по въззивната жалба на частния тъжител и
граждански ищец.
Пред въззивния съд жалбата срещу присъдата се оспорва от повереника
адв. Ш.. Сочи се, че описаното в тъжбата не покрива от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл. 148, вр. чл. 147 от
НК, тъй като даденото от Р.З. сведение пред РП И. не сочи А. да е съдействал
на М. И. за извършване на евентуални блудствени действия с детето, или че
3
А. има участие в тях, а че когато А. е завел дъщеря си в своя дом, има
вероятност такова нещо да се е случило. Претендират се осъществени по
делото разноски пред СОС в размер на 500 лв.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
АС. АЛБ. АС. и внесъл в РС И. тъжба срещу Р. ЕМ. ЗМ.. В тъжбата се
твърди, че на 23.04.2020 г. при запознаване с материалите по преписка №
176/2020 г. по описа на РП И. частният тъжител е узнал за даденото от З.
писмено сведение, в което тя е заявила «В противовес на претенциите му, че е
добър баща, мога да заявя, че дъщеря ни А. А.а е била обект на блудствени
действия от страна на неговия приятел М. И., когато баща й я е водил в гр. П.,
в дните, определени за свиждане.» Излага се в тъжбата, че действително З. е
пуснала жалба във Второ РУ на МВР гр. П., като е набедила неговия приятел
М. И. в това, че е извършвал блудствени действия с малолетното им дете А.
А.а, а самия тъжител е оклеветила в съучастничество в престъпление. По
образуваната в гр. П. преписка А. бил разпитван като свидетел и
впоследствие конституиран като пострадало лице в досъдебното
производство. Твърди се, че с цитираното в тъжбата писмено изявление Р.З. е
осъществила състава на умишлено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. Ал. 1, т.
2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
Предявен е с тъжбата граждански иск срещу Р.З. за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени
унижения от отправената спрямо частния тъжител клевета, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието – 25.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и частният тъжител А.А. е
конституиран като граждански ищец.
При собствена преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция приема
за установено следното:
4
Бракът между подсъдимата Р.З. и частния тъжител А.А. е прекратен с
решение № 48/14.03.2014 г. по гр. дело № 66/2014 г. по описа на РС И.. От
брака си двамата имат родено дете – малолетната А. А.а А.а с ЕГН
**********.
Отношенията между бившите съпрузи са влошени от години, като всеки
от тях е подавал сигнали до различни институции срещу другия.
По жалба на частния тъжител и граждански ищец А. срещу подсъдимата
Р.З. е образувана пр. пр. № 176/2020 г. по описа на РП И.. В рамките на
преписката подсъдимата Р.З. депозирала писмено обяснение, в което записала
израза «В противовес на претенциите му, че е добър баща, мога да заявя, че
дъщеря ни А. А.а е била обект на блудствени действия от страна на неговия
приятел М. И., когато баща й я е водил в гр. П., в дните, определени за
свиждане.»
Разпитан по делото като свидетел е М. И., който сочи влошените
взаимоотношения между страните по делото, както и че подсъдимата З. е
депозирала сигнали до различни институции, в които твърди извършвани с
детето блудствени действия от негова страна, за които действия й е било
споменато от самото дете. Според свидетеля И., частният тъжител и
граждански ищец се е чувствал зле от подадените сигнали, тълкувани от него
и от свидетеля в смисъл, че А. опосредява блудството.
Видно от материалите по приобщената в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд пр. пр. № 176/2020 г. по описа на РП И., на
25.02.2020 г. подсъдимата З. е написала саморъчно обяснение по преписката,
в което е използвала инкриминирания с тъжбата израз.
Подсъдимата не е осъждана, установено от справка за съдимост.
Тази фактическа обстановка въззивният съд установи, както това е
сторил и първоинстанционният такъв, от показанията на посочения по-горе
свидетел и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
В конкретния случай направеният от първоинстанционният съд извод,
че с използването на израза «В противовес на претенциите му, че е добър
баща, мога да заявя, че дъщеря ни А. А.а е била обект на блудствени действия
от страна на неговия приятел М. И., когато баща й я е водил в гр. П., в дните,
определени за свиждане.», не се доказва подсъдимата З. да е осъществила
5
състава на посоченото престъпление клевета, е напълно законосъобразен. Той
се подкрепя от доказателствената съвкупност и е извършен след нейния
сериозен и задълбочен анализ. Възприетите от районния съд фактически
положения, правилно оценени от тази съдебна инстанция при спазване
процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са я
мотивирали да приеме, че не се установява от обективна и субективна страна
подсъдимата да е осъществила състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение с тъжбата.
Правната оценка на установените по делото факти от предмета на
доказване, извършена от първостепенния съд, напълно се споделя от
настоящия състав на СОС. В мотивите към контролираната присъда
съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението клевета е
анализирано в духа на правната теория и съдебната практика, които приемат,
че предмет на престъплението могат да бъдат единствено твърдения с
конкретно съдържание, носещи информация за конкретно определено
обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква
от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна
оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление.
Приложението на тези критерии по отношение на даденото пред РП И.
обяснение от подсъдимата З. сочи, че инкриминираният израз, за който
подсъдимата е била оправдана от първоинстанционния съд, поначало не може
да бъде отнесен към позорящ такъв или приписващ престъпление - след като е
използван във връзка с реализирано от гражданин право на мнение, когато
гражданинът съобщава за предполагана от него нередност в поведението на
друго лице пред компетентна да се занимае с въпроса институция. Освен
това, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд в мотивите към
постановената присъда, в инкриминирания с тъжбата израз липсва каквото и
да е твърдение или дори намек, че бащата на малолетното дете го води при
своя приятел, за да извършва последният блудствени действия с него.
Инкриминираната фраза не може да бъде определена и като позоряща, тъй
като по същество пресъздава мнение на подсъдимата за родителския
капацитет на тъжителя, което не е изказано по шокиращ, арогантен или
позорящ начин, а и фразата не може да предизвика еднозначна негативна
оценка.
6
Действително, ползването на свободата на изразяване на мнение е
съпроводено със задължения и отговорности и може да бъде обусловено от
ограничения или санкции. Не може да бъде споделено, обаче, направеното от
частния тъжител и граждански ищец възражение във въззивната жалба срещу
присъдата, че хронологичното проследяване във времето поведението на
подсъдимата З. сочи на извод за многократно реализиране от нея на
престъпния състав, описан в тъжбата. Престъплението поначало винаги е
конкретен волеви акт и обвинението не може да бъде формулирано
абстрактно, разпростирайки се и върху поведението на дееца извън конкретно
посочените дата, място и начин на извършване. Това би създало неяснота
относно фактическите предели на обвинението, респ. и пречка да бъде
определен по ясен начин предмета на доказване, който не може да бъде
допълван или извеждан по тълкувателен път от съда и останалите страни по
делото. Подобен подход дефинитивно би довел до накърняване правото на
защита на подсъдимата да разбере правнорелевантните факти на обвинението,
срещу които да организира защитата си.
В заключение, въззивният съд, при извършената самостоятелна
преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност се солидаризира
с извода на първостепенния съд, че подсъдимата Р.З. следва да бъде
оправдана по повдигнатото с частната тъжба обвинение от А.А. срещу нея.
Тъй като гражданската отговорност в наказателния процес винаги е
функция от наказателната и доколкото изпълнителното деяние в конкретния
случай не е противоправно, то не съставлява деликт и следователно
гражданският иск подлежи на отхвърляне, както законосъобразно и в
съответствие с правната теория и съдебната практика е преценил районният
съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК в случаите, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия до съда се възлагат на частния тъжител. Следователно
частният тъжител А.А. следва да заплати на оправданата подсъдима Р.З.
сумата от 2000 лева, представляваща заплатени от нея разноски пред първия
съд за адвокатски хонорар, за който е приложен договор за правна помощ с
Адв. Р. Ш., със съответно изявление, при което присъдата и в тази си част е
законосъобразна.
7
Пред въззивния съд е представен договор от 17.11.2021 г. за правна
помощ с адв. Ш., за договорен адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.
Представена е и разписка за реално платена на 30.11.2021 г. на адв. Ш. сума
от 500 лв. - която сума се претендира от повереника в съдебни прения и
предвид изхода на делото следва да бъде възложена в тежест на частния
тъжител.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260007/08.04.2021 г., постановена по
НЧХД № 470/2020 г. по описа на РС И..
ОСЪЖДА АС. АЛБ. АС. с ЕГН ********** да заплати на Р. ЕМ. ЗМ. с
ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
осъществени разноски по ВНЧХД № 544/2021 г. по описа на СОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8