О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1325
гр. Плевен, 11.10.2018г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
октомври 2018г. в състав
Председател: съдия Елка Братоева
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева адм.д. № 924/2018г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Й.П.И.
и Т.Д.Т. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл.4 ,л.1 т.5
и т.10 и чл. 28 ал.1 вр. чл. 25 ал.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от
ППЗЗДет детето на жалбоподателите – Д.
Т.Д. е настанено в професионалното
приемно семейство на К. М. Ш. и Ш. Ф. Ш. от с. Гиген, обл. Плевен до произнасянето на съда с
решение по чл. 28 ал.1 от ЗЗДет. На осн.
чл. 60 ал.1 от АПК е разпоредено предварително изпълнение на заповедта с цел
опазване здравето и живота на детето.
Жалбоподателите обжалват заповедта като
незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона, претендират и нищожност. Молят
съдът да отмени заповедта, както и да спре предварителното изпълнение на
заповедта и да разпореди незабавно връщане на детето на родителите му. Искането
за спирането на предварителното изпълнение се основава на чл. 166 ал.2 от АПК. Сочат,
че предварителното изпълнение би могло да причини значителна вреда – в опасност
са животът, здравето, физическото и психическото развитие на детето, духовното
му изграждане и религиозното ориентиране. По нататък развиват доводи, че
първоначално детето е било отнето от родителите с незаконосъобразен
административен акт- Заповед № ЗД/Д-ОВ-003/23.01.2018г., която е отменена с
решение на съда по АД № 90/2018г. на АС – Ловеч. Не е било заведено дело по чл.
27 ал.2 от ЗЗД, който срок е бил до 23.02.2018г. и вече близо 8 месеца
служителите на ДСП не са изпълнили закона, а вместо това отново го нарушават с
издаване на процесната заповед. ДСП черпи аргументи от незаконните си действия
като сочи, че фактически детето е продължило да пребивава в ДСГД – Плевен. Това
е така, защото детето противозаконно е отнето от грижовните му родители и
противозаконно не е освободено от дома. Излагат аргументи, че посочените
основания в заповедта са неверни, родителите и техните близки разполагат с
доходи и материални условия да отглеждат детето си в семейна среда и до
извеждането му са полагали всички необходими грижи. Считат за незаконосъобразно
детето им да се предава в нехристиянско семейство. Молят да се изисква АД №
90/2018г. по описа на АС – Ловеч, в което се съдържат доказателства за
възможностите на родителите.
Ответникът – Директора на ДСП – Плевен представя
административната преписка и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че разпореждането на осн. чл. 60 ал.1 АПК, с което е допуснато
предварително изпълнение на заповедта с цел опазване здравето и живота на
детето не е обжалвано в законния 3-дневен срок и е влязло в сила. Излага
аргументи, посочени в мотивите на заповедта, че с оглед констатираните при
социалната оценка дефицити в родителския капацитет на родителите и техните
нестабилни взаимоотношения и неспособността им на този етап да гарантират
здравето, живота и сигурността на детето най-добрия интерес на детето изисква
да бъде отглеждано в подходяща, безопасна и подкрепяща семейна среда, каквато
възможност предлага настаняването му в професионално приемно семейство,
отговарящо на профила на детето и извеждането му от институционалната среда, в
която се е намирало.
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 27 ал.6 от Закона за закрила на детето.
Жалбата следва да се приеме като оспорване
законосъобразността на издадената заповед с искане на осн. чл. 166 ал.2 АПК за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта до приключване на делото.
Заповедта е връчена на жалбоподателите с писма с обр.
разписка на 02.10.2018г. Жалбата е депозирана на 09.10.2018г. в законния
14-дневен срок за оспорването.
В заповедта се съдържа разпореждане на осн. чл. 60
ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповедта с цел опазване здравето и
живота на детето. Срокът за съдебно обжалване на разпореждането по чл. 60 ал.1
от АПК е тридневен, считано от съобщаването и е изтекъл на 05.10.2018г. и
разпореждането е влязло в сила.
Искането за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта се основава на чл. 166 ал.2 от АПК.
Съгласно чл. 166 ал.2 от АПК при всяко положение на
делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или труднопоправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства.
Видно от материалите по приложената административна
преписка - социален доклад от 26.09.2018г.
за затваряне на случая, детето Д. Т.Д. се е адаптирал в семейната среда на семейство Ш. от с. Гиген, общ. Никопол, затова поради
настаняването на детето в приемното семейство, случая е затворен в ОЗД – Плевен
и досието е изпратено по компетентност на ОЗД – Никопол за продължаване на
работата (л. 31-32). Следователно детето вече е настанено в приемното
семейство, с което разпореденото със заповедта действие е изпълнено. Не се
сочат и нови обстоятелства, новооткрити или настъпили след влизане в сила на
разпореждането. Затова искането на осн. чл. 166 ал.2 АПК за спиране на допуснатото
с влязло в сила разпореждане по чл. 60 ал.1 АПК предварително изпълнение на
оспорената заповед се явява безпредметно и ще следва да се остави без разглеждане
като недопустимо.
В производството по чл. 166 ал.2 АПК за разлика от
това по чл. 60 ал.4 АПК не съществува възможност за възстановяване на
положението, съществувало преди изпълнението, в какъвто смисъл е искането за
незабавно връщане на детето в семейството на родителите му. И това е така,
защото в производството по обжалване на заповедта подлежат на доказване
предпоставките, които са наложили настаняването на детето извън семейството
като административна мярка за закрила, а искането по чл. 166 ал.2 АПК е само
част от основното съдебно производство и затова пряко свързано с него. Последното
се явява недопустимо поради липса на предмет на оспорване, когато влязлото в
сила разпореждане за предварително изпълнение на заповедта вече е изпълнено,
както е в процесния случай.
Подадената жалба срещу заповедта е редовна и
допустима, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Й.П.И. и Т.Д.Т.
*** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №
ЗД/Д-ЕН-311/21.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Плевен на осн. чл. 166 ал.2 АПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2018г. от 11.00ч., за когато да
се призоват страните:
-
Й.П.И. и Т.Д.Т. *** на посочения съдебен адрес –
жалбоподатели;
-
Директора на ДСП – Плевен – ответник.
ДА СЕ ИЗИСКА
АД № 90/2018г. по описа на АС – Ловеч
за прилагането му като доказателство по делото.
УКАЗВА на ответника, че на осн. чл. 170 ал.1 от АПК носи
доказателствената тежест и трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в заповедта, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването й.
УКАЗВА на жалбоподателя, че следва да докаже твърденията, на
които основава жалбата си.
Определението в частта относно искането за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен
срок от съобщението, в останалата част е разпоредително и не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се изпрати незабавно на страните.
С Ъ Д И Я :