Р Е
Ш Е Н
И Е № 260017
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич
07.04.20** г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на пети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева......Т.д.№78
от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ЕООД,ЕИК***/н/,със
седалище и адрес на управление – гр.***, ул.“***“№**,вх.Б,ет.5,ап.25,представлявано
от синдика В. ИГ. срещу „*****“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление-гр.*****,ул.“*****“№**,представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала –**,с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК.
В исковата молба се излага
следното:
Със Заповед за изпълнение,издадена
по ч.гр.д.№645/2018г.по описа на РС гр.***** и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист солидарните длъжници „*****“ЕООД,ЕИК ***** и **ЕГН **********
са осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумите:главница 401 400лв. и
13 572лв.съдебно деловодни разноски.
Образувано е изп.д.№**г.на ЧСИ Л.Т.,вписана
под №* при КЧСИ ,с район на действие Окръжен съд гр.Добрич.
В рамките на изпълнителното
производство,по искане на ищеца,изпълнението е насочено срещу всички дялове ,в
които е разпределен капитала на „*****“ЕООД,ЕИК ***** и е наложен първи по ред
запор върху дружествените дялове на длъжника **в дружеството ,с размер на
дяловото участие 100 % от капитала до размера на дължимата сума,който запор е
вписан по партидата на дружеството на 12.10.2018г.
Тъй като след получаване на
поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело не са постъпили суми
за погашение на дълга,с Постановление от **.03.2019г.взискателят е
овластен да предяви иск за прекратяване
на ответното дружество на основание чл.517 ал.4 от ГПК.
По тези съображения се иска
ответното дружество да бъде прекратено и по отношение на същото да бъде открито
производство по ликвидация,с цел удовлетворяване на вземането на ищеца по
делото.
В депозиран отговор ответникът
намира,че предявеният иск е недопустим и неоснователен,като избраният способ за
погасяване на дълга е обективно непотребен и упражняването му представлява
злоупотреба с право.Взискателят е запорирал всички банкови сметки на длъжника
,както и дялове в търговските дружества ,в които той участва,наложил е запор
върху леки автомобили и възбрана върху недвижими имоти,собственост на
ответника.Тъй като дългът би могъл да се събере чрез други изпълнителни
действия предявяването на настоящия иск е лишено от правен интерес.
Представя се Постановление за
възлагане от 15.03.2018г.,на ЧСИ Л.Т.,с което се установява,че взискателят и
ищец в настоящото производство е закупил недвижим имот собственост на
солидарния длъжник Р. А.за сумата от 606 000лв.
С тези мотиви се настоява
искът,като неоснователен да бъде отхвърлен.
Ответникът моли да се вземе
предвид,че изпълнителното производство е спряно по решение на съда и
следователно на би следвало да се предприемат каквито и да е изпълнителни действия,докато не бъде
доказано вземането на взискателя.
Нередовно са връчени съобщения за
наложени запори,поради което длъжникът счита,че не е редовно уведомен,че са
предприети подобни действия от страна на ЧСИ по изпълнителното дело,което
представлява предпоставка за отхвърляне на настоящия иск.
Преди да удовлетвори вземането на
взискателя длъжникът следва да получи призовка за доброволно изпълнение.Такава
в настоящия случай не е била редовно връчена,за което се прилага Определение
№264/2019г.по ч.гр.д.№**6/2019г.-на ДОС.В този смисъл искът е преждевременно
заведен и неоснователен.
При спряно изпълнително
производство,изпълнителния титул според ответника не е налице и взискателят
няма правно обосновано изискуемо вземане към ответното дружество.Съществувала и
хипотетичната вероятност за прекратяване на изпълнителното производство ,поради
обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Излагат се доводи за
незаконосъобразност на постановлението на съдебния изпълнител за овластяване на
кредитора да предяви настоящия иск.
Не се оспорва факта,че ввземането
на взискателя не е удовлетворено в изпълнителното производство.
С представена в законоустановения
срок допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:
Възражението за недопустимост на
предявения иск е неоснователно.Ищецът е взискател по посоченото изпълнително
дело и е активно легитимиран да предяви настоящия иск,независимо от това ,дали
постановеното решение ще доведе или не до пълно или частично удовлетворяване на
вземането на взискателя.
Неоснователно е и твърдението,че
длъжниците са лишени от възможността да погасят задължението си,поради
наложените запори и възбрани върху имуществото им,тъй като „родът не погива“ и
винаги е възможно изпълнение на парични притезания.
Проданта на недвижимия имот,по
отношение на която длъжникът създава неоснователни пречки за влизане в сила на
издаденото постановление за възлагане,не е достатъчна да бъде удовлетворен
взискателя,тъй като внесената продажна
цена в размер ,надвишаващ вземането на длъжника ,90 % е разпределена в полза на
ипотекарен кредитор на ответника длъжник-банка,към която дълга на последния е
430 000 лв.Минимална част от продажната цена ще бъде използвана за
удовлетворяването на ищеца по делото.
Не отговаря на истината ,че изпълнителното
дело е спряно.Дори да е така ,това не е основание за спирането или
прекратяването на настоящото производство.
Неоснователно е и твърдението,че
наложените запори не са съобщени на длъжника.Съобщението за наложения запор е
обявено в ТРРЮЛНЦ,в съответствие с разпоредбата на чл.517 ал.1 от ГПК.
Що се отнася до нередовното
връчване на призовката за доброволно изпълнение,сам длъжникът твърди,че на
15.11.2018г.се е явил за справка в кантората на ЧСИ ,поради което срокът за
доброволно изпълнение отдавна е изтекъл.
Предвид факта,че ищецът разполага
с изпълнителен титул ,той е кредитор и взискател в изпълнителното производство.
Излагат се допълнителни доводи за
неоснователността на направените в отговора възражения по основателността на
предявения иск.
В подадения допълнителен отговор
се повтарят аргументите на ответника,изложени в отговора на исковата молба и се
настоява искът да бъде отхвърлен.
Искът е допустим,тъй като ищецът е
взискател по посоченото в исковата молба изпълнително дело и вземането му не е
удовлетворено от длъжника,факти които не се оспорват по делото и следва да се
признаят за безспорно установени,след изслушването на страните в първо по
делото заседание.Наложен е запор върху всички дружествени дялове на ответника в
настоящото производство и е издадено постановление за овластяване по чл.517 от ГПК.
Окръжният съд,като прецени
представените по делото писмени доказателства,намира за установено следното:
Съгласно представения по делото
изпълнителен лист на РС гр.***** ответното дружество е осъдено да заплати
солидарно с физическото лице Р. А.на дружеството ищец в настоящото производство
сумата от 401 400лв.-главница по запис на заповед от 15.12.2017г.,ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.09.2018г.до
окончателното изплащане на главницата,както и сумата от 8 028 лв.-държавни
такси и 5 544 лв.разноски в заповедното производство.
По делото е приложено
т.д.№138/2019г.по описа на Добрички окръжен съд,което е с предмет установяване по реда на чл.415 във вр.с чл.4**
от ГПК на дължимостта на сумата от
401 400лв.,предмет на процесния запис на заповед,за който е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№645/2018г.на РС гр.*****.
С Решение №6 от 24.01.2020г.по т.д.№138/2019г.
на Добрички окръжен съд ,влязло в законна сила на 19.11.20**г.Окръжният съд е
признал за установено ,че по издадената по ч.гр.д.№645/2018г.по описа на РС гр.*****
заповед за изпълнение,“*****“ЕООД и **дължат солидарно на „***“ЕООД сумата от
401 400лв.,представляваща главница по запис на заповед от
15.12.2017г.,ведно със законна лихва,считано от
07.09.2018г.до окончателното й изплащане и е осъдил ответниците да
заплатят солидарно разноските на ищеца в заповедното и исковото производство.
Образувано е изпълнително
дело№285/2018г.на ЧСИ Л.Т. ,с район на действие Окръжен съд гр.Добрич,вписана
под №* в регистъра на КЧСИ.
На 04.10.2018г.по изпълнителното
дело е наложен запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на
капитала на ответното дружество“*****“ЕООД –Р. А.,оповестен в ТРРЮЛНЦ на
12.10.2018г.
С Постановление за овластяване за
прекратяване на търговски дружество от **.03.2019г. съдебният изпълнител Т. е
овластил „***“ЕООД да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Изпълнителното дело е спряно с Определение от 20.05.2019г.на РС гр.*****,като
на взискателя и ищец в настоящото производство е указано да предяви иск за установяване на вземането си,който е предявен
по т.д.№138/2019г.на ДОС и е уважен с влязло в сила съдебно решение.
С Постановление за възлагане
от 15.03.2018г. на взискателя по
изпълнението и ищец в настоящото производство е възложен недвижим имот
„Пицария“,находяща с в гр.***** ,ул.“*****“№20
за сумата от 606 000 лв.По делото няма данни постановлението за
възлагане да е влязло в законна сила.Твърди се от страна на ищеца,че
дружеството е внесло продажна цена на имота
до размера надвишаващ вземането,която е разпределена на ипотекарен
кредитор и въпреки възлагането вземането не е удовлетворено.
При така събраните писмени
доказателства,съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.517
ал.4 от ГПК,когато изпълнението е насочено срещу всички дялове в
дружеството,искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на
запора и без да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ,без връчването на
изявление за прекратяването на дружеството или на участието на длъжниците в
дружеството.Съдът отхвърля иска,когато установи ,че вземането на взискателя е
удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото.
В доказателствена тежест на ищеца
беше установяването ,че по отношение на всички дружествени дялове е налице
вписан запор,което се установи от представеното извлечение на сайта на ТРРЮЛНЦ,че
е редовно овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество,което
също се установи в настоящото производство и че вземането му е останало
неудовлетворено.
В доказателствена тежест на
ответника е именно установяването на предпоставката за отхвърляне на предявения
иск по чл.517 ал.4 от ГПК-че към датата на провеждане на първо съдебно
заседание по делото вземането на ищеца е погасено.Такова установяване на беше
проведено в настоящото производство.
Възраженията,че длъжникът
разполага и с друго имущество ,от което взискателят в изпълнението може да се
удовлетвори останаха недоказани,а и наличието на друго имущество,от което взискателят може да
се удовлетвори не е основание за отхвърляне на иска.В преценката на взискателя
законът предоставя избора на конкретния способ за удовлетворяване на вземането
си към длъжника.
Всички възражения за
незаконосъобарзност на изпълнителните действия,включително и отсъствието на
предпоставки за издаване на постановлението за овластяване са
неоснователни.Съобразно константната съдебна практика,съдът в настоящото
производство по чл.517 ал.4 от ГПК не контролира законосъобразността на
предхождащите постановлението за овластяване действия на съдебния
изпълнител,нито законосъобразността на издаденото постановление за
овластяване,тъй като е налице специален ред за обжалване на действията на
съдебния изпълнител,който изключва косвен съдебен контрол върху правилността и
законосъобразността им в настоящото производство-така Решение №347/04.05.2005г.
на ВКС по т.д.№631/2004г- ,ІІ-ро т.о.;Решение №614/09.08.2006г.на ВКС по
т.д.№115/2006г.на ІІ-ро т.о.,Определение №140/09.03.2017г.по т..д.№2565/2016г.
на І-во т.о. и др. Редът ,предвиждащ обжалване на действията на
съдебния изпълнител не може да бъде заобикалян с възражения в настоящото
производство.
Предвид изложеното Окръжният съд
намира,че са налице законовите основания на чл.517 ал.4 от ГПК за уважаване на
иска за прекратяване на ответното дружество.
Неоснователно е искането за
обявяване в ликвидация на ответното дружество-това следва да бъде сторено от
ТРРЮЛНЦ,след влизане в сила на настоящото решение.
Искът е основателен и следва да
бъде уважен,като на ищеца се присъдят сторените съдебно деловодни разноски,а
именно –държавна такса в размер на 80 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА „*****“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление-гр.*****,ул.“*****“№**,представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала –Р. Д. А.,по иск на „***“ЕООД,ЕИК***/н/,със седалище и
адрес на управление –гр.***,ул.“***“№**,вх.Б,ет.5,ап.25,представлявано от
синдика В. ИГ. ,на основание чл.517 ал.4 от ГПК
ОСЪЖДА „*****“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление-гр.*****,ул.“*****“№**,представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала –**да заплати на „***“ЕООД,ЕИК***/н/,със
седалище и адрес на управление –гр.***,ул.“***“№**,вх.Б,ет.5,ап.25,представлявано
от синдика В. ИГ. сумата 80 лв./осемдесет лева/-съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр.*** в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
При евентуално влизане в сила на
настоящото решение,копие от същото да се изпрати на ТРРЮЛНЦ при АВ за откриване
на производство по ликвидация и вписване на служебен ликвидатор.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: