№ 36958
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110151305 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Ю*** Б***“
АД срещу ответниците П. И. С. и М. И. С..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което
искане съдът намира за основателно и следва да уважи.
Следва да бъде уважено искането на ответниците за задължаване на ищеца да
представи Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ ОТ 20.01.2004 г. и Приложение
№ 1 към Допълнително споразумение към Заявление – договор за издаване на кредитна
карта от 29.03.2017 г. и общи условия към него.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да посочи начален и краен период на
претенцията за възнаградителна лихва, като съобрази периодите за които е издадена
заповедта за изпълнение. В случай че претендира възнаградителна лихва за период,
различен от този по заповедта за изпълнение, да обоснове правен интерес от
предявяване на иск за възнаградителна лихва за период различен от този, за който е
1
издадена заповед за изпълнение. При неизпълнение на указанията в срок и цялост,
исковата молба ще бъде върната в тази част.
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 15751/2023 г., по описа на СРС, 178-ми
състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определените да представи заверени преписи от Договор за издаване на
кредитна карта „Euroline“ ОТ 20.01.2004 г. и Приложение № 1 към Допълнително
споразумение към Заявление – договор за издаване на кредитна карта от 29.03.2017 г. и общи
условия към него. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за
доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да
отговори на поставените в исковата молба задачи, при депозит в размер на 300 лв., вносим
от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А*** Т*** Б***
София-1836, ж.к. Левски –В, бл.9А, вх.В, ет.2, ап.42
851 70 91, 986 58 99, 0888 454 903
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.01.2025 г. от
10,45 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба на „Ю*** Б***“ АД срещу ответниците
П. И. С. и М. И. С., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване установено в отношенията между страните, че ответниците, в качеството си на
наследници на Иван Тодоров Стоянов, дължат на ищеца следните суми:
П. И. С.: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004
г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението
27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 166,87 лв. – възнаградителна лихва за периода
02.03.2021 г. – 25.03.2022 г.; 57,00 лв. – мораторна лихва за периода 15.01.2021 г. до
2
17.05.2021 г.; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022 г.,
М. И. С. - 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от
20.01.2004 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на
заявлението 27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 166,87 лв. – възнаградителна лихва
за периода 02.03.2021 г. – 25.03.2022 г.; 57,00 лв. – мораторна лихва за периода 15.01.2021 г.
до 17.05.2021 г.; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.04.2023 г. по
ч.гр.д. 15751/2023 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта
„Euroline” от 20.01.2004 г., картовото предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, е
предоставило на Иван Тодоров Стоянов, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит
в размер 5472,00 лв. по кредитна карта „Euroline”, като съгласно договора картодържателят
можел да усвоява различни суми, през различните периоди. Сочи, че всяко теглене от
картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Излага, че
главницата в размер на 5417,85 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, като от тях
били приспаднати направените погашения. Ищецът твърди, че на 24.03.2005 г. между
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и него, е сключен Договор за продажба на предприятие,
по силата на който, правата и задълженията по всички договори с картодържатели
„Euroline“, му били прехвърлени. Сочи, че картовото дружество е уведомило
Картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение, издадено и изпратено
съгласно чл. 9.1. от ОУ. Излага, че с Решение на „Ю*** Б***“ АД, едноличен собственик на
капитала на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ ЕАД, на 29.11.2019 г. „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ ЕАД се преобразувало чрез вливане в „И Ар Би Лизинг Б***“ ЕАД, което
дружество се конституирало като страна по всички договори за кредит, по които страна е
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ ЕАД. На 04.02.2020 г. се осъществило преобразуване на „И
Ар Би Лизинг Б***“ ЕАД чрез вливане в „Ю*** Б***” АД. По силата на извършеното
вливане, ищецът станал универсален правоприемник на вливащото се дружество, като
цялото имущество, както и всички права и задължения на „И Ар Би Лизинг Б***“ ЕАД по
сключените договори с клиенти, му били прехвърлени. На 29.03.2017 г., между
кредитополучателя и новия кредитор „Ю*** Б***“ АД било сключено Допълнително
споразумение, с което страните се съгласили да бъде извършена промяна във вида на
издадената кредитната карта, като действащата карта Euroline бъде заменена с карта
Mastercard Cash. С оглед промяната на вида на картата, страните приели действието на нови
общи условия. Излага, че картоиздателят изпращал всеки месец с обикновена поща до
Картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички операции с картата. Според
предвиденото в чл. 9 от ОУ, Картодържателят можел да погаси задълженията си в срок до
датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва
или на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от
кредитния лимит се олихвявала с възнагралителна лихва, като приложимият лихвен процент
се посочвал в месечните извлечения. При погасяване на задължението на части, трябвало да
3
се изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в
забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на
задължителната Минимална месечна вноска на падежа, Картодържателят дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен
Кредитен лимит. Излага, че претендираната сума в общ размер на 113,99 лв. — такси по
Договора, представлява сбор от: 5 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент
на обща стойност 14,75 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и
Приложението към тях; 5 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност
84,24 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и Приложението към тях; 1 бр.
такса за блокиране на карта/кредитен лимит на стойност 15,00 лв., начислена съгласно чл.
10.1 от ОУ към Договора и Приложението към тях. На 11.01.2021 г. кредитополучателят
Иван Тодоров Стоянов починал, като съгласно чл. 14.5 от Общите условия, в такъв случай
договорът се прекратявал, поради което и цялото задължение ставало незабавно изискуемо и
дължимо. С оглед изложеното сочи, че ответниците отговарят за процесните задължения.
Твърди, че П. И. С. е извършила доброволно плащане по кредитната сделка след смъртта на
съпруга си на 21.09.2021 г. Сочи, че ответниците са уведомени за процесните задължения с
нарочни Покани, връчени им лично чрез ЧСИ Сия Халаджова, № 863 в регистъра на КЧСИ.
В тази връзка излага, че претендираната сума в общ размер на 48,00 лв. — обезщетение за
уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на поканите,
съгл. чл. 20.3 от ОУ към Договора. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответниците правят възражение за нищожност на договора
за издаване на кредитна карта поради липса на съгласие. Излагат, че от страна на ищеца е
представено единствено заявление за издаване на кредитна карта, от което обаче не се
установявало сключването на договор, нито неговите основни параметри. Сочат, че
Заявлението – Договор е нищожно поради противоречие със закона и в тази връзка излагат,
че съгласно действалата нормативна уредба към момента на сключване на процесното
Заявление-договор, издател на банкови карти можел да бъде само банка, получила лиценз от
БНБ. Поддържат, че дружеството „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД не е имало статут на
банка. Освен това сочат, че липсва писмен договор, както и информация издателят да е
предоставил преддоговорна информация. Оспорват като недействително и допълнително
споразумение от 29.03.2017 г. за издаване на кредитна карта „Mastercard cash“, т.к. в същото
не били посочени размерът на кредитния лимит и ГПР. Такава информация се съдържала в
чл. 7 от споразумението Приложение № 1, което обаче не било подписано от страните, а
освен това не били подписани и ОУ. Оспорват претенцията за възнаградителна лихва.
Считат, че след смъртта на картодържателя, ищецът няма основание да начислява договорна
лихва. Оспорват дължимостта на таксите. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
4
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следното: че между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД /чиито
права и задължения са преминали към ищеца по силата на сключен Договор за продажба на
предприятие; в това число и че „Бългериън Ритейл Сървисиз“ ЕАД се е преобразувало чрез
вливане в „И Ар Би Лизинг Б***“ ЕАД, което дружество впоследствие се е преобразувало
чрез вливане в „Ю*** Б***” АД/ и наследодателя на ответниците е сключен договор за
издаване Договор за издаване на кредитна карта „Euroline” от 20.01.2004 г.; че
картодържателят е усвоил договорения кредит; че е настъпила изискуемостта на
задълженията по кредита; уговорената между страните възнаградителна лихва, както и
размера на задължението за възнаградителна лихва за претендирания период; изпадането на
ответника в забава, размера на главното задължение, както и размера на обезщетението за
забава за заявения период; че ответникът е поел задължение да му заплати такса за покана,
както и че е направен разход за покана в твърдения размер.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова
тежест е да докаже по делото погасяване на задълженията, в това число и наведените с
отговора на исковата молба възражения.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5