№ 2525
гр. Варна, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 79/30.05.2022г. по г.д.№ 3184/2021г. по описа на ВКС,
трето г.о. , с което по жалба на ЕМ. Н. СТ. е обезсилено Решение № 914 от 18.05.2021г. по
в.гр.дело № 3337/2020г., по описа на ВОС, като са дадени указания за продължаване на
процеса по въззивната жалба на Е.С..
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 274128/19.10.2020 г. на ЕМ.
Н. СТ. ЕГН **********, с адрес - гр. Варна, ..., чрез адв. М.П., срещу Решение №
260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21037 по описа на ВРС за 2019 г., 17 св., с
което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника срещу „Богдан Меритайм Лимитед“
(Bogdan Maritime ltd.) - дружество, регистрирано в Малта, с адрес на управление: 60 South
Street, VET 1000, Valetta, Malta, „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК 03002674, с
адрес на управление: гр. Варна 9000, бул. „Приморски" 1 и „Дъ Уест оф Инглънд Шип
Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners
Mutual Insurance Association (Luxembourg)'' - дружество, регистрирано в Люксембург, с адрес
на управление R.C.S. Luxembourg В 8963. 31 Grand Rue, L-1661 Luxembourg G. D.
Luxembourg, обективно кумулативно субективно съединени осъдителни искове за
СОЛИДАРНО ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 93 154 щатски
долара, представляващи обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова
злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан",
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/23.12.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението и сумата от 27 946 щатски
долара, представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 93 154 щатски
долара за периода от 25.12.2016г. до 23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата
сума, на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, по подробно изложените в жалбата съображения, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, както и да се присъди
възнаграждение за осъществената на ищеца защита по реда на чл. 38 от ЗА. Излагат се
съображения,че съда грешно е определени приложимото към спора материално право ,
което е довело до неправилен извод, че не е била спазена процедурата за установяване на
нетрудоспособност, предвидена в чл.22.4 от КТД от 16.05.2016г. сключен между ответника
1
„Богдан Меритайм Лимитед“ и Българския моряшки синдикат. Поддържа, че всички
доказателства по делото сочат, че приложимото към спора материално право е това на
Малта, под чието знаме е плавал м/к „Богдан", на който ищецът е полагал труд и където е
настъпила злополуката. Намира за неправилен изводът на съда, че за уважаване на
претенцията за обезщетение за нетрудоспособност е следвало да бъде установена трудова
злополука по реда на Кодекса за социално осигуряване, като твърди, че в случая е
приложимо не българското, а малтийското право, поради което чл. 200 от Кодекса на труда
(КТ) и чл. 60 от КСО нямат действие. Твърди се , че решението е останало необосновано,
като не са обсъдени в цялост разпоредбите на Колективния договор и представените
медицински документи, от които е видно , че в случая не са предвидени нито срокове, нито
механизъм за преодоляване на разногласие между страните относно съвместното определяне
на трети лекар, като процедурата по чл. 24.2 от Колективния трудов договор.Това от своя
страна не изключва отнасянето на спор във връзка с нетрудоспособността на моряк до съда,
нито е условие sine qua поп за предявяването на иск. Излага съображения , че в рамките на
съдебен процес нетрудоспособността може да бъде установена с всички допустими
доказателства.
Направил е искане за приемане в настоящия процес на представеното към жалбата
писмено доказателство - Декларация за трудова злополука вх. № Ц 5101-03- 157/08.10.2020
г., подадена от ищеца в Националния осигурителен институт - териториално поделение
Варна,
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна -
Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The
West of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)'', в който жалбата е
оспорена като изцяло неоснователна и недоказана. Поддържа изложените в отговора на
исковата молба възражения за липса на доказателства относно пасивната процесуална
легитимация на дружеството в настоящия процес. Сочи, че към датата на инцидента не са
били влезли в сила изменения на Морската трудова конвенция/МТК/, според които се
изисква издаването на сертификати за застраховка или друга финансова гаранция по
отношение на отговорността на корабособствениците, поради което по делото не е била
представена такава гаранция, която да обвързва дружеството с отговорността, която се търси
от него. Твърди, че ищецът погрешно е възприел издаденото му на 11.04.2017г. писмо от
„Уест ъв Ингланд“ като „застрахователна гаранция“ по смисъла на Стандарт А 4.2.1,
параграф 1 от МТК, а писмото всъщност създава напълно различно правоотношение, което
няма нищо общо с тази конвенция. Дружеството сочи, че въпросното писмо е било издадено
единствено с цел да бъде освободен корабът „Богдан“ и създава задължението на
дружеството да изплати на ищеца посочената в него сума, при положение че Е.Н. и
корабособственикът постигнат споразумение по претенцията на ищеца или в случай на
влязло в сила съдебно решение на българския съд. Предвид това намира, че доколкото нито
една от хипотезите за възникване на задължението на Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс
Мючуъл Иншурънс Асошиейшън не се е осъществила, не е налице и пасивна процесуална
легитимация на дружеството.
По същество счита жалбата за неоснователна,а постановеното решение –правилно,
тъй като съгласно чл. 24.2 от КТД претендираната неработоспособност следва да се
удостовери от медицински специалист, посочен от работодателя, като при несъгласие с
оценката от страна на медицински специалист, посочен от или от името на моряка, се
определя трети медицински специалист съвместно от „Богдан Меритайм Лимитед“ и
моряка, чието заключение ще бъде окончателно и задължително и за двете страни. Твърди,
че работодателят е канил ищеца да се явява за преглед пред определени от дружеството
медицински специалисти, на които покани С. се е отзовавал. Сочи, че ищецът е бил поканен
и се е явил на преглед на 05.09.2017 г. при д-р Никола Златарски в ДКЦ 5 „Св. Екатерина“,
като изводът на медицинския специалист е бил, че състоянието на ищеца се подобрява, но
2
че лечението все още не е приключило. Поради това работодателят продължил редовно да
изплаща и след 05.09.2017 г. дължимото обезщетение в размер на месечната основна заплата
на моряка съгласно чл. 22.3 от Колективния трудов договор. На 15.12.2017 г. работодателят
определил следващият преглед за състоянието на моряка да се извърши от д-р Чавдар
Петров Марков на 12.12.2017 г., като ищецът изпълнил дадените му указания и му била
издадена съответно етапна епикриза и амбулаторен лист. Последващ преглед бил предвиден
и на 11.01.2018 г., като в изготвената след прегледа Етапната епикриза се приемало, че
ищецът е вече напълно възстановен и не му се налага последващо лечение. Твърди , че щом
ищецът не е бил съгласен с тази експертиза, е следвало да предприеме действия по чл. 24.2
от КТД, а не две години по-късно да завежда исковете срещу ответниците.
Излага съображения, че ищеца е приел направената с доклада на делото правна
квалификация на предявената претенция, а именно – чл.200 от КТ представяйки
доказателства в настоящото производство,че е подал декларация за трудова злополука , а
паралелно с това твърди , че приложимо в казуса е малтийското право.
Не е взел становище по приемането на представеното от ищеца писмено
доказателство.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК „Параходство Български морски флот" АД е
депозирало отговор на депозираната жалба, в който сочи, че поддържа изцяло изявленията и
твърденията си от първата инстанция, като оспорва допустимостта на иска поради
несъответствие на пасивната процесуална легитимация, като основаният аргумент в тази
насока е, че дружеството не е корабособственик, нито беърбоут чртьор на м/к „Богдан“, от
което следва че не е работодател на ищеца. В условията на евентуалност, в случай че се
приеме, че дружеството е надлежен ответник сочи, че искът по чл. 200 от КТ е
неоснователен, доколкото по делото не се е установило да има заведена по
законоустановения ред и в предвидения срок трудова злополука, съгласно действащото
българско законодателство. В случай че се приеме, че приложимо е малтийското
законодателство, намира че искът за непозволено увреждане е погасен по давност на
основание чл. 2153 от Гражданския закон на Малта, а дружеството е направило възражение
в тази насока своевременно, съгласно чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта.
В допълнение сочи, че съгласно Етапна епикриза от 11.01.2018г. ищецът е здрав и не се
нуждае от по-нататъшно лечение, което означава, че след процедурата по чл. 24.2. от КТД,
Е.С. е здрав и няма никакви ограничения в движението си. Претендира потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
По искането за приемане на Декларация за трудова злополука е изложил твърдения ,
че е предприел действия / издаване на съдебно удостоверение/ за изискване на обратна
информация от ТП НОИ Варна, като след получаване на такава същата ще бъде
предоставена по делото.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.) е
депозирал отговор на подадената жалба, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и
законосъобразно. Отправени са искания за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски. Сочи, че при така приетата правна
квалификация, съдът правилно е приел, че исковете са неоснователни, доколкото няма
регистрирана трудова злополука в законоустановения срок и по надлежния ред. Излага , че
от доказателствата по делото е установено, че са изпълнени всички изисквания на КТД
относно процедурите на установяване на физическото състояние на ищеца и годността му да
работи на море, като след приключване на процедурата на по чл. 24.2. от КТД е доказано, че
ищецът е здрав и няма каквито и да са ограничения на движението на двата си крака.
Поддържа възраженията си от отговора на исковата молба, че би следвало българския съд
да разгледа делото и приложи към казуса малтийското законодателство, Дори и според
3
законодателството на Р. Малта, обезщетение би се дължало едва след спазване на
процедурата по чл. 24.2. от КТД, която в случай не е спазена. Прави възражение, че
евентуалното вземане на ищеца е погасено по давност, предвид предвиденото от
разпоредбите на чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта, за релевирането на
което счита срока за спазен. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
По искането на въззивника за приемане на писмени доказателства, настоящия
съдебен състав счета , че Декларация за трудова злополука вх. № Ц 5101-03- 157/08.10.2020
г., подадена от ищеца в Националния осигурителен институт - териториално поделение
Варна,следва да бъде приета към доказателствата по делото.
Предвид нормата на чл.294 от ГПК, указанията на ВКС са задължителни за
настоящия съдебен състав, поради което, следва да се определи приложимото към
настоящия казус право.
Отчитайки правомощията си на въззивна инстанция, в частност задължението да
обезпечи точното приложение на закона /приложимата правна норма/ съгласно т. 1 от ТР №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящия съдебен състав счита, че е компетентен да се
произнесе по настоящия правен спор доколкото седалището на „Параходство БМФ“ АД е
във гр.Варна и по арг.чл.9 ал.3 от Кодекса на търговското корабоплаване/КТК/,
Стандарт А2.1.4/б/ и чл.II,1,(j) от Морската трудова конвенция от 2006г., както и на
основание чл. 4 ал.1 т.2 вр. чл.17 ал.1 от Кодекса на международното частно право
/КМЧП/.При решаването на спора следва да приложи правото на Република Малта.
Аргументите за това са следните:
По делото не е спорно , че корабът , на който ищецът е полагал труд и е претърпял на
24.12.2016г. инцидент е бил под флага на Р.Малта. Съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим І)- чл.8 1. „Всеки индивидуален трудов
договор се урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3. Въпреки това
този избор не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна му от
разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение съгласно правото,
което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи 2, 3 и 4 от настоящия
член.2. Доколкото приложимото право към индивидуалния трудов договор не е избрано от
страните, договорът се урежда от правото на държавата, в която или, при липса на такава —
от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. Държавата,
където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает
в друга държава.“Съгласно чл.12 от КТК, отношенията между членовете на екипажа и
корабопритежателя се уреждат по закона на знамето на кораба, независимо от гражданството им и
от мястото, където тези отношения са възникнали, т.е. критерият „обичайно местополагане на
труда" привързва служителя към правото на държавата, под чието знаме плава корабът.
В настоящия случай изрично в сключения между страните индивидуален трудов договор
/моряшки трудов договор/ от 12.08.2016г. се съдържа клауза по смисъла на чл. 96, ал. 1 от КМЧП,
съгласно която условията на договора са съобразно законодателството на Република Малта.
Съгласно изр. 2 на чл. 96, ал. 1 от КМЧП, изборът на приложимо право не трябва да лишава
4
работника от защитата, която му осигуряват повелителните норми на правото, което би се
приложило, ако нямаше избор. По арг. от чл. 96, ал. 4 от КМЧП вр. чл. 91 от Конвенцията на
Организацията на обединените нации по морско право отново приложимо ще е правото на
Република Малта /предвид данните, че корабът на който е изпълнявал трудовите си
задължения е под флага на тази държава/.
Предвид изложеното и на основание чл. 43, ал. 1 от КМЧП следва да бъдат
предприети действия по установяване съдържанието на чуждото право, регламентиращо
процесните отношения /установяване на трудова злополука и дължими обезщетения/. С
отговора на въззивната жалба и към в.гр.дело № 3337/2020г. по описа на ВОС се съдържа
легализиран превод на части от Гражданския кодекс на Малта, а именно глава 16, раздел XXV.
Доколкото същите не представляват в цялост съдържанието на относимото към случая
приложимо чуждо право, на страните следва да дадат указания на основание чл. 43, ал. 2 и
ал. 3 от КМЧП. При неоказано съдействие от страните по установяване съдържанието на
приложимото право, съдът следва да предприеме действия по установяване и изискване на
същото по дипломатичен път.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 274128/19.10.2020 г., на ЕМ.
Н. СТ. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ..., чрез адв. М.П., срещу Решение №
260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21037 по описа на ВРС за 2019 г., 17 св.
ПРИЕМА към доказателствата по делото Декларация за трудова злополука вх. № Ц
5101-03- 157/08.10.2020 г.
УКАЗВА на страните в едномесечен срок от съобщението за настоящото
определение, че на основание чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от КМЧП следва да представят документи,
установяващи съдържанието на разпоредби на правото на Република Малта, на които те
основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда
при установяване на неговото съдържание.
При невъзможност, съдът ще предприеме действия по установяване и изискване на
приложимото право по дипломатичен път на основание Европейската конвенция за
информация относно чуждестранното право, Лондон, 07/06/1968 чрез приемащата агенция в
Република Малта: The Crown Advocate General, The Palace, M - VALLETTA, чрез
Министерство на правосъдието на Република България.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 10.10.2022г.
от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6