РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Русе, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520102401 по описа за 2021 година
Ищецът „БреДог Такси” ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Иваново,
обл.Русенска, ЕИК *********, представлявано от управителя Веселина Николаева Великова
- Тодорова, твърди, че е с основен предмет на дейност транспорт на животни /домашни
любимци/ в страната и чужбина, като за целта разполага с лиценз № 0313, издаден от БАБХ.
В началото на м.март 2021г. с него се свързала ответницата, която търсела транспорт за 33
котки от гр.Варна до Франция. В началото не му казала точен адрес за доставка /градчето
било на около 100 км. от Бордо, т.е. разстоянието за превоз било 3000 км. в едната посока/,
посочила само дата на тръгване – 01.04.2021г. Параметрите на сключения между страните
договор за превоз били следните: Ищцовото дружество да извърши специализиран превоз на
домашните любимци на ответницата – 33 котки /впоследствие се оказали 32 котки, като
едната била избягала/ и едно куче на име Нико, което пътува с паспорт, от България,
гр.Варна, до местоназначение: Франция, 16700 Лондини, ул.”Дюпюи” № 2 /намиращо се в
югозападна Франция/, за срок от три дни, като цената за тази транспортна услуга била
уговорена в размер на 9 740.00 лева с включен ДДС. Две седмици преди пътуването /около
средата на м.март/ с ответницата поддържали връзка по телефона всеки ден по няколко
пъти, за да уточняват необходимите документи и клетки за котките. Тя до последно се
чудела колко клетки ще са нужни и дали да качва и едното си куче. Три пъти променяла
датата на тръгване. При един от разговорите им ответницата го попитала за товарен бус,
който да може да й пренесе багажа. Такава услуга ищцовото дружество не предлагало,
поради което техен колега Ц. Т. се обадил на друг шофьор и така се свързали с В. К., който
1
се съгласил да пътува с тях, за да превози багажа. Свидетел на всички тези уговорки бил Ц.
Т.. В крайна сметка превозът на животните бил извършен, като на 08.04.2021г. тръгнали от
България и те били доставени на посочено от ответницата място във Франция на
10.04.2021г., където котките и кучето били предадени на приятели французи на И.Д..
Последната за превоза заплатила авансово сумата от 2 000.00 лева, а след това при
предаването на животните, семейството французи заплатили от нейно име сумата от
1 200.00 евро /с левова равностойност 2 347.00 лева/. За извършения превоз ищецът издал
фактура № 59/08.04.2021г. за дължимо превозно възнаграждение в размер на 9 740.00 лева с
включен ДДС, която фактура е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество и е
внесен ДДС. Ответницата до момента не е заплатила остатъка от превозното
възнаграждение по фактурата в размер на 5 393.00 лева. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 5 393.00 лева,
представляваща остатъчна стойност на незаплатено превозно възнаграждение за извършена
специализирана транспортна услуга по превоз и доставка на животни – 32 котки и едно
куче, осъществена с товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег.№ Р 4345 КМ, от България,
гр.Варна до 16700 Лондини, Франция, за което е издадена данъчна фактура №
59/08.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по
настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.367 и сл. от ТЗ.
Ответницата И. Г. И. - Д. призована по регистрирания й постоянен адрес не е
открита. Назначеният й особен представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че
по делото не е доказано да е налице сключен договор за превоз на животните между
страните. Оспорва автентичността на представеното пълномощно от 08.04.2021г., като
твърди, че И.И. не е подписвала същото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищцовото търговско дружество е с основен предмет на дейност транспорт на
животни /домашни любимци/ в страната и чужбина, като за целта разполага с лиценз №
0313, издаден от БАБХ. В началото на м.март 2021г. с него се свързала ответницата, която
търсела транспорт за 33 котки от гр.Варна до Франция. В началото не му казала точен адрес
за доставка /градчето било на около 100 км. от Бордо, т.е. разстоянието за превоз било 3000
км. в едната посока/, посочила само дата на тръгване – 01.04.2021г. Параметрите на
сключения между страните договор за превоз били следните: Ищцовото дружество да
извърши специализиран превоз на домашните любимци на ответницата – 33 котки
/впоследствие се оказали 32 котки, като едната била избягала при товареното им/ и едно
куче на име Нико, което пътува с паспорт, от България, гр.Варна, до местоназначение:
Франция, 16700 Лондини, ул.”Дюпюи” № 2 /намиращо се в югозападна Франция/, за срок от
2
три дни, като цената за тази транспортна услуга била уговорена в размер на 9 740.00 лева с
включен ДДС. Две седмици преди пътуването /около средата на м.март/ с ответницата
поддържали връзка по телефона всеки ден по няколко пъти, за да уточняват необходимите
документи и клетки за котките. Тя до последно се чудела колко клетки ще са нужни и дали
да качва и едното си куче. Три пъти променяла датата на тръгване. При един от разговорите
им ответницата попитала и за товарен бус, който да може да й пренесе багажа. Такава услуга
ищцовото дружество не предлагало, поради което техен колега Ц. Т. се обадил на друг
шофьор и така се свързали с В. К., който се съгласил да пътува с тях, за да превози багажа.
Свидетел на всички тези уговорки бил Ц. Т.. В крайна сметка превозът на животните бил
извършен, като на 08.04.2021г. тръгнали от България и те били доставени на посочено от
ответницата място във Франция на 10.04.2021г., където котките и кучето били предадени на
приятели французи на И.Д.. Последната за превоза заплатила авансово сумата от 2 000.00
лева, а след това при предаването на животните, семейството французи заплатили от нейно
име сумата от 1 200.00 евро /с левова равностойност 2 347.00 лева/. За извършения превоз
ищецът издал фактура № 59/08.04.2021г. за дължимо превозно възнаграждение в размер на
9 740.00 лева с включен ДДС, която фактура е осчетоводена в счетоводството на ищцовото
дружество и е внесен ДДС. Ответницата до момента не е заплатила остатъка от превозното
възнаграждение по фактурата в размер на 5 393.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от представените писмени
доказателства: пълномощно – договор за транспорт на домашни животни, котки и кучета от
България до Франция от дата 08.04.2021г., с упълномощител И.Д. – на френски език с
превод на български език; свидетелство за изключително пътуване към континентална
Франция от Европейския съюз и Андора, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан
Марино, Швейцария, Великобритания, Ватикана, подписано от В. Н. В. - Т. от дата
08.04.2021г. – на френски език с превод на български език; свидетелство за изключително
пътуване към континентална Франция от Европейския съюз и Андора, Исландия,
Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан Марино, Швейцария, Великобритания, Ватикана,
подписано от Ц. С. Т. от дата 08.04.2021г. – на френски език с превод на български език;
клетвена декларация за липса на симптоми на инфекция от КОВИД-19 и за контакт с обявен
случай, подписана от В. Н. В. - Т. от дата 08.04.2021г. – на френски език с превод на
български език; Поемане на ангажимент за приемане на правилата за влизане на територията
на континентална Франция от държава от Европейския съюз, посписано от Ц. С. Т. от дата
08.04.2021г. – на френски език с превод на български език; извлечение от банкова сметка на
„БреДог Такси” ЕООД от УниКредит Булбанк с приложени 3 броя касови бележки за
платени пътни такси и гориво в Германия и Франция; 2 броя фактури за закупено гориво;
фактура № 59/08.04.2021г. с приложен опис към нея, както и от показанията на свидетелите
Ц. С. Т. и В. Д. К..
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът за упълномощител положен в долния десен ъгъл на пълномощно от
08.04.2021г. е положен /изпълнен/ от И. Г. И. – Д., с ЕГН: **********.
3
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира за неоснователно възражението на назначения особен представител на
ответницата, че по делото не е доказано да е налице сключен договор за превоз на
животните между страните. По делото е представено пълномощно от 08.04.2021г., съгласно
което ответницата е упълномощила ищцовото търговско дружество за извърши транспорт на
животни – 32 котки и 1 брой куче, за което е предала на извършващия транспорта
европейските паспорти на животните. Твърдението, че това пълномощно не доказва договор
за превоз е неоснователно. Действително само по себе си то не доказва изцяло параметрите
на сключения превозен договор, но за наличието на сключен такъв и неговия предмет са
представени от ищеца многобройни други писмени доказателства – цитирани по-горе във
фактическата обстановка. Особеният представител е оспорил автентичността на
представеното пълномощно от 08.04.2021г., с твърдението, че И.И. не е подписвала същото.
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписът за упълномощител положен в долния десен ъгъл на пълномощно от 08.04.2021г. е
положен /изпълнен/ от И. Г. И. – Д., с ЕГН: **********. Съобразявайки това заключение,
съдът счита, че оспорването на автентичността на това писмено доказателство не е
направено и пълномощното се явява истинско писмено доказателство, ползващо се с
доказателствена сила по делото. Писмените доказателства, съдът намира, че доказват
наличието на сключен договор за превоз между страните по делото. Тези доказателства по
правната си същност представляват частни свидетелстващи документи, установяващи
съществуването на търговска сделка между страните по делото, предмета на сделката –
специализиран превоз на животни /32 котки и 1 куче/, възложения маршрут – гр.Варна,
Република България до Франция, 16700 Лондини, ул.”Дюпюи” № 2, адрес за товарене –
гр.Варна, дата на товарене – 08.04.2021г., срок на доставка – три дни, адрес на разтоварване
- Франция, 16700 Лондини, ул.”Дюпюи” № 2, определеното превозно възнаграждение – по
293.37 лева на котка и 352.03 лева за кучето, начин и срок за плащане. Договорите за превоз
по своята правна характеристика са неформални, двустранни, възмездни, консенсуални и
комутативни. От тях за ищеца е възникнало задължението да извърши превоз на животните
и то специализиран, на посочения от ответницата маршрут и на мястото, на което да се
доставят. Изпълнението на тези договорни задължения от страна на ищеца се доказват от
показанията на разпитаните по делото двама свидетели. Съдът намира за неоснователно и
възражението на особения представител на ответницата, че свидетелските показания били
недопустими на основание чл.164, т.3 и т.5 от ГПК. Показанията на свидетелите не доказват
сключването на договора за превоз, тъй като последното се доказва от цитираните писмени
доказателства по делото, а неговото изпълнение, поради което показанията им са допустими.
Съдът няма основание и да не кредитира същите, тъй като те са взаимно свързани и
непротиворечиви, двамата свидетели са очевидци на извършения транспорт от
натоварването на животните до момента и мястото на тяхното разтоварване, като се
подкрепят изцяло и от останалите писмени доказателства по делото, а и липсват в хода на
съдебното производство доказателства, които да опровергават изложените от тях факти.
4
Съдът намира, че е и налице извънсъдебно признание от страна на ответницата за наличието
на сключен договор за превоз на животните между страните, тъй като И.И. – Д. е заплатила
авансово част от дължимото се превозно възнаграждение в размер на 2 000.00 лева, а след
това при предаването на животните, семейството французи заплатили от нейно име сумата
от 1 200.00 евро /с левова равностойност 2 347.00 лева/. За извършения превоз ищецът издал
фактура № 59/08.04.2021г. за дължимо превозно възнаграждение в размер на 9 740.00 лева с
включен ДДС, която фактура е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество и е
внесен ДДС. По делото не са представени доказателства ответницата да е заплатила остатъка
от превозното възнаграждение по фактурата в размер на 5 393.00 лева, а доказателствената
тежест за това е нейна, както й е било указано и с доклада по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск се явява доказан както по
своето правно основание, така и по размер, поради което ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 393.00 лева, представляваща остатъчна стойност на
незаплатено превозно възнаграждение за извършена специализирана транспортна услуга по
превоз и доставка на животни – 32 котки и едно куче, осъществена с товарен автомобил
„Ивеко Дейли” с рег.№ Р 4345 КМ, от България, гр.Варна до 16700 Лондини, Франция, за
което е издадена данъчна фактура № 59/08.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска – 29.04.2021г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид основателността на предявения иск,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1 570.32 лева – заплатени държавна такса за производството по делото,
възнаграждение на назначения особен представител и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати по бюджетната сметка на Районен съд –
гр.Русе, сумата от 150.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по изготвената
съдебно-почеркова експертиза.
Предвид гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. И. – Д., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
гр.Варна, ул.”**********” № 13, да заплати на „БреДог Такси” ЕООД със седалище и адрес
на управление: с.Иваново, обл.Русенска, ЕИК *********, представлявано от управителя В.
Н. В. - Т., сумата от 5 393.00 /пет хиляди триста деветдесет и три/ лева, представляваща
остатъчна стойност на незаплатено превозно възнаграждение за извършена специализирана
транспортна услуга по превоз и доставка на животни – 32 котки и едно куче, осъществена с
товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег.№ Р 4345 КМ, от България, гр.Варна до 16700
Лондини, Франция, за което е издадена данъчна фактура № 59/08.04.2021г., ведно със
5
законната лихва върху главницата считано от 29.04.2021г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1 570.32 лева /хиляда петстотин и седемдесет лева и тридесет и две
стотинки/ - направени по делото разноски.
Горните парични суми могат да бъдат заплатени от ответницата по банкова сметка на
ищцовото търговско дружество: „БАКБ” АД – клон гр.Русе – **************************.
ОСЪЖДА И. Г. И. – Д., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ
адрес: гр.Варна, ул.”**********” № 13, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд –
гр.Русе, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева – направени по делото разноски за заплатено
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответницата чрез назначения й особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6